Още от началото на новия сезон на предаването "Игри на волята" Димитър Куков се открои като един от най-интересните участници. Ландшафтният дизайнер напусна Играта само две седмици след старта, но от думите му стана ясно, че е преживял дори за това кратко време много емоции и не би променил нищо.
Според Куков от това приключение всеки си тръгва като победител заради всички незабравими моменти и дозата адреналин от битките на арената. Дори сега риалити звездата не съжалява за спречкванията със своите съотборници. Ето какво още сподели 32-годишният софиянец пред vbox7.
Очакваше ли да напуснеш толкова скоро “Игри на волята”?
Очаквах всичко в „Игри на волята“, както и да напусна втори от формата, тъй като там наистина преживяването е много силно във всички посоки - бях подготвен за всичко.
Доволен ли си от представянето си?
Доволен съм от представянето си - дадох всичко от себе си. Мисля, че се разгърнах на макс и изживях толкова много за две седмици, колкото не смятам, че ще изживеят други участници в предаването и докрая.
Как физически се подготвяше за състезанието, колко време ти отнеме?
Физически се подготвям от две години – и не говоря конкретно за предаването, а тренирам по-активно в залата. За самото предаване се подготвях с плуване един месец преди да вляза, тъй като имах по-слаби моменти в частта с водните битки. Отделно от това ходех по-често на фитнес, повече тичах и карах основно колело, за да мога да засиля издръжливостта си. Въпреки това ми се разказа играта по всички параграфи, защото се бях надценил физически.
Във визитката заяви, че си мил с растенията, но не и с хората. Така ли беше и в Игрите?
Категорично беше така и в Игрите, но това отново е много индивидуално - който каквото си пожъне, това ще бере след това, защото в случая аз бях мил с тези, които са били мили с мен, а тези, които съответно не са били и са лицемерничили, се запознаха и с другата ми страна.
Ти какво растение би бил?
Мога да бъда и много бодлив кактус, но мога и да цъфтя като розичка - кой каквото си го направи.
А Генчо?
Генчо - дори не знам наистина откъде да започна. Генчо да бъде каквото иска - аз наистина съм забравил абсолютно всичко. Гърмежите, които се случват в самия формат, те си остават там. Нямам нищо против него или някой друг от участниците. Там сме извадени извън комфортната ни зона до такава степен, че аз лично видях как ми се гърмят бушоните. Нямам никакъв проблем с това, това съм аз и съм в най-чистата си форма.
Видяхме, че между теб и Генчо имаше напрежение. Какво е мнението ти за него днес?
Да, имаше напрежение между мен и Генчо и имаше защо. Това е сблъсък между два различни свята, нормално е да има напрежение. Много добре са си свършили работата от екипа на „Игри на волята“ - това бих казал, страхотен професионализъм. Да, вътре не ми беше толкова забавно честно казано, но сега го гледам с кеф отстрани и се забавлявам много на цялото изпитание, цялото изживяване, защото аз нямам против да водя както лични битки, така и битки на арената. В случая с него имахме личен конфликт и след това той прерасна в една наистина много съществена и много достойна битка и нямаше как да има по адекватен развой на нещата.
Няколко пъти обиди Генчо, че е селянин, което подразни много потребители. Толкова ли е важно къде е роден един човек и как говори?
Не, според мен е много грешно даже да се интерпретират думите ми, че са за всички. Няма смисъл хората да се слагат под общ знаменател - в случая с Генчо. По-скоро визирам неговия изказ и неговия подход като селски, като не визирам селски от гледна точка на това, че е от друг край на България, а не от София или от някой по-голям град. Нямам нищо такова предвид. Използвайки думата селски по-скоро е недообмислено от моя страна. Не смятам, че е най-точният термин, но когато има недоизказване на изреченията, едно неискрено поведение, диалект и по-голяма експресивност от моя страна, глад и мизерия, това се получава. Селски си ми беше отвсякъде този човек - това е положението.
Гладът, комарите или Генчо – кое най-много ти лазеше по нервите на Реката?
Дори Генчо бие нещата, категоричен съм, защото комарите бяха направо свирепи, наистина беше скандално на реката. Но и Генчо не им отстъпваше - по начина, по който се държеше, определено успя да ми полази по нервите доста стабилно.
В живота също ли си толкова рязък с хората, ако не ти хареса нещо в тях?
В живота също съм толкова рязък с хората. Мисля, че със сигурност трябва да поработя над това. Аз съм си извадил моите поуки от цялото нещо, но отново бих казал – ако бъдеш провокатор в конкретни посоки и в конкретни ситуации, може да ти доведе много големи плюсове, защото не смятам, че хората са много искрени и когато ги поставиш в една такава ситуация „право, куме в очи“ и им кажеш нещата по-директно и по по-остър начин, те се обиждат - не е нужно всеки път да сме най-тактичните, за да ни се качват на главата. Можеш да провокираш човека от другата страна, да го погледнеш в очите и да разбереш неща, които по принцип можеш и с години да не разбереш. Ако винаги търсиш тактика в човека и в това да бъдеш просто добронамерен, че дори и с цената на това да бъдеш лицемерен, не е моето.
Не успя да се справиш в първата морска битка, в която имаше важна роля. Какво се случи на онази позиция и защо се провали?
Тази скапана шамандура направо не знам докога ще я помня, даже бих искал да ми подарят една, ако е възможно, за да си я закача вкъщи и да ѝ бия по една тупаница всеки ден, защото наистина на този пост бях много сигурен, че ще успея без никакъв проблем. Беше най-отговорният пост в битката и въпреки че ме представят като най-слабото звено в племето, виждам, че така с лека ръка ми се доверяват за най-високите постове. Това може би е така, защото виждат, че мога да поемам отговорност за нещата. За жалост това не се видя в другите ми съплеменници. Не можах да хвана тъпата шамандура, но пък дадох всичко от себе си в крайна сметка. Не съм най-добрия скачач.
Успя ли да научиш нещо ново за себе си, промени ли нещо след “Игри на волята”?
Успях да науча много нови неща за себе си с участието си в този формат, тъй като доколкото съм се опитвал да се подготвям психически и физически, нещата бяха десетократно над всичко, което съм очаквал, защото средата, целият екип като подготовка и целият формат са наистина впечатляващ експеримент, който те кара наистина да видиш предела си във всички посоки - дали ще е глад, дали ще е мизерия, дали ще видиш как си относно социалната среда. Когато си състезателен тип и не ти липсва спортен хъс, в случая го твърдя за себе си от ден едно, да, научих много нови неща. Научих, че не трябва да давам толкова ход на ескалациите от гледна точка на конфликти, защото не ми е приятно колко лесно избухвам. Мисля, че категорично трябва да поработя по този въпрос. Не смятам, че това е пример, но мисля, че трябва хората да вземат за пример това, че съм директен, че съм лоялен и че в случая търся справедлив начин като изход от конкретна ситуация, а не лицемернича.
Не спечели голямата сума от предаването, но какво ти даде самото участие в него?
Не спечелих голямата сума от предаването, но участието беше супер зареждащо, мога да посъветвам всеки, които има някакви колебания или тези които нямат, а имат желание, с двеста да се запишат за това предаване, защото това, което може вътре да ти се случи като експириънс и било то като битки или физическа подготовка, изобщо това да си оставиш телефона за колкото може по дълго време, това в днешно време много трудно ще ни се случи. Участието наистина те връща в много истинско усещане за живота - това за мен е най-ценният урок от предаването, защото така както сега ценя една филия хляб, така не съм я ценял никога. Мога да го кажа съвсем отговорно. Може да прозвучи малко грубо, но сме малко "свине" в ежедневието, защото сме пренаситени от всичко и когато видиш от колко малко има нужда организмът, за да живееш нормално, виждаш по една по различна призма нещата и ги цениш много.
Разпознават ли те по улиците вече и какво ти казват хората?
Разпознават ме по улиците постоянно, много е забавно и получавам всякакви коментари. Хората искат да се снимат. Има и неща, които ме карат да се чувствам леко странно, но съм си дал равносметка, че влизайки в това предаване, това ще се случва. Напълно съм окей с това нещо, много приятна енергия усещам, има и хейт - хейтърите нека хейтят, нямам никакъв проблем с това, аз обичам да им сипвам. Първо си хапвам, после им сипвам. Нека да се излива колкото може повече хейт. Изливайте го. Бъдете свободни.
Какво ти предстои сега и би ли се пробвал в друго риалити предаване?
Отсега предстоят всякакви неща, отворен съм за всякакви предложения. Действам си нещата за собствения бизнес. Отворен съм за всякакви нови предизвикателства. Много е приятно човек да излиза извън зоната си на комфорт. Това може да донесе само позитиви. Има изпитания, но всеки трябва да се научи, че трябва да води лични битки, да се подлага на тежки изпитания, да бъде една по-добра версия на себе си. Бих участвал в друго риалити предаване, по възможност да няма наистина толкова глад - бих бил много щастлив. Преживяването е много приятно и да - бих участвал.
Кой е твоят фаворит за спечелването на Игрите?
Моят фаворит е Валери. Мисля, че той и Гого са силни претенденти, много добре подготвени физически. Харесвам много и Алекса - момчето от Сърбия е един прекрасен пример за това какъв боец трябва да бъдеш и как трябва да се позиционираш в социална среда и в очите му виждам един много добър човек.
Според Куков от това приключение всеки си тръгва като победител заради всички незабравими моменти и дозата адреналин от битките на арената. Дори сега риалити звездата не съжалява за спречкванията със своите съотборници. Ето какво още сподели 32-годишният софиянец пред vbox7.
Очакваше ли да напуснеш толкова скоро “Игри на волята”?
Очаквах всичко в „Игри на волята“, както и да напусна втори от формата, тъй като там наистина преживяването е много силно във всички посоки - бях подготвен за всичко.
Доволен ли си от представянето си?
Доволен съм от представянето си - дадох всичко от себе си. Мисля, че се разгърнах на макс и изживях толкова много за две седмици, колкото не смятам, че ще изживеят други участници в предаването и докрая.
Как физически се подготвяше за състезанието, колко време ти отнеме?
Физически се подготвям от две години – и не говоря конкретно за предаването, а тренирам по-активно в залата. За самото предаване се подготвях с плуване един месец преди да вляза, тъй като имах по-слаби моменти в частта с водните битки. Отделно от това ходех по-често на фитнес, повече тичах и карах основно колело, за да мога да засиля издръжливостта си. Въпреки това ми се разказа играта по всички параграфи, защото се бях надценил физически.
Във визитката заяви, че си мил с растенията, но не и с хората. Така ли беше и в Игрите?
Категорично беше така и в Игрите, но това отново е много индивидуално - който каквото си пожъне, това ще бере след това, защото в случая аз бях мил с тези, които са били мили с мен, а тези, които съответно не са били и са лицемерничили, се запознаха и с другата ми страна.
Ти какво растение би бил?
Мога да бъда и много бодлив кактус, но мога и да цъфтя като розичка - кой каквото си го направи.
А Генчо?
Генчо - дори не знам наистина откъде да започна. Генчо да бъде каквото иска - аз наистина съм забравил абсолютно всичко. Гърмежите, които се случват в самия формат, те си остават там. Нямам нищо против него или някой друг от участниците. Там сме извадени извън комфортната ни зона до такава степен, че аз лично видях как ми се гърмят бушоните. Нямам никакъв проблем с това, това съм аз и съм в най-чистата си форма.
Видяхме, че между теб и Генчо имаше напрежение. Какво е мнението ти за него днес?
Да, имаше напрежение между мен и Генчо и имаше защо. Това е сблъсък между два различни свята, нормално е да има напрежение. Много добре са си свършили работата от екипа на „Игри на волята“ - това бих казал, страхотен професионализъм. Да, вътре не ми беше толкова забавно честно казано, но сега го гледам с кеф отстрани и се забавлявам много на цялото изпитание, цялото изживяване, защото аз нямам против да водя както лични битки, така и битки на арената. В случая с него имахме личен конфликт и след това той прерасна в една наистина много съществена и много достойна битка и нямаше как да има по адекватен развой на нещата.
Няколко пъти обиди Генчо, че е селянин, което подразни много потребители. Толкова ли е важно къде е роден един човек и как говори?
Не, според мен е много грешно даже да се интерпретират думите ми, че са за всички. Няма смисъл хората да се слагат под общ знаменател - в случая с Генчо. По-скоро визирам неговия изказ и неговия подход като селски, като не визирам селски от гледна точка на това, че е от друг край на България, а не от София или от някой по-голям град. Нямам нищо такова предвид. Използвайки думата селски по-скоро е недообмислено от моя страна. Не смятам, че е най-точният термин, но когато има недоизказване на изреченията, едно неискрено поведение, диалект и по-голяма експресивност от моя страна, глад и мизерия, това се получава. Селски си ми беше отвсякъде този човек - това е положението.
Гладът, комарите или Генчо – кое най-много ти лазеше по нервите на Реката?
Дори Генчо бие нещата, категоричен съм, защото комарите бяха направо свирепи, наистина беше скандално на реката. Но и Генчо не им отстъпваше - по начина, по който се държеше, определено успя да ми полази по нервите доста стабилно.
В живота също ли си толкова рязък с хората, ако не ти хареса нещо в тях?
В живота също съм толкова рязък с хората. Мисля, че със сигурност трябва да поработя над това. Аз съм си извадил моите поуки от цялото нещо, но отново бих казал – ако бъдеш провокатор в конкретни посоки и в конкретни ситуации, може да ти доведе много големи плюсове, защото не смятам, че хората са много искрени и когато ги поставиш в една такава ситуация „право, куме в очи“ и им кажеш нещата по-директно и по по-остър начин, те се обиждат - не е нужно всеки път да сме най-тактичните, за да ни се качват на главата. Можеш да провокираш човека от другата страна, да го погледнеш в очите и да разбереш неща, които по принцип можеш и с години да не разбереш. Ако винаги търсиш тактика в човека и в това да бъдеш просто добронамерен, че дори и с цената на това да бъдеш лицемерен, не е моето.
Не успя да се справиш в първата морска битка, в която имаше важна роля. Какво се случи на онази позиция и защо се провали?
Тази скапана шамандура направо не знам докога ще я помня, даже бих искал да ми подарят една, ако е възможно, за да си я закача вкъщи и да ѝ бия по една тупаница всеки ден, защото наистина на този пост бях много сигурен, че ще успея без никакъв проблем. Беше най-отговорният пост в битката и въпреки че ме представят като най-слабото звено в племето, виждам, че така с лека ръка ми се доверяват за най-високите постове. Това може би е така, защото виждат, че мога да поемам отговорност за нещата. За жалост това не се видя в другите ми съплеменници. Не можах да хвана тъпата шамандура, но пък дадох всичко от себе си в крайна сметка. Не съм най-добрия скачач.
Успя ли да научиш нещо ново за себе си, промени ли нещо след “Игри на волята”?
Успях да науча много нови неща за себе си с участието си в този формат, тъй като доколкото съм се опитвал да се подготвям психически и физически, нещата бяха десетократно над всичко, което съм очаквал, защото средата, целият екип като подготовка и целият формат са наистина впечатляващ експеримент, който те кара наистина да видиш предела си във всички посоки - дали ще е глад, дали ще е мизерия, дали ще видиш как си относно социалната среда. Когато си състезателен тип и не ти липсва спортен хъс, в случая го твърдя за себе си от ден едно, да, научих много нови неща. Научих, че не трябва да давам толкова ход на ескалациите от гледна точка на конфликти, защото не ми е приятно колко лесно избухвам. Мисля, че категорично трябва да поработя по този въпрос. Не смятам, че това е пример, но мисля, че трябва хората да вземат за пример това, че съм директен, че съм лоялен и че в случая търся справедлив начин като изход от конкретна ситуация, а не лицемернича.
Не спечели голямата сума от предаването, но какво ти даде самото участие в него?
Не спечелих голямата сума от предаването, но участието беше супер зареждащо, мога да посъветвам всеки, които има някакви колебания или тези които нямат, а имат желание, с двеста да се запишат за това предаване, защото това, което може вътре да ти се случи като експириънс и било то като битки или физическа подготовка, изобщо това да си оставиш телефона за колкото може по дълго време, това в днешно време много трудно ще ни се случи. Участието наистина те връща в много истинско усещане за живота - това за мен е най-ценният урок от предаването, защото така както сега ценя една филия хляб, така не съм я ценял никога. Мога да го кажа съвсем отговорно. Може да прозвучи малко грубо, но сме малко "свине" в ежедневието, защото сме пренаситени от всичко и когато видиш от колко малко има нужда организмът, за да живееш нормално, виждаш по една по различна призма нещата и ги цениш много.
Разпознават ли те по улиците вече и какво ти казват хората?
Разпознават ме по улиците постоянно, много е забавно и получавам всякакви коментари. Хората искат да се снимат. Има и неща, които ме карат да се чувствам леко странно, но съм си дал равносметка, че влизайки в това предаване, това ще се случва. Напълно съм окей с това нещо, много приятна енергия усещам, има и хейт - хейтърите нека хейтят, нямам никакъв проблем с това, аз обичам да им сипвам. Първо си хапвам, после им сипвам. Нека да се излива колкото може повече хейт. Изливайте го. Бъдете свободни.
Какво ти предстои сега и би ли се пробвал в друго риалити предаване?
Отсега предстоят всякакви неща, отворен съм за всякакви предложения. Действам си нещата за собствения бизнес. Отворен съм за всякакви нови предизвикателства. Много е приятно човек да излиза извън зоната си на комфорт. Това може да донесе само позитиви. Има изпитания, но всеки трябва да се научи, че трябва да води лични битки, да се подлага на тежки изпитания, да бъде една по-добра версия на себе си. Бих участвал в друго риалити предаване, по възможност да няма наистина толкова глад - бих бил много щастлив. Преживяването е много приятно и да - бих участвал.
Кой е твоят фаворит за спечелването на Игрите?
Моят фаворит е Валери. Мисля, че той и Гого са силни претенденти, много добре подготвени физически. Харесвам много и Алекса - момчето от Сърбия е един прекрасен пример за това какъв боец трябва да бъдеш и как трябва да се позиционираш в социална среда и в очите му виждам един много добър човек.
