Среща в „Денят на Дарик" с един „древен седесар". Като такъв се определя един от най-възрастните хора в СДС - Иван Иванич от Монтана. Чували сте го в ефира на радиото неведнъж. Обикновено го търсим при трусове в партията като този на президентските избори, на които партията спечели под 2 на сто от гласовете. Пред Дарик Иванич разказа, че е прогнозирал точно такъв резултат, но в партията не му повярвали.
Какво мисли Иван Иванич за бъдещето на СДС след получения от лидера на партията Мартин Димитров вот на доверие през седмицата? Заварихме го в дома му в Монтана с термометър в ръка, защото от известно време се бори с коварна болест, но не се предава! Вече е на 77 години:
Каква е температурата в СДС, защото на заседанието на Националния съвет тази седмица се чуха много тежки думи за това, че партията е в сериозна криза, черни краски имаше, въпреки гласуваното доверие на председателя?
Температурата в СДС е тревожна, както виждате. Още на Националната конференция на СДС говорех с Христо Панчугов, заместник-организационният секретар на национално ниво, и го питах как мисли, че ще се спечелим президентските избори. Той каза, че ние очакваме 8%, аз се засмях и казвам - 2% за президент. Той вика, бегай бе, какво говориш, много си песимист, кажи нещо по-оптимистично. Абе викам аз знам, че ще са два процента, но хайде оптимистично да ти кажа, че ще са три. Оказа се, че аз съм знаел. Аз знам какво е положението по места, знам организационното, политическото състояние на СДС. Това бяха печалните възможности. Не мога да си представя, когато Мартин Димитров, когото аз уважавам, да казва, че резултатите са прилични. Резултатите са прилични в общинските съвети, горе-долу нещо сме постигнали, но тия резултати не са само на СДС. Ние обикновено участваме в различни комбинации и коалиции.
Състоянието - политическо, организационното, мобилизационното, е отразено в избора за президент, който постигнахме, а той е печален, няма два процента. Така че, лично аз, човек, чиито живот, душа и съдба са свързани със СДС, като най-древен член на съюза от основаването досега, не се чувствам щастлив.
Има ли светлина в тунела за СДС?
Добър израз, известен е... Ще ви кажа, СДС изчезна като структури. Нашите клубове не работят, никой не се интересува. СДС се превърна по места в една апаратна структура, а не се разбира като политика, идеи, идеология. Нашите структури, клубовете изобщо ги няма, не съществуват и никой не се наема да ги възстанови, защото не се гледа на СДС като на политическа сила. Знам, помня какво беше СДС. Координаторите на „Раковски" 134 не знам какво правят, като ходят по места, отиват, срещат се с някой от местното ръководство, поговорят и си отидат. Помня навремето като дойдеше координатор от София, все едно, че е дошъл просветител или апостол и се събираме всички... Сега е умряла работа, служебна работа, апаратна. Дойдат, поговорят с един-двама, заверят си командировъчните и си отиват. Трябват конкретни неща. СДС трябва да се възстанови като действена партия на конкретни политически, икономически и социални идеи, партия на обща идеология. Аз не знам, ако попитам някой от ръководството на СДС каква е идеологията на партията, дали могат да отговорят. Най-много някой да се сети да рече - антикомунизъм. Не е ясно като сме против комунистите, за каква идеология сме. В нашия апарат често виждам политически сервитьори и сервитьорки, които нямат никакво понятие иначе от политика. Така не можем да бъдем и няма да бъдем добре. Както виждате аз съм малко опечален и гневен. Въпросът не се свежда до смяна на ръководството. Трябва да ви кажа, че като гледам местните ни политически дейци, нямат нито общо, нито политическа култура, нито личностно присъствие. Трябва да се смени организационната и политическа дейност на апарата на СДС, тогава може да има очаквания за промени. Иначе ме е страх, че на следващите избори СДС ще издъхне, което ми е болка на сърцето и на стария ми живот.
Неведнъж сте казвали, че докато го има Иван Иванич, ще го има и СДС...
Да, да, докато мен ме има, в Монтана СДС ще има. Аз и сега не спирам битката, но съм един самотен вълк. СДС и да изчезне, Иван Иванич, докато е жив, е СДС.
За онези, които не ви познават, как бихте се представили?
Иван Иванич е от преди 10-ти ноември антикомунист, още в баща ми като съм бил, дядо ми, които са преследвани, самият аз съм изключван за контрареволюционна дейност, бил съм по мини, подземия. Така че, малко съм си куражлия и със самочувствие в присъствието в СДС и мисля, че в партията ме уважават. Пламенен привърженик на демокрацията.
Нестихващ в своята политическа борба. Това е, при мен личност и съдба са посветени на демокрацията.
Как е Иван Иванич сега?
Зле съм здравословно, много, но нека в този обществен разговор не внасяме трагични лични нотки. Аз съм дърт човек, ама мъжко момче и понасям нещата, както трябва.
