Соломон Паси: България има дълг към опазване на международния мир
Соломон Паси: България има дълг към опазване на международния мир / netinfo

Председателят на Комисията по външна политика в Народното събрание Соломон Паси в предаването "Денят" на Дарик радио.

Най-напред нека да ви информирам, че днес ние създадохме една нова практика във взаимоотношенията между българските институции. Както знаете, според новото българско законодателството правителството е това, което решава изпращането на български въоръжени сили в подобни случаи зад граница. Но правителството прецени, че е добре да се консултира и да информира парламента своевременно. Представителите на Министерството на отбраната и Министерството на външните работи ни посетиха и в отговор двете комисии излязоха с нарочно становище, макар че законът не ни задължава да взимаме отношение по този въпрос. Преценихме, че ще бъде далеч по-добре да вземем нарочно становище, с което да подкрепим решението, подготвено от правителството, а формалното решение ще бъде взето утре след днешната консултация с парламента. Смятам, че създадохме една много интересна и добра практика, която е съвсем в духа на улегналите, напреднали демокрации.

Г- Паси, питам ви обаче - вие лично като председател на важна комисия, каквато е тази по външни работи, не сте ли раздвоен между външния министър Ивайло Калфин, който казва че рискът за нашите рейнджъри в Кандахар специално е голям, и това, което казва министър Веселин Близнаков, който твърди, че рискът за нашите рейнджъри в Кандахар е умерен. Вашата преценка каква е?

Най-напред искам да подчертая, че нямаше никакъв разнобой между представителите на двете министерства. Правителството излиза с единно становище. Разбира се, това становище може да има редица нюанси във всяко едно изречение, извадено от контекста, може да противоречи на друго изречение, извадено от контекста. Според мене ние трябва да сме готови за това, че изпращаме нашите бойци за рисковани операции. Рискове има в професията на полицаите, рискове има в професията на пожарникарите, на лекарите, на таксиджиите, както видяхме неотдавна, шофьорите, пилотите, авиаторите, лекарите, зъболекарите и т.н. Рискове има навсякъде и ние най-малкото...

И журналистите.

Можем да очакваме, че рисковете ще изчезнат изведнъж от професията на военните. Има си, разбира се, рискове и това не са рискове, които са адекватни на едно учение. Това са рискове, които са адекватни на една бойна обстановка, но, от друга страна пък, Министерството на отбраната се е постарало да сведе до минимум тези рискове, тъй като нашите войници заминават добре обучени и добре екипирани.

Това щях да ви попитам, но все пак, приемаме предложението на НАТО да изпратим повече войници в Афганистан, в Кабул и Кандахар, защото, г-н Паси, сме много добре подготвени и Министерство на отбраната е готово да сведе този риск до минимум или защото просто сме длъжни да изпълним своите ангажименти към Алианса и да увеличим участието си в международните мисии?

Това са аргументи от съвсем различно естество. От една страна, Българи има ангажимент в рамките на НАТО, а тук искам специално и дебело да подчертая, че мисията в Афганистан е мисия, която се извършва с мандат на Съвета за сигурност. Решението на Съвета за сигурност са задължителни за всички страни-членки на ООН и най-малко България, която съвсем доскоро беше член на Съвета за сигурност, може да си позволи да пренебрегва такива решения. А, от друга страна, ние имаме ангажименти по линия на НАТО.

НАТО се е заела с тази операция. България е лоялен и точен член на Алианса и е съвсем естествено пропорционално на нашите възможности да вложим нашите усилия. Нещо повече, операцията в Афганистан е приоритетна и за ЕС, а ако трябва да добавя и още един много солиден аргумент - и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, на която България беше председател съвсем неотдавна, също има своите отговорности в Афганистан, така че по много линии България има свой дълг към опазването на международния мир и не смятам, че ние трябва да се притесняваме от това. И има нещо друго - ние трябва да свикнем с това, че българските войници все повече ще имат работа извън пределите на страната и все по-малко ще имат работа тук, вътре в страната. И бих казал, слава богу, защото тежко на оная държава, в която военните имат работа на територията на тази самата държава. Смятам, че това е смисълът на глобализацията, това е смисъла на атлантическата и на европейската интеграция - да държим опасностите далеч от общите си граници. Общите граници на Североатлантическия алианс, общите граници на ЕС, защото нахлуят ли през тези граници тези опасности - тогава вече работата ни става много по-трудна.

Тогава, г-н Паси, на какво се дължи парадоксът, за който между другото преди няколко дни съобщи външният министър Ивайло Калфин, че откакто сме станали член на НАТО, участието на българските военни е намаляло наполовина - от 800 на 400 военнослужещи? Точно обратната тенденция на това, за което вие говорите.

Ние имаме мисии на много места по света, имахме мисии в далеч по-голяма мисия в Ирак, в Афганистан, в Африка имаме мисии, в Босна имаме мисия, в Косово и т.н., и т.н. Нормално е средните проценти, които НАТО предписва, е около 8 процента от нашите въоръжени сили да участват в мисии зад граница. Ние засега сме далеч под този процент и наистина ние трябва да свикнем с това, ще го повторя, за да стане още по-ясно - трябва да свикнем с това, че работата на българските военни не е в България, а извън нея.

Да ви върна към конкретната мисия, за която говорим - мисията на българските войници в Афганистан. Доволен ли сте от всяко едно от обясненията, което министър Близнаков даде днес по отношение на техническото осигуряване на тази мисия?

Днес при нас беше не само министър Близнаков - беше и заместник-министърът на външните работи г-н Чуров. Беше и първият заместник-началник на Генералния щаб - адмирал Люцканов, беше и началникът на Военна информация ген. Пламен Студенков и техните екипи, разбира се, и хората отговориха изчерпателно и напълно задоволително, подчертавам, напълно задоволително на всеки един от десетките въпроси, които им бяха зададени. Смятам, че българските военни са много добре подготвени и са дали максимума от себе си. Разбира се, има обективни рискове, които никой не може да предотврати, но, пак казвам, че стремежът на Министерството на отбраната и лично на министър Близнаков е да сведе тези рискове до минимум.

Убедително ли ви прозвуча вашият колега, председател на Комисията по отбрана - Ангел Найденов, който разбирам, че е казал, че степента на риска за българските военни в Кабул е по-голяма от тази в Кандахар?

Това е истина, която е добре известна, широко известна. Аз самият лично съм имал възможност два пъти да посещавам Афганистан, докато бях министър на външните работи. В продължение на 18 месеца два пъти бях в Кабул и за тези 18 месеца видях как качествено се подобрява обстановката в столицата. Разбира се, много добре ми беше известно, че обстановката извън столицата далеч не е така относително спокойна, както тази в столицата. Наистина рисковете извън Кабул са по-големи, отколкото рисковете в Кабул, но в края на краищата нашата... работата на едни военни е не само да избегнат риска, защото ако искат да избегнат риска, ние можем въобще да не поддържаме въоръжени сили. Най-малко рискове ще имаме, ако нямаме въоръжени сили, кажем - отказваме се от собствена армия, нека някой друг да ни пази. Обаче не е това политиката и не е това виждането, зад което се е формирал национален консенсус. Точно обратното - националният консенсус се е формирал зад това да имаме въоръжени сили, които да ги използваме по предназначение - така, както имаме полицаи и пожарникари.

Добре. Накрая на този разговор си позволявам да напуснем битката на военното поле и да ви заведа в битката на политиката. Всъщност битката, за която ще ви попитам, НДСВ вече отдавна е спечелило, става въпрос за назначаването на Гергана Грънчарова за министър по европейските въпроси. Има ли някакви пречки пред случването на това, пред нейното назначаване?

Ами, заповядайте утре в парламента и ще разберете сама.

Какво означава това? Да не искате да кажете, че Народното събрание утре ще гласува нейната кандидатура за министър по европейските въпроси?

Никак не бих се учудил, ако това стане утре сутринта.

Последвайте ни

Интервю