Новият доклад на навярно най-известната компания за градско планиране Arup предизвика възхищението на мнозина - от архитекти до урбанисти. Озаглавен "It's Alive", докладът хвърля смел поглед върху сградите, в които живеем и работим. Нещо повече - погледът е хвърлен достатъчно далеч и представя тези сгради не сега, а през 2050 година.
Защо през 2050 година? Авторът на доклада Джоузеф Харгрейв твърди, че тогава населението на Земята ще е достигнало 9 милиарда души, от които 75 процента ще живеят в градовете. "It's Alive" показва как биха изглеждали евентуалните интелигентни сгради, в които ще живеем и работим, в които ще се забавляваме и отглеждаме децата си. Тези сгради непрекъснато ще се адаптират към обкръжаващата среда, а материалите, от които ще бъдат изработени, ще позволяват филтрация на въздуха и производство на енергия.
Еволюцията на градовете и превръщането им в живи организми е само част от футуристичните задачи, с които ежедневно Джоузеф се занимава като консултант в компанията Arup. Дарик радио подготвя ново предаване, посветено на бъдещето на градовете, поради което решихме да поканим Джоузеф Харгрейв като гост в "Иноваторите". За да открием как точно ще живеем след малко повече от 30 години и за да разберем дали е лесно да се предсказва градското бъдеще.
Константин Вълков: Къде сте роден - в малък или в голям град?
Джоузеф Харгрейв: Всъщност съм роден в село, което се намира близо до Бремен в Германия.
В малко село значи. А сега се занимавате с урбанизация и архитектура на големи градове. Интересно. Не мислите ли, че именно урбанисти като Вас вместо да работят за ново заселване на изоставените малки населени места всъщност промотират с работата си движението към градовете?
Всичко зависи от това как виждате живота в градовете, както и мотивацията, която имате като човек, за да се преместите от малко населено място в големия град. Дори в големите градове ние като хора търсим онова малко пространство, където всичко ни е познато, в което познаваме повечето хора.
Аз например живея в Лондон, но използвам малка част от тази град. Това са местата, където живея, където работя, където се забавлявам. Когато наставя тези места, се получава една малка пропорция от града. Получава се моят малък свят, който в някаква степен е много близък до онова селце, в което съм роден. Мисля си, че в крайна сметка всеки един от нас приспособява града така, че да използва онази част от него, която му напомня на мястото, където е роден, където е живял, където е пораснал.
Разбира се, мотивацията на хората да се преместят да живеят в градовете е продиктувана от много различни неща - икономически причини, интерес към по-голям културен и социален живот. Интересната и нова тенденция, която сега забелязваме, примерно на място като Китай, е миграцията на финансово осигурени хора от градове към села. В Пекин една от причините е голямото замърсяване на въздуха. Друга причина е стресът от градския живот. Не бива да забравяме, че традиционно има една прослойка от богати китайци, която емигрираше през годините в САЩ, Канада и Европа. Новата тенденция сега е, че заможните китайци вече търсят едни по-малко развити региони в самия Китай, където животът е по-спокоен, качеството на въздуха е много добро, природните дадености са превъзходни, животът е по-бавен.
Говорите за онези малки и големи неща, които всъщност могат да превърнат един град в добър за живеене. Ако хората търсят уют в един град, могат ли да го открият днес? Защото често говорим за умна инфраструструта, високотехнологични проекти, но забравяме за уюта.
Не мисля, че двете неща се изключват, но принципно съм съгласен с Вас, че към момента двете неща не са част от единен разговор за развитието на градовете. Да създадеш места в града, където може да се живее по-добре, това е част от градското планиране, но разговорът за умни градове по-скоро отвежда към ефикасността и технологиите. Става дума за ефикасност на системата, която позволява градовете да се справят с отпадъците, с енергийното потребление, с водата. Идеята около умните градове е свързана с това, докато градското планиране би трябвало да се занимава с превръщането на градовете в едно по-добро място за живеене. В бъдеще тези два диалога просто трябва да се обединят в един.
Докато подготвяхте доклада си "It's Alive", с какви предизвикателства за градовете се сблъскахте, имаше ли нещо, което Ви уплаши? Трябва ли да се страхуваме от прекалена урбанизация?
Причината, поради която написахме този доклад, е свързана с вътрешното ни желание в Arup да изследваме възможностите за живот в градовете и въобще бъдещето на градовете. Не бихме искали да създадем просто един доклад, който показва новите високи сгради като визия, която представя нашата идея за бъдещето на градовете. Идеята на този доклад е да бъде инструмент за разговор, за провокация към всички, които се занимават с урбанизъм. В доклада говорим за градска мобилност, за интеграция на транспортните системи, за бъдещето на градската ресурсна среда - енергия, храна, отпадъци и т.н. В доклада представяме сгради, които са по-интелигентни.
Какъв тип градове ще оцелеят през 2050 година? Старите градове като Виена, Лондон, Париж или новите зони като Дубай, Абу Даби, Доха...
Мисля, че всеки град ще оцелее, по-скоро въпросът е кои от тях ще просперират. Градовете днес се различават по много показатели - географски, културни, икономически, климатични. Всички тези неща ще оказват влияние върху това колко успешни и проспериращи са градовете. Различните градове ще трябва да се справят по различен начин с тези предизвикателства. Ако вземем Истанбул за пример, там транспортът е голям проблем. Ако става дума за Лондон, управниците трябва да продължават да поддържат нивото на града като атрактивен икономически и туристически център. В Банкок има да работят много, заради дългосрочната прогноза на покачване водното равнище. Градовете трябва да решат как ще се справят със специфичните предизвикателства, които се изправят пред тях. Не мисля, че на света има два града, които си приличат по проблемите си.
Вашият доклад е изключително интересен и представя интересна картина на бъдещия живот в градовете, но как въобще Ви хрумна да го направите?
В моята компания има екип, който се занимава с прогнози и иновации. Принципно това е нашата работа - да правим такива доклади. Упражнението е ясно - занимаваме се с поглед напред в бъдещето и опит за прогноза. Целта е да помагаме на нашите колеги в цялата компания, както и за външни клиенти. В момента помагаме на автомобилни компании, които искат да разберат правилно бъдещето на транспорта. Помагаме на хотелски вериги. Опитваме се да открием дългосрочните мегатенденции, които наистина ще променят живота в градовете. Когато ги открием, ги "превеждаме" за всеки специфичен контекст или сфера. В новия доклад се занимавахме с бъдещето на сградите.
Като се занимавате с бъдещето, какво има във Вашия офис, как изглежда той? Сигурно е като космически кораб, както биха казали децата.
Нашият централен офис е в Лондон, където работя и аз. Бих казал, че е сравнително модерен офис. Не бих казал, че е непременно връх на технологичната иновация, въпреки че тук има достатъчно машини и техника, които ни позволяват да работим. На места ще видите истински модели по проектите, над които работим.
Справя ли се Лондон като град за нуждите на настоящата Ви професия? По-скоро бих казал - хората избират ли градовете, в които живеят, според професията си?
Лондон се справя много добре, като една от причините е британската икономика, която има необходимост от подобен тих услуги. Ние реално предлагаме знание, прогнози, иновативни решения за определен сектор. Градовете като Лондон имат предимство - привличат много талантливи хора, които започват да работят на едно място. Така градът се превръща в център на иновации и идеи. Има и отлични университети тук, с които можем да работим.
Сигурно все пак има нещо, които бихте променили в Лондон. Ако сте кмет на града, кое ще е първото?
Мисля, че транспортът продължава да бъде един от основните проблеми на града. Ще се опитам да промотирам още повече алтернативните методи за транспорт в града - карането на велосипед и ходенето пеша. Това е предизвикателство за кметовете. Тъй че велоаелеите и тяхната сигурност ще бъдат първото, с което ще се заема.
