Международна продукция от три държави - България, САЩ и Германия, подготвя 100-минутен документален филм за живия светец от Байлово - дядо Добри.
„Тихият ангел" (The Silent Angel) ще се казва лентата за 100-годишния дядо Добри. Амбицията на екипа е да покаже на целия свят делото му, като разкрие красотите на България и нейната история. Филмът от българска страна се продуцира от пазарджишкия музикант и продуцент Неди Джон Крос. Неди (Недялко Алипиев) израства в Германия, където изнася по 120 концерта на година с рок бандата си, подгрявал е концерти на AC/DC и Рони Джеймс Дио. Връща се у нас преди няколко години и се захваща с правене на музика за американски филми, както и със снимането на собствени продукции. Продуктът с марка "Старлайт" се цели в световни селекции, като първият фестивал в списъка на филма е в Кан. Освен Неди другите продуценти са Уте Еренберг, Джефри Байрън и Крейг Гросвенър.
В ефира на Дарик Неди и Уте Еренберг бяха категорични, че дядо Добри е „българската Майка Тереза". Те разказаха, че от началото на снимките на филма усещат сила, която им помага и която е променила и самите тях.
Как ви хрумна да направите този филм, на какъв етап са снимките?
Неди: да започнем от самото начало. Ние в Пазарджик продуцираме музика за американски филми, това го правим от 2009 г. Уте Еренберг живее при нас и работи с нас - много е чела за много и се влюби в него. Каза: „Хайде да направим обезателно един филм - този човек е уникален, няма такъв в целия свят!". Започнахме преди седем-осем месеца и всички сме адски влюбени в него и в тази идея! Ние лягаме с тази идея, ставаме с тази идея - това ни е живота в момента!
Какво ви запали в дядо Добри?
Уте: Първо неговото лице, неговите очи, неговият израз. След това прочетох за него и си казах: „Намерих един герой!"
Българите често говорим, че имаме нужда от пример, от добър пример от хора безсребърници - това валидно ли е и за Германия? Доколко филмът ще бъде правен повече за нас българите или за пред света?
Уте: Ние мислим за целия свят. Той е като Майка Тереза.
Това ли е нашата Майка Тереза, нашият жив светец?
Неди: Мислим, че да! Абсолютно! Ние много ходим в Байлово, често сме с него. Уте е кръщавана от дядо Добри преди три-четири седмици.
Уте: Той е моят кръстник!
Неди: Вече сме заснели, записали сме и него - имаме вече шест часа материал и филмът искаме да стане 90 до 100 минути.
Този филм се цели още преди да е направен и към фестивали?
Неди: Нашата главна идея е - дядо Добри да е абсолютно отпред, но искаме да покажем това село, откъде идва дядо Добри, как може да излезе този човек от тази държава. Какво е било в тази държава. Ние показваме много история на България и всичко в една позитивна улица, нищо негативно не гоним. Показваме България каква е била - да покажем, че този българин и тази страна е била нещо уникално и че такива хора има в България. Нас ни взимат извън страната като някакви албанци, без да обиждам някой и като някакви бандити. Обаче ние не сме такива - ние сме по-дълбоки хора и искаме това да го покажем в този филм.
Уте ме подсеща да кажа как ще се казва филмът - „Тихият ангел". Човек, който е скромен, който не иска да казва какво прави. Той е много скромен и казва, че не иска толкова да ме снимате - снимайте ме, но като си действам моята работа. Аз му казвам обаче „Дядо, трябва да те видят! Ние трябва да те покажем!".
Толкова ли вече днес е дефицит доброто, че трябва да го търсим и да го показваме?
Уте: Почти няма добро. За тук той е един от малкото, защото вероятно има и други добри хора, но той е единственият, който по този начин и живее и действа. Няма беден, който да проси за другите! Има ли го, ако има, кажете?!
Снимахте ли момчетата, които нарисуваха дядо Добри върху един от блоковете в столицата?
Неди: Насимо е голям пич. Снимахме и него и другите момчета от неговия арт-кръг. Страхотни са!
Снимали сте и дъщеря му?
Неди: Да, и дъщеря му снимахме. Също и Божидар Димитров за историята, Емил Кошлуков, който точно каза нещата за днешна България и за дядо Добри.
Дъщеря му какво ви разказа - как семейството му е приело това решение да дарява, просейки?
Неди: Дъщеря му се разплака два-три пъти по време на интервюто, защото разказа, че е липсвал за нея като баща, обаче тя го обича уникално много. Тя сега ходи при него. Иначе преди години той е ходил по църкви, просел е, помагал е, но се е връщал в къщи. Тя го обича уникално и мисля, че тя го разбира най-много от всички!
Разказа ли ви кога се е обърнал към Бог, кога избира този път?
Неди: Той се е обърнал, както ние открихме, по време на войната. По време на бомбардировките през 1941 г. той е бил на покрива на банката, там е оглушал. Там е започнал да вижда нещата по друг начин - видял е ранени и убити хора, оттам е започнал пътя му. Бил е сред гарда на Борис Трети, нещо като телохранител.
Доколкото разбрах сте разговаряли и с неговия син - Симеон Сакскобургготски?
Неди: Преди няколко часа разговаряхме с него. Трябва да благодарим на Царя, че ни прие много любезно и ни разказа много неща. Най-главно ни интересуваше и въпроса за тези близо 50 000 евреи, които са спасени от баща му и от църквата в България. Това е нещо много важно, защото България е единствената държава, която не е дала тези хора на Хитлер. Това е гордост за страната ни - целия свят трябва да разбере какво са направили българите.
Промени ли се мнението на германците за България и българите?
Неди: Понеже ходим често и гледаме и по телевизията какво казват. Немците гледат основно много негативни неща, казват, че цигани са тръгнали в Германия да живеят, взимат пари от държавата, много разбойници. Но България не си прави реклама за тези силни неща, които има - това е проблемът! Ние си правим реклама само за комерсиални неща, даже и тази реклама не я правим както трябва - за морето, за планините. Не е както трябва, защото Гърция и Турция я правят хиляда пъти по-добре от нас. Ние за тези силни и топли неща, това, което го носим в себе си, не разказваме.
За духовността, за вярата...
Неди: Да, а това е много важно. Виж гърците как го правят и по какъв начин го правят.
Били сте и в Рила, тежки снимки сте имали на езерата?
Неди: Бяхме там и снимахме с малко хеликоптерче, вятърът го хвана, снимахме всичко разкошно и тамън да го извикам при мен - той падна по скалите надолу. Слизам надолу и започвам да се моля, защото няма как да намериш този хеликоптер по скалите. Някъде на 80 метра надолу гледам крачето на хеликоптера, но я няма камерата, а там е чипа с всички снимки, които сме правили. И започвам да търся къде може да паднал. Започвам да се катеря по скалите, но без нищо предпазно - катеря се, но вече не мога, защото ще падна и се счупя врата! Гледам надясно - камерата лежи на 10 метра на скалите! Не е истина!
Искам да кажа нещо друго - откакто го правим този филм, има пръст на някакво добро, някаква сила, която ни води! Не зная дали така трябва да се каже, обаче аз го чувствам - има нещо, което ни помага!
Голям ли е екипът ви?
Неди: Не сме много хора - седем, осем души. От американска страна имаме трима разкошни хора - Джефри Байрън, Крейг Гросвенър и с дистрибуция "Милениум". С тях споделихме идеята, защото като направим този филм искаме да имаме подкрепа, за да можем да го презентираме в чужбина. Стиснахме си ръцете и го правим.
Кога планирате да е готов филмът?
Неди: Имаме срокове - мен ме натискат най-много за сроковете. Аз и музиката на филма трябва да направя. До края на януари ми е срокът, но няма да успея - февруари, март мисля, че ще е окей.
Предстоят светли празници - кое е най-ценното за вас от контакта с дядо Добри, което вероятно тепърва ще го съпреживявате, докато правите този филм?
Неди: Ние всеки ден го преживяваме. Аз се промених доста, по друг начин мисля, по друг начин виждам нещата. При Уте е същото, защото си говорим постоянно - много по-спокойни и по-съсредоточени станахме. Много по-важни неща открихме за нас, за себе си.
Приземи ви дядо Добри?
Неди: Да. На сто процента ни приземи.
Какво ще кажете на онези българи, които казват, че живеят тежко, че в тази държава има корупция, няма справедливост?
Неди: Трудно е да дам сила, защото то ще звучи като всеки един, който се опитва да дава съвети. Трябва да се държим един за друг и да търсим доброто. Трябва да се хванем за ръце и да се държим един друг!
Трябва да имаме обаче и страх от Бога?
Неди: Трябва. Тези ценности, които ги носим в себе си, които си ги имаме, трябва да ги извадим отново и да ги следваме.
Липсата на вяра ли е една от причините за проблемите в България?
Неди: Според мен да. Ценните неща в света за съжаление станаха други. За мен вече има съвсем други важни неща - любовта, здравето, да си с човек, когото можеш да гледаш в очите и да си кажеш две думи. Това са много по-важни неща, отколкото да си купуваш скъпи коли или да имаш пари, с които да си правиш скъпи купони. Не това е ценното!
Уте: Българите просто трябва да започнат да мислят по-позитивно!
