"Елате пак в Афганистан" ни казваха всички преди последната прекарана нощ в страната. С усмивка, желание за прегръдка и хубави пожелания. "Елате пак в Афганистан. Скоро."
Ние сме шестима души от шест различни страни (Южна Корея, Турция, Германия, Естония и Полша), които бяхме заедно шест дни в една страна, която трудно може да се опише с няколко думи. Понякога в Афганистан е студено (Кабул), друг път е ужасно топло (Хелманд), трети път звездите са на метри от очите ти (Кандахар). В Афганистан прахта може да влезе в очите ти, военни самолети да заглушат очите ти, но в никакъв случай няма как да пропуснеш, че в тази страна хората искат да живеят. Мирно, спокойно и интересно.
Със сигурност нито един от нас не очакваше да ни се случат толкова много неща за толкова кратко време. Колкото повече гледахме, чувахме и разбирахме какво става в Афганистан, толкова повече осъзнавахме какво точно става в света около нас. Разбирахме защо малките улички, ниши, прашни места по улиците на Кабул приличат по някакъв странен начин на големите, чисти и осветени булеварди на която и да е европейска столица. Няколко часа след приземяването вече не се учудвахме колко страстни, мили и учтиви могат да бъдат афганистанците, когато ти предлагат чай следобед. Колко отчаяно търсят да видят с големите си тъмни очи, че разбираш за какво ти говорят, докато отпиваш от чая си - че единственото, за което мечтаят, е да имат възможност да защитават и изхранват семействата си. Нищо повече.
В dariknews.bg ще имате възможност да прочете много (надявам се интересни) истории, за всичко, което се случи на групата ни през тези 6 дни. Но след сериозните интервюта, които имахте възможност да прочетете тук от началото на тази седмица, най-добрият начин за преход към останалите истории е селекция от фотографии. Не непременно подредени в някакъв ред, това са снимки, които просто показват защо, когато ни казваха "Елате пак в Афганистан", отговаряхме категорично: "Ще дойдем, разбира се."
Всичко за Дарик в Афганистан четете в afganistan.log.bg
