Веселин Маринов: Песента за полицията не е химн
Веселин Маринов: Песента за полицията не е химн / снимкa: Sofia Photo Agency
Веселин Маринов: Песента за полицията не е химн
30921
Веселин Маринов: Песента за полицията не е химн
Чуйте „Нашата полиция” и Веселин Маринов
  • Веселин Маринов: Песента за полицията не е химн
  • Чуйте „Нашата полиция” и Веселин Маринов

Критиките към песента на Веселин Маринов, подготвена за празника на МВР, който беше отбелязан в понеделник, разочароваха изпълнителя. В предаването на Дарик „Челюсти" обаче той беше категоричен, че въпреки тях ще продължи да пее. Ето какво още каза Веселин Маринов:

Тази песен, която толкова много провокира, е създадена от човешка потребност да изпеем нещо, което е кауза за мен, за Тончо, за Евтим, за Пламен Велинов. Направили сме я безкористно, с цялото си убеждение, че правим нещо възпитателно, нещо, което е песен за полицая - когато има празник, когато имат повод, да си я пуснат. Тя не е химн. Химн е много силна дума. Това никога няма да бъде химн както и песните за Българската армия, които съм възпял. Аз съм единственият в нашата поп музика, който има във всеки един албум социална или патриотична песен.

Когато полицаите пишат на пишещи машини, а в малките РПУ-та бюрата са подпрени на джанти, ние трябва ли в стил революционен да възхваляваме ситуацията? Когато говориш за социалния аспект на твоята песен, той никъде не е засегнат. Ти идеализираш ситуацията „ако някой някъде предава, моята полиция ме пази". 

Да, идеално. За хората, които мислят така. А за такива като мен и за хората, които сме създали тази песен, няма нищо общо. Няма нищо общо с онези хора, които са ми се обадили тази сутрин, благодарността на всички хора от Министерството на вътрешните работи.

65 000 души искат да те спрат да пееш.

Не може, няма как. Това е твое убеждение. Аз слушам онези, които ме карат да вярвам, че все още продължавам да водя по продажби в България на албумите си. Това, че съм единственият певец, който прави по 75-85 концерта всяка година.

Защо във Фейсбук хората виждат теб и онова, което направи в НДК, като позор?

Това са хора, с които аз нямам допирна точка. Един певец като Азис, който е пълната противоположност на стила, който пея аз, той има безкрайно много почитатели, които никога няма да чуят нито една дума от моите песни. Те са хора, които могат да пишат, да говорят, те са с онзи речник, който ти четеш и търсиш в тези сайтове. Аз имам други почитатели.

Министърът на вътрешните работи има този рейтинг, който досега е имал само един политик в България и това е министър-председателят. Очевидно хората одобряват неговите действия и същите тези хора не смятат, че зад професионалния празник на МВР трябва да се изпее една песен, която „мирише" на соц.

Тази песен за разлика от всичко това, което четеш, от всички тези предавания, които търсят скандала, не е онова, което аз и заради когото съм го изповядал.

Защо онова, което идва от сърцето, бива възприемано по такъв начин от обществото?

Не мога да кажа. Това е създадено с много любов, създадено е с мерак. Одобрено е седмици преди това. Всички се възхищаваха в министерството от тази песен, и министърът. Той най-много.

Какво каза - хубава е?

Че му харесва. Всеки един от хората, които съм слушал, те виждат в това себе си. Виждат в това символа на цялата песен, заради това се прави такава песен. Не се търси негативното, търси се възпитателният момент, гордостта. Аз съм един щастлив човек, че всичко това провокира толкова много полемики.

Всички казват, че парчето ти е соц.

Да са живи и здрави тези, които го казват. Аз не мога да възприема, че песен, посветена на едно ведомство, трябва да звучи като рап, пълна с простотии в нея, за да бъде не соц. Какъв трябва да бъде такъв тип песен - във възхвала на нещо?

Например, във възхвала на нещо, ако все пак искаш да си честен с онези, които я слушат, трябва да се говори и малко за проблемите, а проблеми в МВР има. 

Не мога в тази песен. 

Дори и това, че парите им не стигат, дори и това, че всеки ден рискуват живота си.

Когато аз получих поканата да я изпеем, беше за празника на полицията, тогава когато хората празнуват. Не можеш тогава да пееш и без това проблемите им са само проблеми. Откраднаха ми документите и трябваше да отида в полицейското в Студентски град. Отчаях се от базата, от всичко това, което и както тези мъже. Именно за това е тази песен. На фона на всичко това, което видях, ето още една потребност да се изпее такава песен, защото тези мъже наистина са герои, герои на днешното ни време.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.