След няколко години вече няма да купуваме винетки, за да пътуваме в страната. Таксата за преминаването по пътищата ще бъде изчислявана на километър, а изминатото разстояние ще се следи с GPS или чрез сателит. Модерните технологии вече са по европейските пътища близо десетилетие, но заради липсата на магистрали, все още не са въведени у нас. Очаква се те да предотвратят купуването на фалшиви винетки, да напълнят бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура" и най-вече да позволят на всеки да плати сумата за пътя, който е пропътувал, а не да дава пари за време, в което колата му се движи по републиканските пътища.
Българските пътища ще станат модерни най-рано през 2013 г. Това е най-оптимистичният вариант и то само в един елемент - таксуването. Тогава може да бъде премахнато купуването на винетни стикери и да се въведе своеобразен вид тол-система или електронна винетка, чрез която автомобилът ще бъде следен с GPS или сателит.
Регионалният министър Росен Плевнелиев: „Истината е, че електронните тол-системи са много по-гъвкави. Те дават много по-голяма добавена стойност за държавите, има по-сериозен контрол и преди всичко помагат на хората. За тях няма да има разлика, защото една винетка ще бъде заменена с една „електронна винетка". Но могат да се въведат много по-прогресивни и много по-честни начини на разплащане. Примерно на километър. Който ползва много, ще плаща повече. Този, който ползва малко, ще плаща малко. А не както е сега, да се притесняваме дали да си купим, седмична ли, месечна ли."
Справка на Дарик в Агенция „Пътна инфраструктура" показа, че чудейки се каква винетка да си купят, българите са похарчили близо 123 млн. лева за първите четири месеца на годината. Закупени са повече от 2,4 млн. винетки, без, разбира се, да броим нелегалните.
Министър Плевнелиев: „Освен че електронизацията ще реши категорично казуса с незаконните и нелегални действия, по-важното е друго - че наличието на такива електронни тол-системи дава на държавите пълна прозрачност и възможност да оправят пътните си мрежи. Защото когато вие събирате чрез електронни системи приходи, вие можете срещу тези приходи да теглите кредити, да сключвате публично-частни партньорства".
Превозваческият бранш реагира положително на идеята да изоставим винетната система колкото се може по-скоро.
Красимир Лалов, представител на една от големите превозвачески организации: „Понеже не сме открили топлата вода и колелото и няма да ги открием, защото те са открити, тази система Австрия направи преди седем години, Германия - преди шест години, чехите и словаците - преди три години. Тази е най-справедливата система, защото случаят с винетката е малко измислена работа. Например един камион, ако се движи само един час, а друг - 24 часа в денонощието, пита се в задачата кой колко пъти използва тази мрежа и какви вреди й нанася. Така че таксуването трябва да е спрямо използването, както е в нормалните държави."
Попитахме законодателя в последните осем години защо толкова е закъсняло
Йордан Мирчев, председател на транспортната комисия в предишното Народно събрание: „Ние не сме закъснели, а закъсняхме с изграждането на магистралите. А да въведеш тол-система по първокласна, второкласна или третокласна пътна мрежа - това е общо републиканската пътна мрежа малко над 20 000 км... Тоест ако ние не бяхме закъснели с ключовите, стратегическите магистрали, които са част от трансевропейската пътна мрежа, щяхме да въведем и на по-ранен етап тези модерни системи."
И тук следва още един въпрос. В следствие на икономическата криза в държавата почти няма пари за нови проекти. Откъде ще се финансира новата електронна система, след като въвеждането й няма да се отрази на цените, които плащат шофьорите.
Министър Плевнелиев: „Скъпо удоволствие, но понеже България отново е една от последните, която ще адресира тази тема, тя е достатъчно много разработена, вече е евтина, изпробвана и тествана във всички останали европейски държави и като капак на всичко вече има различни варианти, включително и GPS-базирани или сателитно базирани, които са вече поевтинели според изследванията, които има в работната група, спрямо това, което Германия или Унгария са платили, сигурно ще бъде на една пета от цената. А и тези системи могат да бъдат инвестирани и платени от инвеститорите като част от бъдеща концесия. Примерно в Чехия и Словакия държавите не са се бръкнали, получили са модерни системи, четири пъти по-големи приходи".
Според Йордан Мирчев не е проблем част от големите магистрали да се отдадат на концесия, както е направено в множество европейски страни. Това обаче трябва да се реши при следващия програмен период за оперативните програми, когато има яснота колко европейски пари ще има за пътища в България.
От своя страна Красимир Лалов допълни, че трябва да бъдат осигурени и алтернативни пътища, които са с по-нисък клас и по-евтино преминаване.
