Ще бъде много тъжно, ако този парламентът е поредното разочарование. Левицата тръгна много добре, защото се знаеше, че бързо трябва да има правителство, но оттук нататък БСП или ще докаже, че иска наистина да стабилизира държавата или ще се срине, ако се провали сега. Тезата е на Нешка Робева. В интервю за Дарик треньорът и хореограф посочи, че тепърва ще стане ясно дали заявилото себе си като експертно правителство ще се опази от хора, върху които падат съмнения за корупция.
„Не може за спорта да се говори пренебрежително само като за хора с два пръста чело и бицепси, при положение че виждаме какво е състоянието на децата ни - залепени за компютрите и обездвижени", коментира известната българска състезателка, днес треньор и хореограф. Нешка Робева посочи, че са нужни законови промени в спорта, за да се върне спортът в училищата.
„Външен човек няма да може да се оправи с федерациите, а там има какво да се прави", каза тя като очаквания за работата на новия министър на младежта и спорта.
Половин година вече трупата ви представя „Кармен от „Факултето", за който казват, че е невероятна смес от фламенко, фолклор, даже има ли чалга или са просто цигански мотиви?
Аз се опитах да включа чалга, но се оказа, че моите не знаят как се играе чалга. Защото така направихме финала - за да не убие дон Хосе Кармен и за да няма трагедия на финала, съдбата превръща годеницата на дон Хосе в чалгаджейка. Тя тръсва кълки...
Един кръшен кючек.
Кючекът е прекрасен турски или цигански танц. И в единия, в другия случай танцът е много красив. Да, има елемент на еротика, но не на порнография, както обикновено се представя. Така че един бог знае как се играе чалга. Само че нашата чалга е върху музиката от Кармен, когато Кармен с нейните приятелки влиза в кръчмата и се весели.
Колко дълъг е животът на един спектакъл?
За съжаление, България е малка страна, народът ни много обедня и всяка година ние правим нов спектакъл. Понякога дори спектакълът не е доизживял живота си. По-рано поддържахме всичките спектакли, но сега вече не можем. Те станаха единадесет. Даже са повече, защото имаме „Забравени" и „Не се гаси туй, що не гасне" - спектакли, които са съчетани със слово. Тях не ги броя.
„Два свята" имаше рекорден брой представления в зала 1 на НДК.
Да, за по-малко от година бяха 22, а след това още няколко пъти, може би към 30 представления.
А къде играете сега? За култура пари все няма. Казвате, че един спектакъл дори не изживява живота си, но очевидно пък е трудно да обиколите навсякъде.
Трудно е заради безпаричието и затова, че ние играем, без да търсим рекламодатели и без спонсори. Даже обратно, когато малко се позамогнем и не става въпрос за съществуване, се опитваме да помогнем и на други, както например на националния отбор по художествена гимнастика - девойки, след това на мои колеги, които ръководят клубове по художествена гимнастика в различните градове. Аз настоявам, когато се налага, не с хонорари, а тъй като не сме имали много спектакли, да доплащам на децата и ние правим спектакли в някои случаи безвъзмездно.
Канят ви?
Хората не смеят да канят, когато нямат пари и затова аз си подбирам градове, в които знам, че положението е много тежко, че хората имат нужда от малко радост и надежда. Не мога прекалено много да си го разреша. Въпреки че ако наистина държавата беше еднаква към всички... За мен е много странно например, че държавата спонсорира някои формации - танцови, театрални и така нататък, без те да могат...
Да изпълнят и социална функция - да стигнат там, където друг не стига или рядко стига нещо.
Ако нас поне малко ни финансират, ако държавата ми каже „Виж, даваме ти тези пари, които ще ти покрият само до нула разходите", да кажем транспорт, осветление, озвучаване и хонорарите на децата, бихме направили едно турне. Защото вярвайте през лятото ние играем на площади. И когато наистина видя площада препълнен, когато се стъмни и на финала на спектакъла вече виждаш, че хората се сливат с тъмнината и не им виждаш края, толкова са много... И интересно на „Кармен" чух не един площад да скандира „Още, още", което е странно, защото когато хората гледат прави на площад, се разсейват. Но ето че се получава. Но най-страшното беше, че ние не бяхме подготвили втори бис и се получи много конфузно, защото те трябва да се покланят, покланят, пък накрая взеха да махат с ръце да си отиват. Радвам, че съдбата ми отдели един по-различен път от спорта, но отново свързан с хората и необходимостта им от изкуство, свързано с фолклора и традицията.
По-голям оптимист ли е Нешка Робева след изборите на 12 май или онова, което видяхте в първите дни на новото Народно събрание не дава големи надежди?
Аз съм човек, който посреща с доверие всяко ново начало. То вярно, че малко звучи абсурдно ново начало като израз, но всеки път очакваме, че парламентът ни ще направи нещо по-различно. Но как да стане по-различно, като хората са едни и същи. Това съвсем не значи, че заставам срещу определени хора.
В крайна ние ги избрахме тези хора отново или поне онази част, която отиде да гласува.
Вижте, ако ние имаме ограничен избор, ние ще изберем. Защото аз смятам, че сме длъжни да избираме. Даже смятам, че държавата трябва да вземе по-крути мерки. Ние сме държава, не можем да се правим, че не ни интересува как живеем. Тоест в един ден ние задължително трябва да отидем до урните. А там, ако искаме, ще пуснем бяла бюлетина. И тогава няма да хленчим и да се оплакваме. Да, направи усилието да отидеш, а не мързелът да се оправдаваш с това, че няма за кого да гласуваш.
Да се въведе задължително гласуване?
Задължително гласуване, а всеки може да избере да пусне бялата бюлетина или да даде гласа си за някого. Тогава мисля, че някак...
По-представително ще е онова, което ще излезе ли?
Точно така, да. Но другият голям проблем е, че ние непрекъснато внушаваме и си самовнушаваме, че видите ли освен обхванати в някаква партия - даже партия без идеология, много странно, - само тогава можем да бъдем избрани. Задължително трябва да се даде възможност и много повече да се направи за един мажоритарен избор. Мажоритарен избор, като точно на хората, които си разрешат да се кандидатират, да им се даде трибуна, да бъдат добре представени и добре проучвани съответно от журналистите.
Едва четирима, ако не греша, бяха кандидатите за независими народни представители.
Едва четирима. Аз познавам един човек, който ако беше избран, щеше много да допринесе. Защото дори само един човек, когато застане на трибуната и говори и бие камбаната, той ще бъде чут.
Да, ама не стигат силите, статуквото винаги се оказва по-силно.
Точно това е. И ще бъде много тъжно, ако този парламент е поредното разочарование. Мисля, че, разбира се, че трябва обществеността да знае какво е наследството, но хайде да си поставят един срок, който да не го минават. Три години и половина слушахме колко са виновни предишните. Ако сега толкова време слушаме колко са виновни тези, станали предишни, а не слушаме какво се върши...
И другото: задължително трябва да изискваме от нашите политици отчет на това, което те са обещали и което правят. Да се дава отчет на всеки сто дни, два месеца или три месеца какво са направили „Ето, ние предложихме такава програма и в изпълнението й стигнахме до тук". Не е възможно наистина да се хвърлят обещания да бъдат избрани, пък след това ще му мислим.
Имам чувството, че който влезе в парламента, много бързо...
Аз съм била в парламента и съм излязла. Който влезе и не желае да се слее с тази маса там - не желая да обиждам хората в парламента, - но който влезе и не желае да стане като тях, казва довиждане и си отива. Така че никой да не се оправдава или да не оправдаваме никого, че като влезе в парламента, става такъв. Той е готов да стане такъв, какъвто го изисква нашият парламент. Друг е въпросът ние можем ли да променим.
Реагирахте много остро срещу партийните субсидии.
И сега реагирам. Откъде накъде едно дете, което има необходимост да спортува, рисува или пее, неговото семейство ще намери и даде пари, за да може това дете да прави нещо, а видите ли ние ще плащаме на партиите. Защо? Че те получават доста тлъсти заплати. Аз съм също за това те да не получават повече от максимум три пъти средната заплата. Откъде накъде те ще получават по седем-осем пъти по-високо заплащане? Защото едно е заплатата, но не се казва, че има участие в комисии, председатели, зам.-председатели, командировъчни, безотчетни и така нататък. Как така? Те са също хора като нас. И имат същите семейства като другите, които са без работа. И не може едни да ми отчитат за всяко нещо, което ги настъпиш „Ние си признаваме грешката". Не, не, натрупването на грешки води до престъпление. И оттук нататък този нов парламент, който виждаме, трябва да проследим спазват ли се обещанията, върви ли се по тази програма. Ние знаем за правителство на експерти. Дали ще се запазят от хора, върху които правят съмнения за корупция или за нарушаване на законите и така нататък?
Имате ли вие лично опасения, като гледате старта на новата власт?
Знаете ли, когато ние говорим, би трябвало да говорим от свое име.
Да.
Аз например единствено мога да кажа: вижте, ако аз съм там, бих искала да се случи това. Не може един човек, който е опетнен, да влезе в парламента и след две седмици да ми свалят имунитета, за да го разследват. По презумция той трябва вече да е изчистил името си и тогава да бъде кандидат за народен представител.
Уви, ето говори се, че за петима депутати се чака...
Ако са само петима, ние ще викаме „Осанна". Но за какво става въпрос? Преоблякъл се Илия, пак в тия. Тук обществеността трябва да бъде много бдителна, будна. И в това отношение на Орешарски ръцете му са развързани, ако той наистина е този независим човек и експерт.
Някой пък казват, че са завързани от партийната подкрепа за правителството.
Когато Орешарски каже „Аз няма да опетня името си", тази партийна подкрепа ще си помисли накъде да завие и в какво да го подкрепя. Защото в края на краищата това е неговото име. Той е личност, той е експерт. Един експерт, един професионалист никога няма да си разреши да действа непрофесионално. Не мога да си го представя.
Дали според вас в левицата си дават реална сметка за тази отговорност, с която се нагърбиха сега като най-голямата сила, подкрепяща правителството, стояща в основата, излъчила и номинирала още преди вота премиер?
Мисля, че левицата тръгва много добре. Знаеше се, че задължително трябва да има правителство и то бързо, защото ситуацията е тежка, не търпи един наниз от избори. Държавата е бедна, мизерства, опряхме дъното. В това отношение да. Това, че Сергей Станишев каза „Аз няма да бъда, ето един независим човек, един експерт", това също да. Както сега се обсъжда каква е партийната намеса или подкрепа, тук мисля, че те са достатъчно изградени личности да знаят, че поеха рискован път. Тоест оттук нататък БСП или ще докаже, че тя наистина е лява, социална партия; партия, която желае да се откъсне от тези корупционни схеми, от наливането на пари по различни начини към партийните каси; че иска наистина да стабилизира държавата; че тръгва по един път, който досега нито една партия не е извървяла, или просто това, което очаква БСП за мен - вярно е, че не съм политолот, нито социолог, - но усещането ми е, че БСП ще се срине.
Ако се провали сега?
Ако се провали сега. И вариантът е наистина БСП да се раздели, да остане... Но не искам да мисля за това. Аз казах: посрещам... И ГЕРБ съм посрещнала така, и сега се заслушвам, слушам аргументите на ГЕРБ, на БСП, на другите партии, опитвам се да се отделя и казвам „Не, не, аз не мога по никакъв начин да разсъждавам, че нашият престъпник е по-малък от техния". Тоест има закон и той е за всички. Ако си пристъпил закона, няма значение дали си от партията, на която симпатизирам, ти си пристъпил закона, колкото и да ми е тежко да го призная.
В спорта очаквате ли реформи да се случат? Имаше надежди за някакви промени, коментираше се, на нож беше посрещнат служебният министър Петър Стойчев. Сега реагира част от спортната общественост и на новото назначение Мариана Георгиева.
Ако ще има промени в спорта, а те са задължителни, то те трябва да бъдат законодателни. Законодателството трябва да създаде основа отново да се върне спортът в училищата, но спорт както трябва. И тъй като в последно време покрай смяната на кабинета и избора на новата министърка чух много квалификации от хора, които определят себе си като политолози и социолози какви били спортистите - „два пръста", „един пръст чело", как „имали един бицепс и той бил на главата им", все пак тези хора трябва да знаят и да бъдат малко по-запознати с една друга област, каквато е медицината. Какво е състоянието на нашите деца? Какво ги очаква при този начин на живот - залепени за компютрите, обездвижени? И даже чух нещо, няма да споменавам името на този социолог, който каза „Там някой бил казал, че здрав дух в здраво тяло". Аз може да съм спортистка, но знам, че този някой е Джон Лок и този социолог трябва да знае кой е Джон Лок. И когато се говори с такова пренебрежение за спорта, трябва все пак да се знае какво е спортът. Той не е само медалисти, не е само олимпийци, не е футболисти. Спортът по принцип особено в момента при този начин на живот замества...
Трябва да се намерят пари за спорта в училищата.
Абсолютно. Не само в училищата и в институтите. Не може преди почти сто години царското правителство да е осъзнало колко е необходим спортът дори във фабриките, в работилниците, както тогава се е казвало, да има задължителни спортни площадки. Не може в CV-то в САЩ да се изисква информация какъв вид спорт, как спортуваш, а ние да обясняваме спорта с „два пръста чело", бицепси и трицепси.
Въпросът беше дали външен човек....
Не, тук парламентът трябва да решава.
Не зависи толкова от министъра.
Министърката, ако е достатъчно активна, ще поеме законодателна инициатива. Но да се оправи с федерациите външен човек, вярвайте ми, няма да може. А има какво да оправи. Има много какво да се оправя в министерството, то е наслоено.
Отпорът ще е сериозен откъм федерациите.
Да, ще е сериозен и то по много причини. Аз лично няма да бъда човекът, който ще каже какви са.
