Кърт Андерсън е писател. Книгите му неизменно попадат в класациите за бестселъри на New York Times. Работи за телевизията, работи за радиото. Пише статиите за водещи американски списания.
В биографията му има един интересен проект, който никой все е още не е успял да създаде отново и да го направи по същия влиятелен начин. Става дума за независимо сатирично политическо списание, което всички четат и от което всички се страхуват. Такова беше създаденото от Кърт списание Spy.
Днес кърт работи за интернет, радио, телевизия, преса - практически за всяко едно място, където журналистиката може да вирее. Живее в Ню Йорк, а списание New York наскоро го включи в листата "100-те души, които промениха Ню Йорк". Тази седмица в проекта "Иноваторите" на Дарик радио ни гостува Кърт Андерсън.
Константин Вълков: За Вас казват, че в своите статии и радио предавания правите дисекция на американската политика с хирургическа точност. Направете дисекция на сегашното състояние.
Кърт Андерсън: Моментът е много, много странен. Така наречените консерватори, републиканската партия, за последните пет-десет години се превърна в радикална партия. Това се случва в страна, която по принцип няма голяма радикална партия. Вярвам, че това ще им изиграе лоша шега. Едно от странните неща в превръщането на партията от консервативна в радикална е широко разпространеното схващане, че политическата система е провалена, че не работи. Това не е нещо ново, случвало се е и преди в нашата история. Но в съзнателния ми живот не помня да е имало по-мащабно разпространено схващане, че нещата просто не работят.
Какво поколение политици тогава култивира сегашното състояние на нещата? Въобще какъв трябва да бъде днешният политик, за да оцелее?
Това е много добър въпрос. Има една известна реплика на филмовия продуцент Самюъл Голдуин от преди 70 години, когато говори за актьорите: "Основното е честността. Ако можеш да се преструваш успешно, че си честен, си успял в бизнеса". И това е проблемът - когато хората в политиката представят някакво усещане за автентичност, то след това просто се фалшифицира, преструват се. И получаваме човек като Мит Ромни, който вероятно ще бъде републиканската номинация, но той изглежда напълно изкуствен. Това е изкуствена автентичност. Той не е човекът, който хората искат, но системата изисква това.
Една от причините, че късметът се завърна на страната на Обама, освен това че икономиката започва да се развива добре, е, че в очите на тези, които не го отричат напълно, той е малко или много едно нормално човешко същество. Или поне аз мисля така. Разбира се, взимам предвид това, че никой американски президент не може да бъде такъв поради странния театър, в който се налага да участва. Обама просто е такъв - получавате реално това, което виждате.
Така или иначе избирането на първия афро-американец за президент се счита като монументална промяна. Очевидно сме в ранните стадии на развиването на демокрацията, след като това продължава да ни прави толкова голямо впечатление.
В тази страна това наистина беше монументална промяна, но много бързо нейната стойност беше обезценена. Преди три години си казвах - както и други американци - ето, вижте, ние не сме расисти и ще изберем тъмнокож президент. Фактът, че това сега се възприема като нещо нормално, бариерата я няма, това е прекрасно. Това всъщност показва, че сме постигнали нещо голямо.
Вие сте от Небраска, нали?
Точно така.
Първият Ви спомен, свързан с медии? Мечтаехте ли да водите радио предаване, да пишете статии, да сте автор на книги?
Всъщност, когато бях на осем години, в трети клас, ни накараха да напишем есе по темата "За какво съм благодарен". Написах това есе, а майка ми после го изпрати на местния вестник. Те пък го публикуваха. Бяха публикували моята снимка и в този момент си помислих, че това е сериозно и може да излезе нещо от цялата работа. Хрумна ми, че ако пиша някакви неща, а хората ги харесват, може да се окаже, че това ще правя и като порасна.
Работил сте в почти всеки тип медиа. Къде Ви харесва най-много?
Това е, като да кажеш кое дете обичаш най-много, предполагам. Това списание, което направих с приятели преди 25 години - казваше се Spy, сатирично политическо списание, беше нещо изключително вълнуващо. Всъщност - едно от най-вълнуващите неща, които някога съм правил. Навярно защото причините, поради които се очакваше то да не успее, бяха толкова много. А всъщност то успя много бързо и имаше голямо влияние. Беше опасно да правим това списание, защото карахме силните хора на деня да се нервират от това, което пишем.
След това, когато започнах да пиша книги, отдадох им се преди 15 години, беше по някакъв друг начин също трудно и вълнуващо. Писането на книги е особен и личен маратон. Всички неща, които съм правил, бяха предизвикателства за мен самия.
Дали заради липсата на време или поради някаква друга причина, сатиричната журналистика липсва днес?
Времената са различни, а що се отнася до медиите и журналистиката, голямата разлика между тогава и сега е интернет. За добро или лошо. Това, което правехме в Spy, всъщност е на много места в интернет сега. Има толкова много блогъри, които пишат неща, наподобявайки онова, което се случваше в Spy. Вярно, ние трябваше да го правим веднъж месечно, а не всеки час. Имахме време да се занимаваме с разследваща журналистика, да пишем внимателно.
Друга причина, в отговор на Вашия въпрос, може да бъде, че хората са уплашени. Ние също бяхме уплашени в онези години, но все пак направихме списанието. Все още се прави добра журналистика, в интернет също определена статия може да има влияние, но в списанията е различно. Хората се научиха да не слушат целите албуми, да не четат целите списания и така.
Вие как успявате да сте толкова организиран - работите за толкова медии, а сякаш намирате свободно време и за други неща?
Казвал съм го и друг път, донякъде на шега, но аз не гледам спортни предавания по телевизията. В сравнение с моите приятели това ми дава допълнително десет часа време седмично.
Преди, когато децата ми бяха малки, се занимавах с тях. Сега обаче са в колежа и имам повече време. Съзнавам, че за писателите днес е трудно да не се отдадат на разсейването, което предлагат Twitter и Facebook. Нещо повече - аз не възприемам уикендите като нещо по-различно от делничните дни. Мога да работя цял ден в сряда или цял ден в неделя - това няма значение за мен. Като цяло няма ден, в който да се събудя и да нямам план какво ще свърша, какво ще работя.
Как доказвате на себе си, че все още сте добър в това, което правите? Особено хора като Вас, които са постигнали толкова много, как си доказват, че все още ги бива?
Добър въпрос, но основното е, че трябва да се продължава правенето на нови неща. Една от причините, поради които съм се занимавал с толкова много различни неща, е тази - винаги съм се опитвал да имам нови предизвикателства - да направя телевизионно предаване, да създам списание, да водя радиопредаване, да пиша статии. Преди да започна да ги правя, не знам, че мога да ги правя, че ще се справя.
Какво може да се случи в живота Ви тази година, че да изненада не само хората около Вас, но и Вас самия? Нещо ново?
Предстои излизането на нов мой роман - това със сигурност ще изненада мен и тези около мен. Надявам се хората да го харесат. Има и още неща - знаете ли, във всеки един момент имам по два големи проекта, по които работя. И от тях може да излезе нещо, или да не излезе нещо. Планирам старта на ново радио предаване, което евентуално ще стартира това лято. Обмислям и телевизионно предаване. Това са две възможности, които ще бъдат нови, ще изненадват и със сигурност ще променят живота ми.
