Всеки един роман ражда своя идеален читател, казва Димитър Недков. Поводът за срещата ни е новата му книга "Знакът на българина", която всъщност е продължение на "Заплахата Дан Браун". И ако в първата част на романа се търси отговор на въпроса има ли заплаха пред масонството днес, то втората част тълкува артефакти чрез реалистична гротеска. Защото, както казва самият автор, приближаващата 2012 вещае духовна трансформация, а по време на криза 2 и 2 не трябва да прави 4.
Димитър Недков е посветен в тайните на масонството Свободен зидар. Автор е на книгите "Масоните се върнаха в България" (1998); "Третото хилядолетие на масонството" (2000); "Поученията на масонството" (2005); "Светът на масонството" (2008) и "Заплахата Дан Браун" (2009). Участник е във възстановяването на масонските ложи у нас след демократичните промени през 1989 година, заемал е длъжността Велик оратор на Великата ложа на Старите свободни и Приети зидари на България. От 25 години проучва историята на световното масонство и развитието на братството по българските земи. Член е на Международната академия на илюминатите в Рим.
"Знакът на българина" е продължение на издадения от Стандарт през 2009 бестселър "Заплахата Дан Браун" - първия роман на Димитър Недков. Авторът обещава на читателите си скоро и трета част.
Един масон проговаря отново... Този път със "Знакът на българина".
Да.
При излизането на "Заплахата Дан Браун" миналия декември беше ли ясно, че романът ще има продължение днес - "Знакът на българина"?
Още тогава беше ясно, че ще има продължение. Най-силно ме мотивира да побързам с продължението реакцията на публиката, както и реакцията на братството. Бях поканен и посетих регионалните библиотеки в 16 града. Там срещнах много хора, които задаваха много интересни въпроси. Хората се вълнуват от темата. Те не се вълнуват толкова от мен като автор, тях ги вълнува темата.
Според вас коя е причината за тези вълнения?
Оказа се, че интересът към тези теми е възбуден заради състоянието, в което се намира самият свят. Всяка трета дума е криза. Казва се, че кризата е парична, кризата е икономическа и се спира дотук. Веднага обаче възниква въпросът вследствие на какво е възникнала тази финансова криза. Хората започват да търсят отговор - следователно е нарушен някакъв баланс. За да изпадне светът в това дисбалансиращо положение, значи са нарушени някакви съотношения.
Определено смятам, че това, което светът преживява, ние българите също, е резултат на нарушението на баланса между богатството и мъдростта, между знанието и незнанието, между материалното и духовното. През изключително консумативния 20 век, в преследването на определен материален статус, човечеството е унищожило, отрекло се е, пренебрегвало е определен тип материални и морални ценности.
Нека разтълкуваме знака. Освен че индикира, че нещо се случва, знакът показва и материална стойност. Какво носи знакът в "Знакът на българина"?
Един мой учител - академик Антон Дончев - казва, че ако 19 век е бил векът на промишлеността, ако 20 век беше векът на технологиите, то 21 век ще е векът на знанието и познанието. Оттук знанието и познанието, които през хилядолетията е натрупал един народ като материални артефакти, могат да бъдат завъртени в трансформациите, които ще се състоят през 21 век в статуса на човечеството.
Тук се сещам и за френския писател Андре Марло, който е бил министър в правителството на Де Гол и още навремето е казал, че 21 век ще бъде век на вярата или няма да бъде. Основният проблем, чийто най-ярък израз е религиозният фундаментализъм, вследствие на което възникват разновидностите на буквалния тероризъм, почива точно върху споровете чий Бог е по-правилен, как трябва да Го обичаме, на какво ни учи Той.
Според мен България има изключителен шанс, притежавайки този тип артефакти, бидейки основоположник на редица духовни учения, макар и непризнати до този момент от църковни, научни и преди всичко исторически и официални институции. И ние българите това го осъзнаваме и ако по някакъв начин го преосмислим и направим онзи наш национален трезор, който да съдържа всички тези ценности, те ще имат изключително голямо значение за отношението към нас. Така или иначе продадохме реалните си банки, така или иначе разрушихме реалната си икономика, поне да се опитаме да създадем духовния трезор на нацията, от който светът наистина се нуждае.
Изследвате историята на масонството и развитието на братството на Свободните зидари по българските земи от дълги години. Доколко новият ви роман, за който подчертаваме художествената му стойност, проследява реални факти и събития?
Избрах жанра на реалистичната гротеска, защото описвам отрязък от най-новата ни история, за който хората реално знаят, че се е случил. Съвсем умишлено не назовавам героите с техните реални имена, а им давам определени названия, които да ги характеризират. Въпросът обаче е, че всеки един роман ражда своя идеален читател. Според степента на неговата информираност по тематиката всеки един читател си създава асоциациите. За пример ще дам една от темите в този роман за паметта на водата. Ако човек няма отношение към темата какво е водата и я ползва единствено за утоляване на своята жажда и за своята хигиена, той естествено ще каже, че това са фантасмагории.
В книгата предлагате хипотеза за възможно самоубийство на Людмила Живкова. Тази хипотеза би била голямо предизвикателство за историците и биографите.
Людмила Живкова има изключително голямо значение. Само че тя е живяла може би в неподходящо време и с най-неподходящите хора, включително и своя баща.
Още в първия си роман "Заплахата Дан Браун" подсказвате Жената като възможен ключ. Тази линия развива ли се и в продължението, жената напред ли е?
Не бих искал жената да бъде напред, но не искам и да бъде по-назад. Това е другият нарушен баланс - вечната война между мъжкото и женското начало е сред основните причини, заради които светът се е докарал дотук. В книгата има едно реалистично писмо на Осама бин Ладен до обучителните му центрове, в които се мотивират неговите бойци. В писмото се казва: "Правоверни, ние ще победим Запада, защото Западът престана да ражда и да възпитава мъже". Войната между майките и бащите по отношение на възпитанието на момчетата доведе до това днес да няма Рицари, които ни учеха на много неща. Така че нека жената да не бърза да тръгва напред, нека да се изравни този баланс. Изравнявайки този баланс, хармонията в човешките взаимоотношения ще придобие по-друг смисъл и пъзелът би се подредил по друг начин.
Кога да очакваме продължение и трета част на романа?
Обещали сме на читателите това да стане, най-вероятно до Коледа. Защото така или иначе наближава 2012 година. Дотогава би трябвало да се случат няколко неща.
Вашите лични прогнози какви са?
Наистина ще започне духовна трансформация на хората.
Изключително оптимистично звучи тази прогноза.
Не, за някои хора тази прогноза не е оптимистична. На някои хора няма да им хареса, тя може да бъде апокалиптична дори, ако това наложи промяна в начина им на живот. Ако това наложи промяна в тяхната ценностна система, те ще се чувстват много дискомфортно.
Всяка дума, всяко изречение, всяка книга, всяко действие носят след себе си и ефект, и афект. Какво очаквате като ответна реакция?
Определено обществото на масоните реагира изключително положително на моите литературни опити. Не само обществата на масоните, а всякакъв тип общества, които през вековете са се занимавали със съхраняването и развитието на определен тип учение и духовни практики, точно в кризисни моменти за човечеството са излизали на светло. Както се опитвам да го обясня в книгата, те са играли ролята на хирурзи на човешката душа, за да могат да помогнат на човечеството да възстанови нарушения баланс. В такива ситуации всякакъв тип общества преживяват своя Ренесанс.
Т.е. по време на криза нямаме нужда от преструктуриране на ресурси в материален план, а по-скоро от пренареждане на натрупаната мъдрост. Циклично се получава някак.
Ако преструктурирането на материалните ресурси не носи дух и философия, то наистина няма никакъв смисъл да се преструктурира.
Вашето пожелание към читателите, които ще прочетат както "Заплахата Дан Браун", така и "Знакът на българина".
Пожеланието към тях е да започнем да гледаме малко по-оптимистично към самите себе си, малко по-драстично да реагираме на всякакви опити да бъдем въвличани в сценарии, в които някой се опитва да ни обясни, че 2 и 2 прави 4. Не, точно по време на криза 2 и 2 не трябва да прави 4. Има случаи, в които 2 плюс 2 ще трябва да прави 3 или 5. Има и случаи, в които няма никакво значение дали 2 плюс 2 прави 4. Затова използвам гротескова ситуация в романа си и поставям въпроса - ако трябва да решаваме уравнението 2 плюс 2 прави 4, тогава бихме ли продали и Националната си библиотека, за да се нахраним добре.
