"Надявам се, че това най-накрая ще бъде истинско прекратяване на огъня. От три седмици не съм излизал от къщи, толкова ме е страх от снарядите", разказва Елена Ивашова в Донецк, бастион на проруските сепаратисти в Източна Украйна. Квартал "Текстилник", където живее Елена, е обстрелван редовно. На фасадите на някои жилищни сгради не е останал и един здрав прозорец. Зеещи дупки в стените показват къде снарядите паднали направо в апартаментите.
"Излязох, след като видях в интернет, че в Минск е било подписано споразумение. Ще направя няколко обиколки набързо. Мисля обаче, че е прекалено рано да се отпусна. Трябва да продължим да бъдем бдителни", казва Елена, която е била счетоводител, преди нейното предприятие да бъде затворено заради войната.
Тя е придружавана от приятелка, Валерия Марченко, на 30 години, която също е останала вкъщи през последните седмици. Спяла в коридора, смятан за най-сигурното място, заради бомбардировките. "Помолих един приятел, който не се страхуваше, да отиде да ни потърси храна. Що се отнася до мен, аз не смеех да си подам носа навън", разказва Валерия.
"Страхуваме се, че прекратяването на огъня няма да издържи повече време от предишните, но все пак наистина искаме да вярваме в него. Ако спокойствието се възвърне, има шанс да си намерим отново работа", отбелязват двете приятелки. Малко по-нататък, малкият хранителен магазин, който се намира в двора на жилищен блок, току-що е затворил. "Чухте ли как стрелят? Това е само началото, не мога да остана тук", казва продавачката, ускорявайки крачка.
Да оцелееш до събота вечер
Една жителка на квартала, Вера Василиевна, на 64 години, не крие своето недоволство. "Виждате ли това?". Едва 13 ч. е, а вече затварят магазина. Има още един, но той е много далече, опасно е да се ходи дотам, човек трябва да бъде навън петнайсетина минути."
Вера Василиевна не знае какво да мисли за споразумението, подписано в Минск, но това, което я интересува на първо място, е новото прекратяване на огъня, което е предвидено да влезе в сила в събота в полунощ местно време.
"Вярно е, че това споразумение бе подписано от най-висшите лидери, това е успокояващо, но знае ли човек... Би било добре поне артилерията да не е толкова близо до Донецк и да не може повече да ни обстрелва отгоре", допълва тя, мечтаейки за момента, когато ще може да излезе спокойно на улицата с двамата си внуци.
"9-годишният ми внук плаче през нощта. Той има нужда от грижи, толкова е шокиран. А неговият малък брат, който е на две години, вече разбира, че трябва да се крие, когато чува изстрели", въздъхва баба им.
Недалеч от там, в квартал "Петровски", Любов Михайловна, на 62 години, изглежда е загубила всякаква надежда: "Изобщо не вярвам. Всеки път, когато подписваха споразумение, казваха едно и правеха друго. Вече не вярвам на никого".
Снаряд паднал точно в нейната кухня миналата седмица и апартаментът й вече не е годен за живеене. "И после, това съобщение за прекратяване на огъня е много хубаво, но човек първо трябва да оцелее до събота вечер", въздъхва тя.
Източник: БТА
