В момента модни сред младите българи са историите за вампири и вещици. Много тийнейджъри имат и слабост към фентъзито, коментира пред БТА Василка Ванчева, заместник-председател на Управителния съвет на асоциация "Българска книга", която се занимава и с издателска дейност. Ванчева отчита, че на пазара има търсене и на съвременни български автори, класиците обаче остават само в поредиците от типа "Библиотека за ученика". Сапунените сериали и лъскавите списания пък са изтласкали от пазара розовите романи и печатането на любовна литература е в пълен застой, сочат наблюденията на специалиста. Ето какво разказа още тя:
Започна ли браншът да излиза от кризата?
Коя криза? В нашия бизнес не можем да говорим само за икономическата криза. При нас има влияния и от друг тип. Говорим и за друг тип кризи - на ценностите, духовната, в образователната система. Има неразбиране за значението на четенето сред управляващите през последните 20 години, така че това пък вече не е криза, а става перманентно състояние. На книжния пазар продължават да липсва най-големият клиент - библиотеките. Миналата година за попълването на техните фондове бяха дадени общо около 1 милион лева при реално необходими около 18-20 милиона. Тази година са отпуснати един милион, но още не са усвоени. Сумата е малка, защото е за всички обществени библиотеки. Ние вече три години чакаме да бъдат изработени стандартите към Закона за обществените библиотеки. Искаме да бъдат приети минималните стандарти на ЮНЕСКО. За комплектоване на книги - по 200 броя годишно на 1000 души население в големите градове. При тези стандарти се получава, че годишно за изпълнението им трябва да се заделят по около 18 милиона лева. Те трябваше да бъдат изработени най-късно през лятото на 2009 г. и приети до декември 2009 година. Само че и до момента ги няма. А иначе, ако коментираме състоянието на бранша на фона на икономическата криза, мога да кажа, че има леко увеличение на оборотите. Това до известна степен се дължи на по-високите цени на книгите, но има и повишение на броя на продадените екземпляри.
Не споменахте училищните библиотеки. Как виждате тяхното бъдеще?
Състоянието им в момента е трагично. Голяма част от тях съществуват само на книга. Хубавото е, че в новия закон за образованието са заложени предложенията на асоциацията в училищната дейност да бъде включено библиотечно-информационното обслужване. Има стандарти на ЮНЕСКО как те да изпълняват основната си функция - т.е. да бъдат част от образователния процес. При положение, че всичко това е залегнало в закона, вече има база за бюджетирането им и библиотеките ще влязат като задължително перо. След приемането на закона, трябва да се определи и стандарт за тях, където вече ще се фиксират колко работни места ще са нужни, какъв ще е статутът на библиотекарите и т.н. Предвижда се те да са педагогически кадри, за да могат да консултират децата. Разбира се, ще има период от 5-6 години, за да придобият тези хора нужната им квалификация. Друг текст, който предложихме и беше приет, е да отпадне ограничението върху броя на одобрените учебници по един предмет. С това ограничение много добри учебници оставаха извън системата, а и се създава поле за огромна корупция. Когато промяната бъде гласувана, учителите ще имат възможност да избират и да преценяват кой учебник е по-достъпен за децата, по-интересно и разбираемо е написан. И когато дойде време за следваща процедура за купуване на учебници, ще е по новия закон - т.е. вече ще има избор.
В обществото се води дискусия четат ли или не българите, особено младежите. Какво е Вашето мнение?
Моята лична позиция е, че трябва да се промени отношението към четенето на младите. Прави ми впечатление, че примерно детето иска някаква книга, но възрастният не му купува нея, а каквото той е чел навремето. Моите наблюдения са, че българинът като цяло трудно излиза от познатото и не дава пари за експерименти. За съжаление, за голяма част от родителите детската литература е спряла при Кестнер и Линдгрен. За тийнейджърите, които сами си купуват книги, мога да кажа, че предпочитат модерните жанрове. Особено актуални в момента са романите за вампири и вещици, фентъзито също е популярно. Естествено тази мода е повлияна от външни фактори, в англоезичните страни имат страхотни традиции в хоръра и сега и нашите се обръщат към този тип литература. Що се отнася до българската класика, тя се търси най-вече в рамките на "Библиотека за ученика".
А какво предпочитат възрастните българи?
О, много е индивидуално, не мога да направя обобщения. Но примерно издаваните автори от по-далечни и непознати държави, основно на Арабския полуостров и Азия се броят на пръсти. Това са писатели, които са били широко рекламирани в западни страни и особено в класациите в САЩ. Така че информацията за тези автори у нас не идва от Изток, а от Запад. Напоследък се издават и много турски заглавия. Причината за това обаче не е само качеството на текста, а и помощта, която държавата оказва на авторите. Там се оказва стабилна подкрепа за издаването на книги. Всъщност много държави, особено по-малките, за да разпространят своята култура и своите автори зад граница финансират преводите на романите. В България има такава програма, но сумите са смешни. Хубаво е, че има интерес към съвременните български автори. Вече има имена, които се наложиха на пазара. Но и те се нуждаят от подкрепа и държавата би трябвало да им я оказва, да има политика, както е в западните страни.
Спадна ли интересът към розовите романи?
Драстично, но причината всъщност са сапунените сериали. Тези, които ги четяха, сега гледат сериали. Младите почитателки на розовите романи пък изместиха вниманието си към списанията, които поглъщат голяма част от парите, които иначе биха отделили за любовни книги. Много малко розови романи се печатат вече. Което пък от друга страна не е добре - дори да са любовни, поне го има процесът четене, а не просто гледане на екрана.
Как според Вас може да се стигне до малките селища, където няма книжарници и хората дори да искат нямат достъп до новите заглавия?
Много е трудно в малко селище една книжарница да издържи финансово. По-скоро трябва да се търсят варианти в други магазини да има и щанд за книги. Би могло да има пътуващи книжарници, само че за един книжар да купи подобно оборудване не е рентабилно. Така че спасението за тези населени места е в библиотеките. Нашата асоциация направи предложение в новата стратегия за култура да бъде вписано създаването на шест регионални центъра за книгата. В тях библиотекари и книжари да могат купуват с отстъпка. Нещо като своеобразни борси, но с консултанти, с места за представяния на нови заглавия. Според нас такива центрове ще дадат възможност и хората от по-малките места да стигат по-лесно до книгата.
