Четирите сценария за това какво означават гръцките избори за Европа и еврото

Четирите сценария за това какво означават гръцките избори за Европа и еврото
Четирите сценария за това какво означават гръцките избори за Европа и еврото

Новите избори в Гърция на 17 юни наближават. Вече виждаме да се оформят четири евентуални сценария за това какво значение ще имат те за Гърция, Европа и световните пазари. Избрах четирите сценария от анализа на инвестиционната банка HSBC относно възможностите пред Гърция заедно с един мой коментар за съответните вероятности.

Α. Благоприятен и мек сценарий.

Първият сценарий предвижда, че изборите ще доведат до едно правителство, подкрепящо спасителния пакет и оставането в Еврозоната.

Тревогите на пазарите от едно правителство под контрола на СИРИЗА (Коалицията на радикалната левица) не се оправдават, обратното, избира се една коалиция в полза на отношенията с Тройката (ЕС, ЕЦБ,МВФ). Подписаният меморандум с Тройката се запазва и Гърция получава спасителните заеми. Въпреки ожесточаването на политическите страсти в Гърция, изходът от изборите потвърждава, че гръцките граждани подкрепят твърдо еврото, независимо от недоволството, породено от размерите на обедняването. Поради липсата на икономическо развитие обаче основните проблеми с платежоспособността, както за правителството, така и за банките, не отминават.

Б. Резултати срещу Тройката без проблеми за еврото.

При втория сценарий резултатът от изборите е срещу Тройката, което обаче не води и до излизане от Еврозоната.

Избира се едно анти-меморандумно правителство или поне едно напълно безрезултатно правителство и меморандумът с Тройката е невалиден или на практика не функционира. Страхувайки се от разпространяване на вредния бацил, европейските лидери предоставят масирана подкрепа за разрешаване на проблемите с ликвидността на правителствата и банките навсякъде в еврозоната и същевременно смекчават позицията си спрямо Гърция. Подписва се един договор, предоставящ на Гърция краткосрочно по-голяма подкрепа и по-поносима програма за обедняване. Гърция остава в Еврозоната, но с течение на времето проблемите възникват отново. Поради липсата на сериозно икономическо развитие, проблемите с платежоспособността се завръщат. По този начин обаче политиката на правителството става популярна сред народните маси, изтласквайки на заден план политиците, подкрепили сътрудничеството с Тройката и изобщо с Европа.

В. Излизане на Гърция от еврото със запазване на Еврозоната.

Третият сценарий визира отказ на Гърция от еврото, без това да се разпростре и сред останалите държави.

Избира се едно анти-меморандумно правителство, страната се отказва от меморандума, но европейските лидери не изглеждат готови за компромис с Гърция. Атина започва да пропада още от първите дни, принудена е да живее със своите ограничени средства: Тройката не отпуска нови заеми, няма други източници на финансиране, а и след като е в изолация, Гърция е принудена да се оттегли от еврото. Страхувайки се от опасни метастази, европейските лидери твърдят , че Гърция е била един гнил плод, който е трябвало да бъде откъснат от тялото на Еврозоната. Отстраняването на Гърция води до една още по-обединена Еврозона: взаимност на дълговете, издаване на общи облигации и някаква форма на фискална консолидация, като всичко е подчинено на отстраняване на слабостите на еврото, за да бъде локализиран проблемът и върнато доверието към общата валута.

Г. Отказ на Гърция от еврото и разпространяване на проблема в Еврозоната.

Четвъртият сценарий предвижда излизане от Еврозоната с големи последствия от разпространяване на проблема

Подобно на третия сценарий, но с една голяма разлика: Гърция напуска еврото, но другите страни от Еврозоната не могат да се договорят за следващите стъпки. Спредовете по държавните облигации се увеличават, рискът от bank runs нараства и еврото се насочва към една ситуация, от която няма връщане назад.

Моето лично мнение е, че третият сценарий е най-вероятен. Динамиката на партия СИРИЗА е активна и съществена, обратното на тази на Нова Демокрация. СИРИЗА се подкрепя от всички, които искат да останат държавни служители, които в момента са около 1 милион души, от техните семейства, т. е. от още 2 милиона, от искащите национализация на банките, за да им бъдат опростени заемите и от мнозина отчаяни безработни, запленени от чудните и омайни слова на Алексис Ципрас, председателя на СИРИЗА. Голямата бъркотия и напрежение в Гърция не позволяват на милиони гръцки граждани да преценяват разумно и зряло и на основата на реалния интерес на страната, а се влияят от моментни събития и ситуации.

Към сценариите на HSBC бих добавил и моята прогноза затова как третият вариант за Гърция би повлиял на района на Балканите, включително и на България. Мисля, че въвеждането на драхмата и девалвацията ще намалят рязко стойността на гръцкия брутен вътрешен продукт от 230 милиарда евро на 110-120 милиарда, който ще бъде намален още повече от инфлацията и огромните неразбории в икономиката, водейки Гърция до едно ниво на БВП от 60-70 милиарда евро в края на първия дванадесет месеца от прилагането на новата валута. Гърция според БВП на глава от населението ще дойде на нивото горе-долу на България днес, но по един изключително болезнен начин, след като е много трудно на практика да загубиш 70-75% от БВП и съответно да обеднееш като страна и като народ толкова рязко. Това можеше да бъде избегнато, ако още от самото начало бяха намалени с 50% държавните служители в Гърция, но вместо това, беше оставена кризата да се развихри в частния сектор и да доведе до истинско отчаяние.

Накрая, не вярвам, че ЕС ще даде по-голяма солидарност на Гърция, ако страната реагира революционно, както призовава Ципрас. Самият той като премиер ще даде едно отлично алиби на европейците да изолират Гърция и да я оставят „да се пържи в собствен сос". Само тогава ще разберат гръцките граждани, 80% от които днес желаят еврото, но подкрепят дрънканиците на популистите, че няма връщане назад и че трябва да тръгнат от самото начало по пътя на развитието. Дългосрочно, разбира се, за Гърция ще дойде развитието, но ще трябва да тръгне от начало и на основата на един много нисък БВП.

Една изолация на Гърция ще увеличи в голяма степен общият риск за Балканите и ще повлияе пряко и на България, след като инвестициите в региона изобщо ще бъдат правени много внимателно и с големи резерви.


*Xристос Мурутис е роден в Атина. Завършил е право в Гърция и живее в България от 1999 г. Занимава се с управление на инвестиционни фондове в сферата на недвижимите имоти и енергетиката. Той е единственият грък, пишещ и публикуващ текстове на български език в собствения си блог "Гласувам за България" (www.bgnow.eu). Повече за него може да научите в www.mouroutis.com