Дигиталната демокрация е тук. Ние вече не гледаме безучастно нашите лидери по телевизията и не даваме израз на мнението си единствено в деня на изборите. Модерната политика се случва, когато някой коментира в Туитър или препраща към някаква кампания във Фейсбук. В нашия превзет от глобалната мрежа свят всеки може да каже всичко и то да бъде прочетено от милиони хора.
Този нов свят ще подкопае отрасъла на социологическите проучвания. Близо век общоприетият възглед беше, че ние можем да научим наистина какво мисли обществото по даден въпрос, ако направим допитване сред произволна група от хора. Целият отрасъл на социологическите допитвания се основаваше на този принцип.
Почти всяка сериозна политическа кампания в САЩ харчи хиляди, ако не и милиони долари, за да наеме консултанти, които да извършват допитвания и да интерпретират резултатите от тях. Дигиталната демокрация ще остави тези хора без работа. Ново допитване в областта на компютърните науки, социологията и политологията показва, че данните, извлечени от социалните медии, дават точна оценка на общественото мнение. Излиза, че това, което хората казват в Туитър или във Фейсбук, е много добър индикатор за това как те ще гласуват.
Но колко добър е този индикатор? От анализ, чиито съавтори са Джоузеф Ди Грация, Кариса Макилви, Джоан Болън и моя милост, става ясно, че дискусиите в Туитър са неочаквано добър пророк за изхода от американските избори. Използвайки огромни архиви от милиарди подбрани на произволен принцип туитове, съхранени в университета Индиана, ние взехме 542 969 туита, в които се споменава името на кандидат от Демократическата или от Републиканската партия за изборите за Конгреса през 2010 година. За всеки избирателен окръг изчислихме процента туитове, споменаващи тези кандидати, и открихме ясно съотношение между броя на последователите в Туитър на съответния кандидат и финалния двупартиен вот, взимайки предвид и икономическия, расовия и половия профил на избирателния окръг. Въз основа на данните от туитовете от 2010 година ние успяхме да отгатнем победителите в 404 от общо 406 надпревари.
Защо се случва подобно нещо? Вярваме, че Туитър и другите социални мрежи отразяват все по-затвърждаващата се тенденция в една политическа надпревара, която се простира отвъд пределите на фундаменталния географски и демографски състав на избирателните окръзи. Ако хората говорят за някого, дори по негативен начин, това е сигнал, че кандидатът е на ръба на победата. Вниманието, което се обръща на победителите, създава ситуация, в която всяка реклама е добра реклама.
Това заключение е забележително, защото то не зависи от това какво точно казват хората или от онези, които казват нещо. Ние изследвахме само общите дискусии и взехме предвид последователите на всеки кандидат. Именно това относително ниво на дискусията е от значение за проследяване на общественото мнение в изборните надпревари. И нещо повече, данните от социалните медии напълно наподобяват на онова, което допитванията измерват. Например в трети избирателен окръг в щата Охайо ние установихме, че републиканецът Майк Търнър получава 65,4 процента въз основа на броя на хората, които споделят неговите възгледи в Туитър. Накрая той получи 68,1 процента от двупартийния вот. Прогнозата въз основа на Туитър се различаваше от резултата само с 2,7 процента - цифра, която е в границите на допустимата грешка на всяко допитване.
Това заключение има дълбоки последици за демократичния процес. Има много народи, които си остават затънали в бедност и които нямат необходимата инфраструктура за осъществяване на обстойно допитване до общественото мнение. Освен това тези страни често пъти имат правителства, които гледат с подозрение на социологическите проучвания и се опитват да ги премахнат.
Поради тази причина е много трудно да се наблюдават изборите. Докато обаче имат достъп до интернет, хората могат да говорят за възгледите си по един по-малко ограничен начин. Споделяното от обикновените хора в социалните медии може да бъде изучено и то ще покаже как се произвеждат изборите и дали дадена страна спазва човешките права. В случая с американските избори дори и хората, които използват социалните медии да не представляват напълно народа, то вниманието, отделено на даден проблем, е индикатор за случващото се в обществото. Важните събития пораждат критични мнения, които могат да бъдат измерени и проучени.
Анализите на социалните медии са също важни и за изборите в САЩ. Изследванията на общественото мнение фаворизират утвърдени кандидати, защото са относително скъпи. За разлика от тях анализите на социалните медии са евтини. Всеки с програмистки познания може да напише програма, която да събира туитове, да ги сортира по съдържание и да анализира резултатите. Това може да бъде свършено дори с обикновен лаптоп.
Настоящите допитвания също така обръщат прекалено внимание на големите надпревари. На всеки четири години ние имаме десетки допитвания във връзка с президентските избори, но други надпревари за други важни постове не се анализират достатъчно от социолозите. За някои битки за места в Конгреса дори не се правят допитвания до общественото мнение. Анализите на социалните медии могат да бъдат използвани за системното събиране на данни за която и да е надпревара по което и да е време. Така няма да е нужно за хората в по-малките щати да разчитат на социологическите институти, за да се информират. Всеки гражданин може да се порови в социалните медии и да се информира за изборите в района си.
Традиционните допитвания ще останат полезни, само за да се разберат религиозните убеждения и социалният произход на хората. Но допитванията вече не са единственото средство за прогнозиране на изхода от изборите. В бъдеще човек няма да има нужда от социологически организации, за да разбере колко бюлетини ще бъдат пуснати в урните за съответния кандидат. Вместо това единственото, от което човек ще има нужда, ще бъде приложение на мобилния си телефон. (БТА)
