Румъния и България трябва да се постараят на първо време да бъдат дискретни и добри ученици в европейската общност. Още повече, че тези две страни са може би последните, които се присъединяват към ЕС, преди ЕС да пристъпи към следващо разширяване на фона на растящата си враждебност към този процес."Приоритетът за тези две държави ще бъде да влязат в европейския клуб. Това е последният шанс, преди вратата да се затръшне", смята Марко Инчерти от Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел.
ЕС реши да забави процеса на разширяване, поне докато реформира институциите си, блокирани, откакто Франция и Холандия отхвърлиха през 2005 година Договора за европейската конституция.
"Българите и румънците знаят, че към тях има предразсъдъци и искат да работят, за да променят начина, по който ги възприемат останалите държави членки и европейските граждани", допълва Инчерти.
Двете държави се присъединяват към европейския клуб, белязани с етикета "корупция".
При тези условия "те трябва да сведат глава, защото не могат да си позволят нищо друго", отбелязва Лучия Монтанаро-Янковски, анализатор в Центъра за европейска политика в Брюксел.
"Когато вдига много шум, човек си плаща", подчертава дипломатически източник, който въпреки всичко съжалява за дискретността, с която се присъединяват двете балкански държави, в сравнение с "големия взрив" при приемането на 10-те нови еврочленки през 2004 г.
"Наистина това разширяване поражда много по-слабо въодушевление от предходните", признава евродепутатът социалист Пиер Московиси. Той обяснява относителното безразличие с умората от разширяването.
Страхът от разпалване на ново огнище на враждебност накара София и Букурещ да приемат без възражения длъжности, често определяни като "смехотворни" за своите еврокомисари, най-вече за румънеца Леонард Орбан, отговарящ за езиковото многообразие.
"Постът на българския еврокомисар Меглена Кунева за защита на потребителите не е толкова смешен. Но така или иначе в ЕС не искаха да възлагат прекалено важни задачи на двамата нови еврокомисари, за да избягнат истинска реорганизация в състава на еврокомисията", смята Марко Инчерти.
Според него Брюксел не искаше да повтаря "слабия спектакъл" от 2004 г., когато председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу бе принуден да се въздържи да поиска утвърждаване на състава на екипа си, защото мнозинството евродепутати не го одобряваха.
Барозу предпочете да не подновява дебатите около комисията, нейната численост и структура, казват със съжаление анализаторите.
Договорът от Ница, приет през декември 2000 г., предвижда 27-членният ЕС да има комисия с по-малък брой еврокомисари от този на държавите членки.
Тази леко двусмислена формулировка позволява на ЕС да отложи датата, на която това трябва да се случи, докато излезе от кризата с европейската конституция.
Дотогава европейски лидери и анализатори са единодушни, че процесът на взимане на решения няма да се обърка с включването на две държави без голяма политическа тежест в Съвета на министрите.
"Те трябва да се опитат да работят възможно най-конструктивно. Ние нямаме същия тип култура като например тази на поляците", казва Лучия Монтанаро-Янковски.
"За България най-важното е не да налага мнение, а да работи за постигане на консенсус", призна през октомври българският външен министър Ивайло Калфин, уверявайки тогава, че неговата страна има "чувството за принадлежност към европейското семейство".
