„В свят, в който всеки говори, никой не иска да чуе!“ Така може да бъде обобщен най-новия епизод на NOVA LAB Баланс. Това е разговор за живота на съвременния човек – между шума на дигиталния свят, липсата на доверие и търсенето на смисъл. В този епизод Лора Инджова разговаря с епископ Тихон.
Той е един от най-изявените говорители на православната ни църква, известен със своята прямота и дълбоко осмисляне на проблемите на съвремието. А фразата му „Той е! Неговото име е…“ при избора на патриарх Неофит преди години, продължава да се помни до днес.
С покойния патриарх ги свързва истинско приятелство от ученическите години и песнопенията в хора „Йоан Кукузел“. Епископ Тихон е син от смесен брак – с майка германка и баща българин. Житейският му път е изпъстрен с различни професионални поприща, сред които е и фелдшерството. Опитът му от една страна извън лоното на църквата, но и в църковната общност му, дава уникална перспектива, която той споделя в разговора с Лора Инджова.
В този епизод на NOVA LAB Баланс няма да чуете типичния разговор за психическото здраве, а за духовната осъзнатост и нуждата от смирение на съвременния човек, разглезен от лесния достъп до всичкоимането.
Дигиталната зависимост: Симптом на по-дълбок проблем
Замисляли ли сте се каква е разликата между образован, интелигентен, умен и мъдър човек? Според епископ Тихон образован е някой, който се е нагълтал с всички данни, които е успял да натъпче в главата си и е научил урока си. А в съвременните ни общества много такива хора изпитват необходимост да демонстрират знания, като така превръщат онлайн пространството в „дигитално говорене, където всеки иска да каже, никой не иска да чуе“, подчертава духовникът.
Камилата, игленото ухо и търговецът: Преосмисляне на библейската мъдрост
В контекста на дигиталното пространство духовникът дава пример с една от най-известните притчи – тази за камилата и игленото ухо: „По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Царството Божие.“
„Едно време старите градове са имали крепости. Смрачи ли се, вратата се затваря. Отвънка седи някой, който го познаваш, но е вече тъмно... И тогава до вратата има едно малък отвор – за да влезеш трябва да се промушиш настрани... Айде, овцете лесно минават... Сега камилите отвънка ли да ги оставят? И почва едно бутане и теглене на тая камила.“
Аналогията с богатия човек е ясна: богатият може да влезе в Царството Божие, но само ако се „разтовари“ от материалните си блага, гордост, егоизъм и привързаност към земното. Притчата не забранява богатството, а предупреждава за опасността от привързаност към него, която може да попречи на духовното спасение.
Смирението: Най-трудната, но ключова задача
В контекста на загубата, скръбта и житейските изпитания, епископът акцентира върху смирението като най-трудната, но и най-важна задача. Той определя скръбта като отказ да се приеме нещо, което знаем, че рано или късно ще се случи и я свързва с егоизма и риторичния въпрос „Защо на мен?“ след загуба на близък.
Егоизма илюстрира и с пример на жена, която отчаяно желае дете, като обяснява, че силният стрес и напрежение от непрекъснатото очакване може да попречи и прави исторически паралел с жени, които не са могли да раждат по време на обсади на крепости заради екстремния стрес. А днес, въпреки многото улеснения в ежедневието, фокусът върху определени „желания“ води до огромен натиск и стрес, който спира постигането им.
Вяра срещу фанатизъм: Дълбочината на духовността
Епископът развенчава и схващането у мнозина, че вярата е сляпо подчинение на определени догми и правила. „Вярата се придобива с това ежедневно да отхвърляш всички съмнения, които са се появили през деня, да разбереш, че това съмнение няма почва и че няма смисъл.“ Това е вярата на войника преди битка, който се оставя в Божиите ръце, преодолявайки страха с увереност.
Семейството като продължение на духовното възпитание
„В новото време никой не говори за лично достойнство“, казва патриаршеският викарий. В съвременните семейни съжителства понякога липсва истински ангажимент и партньорите не си казват „С теб сме до края на света!“ Децата мигновено усещат липсата на сплотеност и властовите лостове вкъщи. Когато родителите са уморени, всеки се скрива зад устройствата си, оставяйки децата на „самотек“ с техните телефони.
От духовно пречистване до въглеродния отпечатък върху планетата
Като разглежда навиците на съвременния човек, епископ Тихон говори и за постите. Следва разказ за техния първоначален смисъл и неочакваните им измерение в нашето съвремие. Духовникът обяснява, че постите, възприети в християнството, не са просто диетично ограничение, а духовно упражнение. „Храната не трябва да ти е такъв проблем или да мислиш в нея, когато се подготвяш за някакъв празник духовно“, подчертава той. Целта е да не бъдем пленници на телесните си нужди и да можем с „чист“ стомах да се посветим на по-висши дела. Дядо Тихон илюстрира подмяната на смисъла с пример от Италия, където монашески орден, вместо да пости с риба – която тогава била луксозна храна – я заменил с пилешко, защото било по-евтино и „безвкусно“.
Този аскетичен режим днес придобива и ново, актуално екологично значение. „Ако един народ спазва постите, тогава не изтощава природата с отглеждане на животни за месо, за пържоли и прочее, което изтощава земята“, категоричен е дядо Тихон. Той дава за пример обезлесяването на вековни гори за засаждане на соя, с която се хранят говедата, и противопоставя това на традиционния български модел – с малка градинка може да изхранва едно семейство целогодишно със зеленчуци.
Призив за спокойствие и осъзнатост
Защо вярата не бива да се търси само в трудни моменти, нито да води до фанатизъм? Може ли вярата да ни помогне да осъзнаем себе си като част от една дълга верига, простираща се далеч назад във времето? Отговорите на тези въпроси ще откриете в новия епизод на подкаста NOVA LAB в YouTube. Ако темите за психическото и физическото здраве ви интересуват, гледайте още епизоди в @novalabofficial.
