Стефан Данаилов: Вече съм стар да тичам след трамваи
Стефан Данаилов: Вече съм стар да тичам след трамваи / cнимкa: Sofia Photo Agency
Стефан Данаилов: Вече съм стар да тичам след трамваи
22674
Стефан Данаилов: Вече съм стар да тичам след трамваи
  • Стефан Данаилов: Вече съм стар да тичам след трамваи

На 47-ия конгрес на БСП социалистите преизбраха Сергей Станишев на лидерския пост. Пирова победа ли е това и накъде тръгва БСП със стария си нов председател - разговор с депутата от социалистическата партия професор Стефан Данаилов, гост в предаването Денят на Дарик.

По време на конгреса вие казахте, че нямате доверие на много от онези, на които сте вярвал в партията. Вярвате ли на Сергей Станишев сега?

Разбира се, това се отнася за тези, с които съм работил през тези осем години. Искам да кажа, че доверието е относително нещо. Аз все още имам доверие в Сергей.

Кое ви кара все още да имате доверие у него? Вчера се чуха много критики срещу него на Конгреса.

Доверието е в това, което аз споделих вчера до такава степен, че в моите общувания с голяма част от хората в ръководството на партията, то е било на човешка и приятелска основа. Хора, които са приели да вършат нещо, всеки си поставя някакви цели и в повечето случаи те са за добро. Малко са хората, които биха тръгнали да се събират да правят някаква камора или нещо лошо. Но именно в тези години, в тези неочаквани обрати в някои от моите другари, които не съм забелязал по време на нашата обща работа в бюрото в Националния съвет, в един момент те се нахвърлиха така ожесточено срещу един човек. Разбира се, имаше такива нападки и към други, но основно към един човек, в който всички тръгнаха да търсят вината. Не съм свидетел на по-откровени, най-малко, забележки във времето на тези години по отношение на Сергей Станишев. И, или са били доста спорадични, или винаги са се случвали след някаква неудовлетвореност в техни цели и задачи. Неудовлетвореност в смисъл дали са в Изпълнителното бюро, дали са депутати или не са, и тогава нещо изведнъж включва и започват тези атаки. От тази гледна точка това, че съм бил донякъде по-наивен, макар и човек на възраст, ме и огорчи и вече винаги пред мен има една въпросителна в един по нататъшен такъв диалог.

На форума обявихте, че се отдръпвате настрани, че вече ще сте само редови член на партията, но ще й помагате. Смятате ли, че и други бивши министри, депутати, хора, участвали последните 20 години в ръководството на БСП, ще откликнат на призива ви? Ще имате ли последователи?

Аз не търся последователи. Става въпрос, че когато така активно всички ние казваме „промяна, промяна" - имаме ли такава сила за промяна. „Сила за промяна" са много хубаво подредени две думи, те имат доста сериозно значение. Но тук има нормални морални норми. И когато ти не се обръщаш първо към себе си, може да звучи комсомолско това, което казвам, но след едно такова тежко събитие, което се случи с БСП на тези избори, и ти си бил в ръководството, в изпълнителната власт, за мен - ръководство на партия, Национален висш съвет и работата ми в парламента в предишния период, и когато огледаш себе си и видиш къде си в цялата тази работа и каква е твоята лична вина, редно е да дадеш възможност следващите да опитат да проведат тази промяна доста по-убедително. И тъй като аз вчера не бях убеден в това, че останалите кандидати за лидерския пост могат да доведат тази промяна, затова се въздържах от това да подкрепя тяхната заявка.

Ще ви помоля да бъдете искрен. Ще говорите ли с имена - кажете кои са тези хора, които доведоха партията до тук, и които след 20 години е време да се отдръпнат?

Имената са толкова ясни, за да изреждам този повече или по-малко. Не съм такъв човек, който трябва да говори ти си такъв, ти си такъв. Не е редно да има такова обръщение, но наистина особено хората, които по такъв остър и груб начин нападнаха самия Станишев с всичките негови недостатъци, които той има и като човек и като заемащ ръководен пост в една партия. Това е факт, но общо взето от всички наши срещи и заседания, когато сме общували и сме коментирали какво се случи и какво от тук натам трябва да направим, не бяха много активни желаещи да си подадат оставките от Изпълнителното бюро. Бяха трима-четирима човека, които бяха готови да подадат оставки. След това тръгна това, че всеки би подал оставка. Въпросът не е само в оставката и в движението, което ще направиш. Това, което е редно да направиш, след като това е начина. За мен най-болното и най-тревожното е, скоро споделиха социолози в нашата група, че има голяма дистанция вече между т.нар. партиен елит и обикновените членове на партията. Не случайно тогава призовах колегите да се оттеглим от партийни постове и работата ни в парламента.

Ще дадете ли личен пример, ако пръв се оттеглите от парламента? Неведнъж сте казвал, че предпочитате да сте при студентите си.

Това за мен не е проблем, става въпрос и от друга гледна точка - какво следва след като напусна. Защото мохикани всякакви има, аз продължавам да обмислям това. Не само това може да ме накара, но и ред други причини. Но необходимостта и нужността ми в парламента и в Комисията по култура - сега започва работа. Следващите ходове ще ги разберете.

Какво показа гласуването вчера? Станаха ли ...

Гласуването - това е един рефлекс в тази партия. И видяхте, аз бях в страни от това, което се случва в нашите редици, защото имах някакво омерзение вътрешно. Не знаех какви ще бъдат оценките. Аз съм общувал с част от ръководството на партийната организация в Пловдив и не съм имал възможност да бъда из страната, за да знам какво смятат хората от партията в България... И действително когато излезе резултата, това е много висок резултат при четири кандидатури... Въпросът е в това, че не трябва да бъде успокоение, за Станишев най-малко. Защото, първо, несменяеми няма, и, второ, си зададох въпроса защо трябваше да правим този Конгрес като можеше след гласуването на доверието да бъде избрано ново Изпълнително бюро, да започне да работи по подготовката на част от тези документи в много по-кратки срокове, да бъдат приети от Националния съвет, да започне работата и действително на следващия Конгрес, който ще се състои следващата година, да има и евентуални кадрови промени.

От думите ви разбирам, че Станишев няма право на грешка. Смятате ли, че в тази една година, която поиска от делегатите на форума, той, отчитайки грешките си, ще осмисли фамилията си да стане шеф в БСП?

Тук става въпрос, че това е срок от една година. Много е кратко времето, но времето бърза, тича. Ние имаме избори след две години, и то много важни. В това отношение, смятам, от тук нататък ще проличи неговата зрялост. Не мога да твърдя и не смея да си помисля, че наказателно той няма да работи с никои от тия хора, които вчера (бел.ред. 18 октомври, неделя) бяха негови опоненти за поста. Напротив, тази енергия е редно да бъде впрегната в нещо сериозно и важно и за него и за партията.

Ако за следващия конгрес Сергей Станишев реши отново да прави клип с трамвай, дали ще се затичате да се качите в него?

Много остарях вече за тичане.

Това само защото физически ще ви е трудно или ще има и политически подтекст?

И двете. Аз винаги съм казвал, че съм човек за дълъг път, и когато усетя, че другите около мен не са готови за този път това не означава, как да кажа ... по-добре да оставя всеки сам да реши в каква посока да върви.

Колко време си давате да решите дали ще останете в Народното събрание?

Е, колко. Дали ще мина на диета все едно ме питате.

За диети няма да говорим. На конгреса сравнихте ситуацията в партията с потъването на „Титаник" в момента в коя част на филма се намира БСП - свири ли вече оркестъра финалните акорди или още не е дошъл момента?

Свири отдавна поначало. Известно е, че когато един човек и неговия организъм е в криза, организма се задвижва и става много по-активен. Раждат се повече кръвни телца и задвижват нещата. Истина е, че в тези години, след промените в България, аз съм наблюдавал паденията и възвеличаванията на БСП отстрани като редови член. Сега за първи път съм участник и причинител на това, което ни се случи, бидейки на тези ръководни постове. И някак ми е по-сложно да оценя нещата. Сравнението с „Титаник" не знам колко емоционално прозвуча и дали всички в залата се усетихме вече удавници. Аз лично мога добре да плувам и в този смисъл не смятам, че има опасност потъването на „Титаник" да не бъде овладяно от пасажерите му.

От добрите плувци се изисква да помагат, а от страни трудно ще помагате на партията, давате доверие в тази една година, която лидера поиска. Кой ще надговори Бойко Борисов? Според председателя ви още не се е родил този човек, което звучи малко пораженчески  от партията, която претендира да е най-голяма в опозиция.

Надговарянето зависи къде и колко е нужно, но трябва да търсим възможности, сили, репетиции да може и това да се случи. Не бих давал рецепти как да се случи. Ако трябва да се надиграваме на сцена, аз знам как да го направя, но наистина трябва кураж за тази работа.

Вие сте човека в БСП, който се ползва с най-голямо доверие в българското общество. Хората може би очакваха да бъдете сред остриетата в партията, които да водят борбата с Борисов и може би да спечелите тази битка.

Това не се знае, тя битката е в движение и продължава.

Като ви слушам едва ли ще стоите отстрани.

Аз съм достатъчно обществено-активен, за да стоя отстрани. Но съм категоричен да не участвам във високото ръководство на партията.

Дори да ви покани Станишев в новото ръководство на партията няма да приемете.

Не, той трябва да направи нов екип. Аз си спомням първите четири години колко активно работех и следващите четири години как ми тежеше, защото имаше много работа в министерството.

Нужна ви е заслужена почивка.

Заслужена почивка едва ли, но никога няма да остана отстрани на въпросите и проблемите, които има да решава БСП, тъй като има с какво още да помогна.

Целият разговор чуйте в прикачения звуков файл