В ядрената централа в Северна България Кирил Николов се чувства сякаш предава собствения си народ. Като част от договора за присъединяване на балканската страна към Европейския съюз той трябва да затвори два от четирите работещи реактора на 31 декември, ден преди членство. Това ще отнеме на България водещата роля на износител на енергия в региона и ще я превърне в страна, която може да удовлетворява само своите потребности. Това предизвика протести сред политици, медии и учени, които заявяват, че Брюксел е измамил балканската страна, като е унищожил символа на национална гордост, се казва в анализ на Майкъл Уинфри за агенция Ройтерс.
Изпълнителното тяло на ЕС заявява, че произведените в СССР реактори, охарактеризирани през последното десетилетие като едни от най-опасните в света, трябва да бъдат затворени поради мерки за сигурност. Но Николов, който е заместник-директор на АЕЦ “Козлодуй”, заяви, че подобренията са направили централата сигурна.
“Чувствам се като на погребение. Реакторите са в отлично състояние”, каза той пред Ройтерс от своя кабинет в централата. “Няма никакво съмнение, че ще изпълним решението, но се чувстваме огорчени от него”, добавя той. АЕЦ “Козлодуй” произвежда 40 процента от електроенергията на страната и носи средства от износа на около 7,6 милиарда киловатчаса електроенергия годишно за Балканите. Също така тя е единственото по-голямо държавно предприятие от комунистическата епоха, което оцеля при българския преход към пазарна икономика.
София гледа сега на своя ангажимент за затваряне на реакторите като грешка и предупреждава, че ще останат на тъмно съседите й Гърция, Румъния, Сърбия, Македония, Албания и Косово, които зависят от АЕЦ “Козлодуй” за удовлетворяване на своя енергиен дефицит.
Воденото от социалистите българско правителство заявява, че спирането на двата 440-мегаватови реактора ще струва около 2,5 милиарда евро /3,3 милиарда долара/ загуба, което е много повече от 220 милиона евро, предложени от ЕС като компенсация.
“Ако ЕС мисли наистина за бъдещето, за енергийната сигурност не само на България, но и на Балканите, очаквам да бъде намерен начин за удължаване на крайния срок за спиране на двата реактора”, каза наскоро президентът Георги Първанов пред Дарик радио.
България затвори по-старите първи и втори реактори в края на 2002 г. Двата 1000-мегаватови реактора – пети и шести, ще продължат да работят до края на следващото десетилетие.
В АЕЦ “Козлодуй” заявяват, че трети и четвърти блок могат да продължат да работят поне още пет години, но Брюксел, който поиска Литва и Словакия да затворят реакторите от съветски тип като условие за присъединяването им към ЕС, смятат това за неприемливо.
“Тези ядрени реактори от първо поколение... не отговарят на стандартите за сигурност на ЕС, заради което трябва да бъдат затворени”, заяви говорителят на енергийната комисия на ЕС Феран Тараделас. “Това е договорено и те трябва да го изпълнят”.
През 1991 г. България временно затвори двата най-стари реактора заради международните опасения от възникването на пожари и изтичане на радиоактивно излъчване, след като централата е била зле поддържана по времето на комунизма. През 1995 г. Вашингтон определи централата като “призрак на нов Чернобил”. Българските власти, цитирайки оценка на Международната агенция за атомна енергия /МААЕ/, заявяват, че подобренията направени оттогава насам са направили реакторите по-сигурни. Много експерти са съгласни.
“Затварянето на козлодуйските реактори е политическо решение”, заявява Дана Драбова, чешкият председател на Западноевропейската ядрена регулаторна асоциация /WENRA/, която търси общ подход за ядрена сигурност в страните от ЕС. “От гледна точка на сигурността... няма съществена разлика от другите европейски реактори”.
Проучванията сочат, че 75% от българите искат реакторите да продължат да работят, София иска от Брюксел “гъвкав подход” за продължаването на живота на реакторите. Но Европейският парламент отхвърли това предложение, предизвиквайки протести в българска медия, която обвинява няколко последователни правителства в провал да “защитят националните интереси”.
“Затварянето... не е нищо друго освен исторически провал на нашата външна политика”, заяви коментаторът Тодор Варчев в ежедневника “Монитор”. Бяха одобрени нови енергийни сделки, едната от които за 1 милиард евро за построяването на нова ТЕЦ от американската компания АЕС, а другата на стойност 4 милиарда евро за построяването на 2000-мегаватова АЕЦ в Белене. Но след години на отлагане те ще започнат да работят най-рано през 2009 и 2013 година.
След спирането на реакторите електроцентралата ще продължи да наблюдава радиоактивното гориво при неговото охлаждане – първите три години в самите реактори и после още две години при съхранението му в специални контейнери.
Повечето от 1360 работници, които работят в двата реактора, ще останат през следващите десет години, за да наблюдават процеса, но много хора тук се надяват правителството да намери начин за рестартирането им след влизането в ЕС. “Всички ние се надяваме, че затварянето ще бъде само временно и реакторите отново да заработят”, казва Даниела Георгиева, инженер от трети блок. “Ние сме оптимисти. Те са сигурни”, добавя тя./БГНЕС/
