ГЕРБ запазва без промяна електоралното си влияние от края на януари насам - 24,4% от имащите право на глас. БСП губи част от подкрепата, която беше спечелила около референдума, и сега получава дял от 17,5%. ДПС е на трето място с 6,5% и не променя електоралната си тежест от началото на годината. Това сочат резултатите от национално представително проучване на обществено-политическите нагласи на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ).
Партията на Волен Сидеров удвоява влиянието си в резултат на протестите. „Атака” е на четвърто място с дял от 5% от имащите право на глас. Петата партия, която към края на март би влязла в следващия парламент (с дял от 3,5% от всички имащи право на глас), е Движение „България на гражданите” на Меглена Кунева. Тази формация обаче е загубила 2,4% от началото на годината, сочат резултатите от проучването.
ДСБ и Съюз „Единство” (изследването приключи преди крайния срок за регистрация на предизборни коалиции), както и НФСБ, получават по 2% електорална подкрепа. Шансовете им зависят до голяма степен от развоя на предизборната кампания.
Протестите не са разколебали симпатизантите на традиционните партии, показва още анализ на резултатите от допитването. Въпреки регистрираното недоволство от политическото статукво и масово заявените симпатии към исканията на протестиращите, натрупаната обществена енергия не намери приемлива за мнозинството форма на политическо представителство. Доколкото исканията на протестиращите са основно икономически, всяко следващо правителство, което не се съобразява с тях, може да очаква нови протести. Тогава натрупаното обществено недоволство може и да се сдобие със собствено политическо представителство.
15% от българите, имащи право на глас, твърдят, че биха променили решението си коя партия да подкрепят в полза на очаквания победител.
85% от интервюираните българи в изследването на НЦИОМ мислят, че исканията на протестиращите са основателни. Помолени да отговорят на открит въпрос (без предварително формулирани отговори) „Ако можеше да се изпълни веднага само едно искане на протестиращите, кое трябва да бъде то?”, 34% посочват необходимостта от контрол върху енергийните монополи, както и нуждата да се ревизират договорите с тях, да се изясни и контролира ценообразуването за крайните клиенти. 26% от интервюираните настояват за увеличаване на доходите и по-висок стандарт на живот, а други 10% искат да се съживи икономиката и да се разкрият нови работни места.
В края на февруари Борисов бе одобряван от 40% от интервюираните, а делът на неодобрението за него бе 51%. След оставката на кабинета одобрението и неодобрението към Бойко Борисов са съизмерими дялове (46%:45%). Без промяна остават дяловете на одобрение и на неодобрение към лидерите на БСП, на ДПС и на „Атака”. Одобрението към Меглена Кунева намалява със 7%, като пропорционално нараства и неодобрението й.
Бойко Борисов е одобряван от 93% от симпатизантите на ГЕРБ, а Сергей Станишев - от 90% от социалистите. Лидерът на ДПС Лютви Местан е одобряван от 77% от избирателите на ДПС, а лидерът на „Атака” Волен Сидеров - от 86% от симпатизантите на своята партия. Меглена Кунева е одобрявана от 86% от подкрепящите Движение „България на гражданите”.
Настоящото изследване на НЦИОМ, проведено в периода 21-29 март 2013 г., е регулярно планово в рамките на изследователската програма на Центъра и няма външен възложител. Изследването е извършено и финансирано от НЦИОМ и е публикувано на интернет страницата на Народното събрание. По метода на полустандартизираното face-to-face интервю по домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни български граждани.
