Ще ви срещнем с един от жителите на селото, който преди няколко години в свое стихотворение сякаш пророкува, че един ден в района ще се случи такова бедствие. Теодора Симова разговаря със 78-годишния Лилян Паунов, който е категоричен, че остава на своя пост в селото дори да се случи друго наводнение, дори и да има, както той го нарича, втори апокалипсис. Стихотворенито, в което Лилян Паунов говори, че селото ще бъде връхлетяно от беда, е озаглавено „На пост”:
Лилян Паунов: Нещастието, което сполетя Бисер може да се сравни само с апокалипсис. Страховита триметрова вълна на Бисерска река буквално срина квартал „Козлука” и част от другата страна на реката. Разрушени бяха къщи и стопански постройки. По-солидните двуетажни къщи бяха залети. Мазетата, където обикновено се съхранява цялата зимнина, бяха опустошени. Не малко хора останаха навън, на ледено студената вода и под обилния снеговалеж.
Къде ви завари вълната?
Аз се оказах за щастие в онази част, която не беше залята. Всичко наистина беше страхотно. Тепърва ще се оценяват щетите, които са огромни. Извозват се удавените животни до най-близкия екарисаж. За щастие част от селото остана незасегната и аз съм точно там.
Не останахте зад стъклото, както пишете в едно ваше стихотворение, че в ситуация като тази не може да се остане зад стъклото?
Никой не остана зад стъклото, по-младите мъже се включиха самоотвержено във всичко, което имаше да се върши. Но все пак Бисер вече никога няма да бъде същото. Много къщи в селото не са обитаеми, защото техните стопани или вече не са между живите или се разпръснаха из страната и по света да търсят прехрана. За никого не беше тайна, че язовирът в Иваново е потенциална опасност. Всички бяха убедени в едно не дали ще се случи нещастието, а кога ще се случи. Късно е сега да се търсят виновни. Когато колата се преобърне пътища много. Вярвам, че ние, бисерчани, сме жилав народ и ще издържим. Обръщам се към всички свои близки и познати - „Не се отчайвайте, не сте сами!”.
Какво е когато се „раздвижи хоризонтът и Бисер се притули”, както пишете във ваше стихотворение, в което сякаш предусещате бедствието, то се казва „На пост”?
Може да звучи нескромно, но изглежда имам някакви паранормални способности. Бях от хората, които най-много се безпокояха за това, което предстои.
Само фантастичен чадър ли можеше да помогне? За такъв чадър говорите в стихотворението, че бихте го разпънали, за да предпази селото от заплахи?
Тогава когато съм го писал само това беше единствената надежда.
По какъв повод го написахте?
По някакво вътрешно усещане, тревога.
Преди колко време?
Преди доста време, ние не за първи път получаваме сигнали, че има опасност язовирът да се скъса. Не знам точно преди колко време, но да речем преди година, две.
Колко време ще е нужно на Бисер да се възстанови?
Истината е, че никога няма да се възстанови точно това, което е било, защото всичко е строено цял живот. Голяма част от къщите са кирпичени, те буквално се сринаха, а пък мазетата всичко е… ужасно, ужасно.
Аз се страхувам и от нещо друго, понеже има много мъртви животни, вероятно ще трябва да се направи някакво обеззаразяване или нещо подобно, защото има опасност да пламне някаква епидемия, зараза. Самият студ може да помогне в известна степен.
Опасявам се и от нещо друго - снегът е толкова много, че утре като започне да се топи, ще си стане втори апокалипсис. Снощи говорихме с едни приятели, че имало още един по-малък язовир до този, имало вероятност и той да се скъса, но за това не съм в течение. Компетентните органи трябва да се погрижат по този въпрос.
След първия апокалипсис, какво е нужно, за да не се стига до втори?
Този язовир трябва да се укрепи, стената му да се укрепи, ако е и нужно да се занити, просто да се унищожи. Много са такива язовири и много села и градове ще се окажат в нашето положение.
Във въпросното стихотворение се заричате, че денонощно ще бъдете на своя пост в село Бисер?
Завършил съм биология и химия и съм пенсионер-учител. Тука живея от трети март 1991 г. и нямам намерение да го напускам докато съм жив.
Дори да видите нова вълна, не дай си Боже?
Ами… ще драпаме нагоре, по високото! Не виждам някой бисерчанин да напусне Бисер по такава причина, това просто е невъзможно.
Сега ако трябва да опишете в стихотворение Бисер след потопа как би звучало?
Така на прима виста няма да мога да ви кажа, но сигурно ще е нещо злокобно.
Много е тежко предполагам да се говори за случилото се, въздишате така?!
Който не е тука, само той не знае за какво става в Бисер.
Съжалявам, че провокирам сълзи, но се надявам да не се стига до по-тежки ситуации…
Дано, дано…
За какво се молите?
Молим се да няма втори апокалипсис. Надяваме се и на държавата, която взе много присърце всичко.
Но уви късно…
Всъщност трябваше да не се стига до това и не беше трудно да не се стигне. Всичко опира до пари… Тия пари ще ни унищожат!
(На 9 февруари в селото изпратиха жертвите на овдната стихия. 8 февруари пък беше обявен за ден на национален траур за жертвите на бедствието. На снимката: Църквата в село Бисер)
„На пост”
Лилян Паунов, село Бисер
Когато се раздвижи хоризонтът,
И наизскачат облаци-пълчища
И хукнат разпенени гривести жребци
По небосвода
Когато невидими колесници затупуркат
И затрещят светкавици
По облачния калдъръм
Когато Бисер се притули
Във скутите на Бисерска река
В очакване на някакво възмездие
Задъхано и онемяло от страх -
Не мога да остана зад стъклата
На моята уютна стая.
Излизам със своя фантастичен чадър
От заклинания и чемерни заплахи
Към всички дяволи и ангели
И го простирам над моето село.
И знам - напразни ще са всички бури.
Но все ме гложди мисълта:
Дали не ще го връхлети беда
Във миг, когато няма да ме има?!
А няма на кого
Чадърът фантастичен да предам.
И мълчаливо се заричам
Да бъда денонощно тук -
На своя пост.
