Министърът на финансите Пламен Орешарски в "Седмицата" на Дарик.
Какво предлагате на учителите, така че децата да тръгнат на училище още в понеделник, също и тези на детска градина?
Аз бих обърнал въпроса - какво не трябва да направим, ако не искаме в следващите месеци да загубим всичко, което сме градили последните десет години. Този въпрос беше обсъждан в контекста на учителската стачка още на едни ранни етапи.
Правителството коректно излезе със свое предложение за едно съществено повишаване на работните заплати в сектора, успоредно с пакет от мерки за модернизиране на сектора, за реформи, за оптимизация на мрежата, но успоредно с това и с повече пари за програми, така че да се повиши и материалната база, и квалификацията на учителите, и учебният процес, в крайна сметка да повишим равнището на образованието.
Образованието е сектор, от който зависят икономическият растеж и перспективите на страната в бъдеще. Ето защо, аз трудно възприемам 100% или близки до стоте процента увеличение на заплатите. В края на краищата нашето общество трябва да разбере, че това са ръстове, които не водят наникъде, те не ни правят по-богати, напротив реална е опасността да направят всички, не само отделни съсловия, по-бедни.
Да обясните за излишъка, защото опозицията и то дясната опозиция, към която някога и вие принадлежахте, твърди, че, има достатъчно пари и за заплатите, и за реформите, защото излишъкът са пари, които ги има, а те няма да бъдат печатани за да помпат инфлацията.
Аз наистина съм малко съм учуден, че част от хората, с които полагахме основите на друга монетарна система, различна от действащата до 96-та година, сега са забравили или се правят, че са забравили основните принципи на функциониране на фиксирани курсове, основани на парични съвети. Затова ще ви върна през 90-те години за да ви припомня, че тази монетарна система функционира при адекватни резерви в централната банка. В този контекст излишъкът е годишно натрупване на резерви, съответстващо на ръста на икономиката. Пак ще ви върна 97-ма, тогава пари в държавата практически нямаше, и тогава се намеси Международният валутен фонд, който ни даде големи заеми, за да сложим началото на фискалния резерв и валутния, разбира се. Но да не влизаме в тези детайли.
Не, всъщност да влезем в тези детайли. В бюджета били заложени два и половина процента излишък, така твърди опозицията, вярно ли е?
Да, вярно е, само че никой не чете...
Очаквани.
...нека обясня, никой не чете другата цифра, че очакваният дефицит по текущата сметка, също записан в бюджета, е 12. Тази година, най-вероятно, той ще надхвърли 18. Прогнозите ни все още остават 18, но има всички тенденции да бъде по-голяма цифрата. Когато един базисен параметър не се изпълнява близо с една трета, как очаквате другите да се спазват. Може разбира се, с цената на степен на дестабилизация и на скъсяване на периода, до който може да издържим с фиксиран курс.
Вярно ли е, че излишъкът до края на годината ще стигне три милиарда и заедно, а целият фискален резерв ще бъде осем милиарда?
А какъв е ръстът на Брутния вътрешен продукт от 98-ма година досега? Обърнете внимание. Излишъкът и резервът не са самоцел, те следват пропорции в икономиката. Още веднъж подчертавам, ако искаме левът, който носим в джоба си всички, не само хора от правителството, не само учители, всички български граждани, този лев, за да има покритие, трябва да се следва определена макроикономическа политика, в частност фискална. В отсъствието на централна банка, фискът изпълнява сложни функции, в това число и да подържа стабилността на лева. И в този детайлен аспект вече, тъй като вие настояхте да влезем в детайлите, в този детайлен аспект, ние сме специфична икономическа среда, различна от Румъния и Гърция, близка до Прибалтика, където функционират парични съвети.
Четох във вестник “Сега” Нина Радева, тя е заместник- министър на икономиката и бивш председател на бюджетната комисия, да казва, че в Япония не е могла да обясни, защо имаме излишък. Японците не могат да го разберат това, защото една добра икономика винаги гледа да има дефицит.
Смятате ли, че през 1993, 1994, 1995 година ние можехме да разберем защо е необходим излишък и имахме ли тогава излишъци? Една икономика, която има нормална централна банка с нормални парични инструменти, част от макроикономическата политика тогава се води от централната банка и тя чрез нейните специфични операции, между другото на страна от интереса на широката публика, регулира ликвидността в системата. Но ние от 10 години нямаме такава централна банка.
Имаме нарастващ външнотърговски дефицит. Произвеждаме значително по-малко от това, което внасяме. Всъщност, изнасяме значително по-малко от това, което внасяме, което е същото произвеждаме по-малко. От тази гледна точка, кака мислите, че се осигурява стабилност на лева? Той идва априори сам по себе си, защото е напечатан на специална защитена хартия, не, ако няма резерв, левът ще се превърне в хартия. Как не се разбира? Трудно ми е да го разбера.
Добре де, но нали тези левове ги има? Те са взети от хората под формата на данъци, взети са повече от това, което ви е нужно, за да се поддържа, според собствените ви разчети, стабилността на лева и да се похарчи повече от нужното за харчене за издръжка на държавата. Те няма да бъдат печатани. Това е основният, основното възражение, което прави опозицията. Това е все едно да имаш 1 000 лева в банката, но да гладуваш и да не смееш да отидеш да си ги изтеглиш, за да си купиш хляб.
Може би трябва да започнем от начало.
Да започнем от начало.
Паричният съвет функционира в условия на пропорции между търсене и предлагане. В последните няколко години ние имаме изпреварващо, изпреварващо по ръст търсене по- трудоспособно. Това го виждаме и като ръст на стоковите цени. В последните няколко месеца този сигнал би трябвало всички да ни притеснява. От тази гледна точка пропорциите в икономиката не се поддържат автоматично. Центърът, в случая фискалната политика е тази, която трябва да следи за пропорциите. Разбира се, аз ще ви върна репликата, разбира се, че вие може 1000 лева да ги изтеглите от банката и да ги похарчите и тогава ще останете без резерви и не можете да посрещнете първия разход, който изникне и който не се вмества в текущата ви работна заплата.
Както много световни икономики го правят и дори нарочно го правят, както примерът с японците.
Нарочно го правят, защото могат да девалвират със собствените валути в случай на външни шокове. Ние можем ли да си позволим това, отговорете вие на този въпрос на вашите слушатели, тъй като вероятно колкото и просто да се опитвам да обясня засега не успявам. Отговорете вие, ние имаме ли инструмента лева от два лева за едно евро, да стане друго съотношение. Ако обществото приеме това, значи част от моите обяснения за излишни.
Всъщност от вашето обяснение стана ясно, че всъщност българската икономика е зле, което не е комплимент за правителството, което я управлява.
Конкурентноспособността на българската икономика не е добре. Конкурентно способност се формира в последните не две, а в последните 10, 15, 20 години. И не казвам никаква новост. По производителност, ние твърдо на отстояние , ако гледате графиките заемаме последно място в Европа. Това е от 1990 година. Няма фокусник, който да може за една, две или три години да обърне тези тенденции. И това са инерционни моменти в икономиката. Мерките, които се вземат сега, ако приемем абстрактно, че сега се взимат много сериозни мерки те ще дадат резултат след две, три, пет години. Не могат да дадат резултата утре, така както не могат утре работните заплати да се удвоят.
Тоест проблемите се коренят в правителството на Симеон Сакскобургготски, ако приемем времевият период, който вие чертаете?
Това е другата заблуда, която струва ми се, че нашето общество наслои в последните 15 години. Може би по стара инерция за всичко отговаря правителството. Аз ще се опитам да ви дам няколко други примера, дали правителството е виновно за хигиената в София, дали правителството е виновно за състоянието на квалификацията на широки кръгове от моите съграждани, дали правителството е виновно за производителността на труда, защо производителността в България е в пъти по-ниска от някои стари европейски страни? Ще ви отговоря защо, защото икономическите капацитети се трупат с десетилетия. Опитите ни и в миналото, ще използвам една метафора, да направим това за няколко години, което други нации са правили за векове, спомняте си изразите, не се получава.
Вие бяхте заместник-министър в правителство, в което нямаше такава инфлация, каквато е в момента с това правителство? Нали значи, от правителството зависи нещо от него, като сравня Жан Виденов как управляваше, например и правителството, в което вие бяхте заместник-министър?
Аз ще ви припомня, че съм работил и в другото правителство.
Да, там бяхте началник на направление.
Доста важна позиция изпълнявах и отново ще ви върна към 1997 година. След кризата беше установено твърд, фиксиран курс с паричен съвет и бяха доставени буквално в страната необходимите валутно фискални резерви, които да поддържат паричният съвет. От тогава до сега измина много време. Ние голяма част от тези заеми с върнахме, натрупахме собствени резерви и това е най-позитивното в икономическото развитие в последните 10 години. Ключовото правило, в икономика основана на фиксиран кур е политиката по доходите. Доходите не трябва да изпреварват производителността на труда, базисен принцип в икономиката. Когато нарушите това съотношение, всички други пропорции се разместват. Тази година имаме всички основания, всички данни говорят, че работните заплати в страната растат над продуктивността на труда.
Да, но под инфлацията.
От тук се получава първият вид натиск върху инфлацията тази година. Повече пари в обръщение, по-голяма инфлация, а вторият натиск е обективен, зърнените цени, не само в България, но и на световните пазари са почти по-високи от миналата година. Трудно може да реагира правителството, освен да използва буфери, ето това е другият момент, защо са необходими резерви. Но ще подчертая, не само за това, вече обясних първата причина за какво на България й е необходим адекватен валутен резерв в централната банка.
Добре, господин министър, ама ние в момента говорим на живи хора и те си правят сметката, че увеличенията, които правителството се съгласява да направи в публичния сектор са по-ниски от инфлацията и те могат да си купят по-малко неща и всички тези макро обяснения, когато се сблъскват с живия живот на хората със сигурност не могат да ги впечатлят?
Как предлагате правителството да реагира на външния шок и увеличаването на зърнените култури, а частично и на петрола? Истинският скок на петрола беше през миналите две години... Как предлагате?
Тоест, твърдите, че в целия свят хората могат да си купят по-малко неща...
Само преди месец имаше призив в Италия да не се купуват спагети, тъй като цените им са двойни.
Нали знаете, че това, което в момента казвате, утре вестниците ще направят подробни изчисления дали един италианец, един румънец, един американец с парите, които взима, ще си купи по-малко неща, както става с българския служител например.
Давам ви пример за повишаване на тестените изделия в Италия. Имаше призив да не се купуват спагети, защото рязко са се повишили техните цени. Сега нека се върнем на вашето сравнение. То е интересно. Какво могат да си купят в Италия, в Румъния и в други страни. Това е функция на пропорцията доходи-цени, унаследена исторически. Струва ми се, че в последните десетилетия ние винаги сме заемали едно от, за съжаление, последните места в Европа от гледна точка на икономика, структура на икономиката, продуктивност, оттук и доходи.
Трябва да разберем накрая, че доходите зависят от ефективността, защото доходите не ги дава правителството, доходите ги прави бизнесът ни. Правителството само преразпределя суми, които е прибрало като данъци и полага усилия да ги разпредели справедливо, доколкото този термин има смисъл - винаги има хора, които считат, че е справедливо и други, които считат, че не е справедливо. Правителството се опитва да разпредели данъците и приходите си, които е събрало от работещата икономика, на нестопанския сектор, за да може да има пропорции в икономиката между хората, заети в стопанската сфера и хората, заети в сферата на публичните услуги - учители, лекари, полицаи, военни.
Всъщност, докато бяхте в опозиция, вие доста протестирахте точно срещу това - правителството, а не парламента да взима решенията. Вие винаги сте бил, от стари ваши интервюта, които четох, против огромни излишъци вследствие на добра работа, да кажем, на правителството по събиране на приходите, в края на годината да се разпределят без санкция на парламента. Готов ли сте да защитите тезите, които тук развихте - че парите трябва да останат като резерви, а не да бъдат разпределени за различни сфери на живота - пред българския парламент и да внесете предложение за промяна, за актуализация на действащия бюджет в момента.
Изглежда нищо не съм могъл да обясня от началото. В последните четири-пет години излишъците не са харчени. Те са се натрупвали във фискалния резерв.
Но когато парламентът е обсъждал, не е знаел, че ще са толкова много и за това се е съгласявал да останат.
Само преди малко вие споменахте как нараства фискалният резерв. Откъде според вас, когато ние изплащаме заеми, а не вземаме? Вие отговорете. Това означава, че излишъците от преди години са натрупвани във фискалния резерв, за да поддържат стабилността на лева. Въпросът ви издава непознаване на новата практика, установена от края на 2005 година. Едно от първите изменения, които направи правителството, е да ограничи сумата, която може правителството да харчи до едно и половина от приходите на правителството. Всяко друго решение се внася в парламента. Тъй като това е нова практика, нормално е да не я знаят обикновените хора. Те не са длъжни да следят всяко изменение в законите.
Не, аз ви попитах нещо друго. Когато е обсъждан държавния бюджет вие сте имали една прогноза за приходите и тогава парламентът е казал - да, тези пари, които ще са в повече, няма да мислим за тях да ги разпределяме.
Точно така.
Но ако парламентът беше знаел, че ще има много повече пари, тогава може би щеше да мисли дали да ви послуша вас, с вашите железни икономически аргументи, или да вземе друго решение.
Прочетете преходните разпоредби на този закон. Там пише как се разпределя преизпълнението, ако има такова. Пише много ясно и аз, четейки преходните разпоредби, правя точно това, което Народното събрание ми е възложило - че преизпълнението се натрупва във фискалния резерв. Още веднъж ги прочетете. Заплатите са много ниски у нас. Особено сега след членството в Европейския съюз започнахме да правим сравнения, дори си позволяваме с някои страни, които векове наред са били колониални центрове, подчертавам - векове наред са били колониални центрове. Сега е много популярно да се самоиронизираме колко ни е ниска нашата заплата в сравнение със заплатите в стара Европа. От тази гледна точка чувствителността е доста засилена и популистки аргументи от типа - има пари, дайте да ги раздадем - не вършат работа.
Не е ли редно да попитате парламента, след като има повече пари, отколкото се е очаквало, да го попитате какво да прави.
Вие бихте ли попитали за нещо, което вече ви е казано. В закона пише какво правим с излишъка, как да го попитам? Как предлагате, под каква форма?
В закона пише ли колко процента се очаква да бъде излишъкът?
Пише, че всяко преизпълнение се натрупва в резерва.
Не, за тази година в Закона за държавния бюджет има ли точна цифра за очакван от вас излишък?
Още веднъж ще ви кажа. Законът в преходните разпоредби е регулирал при какво поведение на дефицита по текущата сметка какъв е минималният излишък, минималният, а не максималният, който трябва да се постигне, и какво се прави с преизпълнението.
Тоест, вие казвате - понеже е минимален, няма защо да питам, колкото и да е повече от минималния.
Аз наистина ви моля да се запознавате и вие с материята, която коментираме, тъй като сега се въртим по един и същи въпрос. Аз ви казвам, че в преходните разпоредби на закона пише, вие продължавате да ме питате какво точно пише.
Това е въпрос, който остро поставят и синдикатите, и опозицията за парламента да се занимае с въпроса с излишъците.
Парламентът ще се занимае с въпроса с излишъците, ако правителството направи план, то все още няма такъв, да изхарчи части от преизпълнението, над 1, 5 от приходите. Тогава правителството е длъжно да внесе в парламента решение и да поиска неговото съгласие в какви направления да бъдат отпуснати допълнителни бюджетни кредити, това е санкцията на устройствения закон за бюджета и ще изпълним ако наистина правителството възнамерява да изхарчи допълнителните приходи, които слава богу тази година, а имаме бюджет и вижте, още един куриоз се получава- ако ние не бяхме взели адекватни мерки и бяхме пропуснали част от приходите от косвените данъци, между другото както се случи в поне в половината от първите десет, които се присъединиха към ЕС, тогава към МФ щеше да има страхотен упрек, че не се правя с приходната част.
Когато обаче вие сте свидетел в продължение на втората половина на миналото и ние предупреждавахме за рисковете и какви мерки ще вземем, дори внесохме изменение в закона, които междувпрочем още не са гласувани и струва ми се, когато в общи линии, не абсолютизирам, в общи линии нашата администрация се справи с предизвикателството на първа година членство, сега също сме упреквани, нека имаме малко по- трезв поглед върху икономическите събития и да не позволяваме емоциите да завладяват нашето поведение. Искам да обърна внимание на този момент, много трудно се изгражда стабилност, стабилността обаче не е дадена, за нея трябва да се борим всеки ден, защото изключително лесно се връщаме назад, напоследък чувам много често призивите правителството да отстъпи... От какво? Как ще отстъпите, ако сте на пропастта....
България на ръба на пропастта ли е като икономика?
Изразът е метафоричен. Ако ние допуснем рязко покачване на доходите в публичния сектор, пропастта ще бъде отдалечена на 6 месеца до 1 година, твърдо го заявявам.
Но иначе не сме на ръба на пропастта?
Дотогава, докато водим благоразумна политика по отношение на фиска и политиката по доходите, ние ще поддържаме икономически растеж и позитивни тенденции в икономиката и ще можем и следващи години да разпределяме ръста- резултат на усилия в предните години, но отново ще се върна.
Опасността е пред нас, обществото е на прага на избор: дали да продължим политики, които са ни довели до успех в последните 10 години, политики на сдържаност в публичните разходи и политика по доходите, която не влошава силно конкурентноспособността на българската икономика, а това е единият път. Другият път е да се предадем, подчертавам, не правителството - обществото... Да се поддадем на нашите искания отведнъж да станем малко по-богати. Няма да се получи. Повярвайте ми. Аз знам какво ще стане в следващите една до две години, гледали сме го този сценарий.
Хайде да погледнем към следващата година. Премиерът каза "Поемам ангажимент, че българското образование ще види ясно отношение". Честно казано, аз реших, че нещо съм сбъркал, като чета какъв процент смятате да дадете за образование през следващата година. Той всъщност е по-нисък от процента от Брутния вътрешен продукт за тая година и това не мога да го повярвам.
Следващата цифра, с която се спекулира. В средата на тази година Националният статистически институт преизчисли БВП от последните пет години В резултат на преизчислението се оказа, че са седма година БВП е значително по-голям, отколкото в прогнозите, на базата на която е направен бюджетът за 2007-ма. След преизчислението прословутият относителен дял, в който гледат всички сектори, е 3,9. 3,9 за образование, за цялата функция. Вътре влизат средно, висше образование...
И сега предлагате за догодина четири...
4,1. Това е най-същественият ръст между всички сектори, сходен на този в здравеопазването, защото, когато разсъждаваме за който и да е сектор, откъснат от останалите, ние сме склонни веднага да възприемем емоционално съпричастна позиция. Да, малко са парите, съгласен съм. Малко са парите за образование, малко са и за здравеопазване, малко са за социални помощи, малко са и за пенсиите.
Някак си не личи отношение от това, което предлагате като ръст дори да приемем нали тази…
Сега ще кажа нещо с риск отново да бъда интерпретиран по своеобразен начин. За да видим това, което хората от сектора искат да се очертае, означава да задържим ръста на всички останали сектори. Помислете как ще реагират лекарите, ако им обясним, вижте, тази година при вас няма да има ръст, защото искаме да покажем ясно отношение към друг сектор, издръжте тази година, а за следващата пък ще мислим за вас. Според вас как би се възприел такъв подход?
Знаете ли, синдикатите две седмици поред лидерите им бяха тука, те обясняват откъде виждат и са съгласни да дойдат пари. Пример администрацията. Вие колко зам.-министри имате?
Шест.
Имало ли е в България някога шест зам.-министри?
Министерството на финансите винаги е имало пет зам.-министъра, от 80-те години до днес. А в момента спекулирате с нещастието на един от моите заместници, който все още е в кома и не прави чест на никого да брои шестия зам.-министър, който от шест месеца е в кома.
Нужно ли е да са пет дори, зам.-министрите на финансите?
Може да се мисли, но ми е интересно защо сега се поставя този въпрос, а не още 80-те години и през целия период на прехода. Министерството на финансите има изключително много функции и не искам да кажа, че не мога да работя и с по-малък брой заместници, но очевидно бройката е съобразена с функциите и върху това не е имало спор в последните 20 години.
Синдикатите поставят същия въпрос и за колко са заместниците в образованието, не е въпросът и в заместниците, въпросът е голяма ли е администрацията.
Аз ще си позволя един насрещен въпрос. Аз в предишната си работа бях зам.-ректор, мога да поставя същия въпрос. А колко са зам.- ректорите във вузовете? Същият брой, колкото са и зам.-министрите. Твърдя, че зам.-министрите са доста по-натоварени хора. Това е популистки въпрос, разберете.
Да, въпросът е за съпричастността, която хората не виждат. Ако ние сме бедна държава, то примерно колите, с които се возят народните избраници, не че с тях могат да се дадат големи заплати, но да видиш по тези, които те управляват, че и те се държат като управници на бедна държава. И това не е популистки въпрос.
Прав сте. Аз винаги съм пледирал за максимални икономии в публичния сектор, а за миналата година публичните разходи възлязоха на 37 % от БВП. За сравнение средните европейски стойности са 48. Ние водим такава политика в последните 10 години, защото на България е необходимо наваксване, по-бърз икономически растеж, отколкото на страните от Стара Европа. Те могат да си позволят и по-спокоен темп, макар че те също са загрижени как Стара Европа изостава от страните от Далечния изток и от САЩ.
Вие обяснихте всъщност сега с цифри точно това, което ви питам. От гледна точка на учителите свиването е при тях. Докато може би на една малка част от българите, които се издържат от публичния сектор, не личи да са се свили. Разбирате ли какъв е проблемът? И те затова се дразнят, когато научават за поредното обсъждане в правителството на НСО да се купят някакви коли. Не че тях ще ги раздадете като заплати и това ще реши проблема, но няма съпричастност между власт и хора.
Вижте, говорим на различни езици очевидно. От 3,9 на 4,1 - това аз не го наричам свиване, а свиване наричам в други сектори, още е рано да коментирам, може би следващата седмица, когато примерно от 2,1 е на 1,9. Това е свиване.
Кой сектор ще бъде това?
Нека говорим следващия път, когато правим преглед на целия проектобюджет, все някога ще го направим. Ако не, тук хората ще бъдат запознати със структурата му, ще има дебати.
Синдикатите казват, освен от администрацията пари могат да се вземат и от армията. Никой в България не може да разбере, при положение, че сме бедни, което непрекъснато се обяснява, защо се обсъжда изобщо да се купуват някакви корвети, които струват милиарди. Или сега ще се говори изобщо със Швеция, които предлагали някакви изтребители. Ако си беден, няма да си ги купиш.
Аз не бих коментирал секторно. Не е моя работа, макар да имам някакви лични наблюдения, не е моя работа да защитавам секторни приоритети. Мога да споделя това, което имам като информация. Армията действително се намира в тежко състояние от гледна точка на превъоръжаването и доколкото съм запознат, ресурсът на изтребителите, които имаме, е изтекъл, обществото е запознато с трудностите по тяхната модернизация, алтернативата е в следващите години чужди армии да пазят нашето въздушно пространство. Това е алтернатива, не я отричам, възможна е.
Ако нямаш какво да ядеш, няма да си купиш кола, нали?
Възможно е, възможно е да отдадем нашето въздушно пространство на гръцката и турската армии, те са съюзнически армии, могат те да ни пазят. Но да излезем от секторите, дадох го само за пример.
Не, понеже непрекъснато и ваши колеги настояват синдикатите да кажат и тия, които искат заплатите, откъде да се вземат пари и аз най-съвестно следвам вашето указание и питам откъде. Те дават тези два сектора.
Макроикономическата стабилност е функция на благоразумнотоводене на няколко типа политики. Най-важна е фискалната политика, втора или може би не е редно даже да ги градираме така, също толкова важна е политиката по доходите, политиката по доходите, ако искаме да поддържаме фиксиран курс, не може да расте скокообразно. Това поставя курса под натиск.
Да, де, но ректорът на Софийския университет казва тая седмица не ме интересува финансовата стабилност на държавата, пълна с малоумници. Реакцията, обществената, не ви ли притеснява - десетки хиляди събрани на площадите. Те вече не искат да ви слушат тези хора.
Аз заемам позиция...
...по начин, по който не искаха да слушат края на 96-та.
Нека да ви обясня, аз заемам позиция, която ме натоварва с отговорност, ако не мога да предотвратя, да предупредя обществото какво го очаква. Вие какво искате от мен? Какво искате от вашия касиер в радиото? Да бъде емоционално съпричастен към всеки в радиото и да свърши парите на следващия ден, или да води балансирана разходна политика.
Аз имам отговорности да предупредя хората в случая, защото съм също толкова загрижен, колкото и вие, че обществото излиза, постепенно започва да излиза от границите на благоразумните политики. Това виждам като много сериозна опасност за промяна на водената икономическа политика, за промяна на основите на стабилността, поставени през 97-ма година, и за връщане към механизми на догонване на номинални заплати и цени. Тогава всички обедняваме, видяхме го, защо трябва отново да го гледаме. На езика на учителите защо трябва да повтаряме класа.
На фона на това, което описвате като състояние на държавата и недостиг на пари, честно казано, аз не разбирам защо ще намалявате данъците? Няма никаква логика от икономическа, от това, което описахте като проблем, който ни води към пропастта, както описахте...
Ще ви дам един пример. 96-та година корпоративният данък беше 15, 97-ма е 10, днес имаме по-висока събираемост с 50 %. Аз ще ви попитам, ако ги бяхме оставили 15 и имахме 10 % ръст на приходите, как щяхте да коментирате този факт? Висока ставка, за да бъдем емоционално спокойни, че в някой не остават пари, но по-малко приходи за социални разходи. Кое е по-доброто? Ниски ставки на данък, но високи приходи в бюджета или високи ставки на данъка с намаляващи приходи в бюджета? Зависимост на Лафер, която е описана и е азбучна истина, но очевидно ние сме млада демокрация и тепърва учим някои зависимости, които, ако ги коментираме с колеги от старите страни-членки, вероятно ще се присмиват, тъй като ще кажат, да, да, това в първи курс се учи.
Те се смеят тия държави, в които данъците са по 40-50 %, така ли?
Но те изпълняват други функции, пак почнахме да сравняваме страни с вековна история на растеж с нашата страна за съжаление, която в историята си само за последния век има няколко кардинални промени в основите си, не само в икономиката на обществото.
Да ви кажа в Европа мога да ви дам поне три-четири примера за държави със също много тежки военни режими, промени през последния век, така че това непрекъснато бягане от сравненията може би не е най-точното.
Да се сравняваме тогава. Не бягаме от такива, примерно съпоставими са България с Португалия, дори Гърция. Съотношението върху заплатите Гърция и Португалия никога не са имало 100 % държавна собственост, която да раздържавяват и да преориентират своите икономики от един икономически блок към друг, това е много съществено сравнение, а по-скоро можем да се сравняваме със страните от бившия съветски блок и една съседна Румъния има производителност на труда по-висока, приблизително толкова, колкото са и доходите.
560 евро пише вестник “Пари”, че взима един учител в Румъния, при нас се изчисляват на 172.
Това не са верни цифрите за евра, защото румънските учители взимат леи, това е националната валута... Бихте ли ми казали по какъв курс, тъй като леята в момента е в процес на девалвация, това е интересно.
Да, курсът ще го проверим после, но въпросът е какво може да си купят с това и те в момента не са в стачка, получиха увеличение, децата ходят на училище, нали гледаме резултатите.
Мога ли да ви попитам колко увеличение получиха?
Толкова, че децата да ходят на училище и така ще се върнем към въпроса, с който почнахме. Какво ще стане, за да тръгнат децата на училище?
Много удачен пример дадохте. Аз ще ви кажа колко е увеличението. Те получиха увеличаване между 12 и 24 % в различните категории по схема, която не знам в детайли, но може б и не е най-важното това. Между 12 и 24. Само за август...
То зависи върху какво изчисляваш процента, нали.
Само за август девалвацията на румънската лея беше 8 процента, вие направете сметка какво са получили.
Е, да но все пак излиза, че са получили повече от това, което вие предлагате - към октомври 10 % , и то с този спор ще влиза или не в базата на заплатите, при положение, че инфлацията ще бъде може би по-висока.
Ето затова ситуацията наистина е тревожна. Ние говорим от един час е не обяснявам да обясня разлики между фиксиран и плаващ курс, между ниски, сравнително по-ниски доходи, но в твърдо съотношение към евро и доходи номинални, при които валутата е плаваща. Изглежда, наистина е доста сложно и изглежда, наистина икономическата политика в страната в момента се намира на много сериозно изпитание. Отново ще повторя, аз имам някакви отговорности, в тях влиза, ако не можеш да предотвратиш, да предупредиш, за да могат решенията, които в края на краищата ще вземе обществото, да се вземат в условия на по-голяма яснота. Защото това означава и отговорност. Аз се плаша от отговорността, защото след година-две ще търсим виновници и искам да предупредя отсега да търсим внимателно виновниците, защото начинът, по който вървим, ме кара да мисля, че е голяма вероятността да търсим виновници.
Добре, какво предлагате, за да се излезе от ситуацията, защото вие от всичко обяснихте, че няма решение, което да позволи по-голямо увеличение. Учителите казват ние пък тогава ще стоим на улицата, ще ги подкрепят транспортните работници, вървели в още сектори, какъв е изходът?
Когато по-голяма част от обществото ги подкрепи, очевидно ще трябва да отвържем политиката по доходите, да отвържем лева от еврото и да, заплатите да растат номинално, без разлика как ще растат стоковите цени. Това е изходът.
Такъв изход виждате.
Не ми харесва, разберете, че има икономически зависимости. Не можем да сме над тях, опитвали сме няколко пъти в историята си, и то в най-новата. Не ми харесва на мен, но още веднъж повтарям. На никого няма да му хареса.
Добре де, има едно странно съвпадение, което впрочем цяла седмица се обсъжда, между 96-та и 97-ма година и сега, даже с обсадата около парламента на десетки хиляди хора, със загражденията, които не се бяха появявали десет години. Защо според вас България стига отново до подобен проблем?
Има няколко обяснения. По-общото, общият фон, наблюдавайки примерно преди две години Унгария, Унгария е най-подходящият пример. Защо? Унгарците се изкушиха да отговорят на обществените очаквания за по-голям ръст на доходите, те увеличиха заплатите между 20 и 30 % на прага на влизането в ЕС. Там надделя нерационалният мотив вече сме европейски граждани, искаме по-високи заплати.
Ще отворя скоба, ние също станахме европейски граждани на 1 януари, но се събудихме същите практически. Нищо не променихме в себе си, не беше възможно. Промяната идва с много работа и за сравнително по-дълъг период от време. Това, което стана в Унгария, всичко го видяхме миналото лято. А от средата на 2004-та до средата на 2006-та, есента на 2006-та, тези по-високи равнища на заплатите издържаха приблизително две години и хората обсадиха парламента. Нали си спомняте? И е хубаво да отчитаме тези обстоятелства. Това, което аз казвам в момента, е, че ние сме на прага да повторим унгарските събития.
Че когато управлява определена група, вие сте изключението, вие идвате от десницата нали, но приехте да сте в това правителство. Моето обяснение, не твърдя, че разбирам от тази материя, тя е много сложна социалнополитическа, аз все пак обичам да смятам цифри, а не политики, в класическия смисъл на думата, а не в икономическия. Та моето обяснение е, че хората винаги искат от левицата повече от това, което е възможно. И самата левица е склонна да разсъждава в тази плоскост. Мислите ли, че е възможно да се стигне до оставка на вас лично или на правителството? На мен лично да, аз съм я сложил, подчертах го вече, аз я нося в джоба си и във всеки един момент, в който обществото покаже ясни сигнали, че не приема благоразумна фискална политика, всъщност то няма да има нужда от мен. Тая седмица имаше много коментари, че от морална гледна точка трябва да си подадете оставката, заради репликата за седянката и размотаването. Аналогиите с Петър Младенов от 89 когато беше принуден да си подаде оставката, заради танковете. Дойдохме до тези, дойдохме до тези реплики, да. Какво всъщност искате точно, да се извиня още веднъж или да обясня, ще направя и двете? Всъщност, казват, че има аналогии с други такива, че става дума за морален жест, че след като си сбъркал, да ли границата и извинението. А, по този въпрос, вероятно, все още е натоварен доста емоционално и всяко обяснение би звучало нелепо, затова ще се въздържа. Може би след време, независимо дали заемам тази позиция или не, ще се опитам да, ако е интересно на някого... Има нещо зад това, така ли, различно от това, което с чу в .. ...ако въобще е интересно на някого, ще обясня, че разговорите в неделя, въпросната неделя бяха един час в тази зала и при всички случаи, повече в пушалнята, където на края репликите “седенка” и подчертавам “седенка”, бяха най-често споменавани от повечето хора, които пушехме, а според мен, репликата не покриваше точно съдържанието на разговорите в пушалнята. Тая реплика я каза ... Репликата беше много мека, в сравнение с начина на водене на разговорите в пушалнята, но това няма никакво значение. Някой друг я казал, искате да кажете че някой друг я казал Няма значение, това няма никакво значение. Да, в частни разговори между хора се говори жаргонно. Вероятно, ако микрофона беше явно пред мен щях да използвам друг термин, в смисъл - очевидно изчерпахме възможностите за този ден да продължим диалога, време е да посмятат експертите, а след моята командировка те не могат да намерят решението, т.е те могат да направят различни варианти, но експертите очевидно не могат да намерят решението, то трябва да се вземе от правителството. В тая реплика, всъщност се хванаха, заради това, че изглежда иронично отношението на властта към този протест и хората, цитирам Даниел Вълчев с “Халеева комета”, че от нея го било страх да не кривне към Земята, а не от учителския протест. Нали така остроумни неща. Вижте, вие водите разговора към обяснение... То това е целта на разговора. Аз отново ще използвам повода да подчертая, че тази реплика беше насочена към разговора в пушалнята, абсолютно безплоден със нерационални аргументи, с повишаване на тон от всички страни и говорене на по-висок глас, и в никакъв не е била насочена към кръгове различни от присъстващите в този тесен кръг и начина, по който се води диалога. Да, ние говорихме на различни езици. И в едната зала, и в другата говорихме на различни езици. От една страна се споменаваха цифри, сравнения, търсена на ориентир къде трябва да бъде работната заплата на учителя. Защото много е трудно да се определят съотношенията в едно общество. Вие наемате ли са да кажете кой труд е по – ценен и какво ще стане, ако работните заплати, на който и да е сектор изведнъж отскочат. Очевидно трябва корекции по цялата скала, за да се отговори... Както шофьорите ли? .. за да се отговори. Ще ви отговоря и за шофьорите. За да се възцари все пак някаква пропорция. Очевидно, например първото , което аз заявявам, че при каквото и да е увеличение на учителските заплати, автоматично трябва да се увеличат и заплатите и на заетите в академичната сфера. По всеобщо признание, може би у нас се спори, но по всеобщо признание, за по-квалифициран труд спрямо средното образование. Нали, ето аз го твърдя че работната заплата в академичната сфера трябва да бъде малко по-висока отколкото в средното образование. Ще има ли решение до.. А за шофьорите, тъй като много често се поставя този въпрос... Да, много бързо се събра правителството. Аз бих призовал и категорично заявявам в момента, че нито един лев на българските данъкоплатци не са насочени в полза на увеличение заплатите на шофьорите. Ставаше въпрос за стачка в “Столичен автотранспорт”, общинска фирма към Столична община и аз , и до ден днешен не разбирам много добре, защо се прави пряко сравнение между заплати в бюджетната сфера, и заплати между в едно стопанско предприятие, макар и общинско. Ами, може би трябва да питаме Даниел Вълчев, Николай Василев, Близнаков, другите министри от НДСВ, които напуснаха с това пряка сравнение, че поправяте наредби с цел на шофьорите, да се удовлетворят исканията. Не, не беше така. Аз също бях в тази група, която не приемаха поправката на наредбата. Това беше една наредба, която регулира работните заплати в предприятията с държавно участие, това не беше обаче наредба, която дава пари, така както обществото остана с впечатление. Вероятно е наша е вината, че не сме разяснили добре разликата между НЕК, БДЖ, Пощите, Марица-Изток, Столичен автотранспорт, Пловдивския автотранспорт, Варненския автотранспорт, това са стопански единици. Докато прякото им прехвърляне към заплати от бюджета не е най-коректното Според вас до понеделник, вие не казахте всъщност реален вариант, който е изход, няма нова оферта от синдикатите? Вариантите, които засега синдикатите засега поставят на масата, не водят до никъде. Те водят към страшната дума, която, от която и вие настръхнахте, те водят към пропастта, макар че това няма да стане за един ден... Не, вие казахте че сме на ръба и описахте такъв ужас, българската икономика че е в момента... Това няма да стане за един ден, което е утехата тъй като нищо не става в икономиката за един ден, даже и пропадането не става за един ден. Освен, ако не създадем паника, тогава ефектите от паниката са непредсказуеми. А, имате ли тактика да изтощите протестиращите? Друга интерпретация на ония реплики, там за размотаването. Смисъл да постачкуват, сега кат стане студено и да се , не получават заплати. Г-н Вълчев вие плащате ли данъци? Да, доста големи. Безразлично ли вие къде отиват тези данъци. Начина, по който водите разговора показва, че вие въобще не се интересувате къде отиват вашите данъци, аз се интересувам ,обаче. Защото съм отговорен пред осем милиона български граждани къде отиват данъците им. Въпрос на разпределение. Аз ви казах, че също не виждам особен смисъл да си купуваме скъпи кораби и самолети. Може ле да ви задам и другия въпрос? След две седмици когато водим същия разговор за заплатите на медицинските сестри, вие ще твърдите ли че те не са прави. А след още две седмици когато водим разговора с горските, вие ще твърдите, че техните заплати също трябва да се увеличат, нали така? а със социалните работници, а с лекарите. Да, вие давате примери за сфери, които са недофинансирани. Вижте, сектор след сектор, вие ще заставате на страната на всеки сектор. И аз, и аз считам че заплатите в България са ниски. Недейте де мислите обратно, защо мислите обратно. Не, въпросът е България в какво ще инвестира. И може ли да започва огромен проект, например като “Белене” да се строиш нещо скъпо , голямо, нов апартамент и нова къща, при положение,че нямаш хляб. Защо се борихме тогава да запазим “Козлодуй”? Може ли депутатите ти да бъдат, пак ви казвам, в мерцедеси при положение такива каквито са депутати, да се возят депутатите в богатите държави, в германски коли след като ние твърдим че сме бедни, това е проблема. Аз мисля че, ако ми позволите една шега с всичките условности и с всичките рискове, тъй като обществото в момента не възприема шеги. Нямаме български коли, това е част от проблема. Вижте, пак съвсем метафорично, ние от скоро се возим на румънски “Дачии”. Румънците, обаче почти не купуват български стоки, това не ви ли говори за нещо? Защо няма българско производство. Пак стигаме до въпроса, как се управлява икономиката. Виновен е, вижте виновен винаги е финансовия министър. Нали, мога да поема отговорността и за петнайсетте години преход. Мога да поема отговорността и за лошата структура на икономиката през осемдесетте години. Впрочем лоша от сегашна гледна точка, но струва ми се доста добра в рамките на старата централизирана икономическа система. Мога да поема вината и за целия процес на глобализация и на промяна на международните условия, но няма полза от това, разберете го. Кой ви каза.. Ако аз трябва да бъда виновен и ако с моята оставка, която винаги съм готов да подам, този въпрос ще се реши, повярвайте ми, ще бъда най-щастливия човек. Защото в края на краищата отговорността ми ще е изпълнена. Ще разрешим без неблагоприятни последици един сложен социален казус. Готовност за оставка? Винаги. Какво ви каза Международният валутен фонд, нали имат мисия в момента? Това е преглед по изпълнението точки по договора. Все още се надяват, че ще запазим благоразумното поведение, силно притеснени са... Притеснени са? ...силно притеснени, от това което става в момента. Че може да бъдете принудени... Ще имате възможност във вторник да ще попитате лично, те ще дадат пресконференция пред журналистите. И тогава ги попитайте за равнището на заплати, за лошота правителство и за справедливостта. Какъв изход виждате? Прагматичен днеска, утре какво си говорихте при президента. Два извода, ще бъда съвсем откровен. Единия изход е да запазим благоразумието и да говорим за постепенно, плавно на стъпки, преференциално отношение към този сектор, но така че да не дразним останалите сектори, с екстравагантни ръстове. Това е единия изход, другия е да сменим икономическия модел. Какво означава да сменим икономическия модел? От последните десет години. А, тоест да се върнем пак на това, което говорихте за инфлация , за... Няма друг изход. Можем да го потърсим, вижте може да го потърсим... А връщане, вие бяхте и политик, бяхте зам.председател на Съюза на демократичните сили. Виждате ли политически изход, да се върне доверието на хората в управлението, това може да стане единствено чрез избори? Аз не разбирам политика. Е, сега доказал сте че разбирате. Категорично не разбирам политика, имам някакви лични възгледи... Както стана 97-ма. ….които не са интересни на никого от политическа гледна точка. Мисля че, обществото в момента очаква от мен някакви финансови аргументи, не политически. И аз се опитвам да ги кажа колкото и грозни да са, колкото и да не ни харесват. Финансовите закономерности винаги не са такива каквито ни се иска. Мога да лъжа, не искам да го направя обаче. Защото след една година ще бъда, струва ми се човек, който не се е справил със своите отговорности. И освен това излъгал. Впрочем това беше упрека към унгарския премиер, не чак толкова че е увеличил доходите, а че не е съобщил истината. Ето аз него правя. Убедително изложихте аргументите си, да видим какво са чули, след това ще говорим с политици и синдикати да видим какво са чули. Пламен Орешарски, министъра на финансите в “Седмицата” на Дарик радио.
