Точно след два дни в сила влиза новият Закон за потребителския кредит, който ще ни даде право да се откажем от заема до 14 дни след изтеглянето му без наказателна такса. На пръв поглед този закон е в полза на хората, които искат да изтеглят кредит. Бившият съветник на премиера обаче, икономистът Любомир Христов, алармира, че всъщност един текст от новия закон ще вкара потребителите в капан, тъй като банката сама ще може да определя и променя размера на лихвата. Така според Христов потребителят съвсем законно ще бъде поставен в пълна зависимост от произвола на кредитора. От икономическата комисия в Народното събрание увериха, че приетият вече текст е съобразен с европейските директиви.
Не улеснение, а същинска уловка се оказва новият Закон за потребителския кредит според икономиста Любомир Христов. По думите му един заем за покупка на телевизор например може да ни излезе много по-скъп, отколкото сме си мислили.
Любомир Христов: „В сряда влиза в сила законът за потребителския кредит, с който закон се пренасят положенията на европейската директива за потребителския кредит да защити потребителя, като стандартизира информацията за кредита, която банката му дава, във всички страни членки на Европейския съюз, така че потребителят да може да разбере тази информация и да си направи сметка. У нас на 12 май, в сряда, ще се случи точно обратното. Законът е много интелигентно направен с всичките приложения, формули, но има едно изречение, което изречение казва: референтният лихвен процент може да бъде изчисляван по методология на банката. Какво означава това? Значи, нямаме, както е стандартната практика, трета независима страна, а имаме една от двете страни по договора, банката, може да си измисли методология, по която да изчислява и да променя лихвения процент така, както тя си иска. Това нещо влезе ли в сила, всеки, който вземе потребителски кредит, трябва да знае, че той не може да знае как ще му се променя лихвата и колко ще плаща, не просто не може да знае, тази лихва зависи изцяло от неговия кредитор. Аз, ако съм банка, мога да ви предложа потребителски кредит при 3 процента за 3 месеца и след това да ви го направя 13 процента. Тоест вие губите контрол върху месечните си разходи и в един момент може да се окаже, че половината ви заплата отива за изплащане на банков кредит. Хората просто трябва да знаят оттук нататък, че един потребителски кредит за телевизор, за хладилник, за ремонт вкъщи може да им излезе много скъп и няма кой да им помогне след това, и съд не може да им помогне, защото съдът налага законите, а законът на 12 май у нас става такъв. Даваме хляба и ножа на банката и вие се оправяйте."
Добре, г-н Христов, вие предлагате в парламентарната комисия по икономика промяна точно на тази точка, за референтния лихвен процент, но има ли достатъчно време за това? Защо чак сега споделяте тези рискови моменти?
Л. Христов: "Споделям ги чак сега, защото сега дойдоха на вниманието ми. Разбира се, че има време за реакцията. От комисията зависят промените на законите. Аз не казвам, че това трябва да стане в 11 часа на 11 май, за това очевидно няма време, но един закон, който е приет от Народното събрание, може да бъде променен в рамките на 3 седмици, в рамките на 1 месец."
Въпросът е дали вярвате, че ще реагират народните представители, тъй като този текст те са го изготвили, те са го видели, няма как това да е пропуск?
Л. Христов: "Моето обяснение, нека да бъда опроверган, ако бъркам, три са възможните обяснения защо това е станало. Народните представители са били почерпени, за да мине този текст. Народните представители, втори сценарий, са спали, за да мине този текст. Или народните представители са били почерпени, за да спят. Дали аз разчитам, дали вярвам, това е в тяхната власт, те могат да го направят. Дали искат да го направят, това ще видим всички ние, които след известен брой месеци и години отново ще бъдем поканени на избори."
Любомир Христов е изпратил в парламентарната комисия по икономика предложение за промяна на спорния текст, така че променливата лихва да се определя от трета независима страна по договора. Председателят на комисията Мартин Димитров и членът й Валентин Николов от ГЕРБ обясниха пред Дарик, че приетият вече текст е съобразен с европейските директиви и е обсъден с Асоциацията на банките и Комисията за защита на потребителите.
Мартин Димитров: "Ще проуча писмото, разбира се, на г-н Любомир Христов, но той не предлага по-различно решение, доколкото виждам, защото аз съм за ниски лихвени проценти на банките, разбира се, но няма как това да го направим с административен акт. Няма как това да го направим със закон, защото това ще противоречи на европейското право."
Той предлага по-различна формулировка за това какво представлява референтен лихвен процент, а именно пазарен индекс, индекс, който произтича от общодостъпен източник и който може да бъде проверен от двете страни по договора. А тук се казва, че е пазарен индекс, който се изчислява от кредитора по определена от него методология.
М. Димитров: "Тази методология, ако е публична, всеки може да я приложи и да провери. И затова има Комисия за защита на потребителите, които са страна по тоя закон. Те могат да проверяват методологията на банките."
Ако става дума за една техническа поправка, защо да не се състои тя? До 12 май, оттогава влиза в сила...
М. Димитров: "Нека да го дискутираме, аз съм готов, нека да го дискутираме и да чуем всички гледни точки".
Валентин Николов: "Винаги защитата на това нещо е, че може да се откажете именно от тази сделка, без да дължите наказателни лихви, това е заложено в закона. По този начин потребителят е защитен. Но по този начин пък се дава и съответно възможност банката да намали лихвения процент, както се наблюдава в последно време, на намаляване на лихвените проценти в България. Така че потребителят е защитен на база на това, че той винаги може да се откаже от тази сделка. Плюс това задължително банката в общи условия е задължена да извести потребителя за тези форсмажорни обстоятелства и какво ги налага. И, разбира се, потребителят при подписването на договора може в никакъв случай да не се съгласи с тези общи условия, които му се предлагат. Така че винаги потребителят, първо, ще бъде информиран много обстойно и много подробно, без малки буквички и без скрити текстове, първото нещо. И второ, той винаги може да се откаже от сделката по времето, когато ползва този кредит. Така че аз мисля, че потребителят изцяло е защитен."
Левон Хампарцумян, член на Управителния съвет на Асоциацията на банките, увери пред Дарик, че кредиторите не биха злоупотребили с правото си да променят лихвата, тъй като по думите му могат да навредят на репутацията си.
Левон Хампарцумян: "На пазара има 32 банки. Ако вярвате, че има конспирация между банките, няма какво да говорим. Потребителските кредити са най-скъпите кредити, защото рискът е висок, дават се лесно, заради това са скъпи. Не законът вкарва някого в дългов капан. Ако смятате, че банките манипулират хората за собствена изгода, по същата логика може примерно да се оплаквате, че големите цветни телевизори и там плазми са много скъпи, че петролните фирми променят цената на бензина..."
Къде е защитата на потребителя, който не знае дали другия месец лихвата му няма да скочи с 10 процента?
Л. Хампарцумян: "В конкуренцията и в отношенията с банката, които има. Нека да го кажа така, когато има два магазина, в които се продават едни и същи ботуши, и в единия магазин необосновано условията да ги купите са по-лоши от другия, този с по-лошите условия няма да продаде нито един чифт, а другият ще продаде 100. Ако банките предлагат неатрактивен продукт, той няма да се купува."
Вратичка за банките - така пред Дарик изпълнителният директор на асоциация "Активни потребители" Богомил Николов определи новия Закон за потребителските кредити.
Богомил Николов: "Практиката за определяне на плаващи гъвкави лихвени проценти, заковавайки ги за критерий, който е едностранно определен от банката, при всички случаи е според мен и според нашата асоциация нелоялна практика. Това трябва да се дефинира по-ясно в закона. Ако вие сключите договор за заем, който е с плаваща лихва, тя се определя от 2 компонента - база и надценка на банката. Значи, втората част е това, което банката в крайна сметка печели. Но проблемът е в базата. Базата трябва да бъде фиксирана за някакъв обективен критерий, какъвто може да бъде примерно EURIBOR, СОФИБОР или LIBOR. А много банки се изкушават да определят като база някаква своя мерна единица, която в крайна сметка зависи единствено и само от тяхната воля или решение. Аз считам, че този начин на действие може да доведе само и единствено до горчиви резултати за всички, защото нека да не забравяме, че когато потребителите загубят доверието си от една банка, те много лесно могат да се отдръпнат от нея, отивайки в друга банка, и тази банка в крайна сметка да изпита неприятности."
А как може да се уреди това? То законът вече влиза в сила в сряда. Има ли достатъчно време да го променят и...
Б. Николов: "За четвъртък не може да се промени със сигурност, но ако тази вратичка доведе до масово разпространение на такива нелоялни практики, мисля, че със сигурност в рамките на 6 месеца до 1 година може да се стигне до поправка на закона, защото това наистина е една вратичка, която няма да доведе до нищо хубаво."
Опасен ли е за портфейла Законът за потребителския кредит, който чука на вратата ни и след два дни ще бъде факт? Със сигурност с един неочакван скок на лихвата купеният на кредит хладилник може да ни затрудни впоследствие да го пълним с продукти. Остава само банките наистина да се въздържат от даденото им право да вдигат лихвения процент.
