Министърът на земеделието и горите Нихат Кабил в специално интервю за „Денят” на Дарик радио от Холандия.
Кажете защо Европа наложи своеобразна ветеринарна предпазна клауза, както я нарича печатът днес, на голяма част от българските месо- и млекопроизводители?
Аз преди всичко искам да кажа, че няма място за излишен драматизъм в едно такова решение, защото то е рутинно решение на съответната служба по храни и ветеринарни въпроси към Европейската комисия. Вие много добре знаете, че по договора за присъединяване, по приети от нашата страна ангажименти, предприятията, които не отговарят на изискванията за общия пазар на ЕС, трябваше да бъдат затворени още на 31 декември 2005 г. През този период от време чрез много интензивни преговори с Главна дирекция САНКО към Европейската комисия, с нейни експерти и в България, и в Брюксел, също от браншовите организации, ние направихме всичко възможно да дадем един последен шанс на предприятията, които имат възможност за довършване на своето преструктуриране.
И в началото на есента, всъщност септември-октомври месец, ние да предадем окончателните списъци на предприятията, които ще изнасят продукция на целия европейски пазар, след като нашата страна стане страна член от 1 януари. Една мисия, която беше тук на Европейската комисия, на Главна дирекция САНКО в края на миналия месец, в обхвата на списъка на тези предприятия, които ние сме предоставили на Европейската комисия, в тази мисия установи куп пропуски и още неща и работи за свършване по отношение на тези изисквания за покриване на критериите, на хигиенния пакет и на безопасността на храните. И на базата вече на тази мисия Европейската комисия излиза със службата по храни и ветеринарни въпроси, излиза с това решение.
Сега, макар че сте в чужбина, със сигурност сте коректно информиран. Кажете точна ли е цифрата, 74 предприятия ли от тези браншове ще могат да изнасят продукцията си в рамките на ЕС? Защото пък днес се появи информация, че лицензираните са намалели до 61.
Шестдесет и едно са предприятията.
Последно са 61.
Шестдесет и едно, да, в млякото и в месото, в млечните и месните продукти. Междувременно вчера, преди да... буквално минути преди да отлетя за Холандия, до мен дойде и писмото на комисар Маркос Киприяну по отношение на това решение на Европейската комисия, в което има няколко много интересни неща, които искам, ако ми позволите, да ви цитирам. Буквално комисар Киприяну в писмото си пише така: "Мерките, които вземаме, ще позволят само хранителни продукти, произведени от български предприятия, които в момента имат разрешение да изнасят своята продукция в ЕС и прероботват само суровини, съответстващи на изискванията на ЕС, да бъдат пуснати в обръщение на общия пазар на съюза."
Тоест това са тези 61 предприятия.
Именно, а не както първоначално разбрах, докато съм в Холандия, че е изтекла информация, че затварят всичките наши предприятия за износ към ЕС. Това не е вярно. Между другото комисар Киприяну продължава: "Използвам случая - цитирам - да отбележа колко е наложително инспекцията, която ще се извърши от службата по храни и ветеринарни въпроси през месец януари 2007 г. по отношение на предприятията, които ще продължават да имат право да изнасят за вътрешния пазар, да приключи с положителни резултати." Значи през... на мисията, която ще бъде, през януари месец ще бъдат проверени и тези предприятия.
Да де, но те към момента, ако не са били готови, сега предстоят коледни празници... и януари, ако ги инспектират, нали не очаквате, че за 20-ина дни те ще успеят да отговорят на така сериозните изисквания? Или вие се надявате след инспекцията през септември те да се влезли в порядък на подготовка?
Така. И довършвам, ако ми позволите с още един последен цитат, в който е ключът към разгадаването, разкодирането на всичко, което става в момента с това решение и недопускането на прекален ажиотаж и разумния подход към това решение на Европейската комисия. Цитирам, комисар Киприяну казва: "Бих искал да подчертая, че мерките, които следва да влязат в сила от 1 януари 2007 г., могат да бъдат преразгледани по всяко време. От българските органи зависи да отправят искане за включване на предприятията в списъка на тези, които могат да пускат в обръщение техните продукти в ЕС, когато установените от мисията на службата по храни и ветеринарни въпроси към комисията на европейските общности недостатъци се коригират." Значи това какво означава, както преди малко казах, ако разкодираме казаното от комисар Киприяну?
Следващата една година още предприятия могат да се прибавят към 61.
Това са тези предприятия... значи, вижте сега. Значи, от 1 януари това, което досега е вървяло като решими по отношение на търговията ни, се променя на базата на това решение. Тези, които имат съответните лицензи за износ за ЕС, продължават. Но комисията и службата по храните и ветеринарните въпроси отпраща сериозно послание към България. В тези предприятия, в тези храни, млечни и месни продукти, които вие изнасяте, имате право с лицензите си за ЕС, не влагайте онези храни, които последната година ние имаме информация, че масово доставяхте от страни като Индия, Бразилия, Аржентина, Китай и т. н. Тази информация е ясна в Брюксел.
Значи Европа не иска суровини, които са дошли по заобиколен път на ЕС, да влязат в храни, които от следващата година идват на нейния пазар. Това е първото. Второто нещо, ако ми позволите да допълня, тези предприятия, които до сега работеха за вътрешния пазар, продължават да работят за вътрешния пазар, но всяко от тези предприятия, което е готово, което е достигнало критериите, което е отстранило недостатъци, които са отбелязани в тази мисия, както пишат в протокола от мисията - систематични пропуски по отношение на определени елементи, ако бъдат преодолени, всяко предприятие може да кандидатства пред българските компетентни органи за искане да бъде добавено към тоя списък от 61 предприятия, да бъде добавено.
Добре, кажете, хващам последното ви изречение, за да ви питам - оптимист ли сте, че приличен процент от фирмите, които към момента не са лицензирани да търгуват със съюза, ще успеят да наваксат изоставането в следващите месеци и колко от тия над 620 фирми, на които беше наложен ветеринарен борд, смятате, че ще може да го преодолеят, след като комисар Киприяну пише, че Европейската комисия е готова на такава крачка?
Зз бих бил малко по-прецизен с изразите като Европейски ветеринарен борд, предпазни клаузи и т.н., няма такива неща. Европейският потребител, разбира се, комисията е защитник на интересите на европейските потребители по отношение на храните, иска да знае какво консумира и дали това, което консумира, е безопасно за неговото здраве. Нищо повече. Тази санкция не е в тази посока. Съответно министрите, които идват, установяват пропуски и вземат съответно решение в комисията. Това не го взема Брюксел, решението го взимат всички страни членки, които участват на този комитет, който взима решение. Значи, тук първото нещо, което трябва да се разбере ясно и точно – Брюксел не въвежда борд ветеринарен или предпазна клауза. Страните членки на базата на информацията от тази мисия вземат съответното решение. Оттук нататък следват много интензивни срещи и разговори със съответните браншови организации. Ясен план за излизане от тази ситуация още 2007 г.
Кажете, при положение, че още през 2005 г. декември е трябвало да затворят тези предприятия, които не отговарят на критериите и въпреки всичко са имали този едногодишен, сега става двугодишен период до края на 2007 г. да се подготвят, действително ли сте оптимист, че примерно едни още 20-30 предприятия ще се добавят към тези 61 в отговор на изискванията от Европа или не смятате, че този процент ще е сериозен?
Аз бих се радвал всички предприятия, които желаят, това нещо да го постигнат. Но пак казвам - има две ключови думи, които... две ключови фрази, които определят цялостния подход към темата. Първото е - доверието на европейския потребител. От 1 януари българският потребител-гражданин става ли и европейски потребител? Така. Ами, направени с тези неща, които сега се случват, и тези санкции, които получаваме от Европейската комисия, не го ли правим втора ръка потребител малко?
Аз и това исках да ви питам - в България ще продължаваме да консумираме храни, които не отговарят на изискванията за качество за германците например, нищо че българите също ще сме европейци следващата година. Вие преди малко казахте, че най-важното в решението на тази комисия, което трябва да разчетем, е дали е безопасно за здравето на европейците това, което ние произвеждаме. Да, обаче ние ще продължаваме да ядем онова, което за европейците няма да е безопасно, а ние втора ръка ли сме всъщност?
Именно тук е въпросът и аз чрез вашето предаване поставям един риторичен въпрос - докога нашият потребител, включително вие, включително и аз като български потребители, ще бъдем консумирайки българските храни ще бъдем в тази позиция? И искам да ви кажа, че от Нова година нататък по отношение на мерките, които ще бъдат взети като официален контрол от страна на компетентните органи в нашата страна, аз ще бъда изключително безкомпромисен към всяко предприятие, което не спазва тези
изисквания. Времето за шмекеруване просто свърши. Оттук нататък време за шмекеруване и за всякакви замисли на действия в една или друга посока просто са изчерпани. Оттук нататък идват мисии на ..., съвместно с нашите ветеринарни власти, идват мисии, установяват пропуск и както от вчера с това решение на Брюксел, във Брюксел, което се взема, не казват предприятието Х или У в България, казват - България не спазва изискванията примерно на хигиенния пакет.
Всъщност с това, което се случи вчера стана ясно, че...
Въпросът даже е имиджов.
Да, и случилото се вчера подсказва, че не европейските критерии за качество са високи, а по-скоро нашите български стандарти очевидно са занижени, след като...
Не, не става въпрос за стандарти, става въпрос, че ние имаме да свършим определена работа по отношение на ХАСЕП системата за самоконтрол на критичните точки, по отношение на безопасността, проследяемостта на храните. Европейският потребител, европейските служби, съответните по храните и ветеринарните въпроси, са изключително чувствителни по въпроса за проследяемостта на храните - като суровина откъде тръгва, къде се преработва, при какви условия и когато се продава има ли налична информация за целия този път на проследяемост. Това е най-голямото предизвикателство пред нас.
Всъщност ясно е, че няма как всяка малка мандра и дребен производител на месо да изнасят продукцията си в рамките на съюза и да отговарят на тези европейски критерии за качество. Днес четох някъде, че в България има повече млекопроизводители, отколкото в една Холандия например. Но кажете, при положение че ще има предприятия през следващата година, които не отговарят, нямат евролицензи, ние как ще ги инспектираме, защото казвате, че времето за шмекеруване свърши - по общите европейски стандарти или по наличните наши? Защото ако го правим по общоевропейските, ние ще трябва да затворим тези 622, които не отговарят и нямат лицензи.
Аз се радвам, че, задавайки въпроса, вие давате и отговора. Разбира се, от 1 януари България е страна член на Европейския съюз, а за Европейския съюз се спазват всички директиви, регламенти на съюза по отношение на тези параметри.
Т.е. ние проверяваме по европейски и времето за шмекеруване свърши.
Нещо повече, нещо повече. Ние проверяваме предприятията. Нашите компетентни органи след всяка проверка попълват съответните протоколи за проверка и ако внезапно през това време дойде пък проверка на Европейския съюз и установи, че това не е така, тогава се срива имиджа на нашата страна и на нашите контролни органи. Аз просто нямам никакво намерение да допусна това нещо.
Моля ви в отговор на следващия ми въпрос да бъдете максимално ясен и точен. Очаквате повече предприятия да вземат лицензи по евростандарти или в резултат на тези проверки, за които се готвите, повече предприятия да бъдат затворени през следващата година, защото работят, шмекерувайки?
Веднага ви отговарям. Очаквам наистина все повече и повече нарастващо през годината предприятия да вземат този... съответните лицензи за износ на целия общ европейски пазар. Но...
Тук не искам да сте оптимист обаче, бъдете реалист по-скоро.
Не, аз не съм оптимист, по-скоро съм реалист, защото в противен случай тези предприятия сами се обричат на фалит, сами, разбирате ли.
Добре, кажете сега липса на средства ли попречи на фирмите да се адаптират навреме към стандартите за качество? Сега ще има представители на двете браншови организации, които чрез пресата обвиняват и държавата в недостатъчна комуникативност, недостатъчна информираност и ненавременна.
Аз съжалявам, че не съм в студиото, за да може да направим един разговор и да кажа дълго спотаявани в мен неща и истини за ситуацията, защото лично аз към браншовите организации в млечните, месните продукти имам много добър подход, имам и много ясен диалог с тях, даже на моменти диалогът е бивал малко и по-остър, и по-критичен, отколкото трябва да бъде всъщност. Но аз пак ви казвам, специално аз като министър на земеделието направих предостатъчно, защото аз знам на мен какво ми струваше цялото това преструктуриране с тези проценти, това удължаване на периода, колко трудно се постигаше.
Европейският съюз, техните експерти казваха: добре бе, вие сте поели ангажимент на 31 декември 2005 г. да приключите всичко… За съжаление бизнесът в нашата страна не можа да се обедини. Той застана един срещу друг, едрите срещу дребните. Едрите искаха на 31 декември миналата година всичко да приключи, малките да отпаднат от борда. Разбира се, представителите на малкия и на средния бизнес искаха малко повече време, за да може да се преструктурират, и това време беше дадено. За съжаление след това време при проверки от Европейския съюз, при мисии, включително при проверки от нашите компетентни органи пак се установяват пропуски. Моят въпрос е - докога ще продължаваме така. Ето къде е шмекерлъкът според мен. Аз не обвинявам никого, не обвинявам никого, но в края на краищата също не съм съгласен, когато отида на съвет на министрите в Европа или участие по въпросите на безопасността на храните и ветеринарните въпроси, постоянно мен да ме сочат с пръст.
Кажете, защото със сигурност този разговор е важен за хората, които са в този бранш, но да сме полезни максимално и на потребителите...
Госпожо, ако обичате, този въпрос е важен не само и не единствено за хората в този бранш, дайте да се разберем. Защото този бранш има обороти, има бизнес и се печелят пари. Този въпрос е важен за здравето, за безопасността на българския потребител. Въпросът ... е следният - докога всички ние ще имаме търпението да консумираме всякакви храни, добити по не знам си какъв начин, внесени не знам си откъде, по какъв ли начин и направени, и предложени на пазара. Защото постоянно говорим за бизнеса, постоянно говорим за бизнеса, постоянно говорим за тези предприятия, постоянно... А между другото някак си така, покрай нас преминава темата за здравето, безопасността на потребителя, на българския потребител.
Ама, хич не минава покрай нас. Точно за това цял ден ви уговаряме да сте ни събеседник тази вечер, защото всеки от нас е потребител, както в началото на разговора казахте, и всеки от нас е заинтересован от това да яде качествена продукция.
Вижте сега, вижте сега, извинете... Вие не ме уговаряте и аз го направих, аз казах - довечера, добре, включването е в 6.30 българско време и го направих. Не сме се уговаряли цял ден.
Кажете сега 640...
Мен по този въпрос няма кой да ме уговаря мен, защото позицията ми е много ясна.
Добре, г-н министър, моля ви да кажете от тези 640 предприятия, които към момента не отговарят на европейските стандарти, колко от тях през следващата година очаквате да отпаднат в резултат на вашите проверки, които ще бъдат правени? Защото очевидно те произвеждат продукция, която за мен, за вас, за всички потребители е очевидно недостатъчно годна и качествена.
Отговорът ми е много бърз и много прост. Зависи от самите предприятия. Това, което зависи от компетентните държавни органи, това, което зависи от държавата чрез най-различни форми на диалог, на подпомагане на съответни допълнителни програми, промоции, разбира се, идеи, които ще дойдат от бранша, от бизнеса ще го направим. Но аз пак ви повтарям, от 1 януари 2007 година на изключително високо равнище застава в цялата тази тема, за която говорим от известно време насам безопасността на храните, за здравето на потребителя и най-вече на българския гражданин, на българския потребител. За да не се получат такива, такива смешни неща вътре в месопреработвателния бранш фирми да роптаят една срещу друга примерно за един рекламен слоган. Купете еди кои си кренвирши, които са от месо. Това какво означава, че другите кренвирши са от нещо друго ли?
Това беше добро сравнение. Но хората ще си кажат – министър Кабил казва крайно време е обаче всъщност от Европейската комисия сложиха сериозната санкция на страната ни и в един момент на вътрешния пазар тези хора ще продължат да съществуват с лошата си продукция. Българите като втора ръка потребители, защото вероятно това ще е и по-евтината продукция, ще продължат да я консумират. А само 61 предприятия, лицензирани по евростандартите ще произвеждат онова, което и германци, и холандци ядат.
Пазарът ще нареди всичко на мястото си. Аз ще използвам случая като се върна от Холандия, особено идната седмица един кръг от много сериозни срещи и разговори с представителите на браншовите организации по този въпрос да направя, за да търсим допълнителните вече възможности и решения в така създалата се ситуация. Европейският съюз, Европа не ни е тръшнала вратата под носа, първо. Значи, подчертавам това нещо. Това решение потвърждава сегашното статукво.
За съжаление тези удължени срокове, това преструктуриране, което правихме, допълнителните средства, включването на САПАРД към тези предприятия, за да могат наистина да направят модерни съоръжения, при тази мисия се установи, че този ефект не е достатъчен. Значи, има още какво да се направи. Затова нека това решение да го приемем като още една година възможност на всички онези, които искат да произвеждат и да предлагат своята продукция, нашата родна, българска продукция на целия огромен пазар от почти половин милиард хора от Европейския съюз да продължат да работят и да постигнат този момент.
Кажете накрая по какъв начин очаквате тази мярка да се отрази на цените на млечните и местни продукти през следващата година, защото много се спекулира по темата?
Разбира се, че се спекулира, но във всички тези спекулации никой не поставя на първо място какво ще стане и че цените ще бъдат определени от самия пазар, от търсенето и от предлагането. И тук крайно време е вече съответните федерации на потребителите и Министерство на икономиката, което отговаря за търговията да направят съответното структурно звено или, и аз не знам каква организация да се направи, за да се следи по веригата на ценообразуването да не се получават спекулативни вдигания на цените. Това е много по-важно, защото в противен случай пазарът ги поставя нещата на своето място и то най-взискателният пазар, това е потребителският пазар на дребно.
