На 24 май се очаква да бъде открит паметника на Радой Ралин в София пред бившето кино „Изток" - на площада, носещ името на твореца. Това съобщи в интервю за рубриката „МеждУредие" Дарик кафе проф. Георги Чапкънов, който е автор на скулптурата на сатирика. Паметникът предизвика спорове, защото имаше идея той да бъде поставен в обновената пешеходна зона до Софийския университет, но от Алма Матер изразиха несъгласието си.
Скулпторът Георги Чапкънов коментира, че след превръщането на кино „Изток" в супермаркет се е зарадвал на идеята паметника на Ралин да не бъде поставят пред магазина и е разочарован от реакцията на университета.
По думите на твореца българските политици са длъжници на културата. Но и на обикновените хора, за които трябва да се помисли повече. Иначе според Чапа българинът е прекалено зъл и проклет човек - и ако трансформира негативната енергия, която носи, в нещо хубаво, щяло да бъде другояче в страната.
Почивните дни едва ли са по календар почивни за хора като Вас, но пък е добър повод да се събере човек с близките, със семейството, Вашето е голямо.
Да, много ми е голяма фамилията. Но така се оказа, че тези празнични дни дойдоха навреме, за да мога спокойно да поработя малко. Използвам всяко по-спокойно време...
Извън шума на делника.
Да, няма кой да ме смущава. Четири дни общо взето добре минаха в работа.
Аз започвам от пиперливата история. Казвам пиперлива не за друго, а защото става дума за паметника на автора на „Люти чушки" Радой Ралин. Имаше спор през последните дни дали този паметник да бъде поставен пред кино „Изток", където първоначално се планираше, след това се роди идеята това да бъде обновеното пространство до Софийския университет. Защо не го пожелаха там този паметник?
За мен също е загадка защо не. Защото на това се противопоставиха университетските среди и лично ректорът на университета. Като че ли Радой Ралин е някакво какво да е име, което няма място в пантеона на нашите високи интелектуалци. Първоначалната идея, след като решиха да направят кино „Изток" „Била", е някак много недостойно да бъде поставен поет пред магазин. Затова много се зарадвахме на идеята на Катя Генова, която измисли тази работа - да може ларгото да стане една специална галерия на сатирици, като се започне от Орлов мост от Райко Алексиев, та да се мине през Алеко Константинов, Радой Ралин....
Не го пожелаха обаче, казаха: ето, няма там на Паисий паметник, по-добре би било...
Нямало на Паисий, нямало на Алеко Константинов.
Този паметник има дълга история, дълго време се събираха пари.
Пет години се събираха пари и сега, когато почти всичко е наред, и бях готов този петък, който отмина, да го открием заедно с ларгото, щеше да бъде много красиво всичко. Но какво да направим, общината не иска да слага на гърба си интелектуалната част на университета, а и затуй нещата се върнаха на старото място.
Защо така се случва, дори за един паметник не можем да постигнем съгласие в тази държава?
Недоумявам.
Разочарова ви това обаче.
Разочарова ме, да. Защото българинът е такова същество: правят му тока сто лева - мълчи, правят му водата сто лева - мълчи, парното сто лева - мълчи, бензинът сто лева - мълчи. И точно там, където хич не му е работа, си отваря устата и започва да говори глупости. Тази част кое къде да бъде поставено е предоставена априори, от Господ на тези, които се занимават с култура.
Тъкмо това щях да кажа - мястото на един паметник е много важно, толкова, колкото и самият паметник.
Така е. В края на краищата се съгласихме да го върнем на старото място и той там пак ще бъде сред хората.
Това е неговият квартал.
Той там живееше. Живееше много бедно, миличкият, той е най-безсребърният човек, който познавам. Той дори телефон нямаше. Токова чудо беше Радой, изключителен човек. Всички му се радваха, той се радваше на всички.
Откривате паметника след две седмици.
Надявам се на 24 май да бъде открит, да има все пак някакъв празничен повод, свързан с културата.
Вчера беше 1 май, казахте, че сте работил. Какъв беше 1 май за Вас в миналото? Вероятно творците тогава бяха ангажирани с лозунгите, с рисунките.
Тогава гилдията чакаше с трепет този празник, защото тогава се пишеха много лозунги, правеха се плакати, портрети на двете Политбюра - съветското и българското, задължително всичко това даваше някакво препитание на гилдията. Сега го няма това нещо и общо взето с тъга си припомняме онези социалистически...
Работата около 1 май.
Да.
Днес обаче културата се води от Ваш колега, от Ваш ученик даже. Преподавал сте на Вежди Рашидов.
Бил съм му даскал по рисуване в Академията. Колко е ученик, това е отделен въпрос. Това е взаимно постигане на съгласие дали той ме смята за учител, дали аз го смятам за ученик, в смисъл, че не е имало какво толкова да го уча. Той си беше талантлив човек, така че всичко е наред.
Съживява ли се културата ни през последните години? Прави се „български Лувър", правят се някакви стъпки. Само парите ли са проблемът.
Парите са много малко. Просто парите са много малко и като отидат за музеи, няма за хората и няма как да бъде дургояче. И затуй каквото и да се направи е недостатъчно. Нашите държавници и в парламента са длъжници на културата. Самият Радой го е казал, че „демокрация без култура е нула". Така че няма какво да го обсъждаме. Той е мъдър човек, формулирал го е кратко и необикновено ясно.
Свързани са, но е по-страшно, като загуби човек духа си. Силата на духа. Все пак аз съм бил в Индия, където бедността е чудовищна. Там по-голямата част от хората притежават само някакви дрешки. В топлото време мъжете носят само един парцал на кръста си, обаче не те гледат с омерзение и яд, че си по-добре облечен, а с радост и любов. Зависи от това по какъв начин е възпитан човекът. Тук просто българинът е много зъл, прекалено зъл и проклет човек. Ако тази негативна енергия, която има българинът, се трансформира в нещо хубаво, щеше да е другояче.
Ние сме много силни по разрушаването, в граденето ни няма никак.
Да, така е. Нещо, което е готово, сме така съгласни с голяма радост да...
И понеже започнахме с паметници, имаше голяма дискусия да махаме ли паметника на съветската армия, младежи пък заиграха в крак с времето с друг паметник.
Това е глупост.
Има ли годност паметникът?
Така или иначе този паметник е сътворен. Той е сътворен от български автори, колектив, знае се кои са го направили. Паметникът е изграден по законите на красивото така или иначе. Той че увековечава една глупост, която не се е случила в България - да ни освобождават чак толкова, но ето, това е апотеоз на нашето блюдолизство, дупедавство и нека стои така за назидание. Защото ако се събори сега, следващите поколения няма да повярват, че го е имало. Ще кажат: о, чак такова нещо... Нека стои за назидание да се знае, че това съществува и че българинът е достатъчно продажен, освен всичките негативи, които има. Аз много се разпириказвах за лошите черти на българина, има и други, ама...
Хубаво е някой да ги посочва, защото като че ли пошлостта крещи на висок глас, а умните хора стоят встрани напоследък в България. Хората на духа имам предвид.
Някак си не върви след като в утринен вестник прочиташ примерно ето: дядо заклал внук си, внук убил баба си, баща изнасилил дъщеря си, толкова много жертви по пътя... На нас не ни трябва война.
Самоунищожаваме се.
Да, сами намаляваме по някакъв начин. Редно е това да се спре.
Откъде обаче може да се спре? Казвате за назидание... В онази сграда, на която стои държавният герб - Ваше дело, вземат ли си поука от всички събития?
Не, не. Трябва малко повече да се мисли за обикновения човек. Обикновеният човек започва да мисли по-добре, когато е елементарно задоволен. Да не мисли за насъщния чак толкова. Това да не е нещо, което го плаши за утрешния ден, а да е малко по-сигурен. Българинът не смее да направи прогноза за един месец, камо ли за години напред.
Оскотяваме от мисълта да преживяваме, така ли?
Много неприятна констатация е това. Иначе ако не се провокират проклетията и агресивността у българина, той не е лош, той е общо взето кротък човек, и ако няма кой да събуди у него това зверство, дето казва един чужденец в една пиеса на Яворов, не че другаде не стават убийства и престъпления, но както в България с тази ужасна форма на трошене на кости, кръв и така нататък жестокост - животинска, неподражаема, като че ли никъде другаде не става. Така че това е забележимо и ....
Много трудна работа, защото най-трудно се създават творби, които да развеселят хората, да им е хубаво. Затова Чарли Чаплин е толкова велик, никой не може да го достигне, той е неподражаем. С средствата на киното той прави едно чудо, всичко е много драматично, истинско, завладяващо, но с усмивка.
По какво работите в момента? Знам, че правихте и паметник на Елиас Канети.
Той е отдавна направен, но пак опираме до пустите пари. Като го платят, ще го монтираме.
Знам, че и илюстрации на Библията готвите през последните години, ще излезе ли и скоро такова издание?
Не знам. Това е трудна работа. Искам много да направя това, защото в крайна сметка това е една равносметка на това, което мога и искам да направя и което много преди мен хора, от които се уча, почитам, свалям им шапка, са го направили. Искам и аз да посегна към нещо такова.
Знам, че сте правили портрети на много хора. Все за Фелини ви питат. Тази история още ви вълнува, независимо колко пъти я разказвате. Кое е онова, което ви грабва, имате ли случай, в който отказвате да направите портрет на някого?
Когато има поръчка, аз съм длъжен, тъй като съм професионалист, длъжен съм да мога да направя портрет на всеки. Но когато опира до моето лично желание, това не става с всеки. Трябва да сме много близки по някакъв начин с този, когото портретувам, защото портретът е отношението на автора към портретувания. Това личи, каквото и да се направи, личи, дали го обичаш много, дали си намерил у него онези черти, които ще направят симпатичен портретът, или обратното. Но така или иначе това трябва да е личност, която те завладява по някакъв начин.
Сега върху какво работите?
Сега чакам да открием паметника на Радой Ралин, пък после ще видим.
Политиката. Заговорихме за герба, сигурно са Ви търсили, изкушавали с това занимание? Някога бихте ли се престрашил да заемете публичната трибуна.
Не, не. Това не ми е работа, не ми е присъщо, това е противно на моите схващания. Аз примерно не бих могъл да се смеся с тези 240 човека в парламента по никакъв начин. Първо, смятам, че са прекалено много, трябва поне на наполовина да бъдат. И второ, малко по-хуманни да бъдат, като вземат каквито и да е решения.
Дано, дано ви слушат поне част от тях в тази препоръка.
Символът на София. Имате ли там поне проект за птичето?
Не, не. Това много трудна работа, тъй като като избраха птицата на София - синигерът, за да стане по някакъв начин монумент, аз не мога да го направя синигера като слон голям, за да свърши монументална работа, така че много е трудна задачата, ще видя къде е мястото, може би трябва да направя куп синигери....
Много на брой малки синигерчета?
Точно така.
Ще проследим това. Наближава Гергьовден, светъл за Вас празник.
Светъл е.
Змей или Свети Георги се рисуват и изобразяват по-трудно?
Това е нещо, което хората с радост гледат. Красиво е изображението на Свети Георги със змея и аз не искам да се отъждествявам с него, но празникът е много хубав, събираме се много хора и така около 40 души, което е прекалено много. След това жена ми с мъка оправя къщата. Затова може би на друго място ще го направим тази година.
Малко да я облекчите.
Да. Хубаво е - приятели, хубаво вино, агнето.
Пълноценни мигове.
Да, с голяма радост всички го празнуваме и с нетърпение го чакаме, още малко.
