Министърът на външните работи Николай Младенов е категоричен, че правителството и новоизбраният президент Росен Плевнелиев ще затворят веднъж завинаги страницата с посланиците, за които има данни за агентурно минало. Въпреки че Конституционният съд отмени като лустрационни част от текстовете в Закона за дипломатическата служба, които забраняваха на хора, работили за бившата Държавна сигурност, да представляват страната ни като посланици. В интервю за „МеждУредие" в „Дарик кафе" министър Младенов съобщи, че до момента около 40 български дипломати са „командировани в София" и в следващите седмици и месеци ще тече процедурата по номинация на нови дипломати, като желанието на външния министър е сред тях да има повече жени.
Не беше ли обречен този опит законово да бъде урегулиран въпросът с посланиците с агентурно минало, като знаем, че от времето на правителството на Иван Костов всички опити за лустрация в родното законодателство са обречени на неуспех?
Аз имах някаква надежда, че все пак, след като са минали 20 години след промените в България, Конституционният съд, както и останалата част от българското общество, ще покажат сила да се разделят с това минало, но за съжаление решението на Конституционния съд е такова, каквото е. Това обаче няма да промени волята на правителството, нито на новоизбрания президент. Явно от тук нататък това, което ще се прави в България, ще се разчита на политическата воля на управляващите, за да може да се махне това петно на Държавна сигурност (ДС) върху името на България. Иначе позитив в цялата история в момента, въпреки отрицателното становище на Конституционния съд, е, че общественият дебат, който предизвика всичко това, и категоричната реакция на общественото мнение, ще направи политически невъзможно за което и да е правителство от тук нататък да изпраща хора, които са свързани с ДС, като посланици на България в чужбина.
Вчера Вие в официалното си становище, разпространено от министерството, изразихте първата си реакция на съжаление от това решение и казахте, че има сили, за които запазването на тъмните зависимости от миналото е по-важно от това родната дипломация да бъде модернизирана. Тези сили, уви, виждате ги в средите на Конституционния съд, така ли да прочетем тази Ваша реакция?
Мисля, че това е ясно за всички, като се прочетат мотивите. Явно има разбиране в някои, че принадлежността към ДС е признак на социален статут в миналото, а не професионална принадлежност. Явно не може да се направи разлика между това, че с едно такова решение се хвърля много негативен ефект върху името на България, защото всички страни от Централна и Източна Европа намериха сили да се разделят с това минало и България намира сили да се раздели с това минало и ще го направи, но за съжаление, както всичко у нас, ще стане по-бавно, по-трудно и с повече изхабена енергия, отколкото на другите места. Разбира се, ако всичко това беше направено още в началото на 90-те години, когато общественото мнение, както и днес, е категорично против това страната ни да бъде представлявана в чужбина от хора, свързани с ДС, ако архивите бяха отворени още тогава, ако още тогава беше станало ясно, че не е правилно, не е морално, не е честно, не е добре за нашата страна да си изпраща посланици в страни, в които те преди са били изпращани да шпионират сегашните ни съюзници от НАТО, може би този разговор днес щеше да бъде абсолютно излишен. Но в крайна сметка това се случва в България така, както се случва и в останалите страни и се надявам, че предизвиканият дебат ще направи от тук нататък невъзможно, за което и да е следващо управление да прави, това, което се е правело през годините на прехода в България. Защото, за съжаление, 45% от хората, които са представлявали страната ни през последните 20 години, са били свързани с ДС и за още по-голямо съжаление в годините на президента, чийто мандат скоро време изтича, този процент се е увеличил, а не се е намалил, както би било логично. Всичко това са фактите. Разбира се в Конституционния съд видимо има различни мнения. Има мнения на съдии, които са подписали решението с особено становище. Но в крайна сметка това е решението, от тук нататък ние ще се съобразим с него, но няма да променим нито политическата си воля, нито намерението на правителството да се разделим с тази страница. Тя ще бъде затворена веднъж завинаги за България, както беше направено и в другите страни от Източна Европа.
Какво прави от тук нататък Външно министерство? Как върви процесът на отзоваване на дипломатите и не вещае ли това дела до дупка, защото знаем, че четирима посланици, работили за бившата ДС, вече съдят министерството Ви заради тяхното отзоваване?
Всеки е в правото си да се обръща към съда по какъвто въпрос смята, че правата му са нарушени, но никой няма правото нито по рождение, нито поради професията си, нито поради принадлежността си към ДС, да представлява България пред когото и да е било по света. В края на годината ние вече сме започнали процес с г-н Плевнелиев, обсъждаме и нови кандидатури с правителството, така че в началото на неговия мандат този процес ще завърши. Това, което аз ще искам е да има повече жени, да се даде най-накрая повече възможност на жените да се развият в дипломатическа служба; да се пречупи стъкленият похлупак на това дали си част от един приятелски кръг, или не си; да се тръгне напред с нови лица, с хора, които могат наистина да изградят новия образ на България, а не и българските граждани да са недоволни, и всички ние да сме фрустрирани, а нашите партньори да ни се чудят защо се държим като че ли има нещо, което пазим в дълбокото минало на родната република, което е толкова важно за съвременна България, че не можем да го затворим и да го пратим в архивите на историята. Всичко това, с или без закона, с или без решението на Конституционния съд, е в правомощията на правителството, в правомощията на президента и имайки предвид и становището на Народното събрание, което беше абсолютно категорично (с 2/3 мнозинство) и ако някой направи анализ, ще види, че са малко темите, които в Народното събрание всички, с изключение на социалистическата опозиция, се обединяват около една тема и случая с ДС беше такава тема. Така че би било абсурдно, който и да е от тук нататък да смята, че не трябва да се съобразява с това, което Народното събрание е изразило, а именно, че тези зависимости трябва да бъдат прекъснати, че трябва да се изгради нова система, която да не хвърля съмнения върху дипломатическата служба, върху България. Да се прекъснат зависимостите от миналото и занапред. Пак казвам, че това се е случило навсякъде, случва се и тук, можеше много по-бързо, много по-болезнено да се случи преди 20 години, но уви, тогава не е имало как.
За да затворим темата със зависимостите, обявихте, че ще правите проверки на всички бъдещи посланици при назначенията. Това няма ли да влезе в разрез с решението на Конституционния съд, защото всяка проверка, на база на която едно или друго лице ще бъде назначавано, си е вид отново лустрация, заобикаляйки закона?
Никой няма задължение, никой не е длъжен да бъде изпратен посланик. Няма някакво задължение към когото и да е да назначи хора, които са работили за ДС за посланици. Нека да не остава никой с такова впечатление. Просто от тук нататък, както беше заявено от министър-председателя, от правителството, от президента, хора, които са били част от системата на ДС няма да бъдат изпращани като посланици на България в чужбина. Надявам се, че тази практика, която въвеждаме, защото аз искам това да бъде законово регламентирано, за да няма съмнения, че един ден нещо друго може да се направи, тази практика, която ние въвеждаме да се надяваме, че ще бъде необратима и за в бъдеще, което и следващо правителство да дойде на власт, имайки предвид категоричността на Народното събрание по темата, категоричността на българското обществено мнение и въобще логиката на модерния свят. Това е отвъд всякаква дискусия.
Колко от тези 37 посланици, които трябваше да бъдат върнати до края на годината, вече са отзовани?
Няма отзовани посланици до този момент и нека това да бъде ясно. Има посланици, чиито мандати изтичат, или са изтекли, има посланици, които са командировани в София.
За командированите в София Ви питам.
Не мога в момента точно да Ви кажа бройката, но мисля, че около 40-тина са хората, чиито мандати по една или друга причина изтичат, т.е. техният мандат свършва и това няма нищо общо с ДС, както и с хора, които бяха обявени в списъка, публикуван от Комисията за досиетата. Но пак Ви казвам, че в следващите седмици, в следващите месеци до встъпването в длъжност на президента Плевнелиев, аз достатъчно внимателно и достатъчно прозрачно ще обявя хората, които номинирам на Министерски съвет, както и Министерски съвет, който ще номинира с президента, за да представляват България. Всички ще могат да се запознаят с тях, ще имат възможност да изградят отношения с тях в Народното събрание, но нека този процес се развива нормално и когато бъдем готови с номинациите, в рамките на конституционните правомощия на Министерски съвет и президента, те ще бъдат и публично обявени.
Казахте, че повече жени посланици ще има страната ни, ще проследим този процес по номинация, но искам да Ви попитам и за друго. Има ли новини около състоянието и процесуалните действия срещу олимпийския шампион Гълъбин Боевски?
Ако има такива, трябва да ги търсите от неговите адвокати. До колкото на мен ми е известно до момента няма промяна в ситуацията. Знам, че неговите адвокати ще искат промяна на мярката за неотклонение, но оттук нататък нещата са в техните ръце.
За да уточним за хората, страната ни няма споразумения, подписани с Бразилия, които да позволят възможна екстрадиция на Гълъбин Боевски в България, нали така?
Няма, но е и рано още да говорим по тази тема, тъй като първо, ако има обвинения, те трябва да бъдат повдигнати. Второ, трябва да приключи процесът по тези обвинения, ако има такива. Нашите представители в Бразилия работят с адвокатите на Гълъбин Боевски, както биха работили с адвокатите на всеки един български гражданин, който е изпаднал в такава ситуация. Оттук нататък вече нещата са в ръцете на бразилския съд, докато стане ясно какъв е резултатът от процеса, но първо трябва да бъдат повдигнати обвиненията, за да може да започне процесът. Такива, поне до преди три дни, тъй като аз отсъствах последните три дни от страната, нямам информация да са повдигнати.
Покрай този случай, мисля, че Вие съобщихте една доста голяма цифра - около 400 българи, които са задържани в Латинска Америка по обвинения за пренос на наркотици. Това е сериозен брой българи в аналогична ситуация. Изобщо колко възможно е държавата ни да изчисти детайлите по всички тези случаи? Имате ли Вие информация като министерство за тези случаи?
Държавата има отговорности, които тя трябва да изпълнява по отношение на консулска защита за българските граждани, но цифрата в Латинска Америка е наистина много голяма. Затова смятам, че всеки български гражданин много трябва да внимава с какво се ангажира, защото много често, за да не кажа в 99,9% от тези случаи, въпросът не е на намеса на държава, ако има ясно доказателства за това, което се е случило. Ако искаме нашият образ като държава да бъде изчистен, това зависи от всеки български гражданин, зависи от всеки, който отива и джебчийства по улиците на Париж, или играе ролята на муле в някаква част от света, или нещо друго. Така че тук въпросът не е на някакви външнополитечески действия, а е въпрос и на самоуважение на собствените граждани към себе си, към държавата ни. Много често тези ситуации са абсолютно извън контрола на което и да е българско правителство и всеки много трябва да внимава какво прави. Трябва да спазва законодателството на страните, в които се намира, защото особено темите, свързани с наркотиците, са криминализирани в цял свят и определени страни са безапелационни. Има много тежки присъди, смъртни наказания, които не подлежат на обжалване. Това е глобална цел, която би трябвало българите като всички останали хора по света много да внимават и да спазваме законодателството на всички страни. Да не смятаме, че има някаква специална клауза, от която можем да се измъкнем, не дай си Боже, ако стане нещо. Затова моят апел към всички винаги е бил да внимават както в България, така и в чужбина. Не е въпросът да правим някакви двойни стандарти и едно в България да е позволено, а друго в чужбина. Навсякъде законодателството трябва да се спазва много стриктно.
