Министърът на културата Вежди Рашидов замисля промяна в структурата на музейното дело у нас – археологическият- и етнографският музеи да бъдат прехвърлени под шапката на неговото министерство, а не да бъдат на подчинение на БАН. Тази идея е продължение на предизвикалото протести уволнение на шефката на Националния институт на паметниците на културата арх. Йорданка Кандулкова, като министър Рашидов определи състоянието на институцията като "бардак". Тези изказвания, които станаха ясни от стенограмата на последното заседание на кабинета, предизвикаха острата реакция на археолозите у нас. Те категорично отхвърлиха и обвинението, че са в основата на забавянето на строителството на магистралите - нещо, от което се оплаква регионалният министър Лиляна Павлова.
Културата и образованието са сред приоритетите на правителството – това са и малкото сфери, които получиха повече пари в Бюджет 2012 г. С тези гръмки думи лягахме и ставахме, когато се приемаше финансовата рамка за догодина. Когато тя вече е факт, в културно-историческата сфера започнаха промени. Защо – или защото било „бардак", или защото спирала строежа на магистралите. Това пък става видно от стенограмата на заседанието на Кабинета, в която министър Лиляна Павлова се оплаква, че археологическите музеи в Кюстендил и в Перник саботирали строителството на първия участък от АМ „Струма". Е, музеят в Кюстендил е исторически, не археологически, както смята министър Павлова, но директорът му Валентин Дебочички не се засяга от сигурно неволната грешка и спокойно обяснява за какви разкопки става дума.
Валентин Дебочички: Колегите археолози регистрираха новооткрити археологически обекти. Два от тези обекта – едно многослойно селище и един античен некропол се намират непосредствено върху трасето на АМ „Струма". Имахме пълното съдействие от страна на изпълнителите, както и от всички служители на Агенция „Пътна инфраструктура". На 21 и 22 декември по наша молба се състоя една междуведомствена комисия, която още веднъж огледа обектите на място, направи протокол и предложение за понататъшни действия – пълни спасителни археологически проучвания. Ние до този етап абсолютно се движим според закона, според самото възлагане на възложителя „Пътна инфраструктура". В този смисъл няма абсолютно никакъв проблем на този етап.
Проучванията биха ли забавили строителството на този участък от магистралата и колко пари биха ви били необходими, за да можете да свършите нужните дейности?
Валентин Дебочички: Най-реалистичен срок – в рамките на 4-5 месеца при нормални метеорологични условия.
Това би бил период, в който би се забавила магистралата или би се наложило промяна на трасето на магистралата?
Валентин Дебочички: По отношение на трасето – видът на тези обекти, предполагаемите археологически структури, няма да наложат каквото и да е изменение на трасето на АМ „Струма". На заседанието на комисията бяха поканени и присъстваха представители и на изпълнителите, с цел те, изготвяйки графиците си за 2012-а година, да съобразят тези графици с времето, необходимо за проучването на определените участъци от АМ „Струма".
В стенограмата на МС има едно изречение на министър Лиляна Павлова, в което се казва, че „два археологически музея – в Кюстендил и Перник, саботират строителството на магистралата?"
Валентин Дебочички: Нямам разумно обяснение за това изказване на министър Павлова. Ние сме ги информирали на всеки един етап от археологическото наблюдение в този кратък срок с новооткритите обекти. Действително новооткритото селище се намира на един терен, който строителите възнамеряват да използват за изземване на инертни материали.
Вие притеснявате ли се за работното си място?
Валентин Дебочички: Не, просто свършихме това, за което държавата, макар и малко, ни плаща.
Повод за дискусията в кабинета става отчуждаване на имоти за изграждането на участъка Белокопитово – Каспичан от АМ „Хемус". И макар там министър Павлова да няма забележки, археолозите имат какво да кажат.
Доц. Людмил Вагалински, директор на Националния археологически музей: В един късен момент ни се обаждат и казват да направим бързо теренно издирване, да кажем какви обекти има там, защото било много късно. Помолиха да не бъде с договор, защото това било много трудно, а вътрешната система била много сложна. Да бъде възлагателна писмо, ние да си платим или строителят ще ни плати. Те по-късно щели да ни дадат тези пари, но ние да започнем. Ние правим всичко възможно, организираме се, зарязваме други обекти и планове, само и само да се справим. Правим го навреме, след което нищо не се случва. Водим си преговори, говорим за план-сметки, уточняваме ги, нещо не им харесва. Искам информация какво точно не им харесва – няма отговор. Простата истина е, че просто сроковете са закъснели или парите нещо не достигат, но законът си е закон. В един момент трябва да се намери удобен виновник.
Удобният виновник и за забавянето на проекта за метрото заради археологическите разкопки при Ларгото стават археолозите. Аналогията е направена по време на заседанието на кабинета от министъра на културата Вежди Рашидов. Всъщност – обвинението е към екип, който не е основният за този терен, тъй като там работят и историци от „Стара София", а и именно археологическият музей има рейтинг – три пъти ААА, нещо, с което други сфери и институции не могат да се похвалят.
Доц. Людмил Вагалински: Ние поехме да помагаме, защото там продължиха да работят и колеги от „Стара София", и те продължават да работят в рамките на Ларгото. Имаше вече забавяне. Не смея да твърдя доколко е било голямо, но именно поради него ние се включихме и осъществихме проучването, което е до Ларгото – между ЦУМ и бившия магазин „Яворов" – западно от ЦУМ, на бул. „Мария Луиза". На самото Ларго наш екип не е работил. Там сме само в междуведомствени комисии, помагаме с каквото можем, продължават да работя само колеги от „Стара София" – т.е. музеят „История на София", който е към Столичната община.
Съгласни ли сте с една такава теза, която се налага от разговора между министрите, че заради археологически разкопки се бавят магистралите и че това е нещо, което трябва да се спре?
Доц. Людмил Вагалински: Това се прави още от 90-те години, откакто започнаха по-големи инфраструктурни проекти – да се прехвърля от болната на здравата глава, и археологията да се използва като удобно за някои хора извинение за тяхната организационна слабост. Всички договори, които сме подписвали, са прегледани от двете страни – археолозите си спазват сроковете.
Доц. Вагалински бе категоричен, че проблемите със строителството на обектите идват от липса на координация между министерствата, а не от археолозите. Той допълни, че не вижда необходимост ръководеният от него музей и етнографският музей да преминават под юрисдикцията на културното министерство, а не да останат под шапката на БАН. И тъй като цялата тази ситуация навежда министър Рашидов на ситуацията в института за Паметниците на културата, която той определи като „бардак", доц. Вагалински направи още един коментар: „Това за мен е много непочтително и обидно дори за българските граждани определение. Що се отнася до уволнението на архитект доц. д-р Кандулкова, моите лични впечатления, аз не съм неин принципал, за да знам детайли, но моите лични впечатления от съвместната ни работа и по метрото, защото сме в различни комисии с нея, са отлични. Не съм виждал заповедта, не съм запознат с мотивите, поради които тя е отстранена, но моите лични впечатления от нея като специалист, организиран човек, като човек, който работи в екип на местата, когато сме работили заедно, са наистина отлични".
И тук възниква въпросът – ако правителството продължава да мисли, че археолозите са виновни за забавянето на магистралите, строителите ли са виновни за състоянието на българската култура?
