Симеон Дянков: МВФ е част от кризата, а не от решението й

Зам. министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков в „Седмицата” на Дарик:

Какво точно предлагате за разместване на администрацията из България? Казвате, че планирате 20 структури да бъдат преместени. Аз изброих за девет конкретни обявени намерения в пресата.

Другите просто в следващите две-три седмици ще се дорешат, не само от нас, но и в разговори с кметове на тези големи градове, с областни управители. Затова нямаме още целия списък, но ще го наберем до две-три седмици.

Вас ви води бройката, че искате да са 20, а не обективната необходимост.

Бройката е приблизителна, имаме осем-девет големи града, ориентировъчно по две такива агенции или институции смятаме. Така че, тя всъщност няма да е точно 20, но за всеки град, както в Пловдив отидоха туризмът и Министерство на земеделието, долу-горе същата идея имаме и за другите големи градове.

Цялото ли министерство на земеделието? Понеже така го обявява премиерът Бойко Борисов, че цялото министерство се мести там.

Точно така.

А после се почна, че отделни негови звена.

Не, с времето цялото министерство, но ще започнем от един заместник-министър и неговите ресори. Другият ресор, който отговаря за европейските средства и за фонд „Земеделие” по-късно ще се премести, просто защото там наистина трябва да сме убедени, че електронното правителство в това министерство работи добре. Така че, ще започнем с ресори като гори, вино, животновъдство, и т.н.

Нали виното щеше да е в Плевен?

И в министерството има дирекция, която отговаря за вино и винарство, а Изпълнителна агенция за лозата и виното наистина ще е в Плевен. Аз вчера посетих Плевен за среща с кмета и областния управител. Показаха ми сгради, където това може да стане. Вече изпълнителният директор на тази агенция е бил в Плевен, в понеделник пак ще бъде в Плевен. Там върви процес. Общата идея е, че в София е концентрирана на 100% цялата централна администрация, а част от нея няма съществена причина да е тук. Дадени са вече някои по-явни, като например за рибарството защо е тук, винарството е по същия начин.

Понеже казвате за рибарството... рибарство има не само във Варна. На първо четене човек си казва, че понеже морето е там, във Варна да сложим рибарството. Но като прегледа човек сайта на изпълнителната агенция по рибарството и аквакултури, се установява, че те имат 27 сектора и че риба има във всички области, в язовири, в реки. Тогава защо да е във Варна?

Всъщност все още не решено дали ще е във Варна или в Бургас. Там се води доста ожесточена конкуренция между кметове, областни управители.

Но дунавската риба е игнорирана.

Защото, ако се види по европейската програма какви са парите, които се дават общо за рибарство, близо 85% са в морето, 15% са в язовири и в Дунав. Така или иначе от Бургас до Русе е по-близко, отколкото...

Т.е., това е логиката да се избира Черно море - средствата, които се дават.

И съответно пък фокусът около тези средства, но дали е Варна или Бургас. Бяхме мислили в началото за Варна, но напоследък Бургас предлагат доста хубави сгради и просто се вижда този ентусиазъм в местната администрация.

Не трябва ли да се следва същата логика, да се види къде се хваща повече риба - във Варна или в Бургас.

Точно това беше коментарът, което сме го проверили. Че всъщност от Черноморието, около 70% от улова всъщност е в Бургаска област, а около 30% е във Варненска. И се следва тази логика. С други думи, няма да са точно 20, това е примерна бройка. Но горе-долу по две такива институции на голям град, който трябва да изпълнява две условия. Трябва да е и университетски център, и да съвпадат обучението в този град с институциите, които се местят там. Например в Пловдив имаме аграрната академия, имаме пет други института и т.н. Кои са градовете, за които сега се работи – Благоевград...

Там какво мислите да се прати?

Там още няма конкретно решение, макар че и там миналата седмица посетихме, говорихме и с кметство, и с областен управител и всъщност и с доста други хора, с бизнеса се срещах миналата седмица. Но просто да ги изредим - това са Благоевград, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Русе, Велико Търново, Плевен (да не забравяме академията в Свищов, който е близо)... Май това са засега градовете, където има университети и второто важно нещо, където вече има оптична връзка тук със София. Така че много лесно могат...

Т.е. в Плевен нещо от икономиката може да пратите или финансите? Да не би да се изнесете в Плевен? Нали Свищов е близо.

Така е. Може би наистина нещо финансово. Там е Медицинска академия, която е много силна, така че може би нещо около здравеопазването. Извън, което вече е решено, Изпълнителна агенция за лозата и винарството. Затова още не са решени всичките, защото това трябва да е разговор с местния бизнес и администрация какво подхожда.

Въпросът е как избирате обаче. Например туризмът в Пловдив. Сигурно сте чел иронични коментари. Има един известен блогър - Иван Стамболов, той казва: защо да е в Пловдив и ви цитира: защото е древен град с тракийско, с римско наследство. Обаче той казва, ако се следва тази логика, енергетиката трябва да отиде в Козлодуй, социалното министерство в район със социални проблеми - Враца, Монтана, а пък Министерство на отбраната, казва той, е най-логично да се качи на Шипка.

Ще има доста иронични коментари. Аз, за радост, съм свикнал с такива от други мои политики. Пак казвам, това трябва да са големи градове, които трябва да са университетски, за да могат да дадат във времето административния потенциал и трябва да имат оптични връзки. За момента има около 15 града в България, които имат оптични връзки. Има около 10 града, които са университетски, така че на Шипка, във Враца, поне засега няма да има такива премествания. Но с времето е напълно възможно и всъщност по по-дългосрочната програма отговаря министър Дончев, и градове като Враца, във Видин между другото ходих миналата седмица, моя роден град Ловеч. Като втора-трета вълна, това няма да е в рамките на този мандат, но ако сме успешни тази есен и следващата пролет, втора вълна също ще има.

За Ловеч какво обмисляте?

Не, не сме мислили. Не е в тази първа вълна. Аз отговарям за първата вълна на премествания и мислим за големите градове, които споменах.

Например, защо митниците да са в Русе? Прочетох аргумента, че там били най-големи приходите от митнически...

Митница „Русе” е най-голямата митница.

Тогава логиката „най-голям приход”, съотнесен към НАП, няма никаква логика да бъде в Търново. Най-големите доходи от данъци са в София.

Най-големият административен съд е във Велико Търново, един от петте административни съдилища. Във връзка с доста промени, които сме направили в законите, касови апарати, онлайн даване на информация и т.н. НАП често ходи в административните съдилища и преценихме, че главната причина да предлагаме Търново е именно тази - там административният съд е много успешен и голяма част от делата, които са водени не само от НАП, наблюдаваме как делата вървят в страната и се движат сравнително най-бързо там.

Защото са били по-малко там, за това се движат бързо?

Не, понеже там има териториална дирекция НАП, а тя обхваща много голям регион - цяла Северозападна и цяла Средна Северна България е там, така че като брой процедури всъщност са най-много, повече от София, Пловдив и т.н. има някаква логика. Разбира се, винаги можем да се хванем и да се каже защо туризмът е точно в Пловдив, примерно, а не в Бургас, защото има най-голямо количество туристи. Защото ние не искаме да развиваме само морски туризъм, ние искаме да развиваме и зимен туризъм, примерно. Къде е Банско, къде е Пампорово - по-близо са до Пловдив. Искаме да развиваме и археологически туризъм - има го и на други места, но Пловдив е един естествен център и всъщност започва да се приближава към географския център на България, който между другото не знам дали знаете кой е. Географски Габрово е центърът на България.

В Габрово какво мислите да се сложи?

Втора вълна - отговаря министър Дончев. Може би това му е част от...

Тя логиката да се избере София е била друга. Когато София е станала столица, тя е била в центъра на изконните български земи. Ако България мисли да бъде регионален център и привлекателен център за Западните Балкани, може би логиката да се развиват нещата в София остава?

Да, или ако сме по-амбициозни казваме, че искаме да бъдем регионален лидер на по-голям регион, включително и част от Средна Азия, тогава всъщност трябва да мислим...

Всичко към Варна и Бургас...

Да, така че...

Аз обобщих 10 аргумента против. Първият аргумент - цената във време на криза.

Минимална.

Направи впечатление, че нямаше сметки.

Минимална... Въобще няма нужда да е имало такива сметки. Това е всъщност смехотворен коментар. Защо? Каква е цената? Откъде по принцип може да дойде цената - ако се купуват нови сгради. Тук изцяло се влиза в готови сгради, които общините, това е важно да се каже, или областта, осигуряват. Идеята е не да се купуват тепърва сгради. Както в Пловдив, и двете сгради са общински сгради, общината ги осигурява. Като отидат тези министерства, те ще плащат наеми, това ще е добре за общината, но те така или иначе и сега плащат. Така че сградите са на нула цена.

Ще се продават ли сградите в София?

С времето могат да се продават. Аз съм по-голям фен на идеята част от тези сгради, те са много хубави сгради в центъра, да стават, във връзка, разбира се, с развитието на града, да стават примерно културни обекти, в смисъл имаме нужда от някои музеи, имаме нужда от този тип...

Т.е. съществуващите министерства в София ще станат музеи например?

Една част от тях бих искал да станат, и сме говорили с Вежди Рашидов, да станат например музеи. Част от тях ще се отстъпят на общината, защото с времето тя е отстъпвала доста сгради на централната власт, и вече общината може да си реши какво да прави с тях. Но важното е да се каже, че цена за сгради или пари за сгради няма да се дават.

То самото местене струва пари. Човек като се мести, камион като взима, и си смята има ли пари да плати на камиона. Вие представяте ли си каква документация ще трябва да се разнася? Мебели.

И остават две други възможни пера, бюджетни пера. Едното е самото местене на мебели, другото е самото, което се говори напоследък, самото местене на хора, ако трябва някакви... Тези хора, които не искат да се местят, какво се плаща на тях. Там важи трудовият кодекс, който казва при преместване законово на дейността ти, ако ти решиш да не се местиш, ти се плаща една работна заплата. Това го казва законът...

Т.е. нищо няма да платите на никого, за да се премести?

Не, това са за хората, които...

Въпросите за експерти със семействата, които трябва да се вдигнат от София да отидат? Съгласни са, но те ще ви кажат - дайте пари за транспорт, дайте ни жилища, дайте да видим къде ще учат децата...

Това... току-що казах за хората, които решат да не се преместят, какъв е законът. Той е доста ясен. Тези хора, които искат да се преместят, ние ще помогнем с компенсации. Трябва да знаем какъв е броят на тези... Но компенсациите също са регламентирани по закон, така че те няма да са кой знае колко големи. Аз очаквам, и сме гледали в други държави, в които това се е случвало, че в началото около две трети от хората се местят, една трета остава. Долу-горе такива са сметките в няколко други държави. Германия го е правила наскоро, Холандия го е правила този тип преместване наскоро. Та от там черпим тази информация. За тези две трети, които ще се преместят - да, ще има компенсации. С времето обаче опитът показва, че след 4-5 години хората са главно местни. Затова ни трябват и тези университети в Пловдив, в Благоевград, Бургас и т.н., за да произвеждат кадри. Да, там ще има някакви разходи, но да не забравяме разходите, които в момента плаща администрацията в София. Примерно ние плащаме за използване на метрото, плащаме за паркоместа, плащаме за детски градини в голяма част от администрацията. Да не забравяме в момента какво се плаща тук. София е доста по-скъп град от другите градове в България. Така че с времето това ще се избие. За година-две той ще се избие.

Т.е. жилища, апартаменти на тези хора няма да се осигурят, на едни добри експерти? Защото вие от собствения си опит, който имате, за да дойдете и да работите спокойно тук, българската държава ви осигури място, където да живеете например...

Където плащам доста солидна сума, всеки месец ми отива по-голяма част от заплатата, за наема. Така че те не са ми го осигурили просто - ето, заповядай.

А ще има ли те къде да живеят по тези градове? Това правили ли сте сметки...

Правили сме. Затова започнахме от Пловдив, защото не само двете сгради са осигурени от общината, от кмета Иван Тотев, а и те имат голям брой, и то доста нови всъщност жилища, които принадлежат на общината, които ще бъдат предложени на хората от туризма и хората от земеделието.

И тези хора ще трябва или тук да си продадат, в София, апартаментите, защото разликата с вас е, че вие сте бил и на една добра заплата в Световната банка, имате и спестявания, можете да си позволите да плащате големия наем тук. Обаче ако някой няма спестявания, добър експерт е, България има нужда от него, трябва обаче да иде в Пловдив, трябва да плаща наем, защото и наемите в Пловдив не са ниски, той трябва или да си продаде апартамента, в който живее в София, за да си купи в Пловдив, това отнема също време, няма да може да реагира веднага, да го продава, пък може децата му да трябва да си завършват училище тук, и той няма да има физически къде да живее, като няма и доходи, с които да си плаща наема в Пловдив...

Безработицата в София официално е 2,5%. Безработицата в Пловдив е 6,5%. Безработицата в Благоевград е 12%. Така че като се тръгне по тази логика, хората, които по една или друга причина, разбираемо е, или заради семейство, или заради други възможности, или заради апартаменти, не искат да се местят, шансът те да си намерят работа, друга работа, в София е много по-голям и шансът за хората в Пловдив, Благоевград, Варна съответно е много по-голям, отколкото сегашното състояние. И просто идеята е някакси да се фокусираме - да, краткосрочно ще има някои тежести, да, някои хора, които сега са на добра работа, може би ще решат да не са на тази работа, да, някои институции ще загубят краткосрочно хора, въпросът е тригодишен план, петгодишен план, защото ние планираме да сме на власт дълго време, не си мислим просто в рамките на този мандат. След три години това добра политика ли ще е, след пет години това добра политика ли ще е? Опитът го показва, че това е добра политика. Много държави са го правили това. В Съединените щати ако питате къде е НАП...

Това е федерална държава, там е друг принципът. Но примерно във Франция как е, разпръснали ли са из цяла Франция министерства?

Ами, аз започнах днес да си мисля за НАП. Аналогът на НАП в Съединените щати не е във Вашингтон, не е в Ню Йорк, а е във Филаделфия. Аналогът на НАП във Франция не е в Париж, а е на около 200 км от Париж в едно всъщност доста малко градче. Аналогът на НАП... агенцията за събиране на приходи в Германия е в още по-малко градче около Нюрнберг, всъщност доста далече от центъра Берлин и също доста далече от Бон. Така че ако се види страна по страна, да, някои страни са много централизирани, половината от държавите в Европейския съюз не са. Холандия е пример, Швеция е пример, Дания е пример, където има доста голяма децентрализация.

Ще се увеличи ли администрацията? Понеже един от аргументите ви е, че ще се намали безработицата. Обаче за да се намали безработицата, това означава, че някакви допълнителни хора ще се назначат из страната, за да работят? Иначе, ако се уволнява един в София, а пък на негово място се назначава друг в Пловдив, това нищо не променя в безработицата.

Администрацията в началния си вариант ще бъде едно към едно. Променя много заради причината, която казах, в момента безработицата в София е 2,5%, в смисъл работа има много, докато в другите градове, хайде, Пловдив пак е добре, но, да кажем, Плевен, в Плевен безработицата е 12%. Едно добре платено работно място в Плевен е много по-важно от гледна точка на държавата, отколкото такова административно място в София...

Т.е. вие очаквате да се увеличи безработицата в София за сметка на намаляване в други градове.

Да, но това е третичен, в най-добрия случай това е третичен коментар. Това, което трябва да си говорим, и ние, и всички останали, които засега иронизират, е това добре ли е в дългосрочен план. В България по такива важни и смели, бих казал, теми винаги се почва в дребното нещо - колко ще струва един камион да отиде от София до Пловдив. Ами, няма да струва особено много. Освен това има и жп линия, така че всичко това може да се натовари в един вагон...

Може би щяхте да сте по... ако бяхте дал сметките от самото начало, за да се види, че сериозен е подходът и че...

Сметки все още няма, и то няма как да има, нали, как може да стане такава сметка, като не знаем още точно кои агенции отиват къде. Това трябва да има и...

Пилотно можете да кажете за Плевен, колко излиза тази лозарска агенция да се изнесе там. Нали там е решено вече, всичко е ясно?

Всъщност за Плевен по стечение на обстоятелствата знаем каква ще е сметката. Сметката е 57 000 лева. Защо е такава сметката? Защото там вече кметът е работил с изпълнителния директор на тази агенция, сметнали са колко души ще се преместват. Около 31 души в момента е тази агенция, около 26 са изразили желание да се преместват. Изчислили сме колко бюра и така нататък трябва да се местят. Оказва се, че това най-лесно става през БДЖ, защото Плевен също е... на линията БДЖ. И около 60 000, да ги кажем грубо, ще... Нищо не е на фона на разходите, капиталовите разходи, които тези агенции имат и в момента.

Още малко за аргумента увеличение на администрацията. Някой ще остава ли свръзка в София?

С времето не. Защо трябва да има свръзка?

Става дума, няма да има друг човек, на който тези от Пловдив да предават иформацията, която той да предаде на министъра, например за туризма...

И сега няма такъв човек. Те си разменят нещата по електронен път и сега. Така че не мисля, че трябва да има връзка. Но това ще става с времето, няма изведнъж. В по-малките агенции може да стане и изведнъж или септември, или март-април. В по-големите... туризмът примерно ще се измести наведнъж тази есен, но например земеделието ще се мести на няколко етапа.

Туризмът обаче не целият щял да се мести, щяло да остане едно от звената. Националният туристически информационен център щял да си бъде в София и така всъщност ще се разкъса...

Не, няма. Това е идея, но реално няма да остане, защото...

Т.е. вие сте против идеята на зам.-министъра да си остане националният център тук?

Не че съм против, зам.-министърът изпълнява решенията, които са взети вече, а решението е такова - целият туризъм се мести в Пловдив.

Включително и този туристически център към министерството.

Да. Тези неща, голяма част от тях, вече така или иначе са електронни или би трябвало да бъдат електронни. Това е между другото един от другите големи плюсове. Защото много се говори за електронно правителство, но там има предлагане, в смисъл, има доста програми... да влезем в електронно правителство, но търсенето е по-малко... Това ще увеличи търсенето...

Друг аргумент против е точно електронното правителство. Редът, по който трябва да се почне тази работа, казват тези, които не са съгласни с вас, е първо да видим, че има електронно правителство, то да работи и едва след това вече да не се усети как са разпръснати тези ведомства, но когато го няма...

На мен ми липсва логиката в това. Защо, защо да е така? Ние пак отиваме до елементарните детайли в началото. Въпросът е дали е полезно за регионалното развитие на България да имаме администрации не само в София, а и в други градове? И отговорът би трябвало да е явно да, защото цялата политика на Европейския съюз е регионална, тя не е на национално ниво. Ако отговорът тук е да, тогава вече са подробности дали едното ще е преди другото. Да, по принцип ще е прекрасно вече да имаме електронно правителство, но все още го няма в част от администрацията. Сега обаче има по-голямо търсене за това електронно правителство, защото иначе хората ще...

Т.е., създавайки затруднения на хората, те ще станат един натиск за поява на електронното правителство, това е вашата логика. Като им е трудно да се свързват с определени администрации, и те ще натискат да стане работата.

Най-добрата организация за електронно правителство в България е митницата, следвана от НАП. Защо? Те имат в момента най-много електронно правителство, повече от всички други. Защо? Защото те са пръснати по дефиниция в цялата страна, по всичките КПП-та, по всичките региони и т.н. От техния опит се вижда, че ако ти трябва да го направиш, ти го правиш. Ако просто е по желание, не го правиш, защото има инерция във всяка администрация.

Подаргумент е затруднената комуникация между ведомствата и заниженият контрол. Впрочем бившият министър на администрацията Николай Василев развива точно тази теза. Той каза: аз три министерства управлявах, пръснати в няколко сгради, и там, където не са началниците, по принцип е по-труден контролът. Разнасянето на папки... като разделиш едно министерство на две или на три...

По негово време понеже нищо не се направи за административна реформа, макар че имаше отделно министерство, със 162 души беше това министерство, абсолютно нищо не направиха, е нормално той да е против всяка смислена реформа, защото излиза въпросът те четири години какво правиха, защо си бъркаха в носа? Така че коментарите са... Просто отиваме пак до въпроса в други европейски държави това правено ли е и работи? Има ги другите и то явно работи. Защо те са го направили? Не са го направили заради тези дайте да си разменяме файлове и да се чуваме само по телефона, а защото е добра регионална политика. И ние, ако си говорим само оттук, от София, и питаме само хора, които живеят в София и работят в София, да, голямата част ще кажат - това не ни е изгодно. Хайде да се преместим заедно с вас и да имаме това интервю в Пловдив, в Бургас, в Плевен и да питаме вие смятате ли, че това е добра политика? Те казват да.

Друг аргумент на министъра, който, вие очевидно не одобрявате работата му, е вакуумът, който ще се създаде. Всяка подобна промяна, казва той, ще означава половин до една година вакуум, когато няма да се работи, а предимно ще се преместваме и настаняваме.

И затова това се прави плавно, а не се прави в по-големите администрации наведнъж. А вакуумът между другото е причина никога нищо да не се прави, защото винаги може да се каже - ако се променя един закон, ще има известно време извън административната реформа, когато хората или бизнесът се нагаждат и ще е трудно, дайте да не го правим. Примерно, дайте да не решаваме, че ще забраним пушенето на публични места, защото за няколко месеца това ще е трудно. Ама, това е пак краткосрочно. Дългосрочно това добра политика ли е? Да, според мен е добра политика, затова го подкрепям.

Всъщност, оспорва се изобщо практичността на идеята бизнесът да пътува, за да си свърши работата, при положение че над половината фирми са в София, а и за другите им е много по-удобно, например една фирма, която се занимава с рибарство, но не във Варна или Бургас, да трябва да дойде в София да свърши една работа, после да отиде до НАП в Търново да свърши втора работа. След това да иде до митниците в Русе, ако ще изнася някаква риба или рибни продукти. И на края да отиде и в Агенцията по аквакултури и рибарство във Върна и Бургас. Това е едно обикаляне.

Зависи откъде гледате. Ако сте в Добрич или в Силистра и сега се премести НАП в Търново...

Не, откъдето и да си, да ходиш на четири места е неудобно.

Ама, хората не ходят на четири места. Рибарите си стоят в Бургас и във Варна. В митниците много рядко ходят хора, дори би ме притеснило, ако в централата на митниците често ходят хора, защото означава, че там правят неща, които не са законни. В централата на НАП също не би трябвало да ходят много хора, защото те имат изнесени работни места за услугите си. С други думи, тази идея, че като се местят централите, по някакъв начин ще има вакуум в услугите за мен е, меко казано, странно, защото услугите така или иначе, социалните услуги, услугите на НАП, на митниците са на местно ниво.

Друг аргумент против - по-ниска ефективност за регионите от други мерки със същите усилия. Те казват - ако вие положите такива усилия, каквито ще положите сега в това всеобщо разместване, може да постигнете много по-големи резултати. Например за Пловдив за туризма ефективността в туризъм може да стане с други мерки, с големи усилия.

Но не предлагат тези мерки. Това е, като някой не е успял в мандата си, както примерно предишният министър, за когото споменахте, и той винаги казва - да може и по различен начин. А вие защо не го направихте? Кой е този различен начин, да ги предложат тези мерки? В Пловдив примерно току-що открихме нов античен стадион. Можело е преди да се направи - не са го направили. Ние сега го направихме и там ще има... Ето, това е една положителна мярка. Ама, ние правим и едното, и другото. Тук въпросът е по-дългосрочен - да не се завзирваме в тези детайли колко ще е трудно. Да, ще има преходен период и в него ще има трудности. Въпросът е, като гледаме след три години или след пет години, това добра регионална политика ли е.

Всъщност, ако гледате така обаче, най-много трябва да ви притеснява аргументът за липсата на съгласие, защото всички, които потенциално могат да дойдат на власт в България освен вас, не са съгласни с това. Т.е. те казват откровено, че ще си върнат нещата, както бяха. Това беше повод и за едно иронизиране от страна на Константин Тренчев, шефа на КТ „Подкрепа”, който каза, че сега ще се преместят камъните, за да се установи, че направилно са преместени, и да се върнат.

Тези хора са свикнали 20 години да местят камъни, самите те са го правили доста време и затова така предполагат, че и тази реформа ще премине. Но тя няма да премине така. Тази реформа е много радушно приета в Пловдив. Бяхме там, видях го. Бях в Плевен, бях в Благоевград, бях в Бургас. Ако искате същото интервю да направим, но в един от тези градове и да питаме хората там. Защото вие сега питате хората, които тук са били, тук са си изградили кариерата, не са успели да ги направят тези реформи и сега какво да каже опозицията? Как може опозицията да каже - това е прекрасна реформа. Нали веднага ще излезе темата точно в тези градове, откъдето те са избрани - ами, вие защо не я направихте досега.

Добре, да кажем, че това бяха аргументите против. Има един друг въпрос обаче. Как избрахте момента, точно сега да кажете, че ще правите тази промяна, и то така интензивно? Знаете ли, съмненията са, че искате да смените темата. Да дадете на обществото друг разговор от по-неудобни за вас теми - за правителството, за вас лично.

В момента аз бих казал, че като финансов министър и вицепремиер имам доста успешни реформи, които току-що са се случили и които се случват, така че смяна на темата, при положение че още от 2009 г. говоря за тази тема, едва ли е уместна. Защо точно сега се случва? Защото, за да стане тази реформа, трябва да има среща на желанието от централно ниво и на кметове и областни управители. Всъщност инициативата да е точно сега тръгна от новия или вече не толкова нов пловдивски кмет Иван Тотев, който знаеше за идеята отпреди. Нов кмет е и каза - ние искаме да го направим, искаме да сме първи. Показаха ни сгради, почнахме да работим с него и така стана.

Отказахте ли се от идеята да бъдат използвани пари от ваша страна за текущи нужди на държавата, заменяйки парите в Сребърния фонд с държавни ценни книжа.

Никога не е имало такава идея. Имаше идея пари от Сребърния фонд да се вложат в държавни ценни книжа, както се прави навсякъде в Европейския съюз, там, където има сребърни фондове.

След острото несъгласие отвсякъде, даже аз няма да ви цитирам примерно хора, с които нямате добри отношения, но първият, който се изказа срещу тази идея, беше вашият колега вицепрезидент, като вицепрезидент на Световната банка, Кристалина Георгиева. Тя, така, дори в остър стил за нея каза: Дянков - на една ръка разстояние от Сребърния фонд. Тя беше първата, която разкритикува. След като чухте всички аргументи от всички страни, ще отстъпите ли?

Идеята е добра, така че тя е пак принципна идея. След време хората ще ми благодарят, че съм я предложил, че съм я отстоял, че сме успели в парламента да я прекараме. Така че тя си върви напред. Няма нищо за отстъпване. Това е много принципна идея. Пише, че има Сребърен фонд, който е за увеличаване с времето на пенсиите на българските граждани. И се пита в момента той работи ли така - не, не работи така. Самият закон е заложен по начин от самото му... Аз като питах мои служители, бивши служители на предишния министър Орешарски - защо това сте го направили, те знаете ли какво ми казаха: дойде Международният валутен фонд в 2007 г. и каза - имаме притеснение, че вашето правителство, на Станишев, харчи твърде много. Трябва някъде да сложите пари. Мислили са къде да ги сложат - дайте да ги сложим в отделен фонд. Ама, няма да го наричаме фискален фонд, защото това изглежда, че е само заради финансите. Дайте да го наречем за пенсионерите, понеже изглежда социално, звучи добре. Така че фондът по закон е направен все едно, че е за пенсионерите, реално той не е. В момента законът, както е направен, той е да пази не фискалния резерв, защото аз не мога да го пипам като финансов министър по закон, той пази валутния ни борд. Ама, валутният ни борд е много добре запазен. Сега трябва да се мисли, и аз наистина това ми е главната причина да искам тази промяна, с времето той трябва да е наистина Сребърен фонд.

Т.е. никакво отстъпление независимо от всички страни от това, което чухте срещу вашата идея, включително и от Европейската централна банка. Тя пък имаше други аргументи. Няма да отстъпвате.

Минимални аргументи. Не, вече вие започнахте много да преувеличавате коментарите по Сребърния фонд. Вече сме отстъпили. Аз исках да идем директно до средното за Европейския съюз от 70%, просто това показва анализът. Тръгваме от 30%, защото се оказа, че е доста голяма хапка за голяма част от политиците. Но аз съм убеден, че това е правилната политика. И аз съм тук, за да отстоявам правилни политики, които ще са правилни и ще се види след три, пет години, не след три месеца да се каже браво.

Колко далече сте готов да стигнете в това отстояване, тъй като тази седмица се прие законът за конфискацията на имущество от престъпна дейност. Премиерът беше казал, че ще подаде оставка, ако не бъде приет. Ако парламентът, понеже има такива писания, че част от депутатите и на ГЕРБ не ви подкрепят, ако не бъдете подкрепен от парламента за това, което предлагате със Сребърния фонд, вие готов ли сте да си тръгнете?

Законът ще бъде приет. То ми е много явно, че ще бъде приет. Говорил съм вече с бюджетна комисия. В момента изчакваме просто понеже законът за конфискацията е там, законът за държавния служител, който за мен е по-важен сега да стане, преди средата на годината. Законът за Сребърния фонд ще бъде приет, просто няма...

Но не е залог, вие самият не се превръщате в заложник на това, както премиерът например каза, че настоява толкова на този закон.

Аз досега съм успял във всичките си важни закони и ще продължа да успявам.

Иначе намерихте ли пари за връщане на стария заем и покриване на дефицита. Мисля, че в петък сте казал, че един процент очаквате да е дефицитът на България.

Да, априлските данни, които са предварителни, са доста положителни след тежък януари, февруари. Така че, като ги съобщим в средата на този месец, ще видим, че България стои доста добре в първите четири месеца на годината, но ще сме на дефицит като цяло до края на годината. Но дефицитът може да се финансира и, както се и финансира последните две години, от вътрешен дълг. Трябват ни пари, за да покрием така наречените еврооблигации, те всъщност са и доларови облигации, на Милен Велчев от 2003 г. Затова сме тръгнали в процедура на еврооблигации, която някъде в следващия месец и половина, два месеца ще бъде завършена. Така че това ще бъде основният начин за покриване на предишния дълг, който излиза 2013 г.

Т.е. с нов заем. Това остава решението. А някои съветват да се търси Международният валутен фонд.

Не, това е смешна идея от две гледни точки. Първо, Международният валутен фонд се търси, когато си закъсал. Ние сме много далеч от закъсали, а сме една от трите държави с най-добри финансови резултати в Европа. И второ, и за мен по-важно, Международният валутен фонд показа в последните три-четири години доста грешни стъпки в Гърция например, в Испания например, в самото си мислене какво трябва да се направи, за да се излезе от криза. Така че не мисля, че нито парите на Международния валутен фонд са ни необходими, нито пък типът съвети, които са давани на някои от държавите около нас.

Запазвате самочувствието, което имате. Току-що казахте, че и Международният валутен фонд се управлява лошо.

Относно кризата в Европа Международният валутен фонд е част от проблема, не част от решението, поне засега. Сега имат нова генерална директорка, моя бивша колежка, френска финансова министърка. Надявам се, че ще се подобрят.

Тя е вече година, но не се справя все още.

Да, но в тежка организация в... Тя се справя доста добре, но решенията бяха взети 2009-2010 г., преди нея, от бившия директор, който, както знаете, вече има доста други проблеми, та не му е до спасяването на Гърция.