Вицепремиерът Симеон Дянков даде първото си интервю след приемането на актуализирания вариант на Бюджет 2010 г. от Министерски съвет в предаването „Седмицата" по Дарик. В документа е заложен дефицит от 3,2 млрд. лева и намаляване на задължителния минимум на фискалния резерв.
Опря ли България до резервите си?
Да, тя отдавна, всъщност още миналия юли, когато влизахме на власт, предишното правителство вече беше взело около 300 млн. от резерва, така че по време на криза затова са резервите.
Колко точно пари не стигат? Четох през цялата седмица интерпретации на ваши изказвания от края на миналата седмица, когато сте говорил за едни цифри пред "Нова телевизия", за дупка от 2 млрд. лв., след това обаче изведнъж се планира дефицит, който да бъде по-висок от тази сума. Колко пари не стигат на България?
По моите изчисления дефицитът в края на годината ще бъде около 2 млрд. лв., но ние решихме да направим възможно най-консервативния вариант на бюджет и ще влезем в парламента следващата седмица с по-консервативен вариант - около 3,2 млрд. лв. Това, пак казвам, е възможно най-консервативния...
Един път и половина над нужното?
Това е главно заради това, което става в Европа. Знаете, в началото на тая седмица г-жа Меркел, канцлерът на Германия, каза, че това е най-голямата криза, икономическа, в Европа от 50 години и това наистина е така. Общоевропейско това е най-тежката криза, която България като част от Европа вижда от 50 години насам. И понеже има доста несигурност и в нашите съседки, и въобще какво става в европейските пазари, решихме да бъдем най-консервативни, така че, ако има изненади отсега до края на годината, те да бъдат положителни.
Сбърка ли експертът, добрият икономист Симеон Дянков, когато прогнозираше край на кризата през април? Не видяхте ли това, за което сега разказвате?
Не. Всъщност икономическата криза наистина свърши през април. Април беше първият месец, в който промишлената продукция спря да пада и износът вече пети месец се покачва, шести с май, вече съм виждал предварителните данни. Безработицата вече трети месец пада, месец май, последните данни са около 9,7%. А банковият пазар за ипотеки вече трети месец се увеличава. Така че има всички сигнали, че икономически България почва да излиза от кризата. Това е различно обаче кога и как приходите ще се увеличат. Там за мен три до шест месеца трябва да изчакаме.
А не трябва ли да се изчака с изхарчването на белите пари, които са пазени за черни дни, ако е вярна прогнозата ви, че черните дни са свършили още през април?
Аз съм бил последователен, откакто съм почнал да говоря по тази тема. Всички трябва да са много консервативни, особено правителството, в харченето си. От тази гледна точка моята задача всеки ден е, като дойде идея за как да харчим повече пари аз да казвам - не, няма, не няма, и на моите колеги министри, и въобще на всички, които предлагат такива идеи. В много случаи успявам. Някой път не успявам да се преборя.
Според в. "168 часа", който се позовава на експерт от синдиката "Подкрепа", вие ще може да изхарчите и целия резерв до декември, защото отпадало изискването минимумът от резерва да е наличен непрекъснато. Щяло да има изискване да е наличен само в края на годината. Вярно ли е това?
Не, това не е вярно. Няма такова нещо. Резервът не може по закон, по Закона за бюджета не може в никой ден от годината да падне под определена цифра, която е заложена в бюджета. В момента е заложен 6,3 млрд. Ние сме на около 6,6 млрд. в момента, около 300 млн. над резерва. Винаги ще се... всеки един... една секунда, една минута ще се движим над този определен праг.
Тоест не мислите за обща промяна на правилата за бюджета?
Не, не може да има такава промяна, защото това само ще сее несигурност.
Кога правителството ще внесе официално в парламента предложението си за промяна в бюджета и кога очаквате да бъде гледано?
Официално ще влезе идната седмица. Очаквам... ще мине по комисии идната седмица, се надявам, така че около 10-15 юни вече ще имаме и дебатите в цялата парламентарна зала. Това, между другото аз съм го казал още ноември миналата година, и това всъщност е залегнало... Ако прочетете сегашния Закон за бюджет 2010 г. в него изрично пише, а той, спомняте си, беше приет в края на ноември и началото на декември миналата година, в него пише: 15 юни се предвижда актуализация на бюджета предвид тежката криза. Така че ние всъщност просто изпълняваме това, което сме заложили още миналия ноември.
В "Медиапул" намерих едно обобщение на изказванията ви от октомври насам, на вас и на Бойко Борисов, и те не са по-скоро в посока на подкрепа на това, което правите сега. На 7 октомври вие казвате: правителството предлага консервативен бюджет с нагласа за положителна актуализация в средата на следващата година. Борисов през ноември: всеки, който ни тласка да отидем на дефицит, за да прескочим тези няколко месеца на спокойствие, не е отговорен към следващото поколение. Дори на 11 април т.г. казвате: засега не е необходима ревизия на бюджета, не вървим към свръхдефицит, напротив, бюджетното ни състояние е, заедно с Естония, едно от двете най-добри бюджетни състояния в Европа; ние определено ще останем в критериите под 3% от брутния вътрешен продукт дефицит. И изведнъж сега взимате решение за покриване с пари от резерва.
Не, това са две различни теми. Покриване с пари от резерва винаги е най-добрата идея във време на криза, така че темата, ако има дефицит, откъде да дойдат парите за мен е много лесна за решаване тема като икономист. Винаги се взима най-евтиният ресурс. Фискалният резерв е най-евтиният финансов ресурс. А другата тема - защо дефицитът е по-голям, отколкото заложихме? Първо, както казах, ние още миналия ноември казахме: ще има актуализация около 15 юни. Аз тогава се надявах и въобще цялото правителство се надяваше това да бъде актуализация в положителна насока. Между ноември м.г. и сега обаче станаха две. . . излязоха две големи изненади. Едната беше общоевропейска, спомняте си в края на януари внезапно кризата в Гърция, която беше сравнително незначителна за целия европейския пазар, внезапно със седмиците през февруари и март стана общоевропейска криза и зарази Испания, зарази Португалия, зарази Ирландия, зарази Великобритания и всъщност плъзна по целия Европейски съюз. Това вече наложи съвсем друга външна политика и съответно много повече несигурност за нашия износ. И другата неприятна изненада беше вътрешна. Това бяха пак края на януари, началото на февруари анексите към 148 договора, които са на стойност около 2 млрд. лв. Тези 2 млрд. лв., ако не успеем тези всички договори да ги анулираме, отнякъде трябва да дойдат. Тези две неприятни изненади - едната напълно независеща от България, другата - вътрешна, общо взето, предопределиха доста по-консервативен начин на работа с бюджета.
Какво мислите за Ричард Ран? Познавахте ли го, виждали ли сте се с него в Щатите?
Да, познавам го. Виждал съм се, с годините съм се виждал. Способен икономист, работил е в България преди доста години - 10-15 години. Продължава да се интересува живо и от България, и от региона.
И дойде вчера, за да изрази пълно несъгласие с това, което се готвите да направите. Той каза, че с узаконяване на огромния бюджетен дефицит България тръгва надолу. Вместо това трябва да съкрати държавните разходи.
В тази актуализация на бюджета ние съкращаваме около 900, всъщност точно 911 млн. допълнително от държавните разходи. Оттам нататък обаче, и знаете, че аз последователно съм казвал - това е най-лесният начин ние да се справяме с бюджетен дефицит. И между другото това го правят всички държави. Само тази седмица в Испания, макар и само с един глас, мина актуализация на бюджета, където се съкращават 15 млрд. евро от техния бюджет. Италия също, премиерът Берлускони също успя да мине с малко мнозинство - 24 млрд. евро също те съкратиха от техния бюджет. И те имат актуализация, не е само България. Но донякъде това може да стане, а аз затова се боря последователно, донякъде обаче се появяват и допълнителни харчове.
Да, например за здравна каса, социално подпомагане, инфраструктурни проекти. Впрочем само това одобрява Ричард Ран. Дори тютюнопроизводители.
Това е тема, която е спорна. Аз лично не съм за това да се плаща на тютюнопроизводителите, но това вече е решение на целия кабинет. Наистина на тях положението им е трудно. Те не са се диверсифицирали от производство на тютюн. За мен това е тема, която е трябвало вече да бъде решена в предишното правителство и аз не виждам защо всички сега трябва да страдат от това. Така че, ако зависеше само от мен, това аз нямаше да го разплатя, но е решение на целия кабинет и аз донякъде го разбирам. Иначе тези хора какво ще правят?
А здравна каса? Социално подпомагане?
Здравна каса, там пари определено трябват повече. Знаете, като се разсъждаваше върху бюджета миналата година, там се искаха 350 млн. лв. Вече са 220 млн., което означава, че всъщност реформата, която почна там, е дала вече някакъв междинен резултат - със 130 милиона по-малко се оказва за същия вид и брой услуги, че са необходими. Там тези пари определено трябват. В социалното осигуряване също - по време на криза има повече социално слаби. Там и аз без съмнение бих дал тези пари.
Президентът Първанов през седмицата: да харчиш натрупаното през последните 15 години е много лош знак за състоянието на страната.
Значи, всички харчат. Тази година няма нито една страна в Европейския съюз, която ще има дефицит под 2%. Отличникът в целия Европейския съюз за момента поне е Естония с деклариран дефицит от 2,2%, след това е Швеция с 3,3%% и след това сме ние. Ние и сега с това, което влизаме като актуализация, на около 3,8-3,9%, сме трети в Европа, така че всичко трябва да е в сравнение. Чехия примерно вчера обяви дефицит от 5,3% за годината, Унгария вчера обяви 6,3%. Между другото в Унгария безработицата, също от вчера, скочи до 11,8%. Ние сме на 9,7. Така че всичко трябва да е в сравнение с това, което става в Европа, а в Европа според Меркел и всъщност според всички от 50 години насам не е имало такава тежка финансова криза.
Друго мнение на предшественика ви Милен Велчев, "24 часа". Той казва: Европейската комисия ни критикува за наднормено тегло, а ние пълнеем още. И развива тезата, че и вие споделяте идеята за реформи, но нямате подкрепа за тях, може би потвърждаваща се от репликата ви за тютюнопроизводителите?
Аз съм се върнал в България, за да правя реформи. Реформите по време на криза са всъщност... това е най-благоприятното време да се правят реформи. Значи, някои от опозицията коментират, а всъщност и в кабинета от време на време се говори по този начин - че реформи се правят само с пари. Ако видите историята на реформите в света, те винаги са се правили неизменно в най-тежката част на кризата просто, защото тогава е явно, че тези реформи са необходими. Има и много елементарен въпрос. Ако реформи се правят само с пари, последните няколко години, при предишното правителство, Европа беше много богата. Защо не направиха тогава реформата в здравеопазването от тройната коалиция? Защо не направиха реформата в пенсионната система? Не е вярно, че реформи се правят с пари. Парите, разбира се, помагат, но те правят и по-мързелив. Така че сега е моментът и сега казвам - до края на тая година. Ние ще сме успешни, накрая на мандата ще се каже - това беше много успешно правителство, ако до края на тази година всичките реформи, които сме начертали, се направят.
Да обсъдим откъде другаде могат да дойдат пари. Например, ако една европейска институция, една европейска банка, е готова да ти даде 300 млн., за да асфалтираш малките вътрешни улици в твоя град, и това е уговорено от съответната община, в случая става дума за Пловдив, защо финансовият министър на същата държава ще направи така, че тия 300 млн. да не дойдат за преасфалтирането на тия улици, в което ви упрекват от Пловдив заради писмо, което сте изпратил до Европейската банка за възстановяване и развитие за спиране на заем от тези 300 млн.
Там се явявам по два начина. Първо, като финансов министър аз съм задължен всеки заем от българската страна - било то общински, било то държавен, да видя дали той може да се изплати и дали ще тежи на данъкоплатците. И в конкретния случай има тема, факти, които са изнесени всъщност от неправителствена организация към Европейската банка, които най-общо казват, че с този заем се цели сега да се строят, по-скоро да се асфалтират само пътища, а пък вече Европейската банка за следващата година е дала безплатни пари, това е по програмата "Джаспърс", да се прави цялостен ремонт на пътната структура в Пловдив. И един вид ще се окаже, че сега ще се асфалтира, а следващата година тоя асфалт в някои случаи пак ще се развали да се прави другата част от инфраструктурата и пак ще се асфалтира. Един вид данъкоплатците на два пъти ще трябва да платят. И в моето писмо аз просто съм питал Европейската банка дали това е така и ако това е така, нали, да е необходимо сега да се почне това асфалтиране, или да се съобрази със следващия проект. И вторият ми въпрос, всъщност аз в моето писмо зададох два въпроса, на които изискваме отговор от Европейската банка. Вторият въпрос е...ще има доста обществени поръчки и то за кратко време, защото строежът трябва да стане за около две години, две години и малко, има ли по някакъв начин контрол. Знаем, че от всичко, което сме видели досега от предишното правителство, общини, има доста малко контрол по тези неща. Каква е гаранцията, че ще има контрол върху тези обществени поръчки? Когато Европейската банка ми отговори положително на тези въпроси, че те нямат притеснения, разбира се, тогава вече ще тръгне този проект. А аз съм и принципал, но и като финансов министър аз съм принципал на Европейската банка за възстановяване и развитие и разглеждам всеки един проект, който е за България. Това ми е задължение...
Тоест вие сте питал и още не са ви отговорили?
Точно така.
И докато ви пишат отговора, са спрели подписването с Пловдив.
Точно така. Така че в момента аз съм пратил едно писмо, което аз по задължение трябва да пращам такива писма за всеки един заем, където изникват някакви въпроси. Въпросът всъщност не изникна от нас, общината не ми беше пратила този проект, така че аз за него научих от Европейската банка и по-конкретно...
От банката или от депутатката от ГЕРБ Геновева Алексиева, чийто мъж пък бил от тая частна структура - агенция за транспортни проучвания?
От Европейската банка за възстановяване и развитие. Те са задължени всеки проект да ми го пращат. Аз съм принципал, един вид аз съм съсобственик, представлявам по-скоро държавата като съсобственик на банката и те като съсобственик ми пращат всеки един проект, който засяга България, и между другото всеки един проект, който е в целия регион.
Тоест не споделяте намеците за евентуален интерес на депутат от ГЕРБ в тая история?
Аз просто си върша работата и съм си вършил работата. Откакто съм на власт като финансов министър, са минали през мен шест проекта за Европейската банка за възстановяване и развитие. Това просто е един проект, който все още има някои въпроси и аз искам отговори, преди да продължим, за да не се окаже. . . Имаше, спомням си, по соцвреме имаше един хубав български виц, в който, най-общо, се казваше: минава един човек и вижда, че двама работят усилено - единият копае траншея, а другият зад него пък зарива веднага. И пита тоя човек - какво правите, и те казват - правим водопровод. Човекът се чуди как е. . . водопровода, и те казват: просто вторият човек, който трябва да слага тръбите, е във ваканция. И, нали, единият прави траншеята, другият я зарива - няма тръби. А аз, моят въпрос е дали тоя случай ще се окаже това - че ще платим 30 млн. да правим асфалт и следващата, 2011 г., с напълно безплатни суми от европейската програма ще се наложи да разваляме тоя асфалт. Искам отговор.
Вчера се видяхте с общински съветници в Пловдив.
Видях се с няколко от народните представители и с кмета на Пловдив. Просто им обясних: ето моето писмо, то има два въпроса в него. Като ми се отговори от Европейската банка на тези два въпроса...
Те как реагираха? Защото така, както го обяснявате, звучи много логично.
В самата среща реагираха сравнително спокойно. Просто аз им обясних, това е моята работа и това го правя за всеки проект.
Евросредствата, изглежда, не идват с темповете, с които всички в България биха искали. Тая седмица "Икономист" дава едно обяснение, малко странно на пръв поглед, защо това не се случва, обяснение със страховете от полицейска държава. И те правят връзката, че администрацията е парализирана заради всички полицейски акции, цитират Иван Кръстев, българския политолог, че преди администрацията не правеше нищо без подкуп, а сега тя просто не прави нищо. И изданието прави извода, че наред с всичко останало това забавя и вече отчайващо бавното усвояване на средствата от Европейския съюз.
За европейските фондове наистина трябва да се направи още много. Ние сега сме от 1,7%, които наследихме, среден процент усвояване на еврофондовете от тройната коалиция, сега сме до около 4%, в смисъл сме удвоили усвояването, но пак сме на 4%.
От БСП правят друга сметка. Те казват обаче: ние бяхме договорили 24, мисля, казват, процента, те сега са договорили още един - 25. Та зависи какво гледаш - дали договореното, дали платеното.
От БСП са показали, че не могат да правят сметки. Техният последен бюджет за 2009 г., те предвиждаха икономически растеж от 4,3% - единствените, които предвиждаха растеж в Европа. Знаете какво стана - минус 5%. Така че БСП, че не могат да смятат. Знаете и в парламента как трябваше да им показвам пръсти на някои от тях и да им показвам, до 10 поне би трябвало да може да смятате. Не е това коментарно. Че по еврофондовете трябва да се направи още много, наистина трябва да се направи. Дали администрацията е причината? Значи, за мен причината е, че това, което сме видели, особено в някои министерства, на Нона Караджова примерно, в регионалното министерство, в транспорта при Сашо Цветков, има още много месеци ние да намираме и да се справяме с проблеми, които не са били решавани с години. И сега тези проблеми продължават да излизат. Хората казват: ето, вие сте вече на власт от 10 месеца и продължава да има проблеми. А реално тези проблеми са се наслагвали с годините, 3-4 години, и сега вече те излизат и трябва да се решават. Докато не се решат, а аз прогнозирам, че поне още година и половина ще продължават да излизат такива проблеми, ние няма да сме на чиста основа да казваме оттук нататък вървим. А другият въпрос, който наистина е основен - какво става в администрацията, дали има някакво замръзване. Аз по тоя въпрос всъщност доста съм си променил мнението, откакто съм дошъл на власт. В смисъл, че ако има някъде, където моето мнение се е променило най-рязко в последните 10 месеца, това е какво прави държавната администрация. И аз като дойдох, понеже съм работил с много държави, си мислех - държавната администрация това са кадърни хора, които работят за държавата и не са добре платени, трябва нещо да направим за тях. Но ако има стратегия, ако има виждане къде, те ще работят за нас. И особено покрай анексите на мен рязко ми се промени мнението. Като дойдоха тия анекси, 6-7 месеца след като бяхме на власт, и се оказа, че много държавни служители са знаели за тях и просто не са казали. Това за мен беше преломният момент, в който си казах: държавната администрация не работи за нас и няма това чувство на държавност, че ние работим за обществото, за българите, за данъкоплатците. Там трябва да има много рязка промяна. Разбира се, това е реформата на държавната администрация, това е и оптимизиране, но в момента голяма част от държавните служители не работят за държавата.
Рязка промяна.
Много рязка промяна трябва да има, от рода на това, което започнахме да правим в митниците. В митниците знаете, че 18% направихме оптимизация, съкратихме щата и минахме през атестиране на всички - 100% служители, 100% от управлението. Имаше големи промени, може би още промени са необходими и там, но просто държавните служители трябва да разберат, че те имат функции. Тези функции са да помагат на хората и да помагат на бизнеса. Това в момента в огромната част от държавните служители някак си не им е това виждането. И аз го виждам и в моето министерство, виждам го и като пътувам из страната, някак си не е това. Това може би е наслагвано с години, може би още е остатък от соцвремето, но трябва да има основна промяна и темата е държавност. В България трябва да има държавност.
Тоест не сте съгласен с "Икономист", че администрацията е стъписана и предпочита нищо да не прави, ако като направи нещо, ще бъде обвинявана, че го прави с користни подбуди.
Администрацията донякъде е стъписана, но тя има причина да е стъписана. И причината да е стъписана, е, че постоянно, като се ровим... Ето, аз бях преди два дни в Русе. В Русе се оказа, че, знаете случая предполагам, че двама инспектори от големи данъкоплатци, това е елитът на...
Искали 200 000 лева подкуп.
...искали 200 000 лева откуп. Това е елитът на НАП, това не са някакви обикновени инспектори. Там те се избират уж с времето вече от осем години, откакто съществува тая структура, това са цветът на данъчните инспектори. Искали подкуп. Аз съм убеден, че това в миналото често се е случвало, ние обаче сега ги хванахме. И дано всички останали инспектори са стъписани, аз вчера говорих с Краси Стефанов, на всички да им каже, да ги събере и да им каже: ако хващаме тоя тип неща, отсега нататък ще наказваме не само тези, които са взимали отпуск, а по веригата нагоре всички техни шефове.
За подкуп говорим, че един път казахте откуп, вторият път отпуск.
Не, не, подкуп говорим. Трябва всички техни шефове по веригата също да се наказват, защото явно те не си вършат работата. Така че има причина хората да са стъписани и аз се надявам, че с това временно стъписване те ще разберат - трябва да се работи за народа, трябва да се работи за хората и за бизнеса. Да не се мисли постоянно как да направим някаква далавера.
А какво ще кажете на ония, които сега си казват, че вие карате по стария анекдот, този, дето му казали, като дошъл на власт, първо да обвини за неуспехите предишните, а след това тия под него и след това да пише сам подобно указание за следващите. Защото, общо взето, до момента вие развихте и двете тези - едната е по-стара, но вие за първи път в чист вид развивате и тезата, че тези под вас са виновни за много от проблемите, с които се сблъсква България.
Те просто така са свикнали с времето. Ако така са ги управлявали, ако са им позволявали това да го правят, с времето ти свикваш, общо взето, със средата, която ти е... И за мен точно това е. Ако ме попитате преди 10 месеца и сега каква е основната промяна във виждането ми и аз лично какво трябва да правя...
Не вярвате на тия под вас вече.
Просто липсва държавност и тая държавност тепърва се създава. Тая държавност може би се е наслагвала нейната липса в последните 20-ина години и ние сега трябва да я създадем на начална основа. И точно затова всичките тези акции, които се правят и в НАП, и в митници, и в МВР, и в съдилища, навсякъде, един вид създават основа за нова държавност. Ако няма държавност, както вие дадохте примера с паспортите, просто хората винаги ще се чудят държавата работи ли за мен и отговорът често ще е - не, не работи за мен. А отговорът винаги трябва да е - да, държавата, тези хора работят за мен, те трябва да ми помагат и ми помагат.
Вие взехте ли си нова лична карта, нов паспорт?
Не съм още.
Или то да ви кажа, ще ви е по-лесно да си карате с американския, като минавате границите, защото, ако идете да си се наредите на тия опашки, не знам кой номер ще ви дадат.
Аз имам такъв държавен паспорт...
А лична карта? Кога ви изтича личната карта?
Личната карта аз си я променях миналата година, като дойдох, така че още е старият модел.
А, вие сте от късметлиите. Въобще какво мислите за тая история, очевидни технически решения не се взимат и народът псува държавата. И не е проблемът само в "Сименс", както така се опитват да се представят нещата. Защото очевидно е, че като цял народ трябва да иде за една година на опашка, ще стане голяма опашка.
Така е. Значи, за мен, аз бих искал малко да разширя темата, понеже донякъде поне аз се впуснах и в размисъл от 10 месеца насам, може би и напред. Значи, аз какво искам да видя до края на тоя мандат, по друг начин, ако мога, да разширя въпроса. Какво искам 2013 г., края на този мандат, да е различно от 2009 г. Аз искам да видя три различни неща, коренно различни неща от това, което наследихме, до това, което ще стигнем 2013 г. Първото е много по-добра инфраструктура, пътища, друга инфраструктура. Вече говорихме за един пример, но въобще България трябва да е много по-добре свързана. Всички тези... и по еврофондовете, където Росен Плевнелиев работи много активно, но и въобще държавната власт трябва да се пренасочи и да направи много по-добра инфраструктура, така че 2013-а българите да са много по-добре свързани един с друг. Втората част е това, което говорим - трябва да се създаде една много по-друга, по-добра идея за държавност. Държавата трябва да работи за хората и това всъщност се свързва и с това, което казвам. Да, паспортите може би можеха, и личните карти, да се издават много по-добре, ако хората, които са в тази верига - в МВР или в другите органи, мислеха. И това не е задача на министъра, това е задачата на началника на отдел, на дирекцията и т.н., те да мислят какъв е най-добрият начин това да стане. И там излизат елементарни идеи. Вие вече казахте няколко от тези идеи - да има график за хората, която година са...
Например вие представяте ли си вашето министерство, тия хора, дето трябва да си сменят личните карти. Те трябва първо да ходят да се бият за тетрадката да се запишат. Тая нощ, дето са се били, след това следващия ден как ще работят, ще проспят анекса, за който говорите.
Има случаи, в които хора са ми казвали аз си взимам един ден отпуска, за да отида... това е наскоро, тая седмица, взимам си един ден отпуска, когато отивам и си взимам личната карта.
Не е ли по-просто вместо примерно 500 служители от вашето министерство да ходят на опашки в РПУ-тата в София, да дойде един служител от полицията с нужната камера да ги заснеме там и те да подпишат заявленията.
Да, по-просто е, разбира се, но това е точно това чувство на държавност в служителите, което липсва. Значи, това не е трудна идея. Тази идея е трябвало да дойде от някой началник-отдел, директор в определеното управление и те да я предложат, тя да се развие. Тази инициативност в положителна за гражданите гледна точка някак си почти липсва. Докато инициативността за далавери с времето така се е насложила, че вие виждате най-различни и интересни начини това да се прави. Но това е втората част. Аз казах, първо, много по-добра инфраструктура до 2013. Второ, чувство на държавност. Такива реформи да се направят в държавната администрация, че всички, от младши експерт до експерта, до държавния експерт, до началник-отдел, директор, зам.-министър, министър, да мислят какво е най-добре за гражданите. И третото нещо е рязък скок в българското производство. България да произвежда много повече, да изнася много повече. Това, ако тези три неща станат до края на мандата, ние имаме всички реални възможности това да го направим, тогава те ще кажат, всички ще кажат: това е едно успешно управление, България става средно богата европейска държава.
Друга идея откъде да дойдат пари са, разбира се, чуждите инвестиции. Верни ли са твърденията, че 168 чужди инвестиции за март са изтеглени от България?
Не са верни тези твърдения.
Това го казва, аз го прочетох в "Дума", цитат на Сергей Станишев.
Пак казах, че социалистите вече на няколко пъти показват, че дори до 10 не могат да броят. ОТ тази гледна точка цитатите трябва да се взимат с определена доза, така...
Не си тръгват чужди инвестиции от България, това ли искате...
Не, не си тръгват. Значи, какво става март-април? Инвестициите са доста по-малки от предишни години. Но те са доста по-малки в цяла Европа. Значи, средно в Европа, да ви дам средноевропейските данни, средно за Европа за първите четири месеца, до края на април т.г., на фона на предикризисната 2008-а, да кажем, инвестициите са някъде около 12%. Но това е навсякъде - Германия, Франция, Испания, Италия. Просто хората в момента имат несигурност какво става с Европа, което е много различно с Азия, със Съединените щати, където вече са излезли от кризата и нещата вървят. България, общо взето, по тази тема е средностатистическа. Има известно изтичане на пари, но това е главно в банковата система, понеже с годините, последните три-четири години, особено в ипотечния пазар са влизали много пари, сега просто нетно само от депозитите на български граждани влизат пари. Така че реално няма такива притеснения, че, виждате ли, чужди инвеститори си изтеглят парите от България. Просто Европа в момента е в несигурно положение и инвестициите като цяло в Европа са забавят.
Ще привлече ли, според вас, нови немски инвеститори тон като този на министър-председателя от тази седмица към онези немски фирми, които имат бизнес в България и го бяха поканили на обяд? Сега, това е много деликатно - да ви накарам да кажете, че не сте съгласен примерно с Бойко Борисов.
Не, не, аз ще отговоря...
Ама вие наистина съгласен ли сте да се говори така на тези, на които чакаме да помогнат на българската икономика, давайки пари тук?
Не, на всеки въпрос трябва да има и отговор. Наистина този тип говорене стряска чужди инвеститори до някаква степен. Аз, пак казвам, съм си променил времето в последните...
Мнението.
... мнението в последните десет месеца, защото виждате, тази седмица, примерно, бивш гръцки министър призна, че "Сименс" му е дал подкуп. Значи, тази идея, че чуждите инвеститори са чисти, а българските инвеститори, видите ли, са по-нечисти, се оказва, че не е така. Имаме вече доста примери и от България, и от цяла Европа. От тази гледна точка премиерът е прав да казва - чуждите инвеститори не са ни по-мили от българските инвеститори. Това, разбира се, стряска хората, стряска германци, австрийци и т.н., защото те може би са свикнали на, така, към тях по-добро отношение. Такова отношение, аз съм съгласен тук с премиера, не трябва да има. Българските инвеститори трябва да са на равна нога с чуждите инвеститори. Но за инвеститорите като цяло вече, и тук моето мнение е малко по-различно от на премиера, ние трябва да сме много внимателни, защото те създават работните места. И ние трябва да им кажем - вижте, ние нарочно държим данъците да са ниски и за вас, и за хората, за да можете да работите с нас, искаме да създаваме работната ви среда. И от тази гледна точка трябва да има и по-внимателно говорене от това, което...
Например България чака немски инвеститор за голям енергиен проект, какъвто е "Белене", пътека се изкопа да се ходи до там да бъдат убеждавани да дойдат, едновременно с това на най-голямата немска енергийна компания - Е.ON, се говори по този начин. Ами, в края на краищата, за какво да идват, има толкова места по света, където могат да отидат. Нито сме уникален пазар... Може да си построят на други места атомни централи, след като ще им се говори така.
Значи, инвеститорите донякъде може би се стряскат от такива неща, но за тях е най-важна печалбата, а печалбата се определя от доста елементарни неща - какви са данъците. България има много добра данъчна политика и се подобрява с времето. Амбицията ми е до 2013 г. да имаме най-ниското данъчно бреме в Европа. Сега сме номер четири. Така че ни остават още три държави да надминем за следващите три години и малко. На тях им трябва и, общо взето, по-лесна бизнес среда. И там се връзва с темата за държавност. Служителите, държавните, трябва да работят бързо всички лицензи, всички лични карти, такива неща, трябва да се подобрят...
По тази логика трябва да сме номер четири по чужди инвестиции в Европа. Защо не сме номер четири?
Заради далаверите, които са правени в държавната администрация, и заради корупцията, която е съществувала досега. И точно от тази гледна точка аз напълно одобрявам всички тези неща, които се правят от МВР, от ДАНС, от митници, от НАП и т.н. Трябва просто да се прекъсне това отношение в държавата, че държавните служители, видите ли, работят за себе си, един вид, и за определени кръгове и всички далавери се върнат там. Просто излизат неща, които аз дори не мога, като бях при вашата колежка г-жа Ризова миналата седмица, преди мен имаше един друг българин, който е полицай, мисля, сега в САЩ. И тя го питаше - полицаите в Щатите мислите ли, че им дават подкупи. Той просто не можеше да отговори на въпроса, не го разбираше, един вид. Каза - никога. И аз се замислих, той преди мен беше. Никога, просто аз не мога да стигна до мисленето, че може да се даде подкуп в САЩ. Това трябва да стане и в България. И като стане това, заедно с ниските ни данъци, с улесняването на бизнес администрацията, което е и моя задача, и задача на министър Трайков, ще имаме много инвестиции. Не се притеснявам аз от тази тема.
Заемът като източник на пари през тази година не е актуален за България.
Не е актуален за България.
Никакви преговори с МВФ.
Никакви преговори с МВФ, много далеч сме от това. Толкова сме далеч, че е немислимо всъщност да има такива...
Емитиране обаче на облигации ще има ли? Как ще се съберат тези 200-300 млн. лева продажба на дълг на местния пазар? Това няма ли да са облигациите...
Това са местни облигации, но това всяка година всъщност се прави. Тази година просто се прави малко повече, до 300 млн. лева такива облигации. Всеки месец се прави по нещо. Това обаче, една част, е изплащане на предишни дългове, един вид, ние просто взимаме допълнителни облигации, за да изплащаме дългове, и малко допълнителни пари. Но ако видим, че вътрешната конюнктура не е положителна, в смисъл - трябва да плащаме високи лихви, и това всъщност няма да правим толкова често. В момента най-евтиният ресурс е фискалният резерв. Той затова е и събран. Няма никакво притеснение, че някакси има несигурност от това. Напротив, това е най-сигурното нещо да се прави. Всъщност, най-сигурното е да не се влиза в дефицит, но това никой в Европа не може тази година да го направи. Следващото най-сигурно е малък дефицит. И аз за това се боря с моя екип всеки ден. Но ако стане някакъв малък дефицит, фискалният резерв е най-добрият начин това да се покрие.
Добре, ама като давате по-висок праг за дефицита, не отваряте ли една възможност за всички останали министри да ви притискат и да казват - виж сега, то парламентът даде, ти не даваш, и най-накрая да се стигне до високия дефицит, който вие казвате, че няма да бъде използван, над три милиарда лева, а ще бъдат използвани само два?
Там има този тип сметка, един вид, че, от една страна, трябва да се пресекат всичките желания на министри, общини и всички останали организации да харчат повече. И всъщност по време на криза трябва да сме пестеливи, трябва да сме като габровци - да харчим колкото се може по-малко, защото тогава ще излезем и от кризата най-бързо и най-добре. И аз за това се боря всеки ден. Ако обаче това е ненапълно възможно, защото наистина някои инфраструктурни проекти са добре да се построят, в някои случаи социалните плащания трябва наистина да са по-големи, тогава просто мислим по какъв най-лесен начин това да стане, без обаче да поставяме въпроси в главите на външните анализатори. От тази гледна точка нашето решение е - най-консервативен сега, за да може, ако има някакви изненади, те да са само положителни, което на външните пазари работи най-добре.
Ще има ли данък богатство?
От следващата година ще има данък богатство. Той може да започне само от 1 януари, законово. Така че по това вече се работи, в парламента е разработен този данък. Първи януари следващата година.
Грешка ли беше вдигането на акцизите на цигарите, което доведе до увеличаване на контрабандата?
Не, беше всъщност един от най-добрите, макар и оспорвани, ходове, които съм правил от последните десет месеца. И това ще се види в годините. Така че там въобще не се притеснявам, дори не следя този дебат.
Ама сега не се вижда и дава много хляб и на БСП. Дори противниците ви от опозицията казват, че конфликтът, искрите между МВР и митници, респективно било заради битка за овладяване на контрабандните канали. Тяхната логика, доколкото разбирам, е, че даже акцизите са вдигнати с цел да се увеличи контрабандата, за да има далавера за тези, дето са на власт, и те, понеже като има далавера, са се счепкали в момента.
От БСП много разбират от далавери. Така че те като говорят за далавера, наистина трябва да се слуша, защото те са създали огромната част от далаверите в държавата. Така че те като говорят за далавера, наистина трябва да ги слушаме, те са майстори от тази гледна точка. Но тук има две теми. Първо, че акцизът се вдигна от 1 април тази година, реално няма дори и два месеца. Не може да се очаква народът е чакал 20 години за реформите в здравеопазването, чакал е 20 години за реформите в пенсионната система, 20 години е чакал за реформите в енергетиката, не може за по-малко от два месеца да се каже - ето, тук стана нещо и, вижте, то не работи. Да изчакаме още три-четири месеца. Аз съм убеден, че след четири месеца, три месеца от сега, хората... въобще ще изчезне тази тема, просто понеже ще видят две неща. Първо, защо се вдига сега акцизът по-рязко? За да не се вдига акцизът в следващите три години. Тази година, понеже има сравнително малък икономически растеж и в България, и в Европа, ще има по-ниска инфлация в сравнение със следващите години. Сега вдигаме, за да не го вдигаме 2011-а, 2012-а, 2013-а година, когато ще има повече инфлация.
Само да ви прекъсна, никога не съм разбирал тази финансова логика, която използваха и всички предишни управляващи, като вдигаха примерно акциза върху ракията и казваха - ние сега ще ви накараме 2007-а да платите всичко, дето сме планирали до 2013-а. Ако нещо можеш да отлагаш и без лихва да го платиш след пет години, защо да го плащаш сега? Няма никаква човешка логика в това.
Човешката логика е, че ние до 2013-а така или иначе трябва да стигнем 90 евро на 1000 къса цигари. Ние бяхме...
Ами, дайте 2013-а да го стигнем. Нали няма лихва да има върху тази работа?
Тогава обаче трябва да се... Значи, беше 52 евро до миналата година, тогава трябва да го увеличим с 80% на една година. 2013 г. ще бъде добра година за българската икономика, в смисъл - дотогава и европейската икономика ще се развива добре. В добри години за икономиката има и голяма инфлация. И ние на фона на така или иначе инфлацията 2013 г., ако сложим допълнителна инфлация, тогава пък пенсиите... Тогава кой ще страда - ще страдат пенсионерите. Аз не искам да страдат пенсионерите и социално слабите.
Ами, то 2013-а няма да се пуши, нали най-сетне тогава ще отмените тези разрешения, които дадохте за пушене по заведенията.
Надявам се. Просто аз обяснявам логиката как акциз, ако въобще някъде трябва да се вдига акциз, той трябва да се вдига по време на слаба икономика, за да може да не влияе отрицателно на инфлацията. И това беше правилното решение. И съм убеден, че след няколко месеца ще се види, че е правилното решение.
Друга идея за пари беше приемането на еврото. Това трудно се разбираше. Вие, икономистите, не успявате много да го обясните. Но голямата идея на влизането в еврозоната за България е да се освободят средства, които в момента принудително стоят замразени, за да крепят курса на лева към еврото.
Там има всъщност две идеи. Наистина, това е голямата идея, че в момента България има голям валутен резерв и фискален резерв, между другото, за да крепим курса на еврото. В момента, в който влезем в еврото, тези пари веднага могат да се използват...
Тогава вместо харчене на резерва за покриване на дефицит, не трябваше ли да се хвърлят усилията в това, в което бяхте поели в началото на годината - наистина да се влиза час по-скоро в чакалнята за еврото?
И ние ги хвърлихме. Знаете, че аз много последователно съм говорил и съм се борил по тази тема. Тази година...
Защо се отказахте?
Не съм се отказал, продължаваме да вървим по тази линия и по тези стъпки. Тази година обаче е невъзможно, дори и всички критерии да попълним, да се влезе в ERM-2, а оттам в еврозоната, просто понеже има такава огромна несигурност в самата еврозона накъде вървят нещата, че всъщност на нас не ни е изгодно тази година, дори и да бяхме покрили всички критерии, защото виждате какво става с еврото. Еврото поевтинява от последните месец-два. И преди да се изчисти темата за Гърция и въобще бъдещето, как Гърция ще излезе от сегашната криза, изгодността ни за влизане в механизма ERM-2 рязко спадна.
И, разбира се, възможност да се изкарат пари е като не се харчат - нещо, за което непрекъснато говорите. Вие тръгнахте ли с колело на работа?
Доста повече вървя пеша. От моето министерство до Министерския съвет вече ходя пеша, до другите министерства ходя пеша. Още от Бояна до моето министерство не съм тръгнал...
Да ви кажа, трябва може би да има пък и разум в, така, желанието да спестяваш пари. Според мен не ми се струва разумно да ходите с колело от Бояна до Министерство на финансите. По-добре е човек с такъв капацитет като вашия в това време, дето ще го губи да кара колело из София, да бъде на работното си място и да иде до там с кола. Къде са разумните граници, като се взимат решения от какво ще се пести? Нали, друг пример - разумно ли е да не пръскат срещу комари. Въпрос от парламентарния контрол миналата седмица. Защото като не напръскат срещу комари, ще се изпоразболее много народ.
И отговорът там е - общините имат бюджети, това е работа на общините. Защо да е работа на финансовото министерство да се занимава и с пръскането срещу комари? Общините имат...
А няма ли логика... ама ако Свищов пръска, а Никопол не пръска, той, комарът, не знае в коя община живее...
И понеже има, ... аз съм убеден, не само съм убеден, а знам със сигурност, че дунавските кметове се събират, бях току-що в Русе. А бях и в Букурещ за един ден и там излезе темата за дунавска стратегия и т.н. Знам, че общинарите и въобще кметовете се събират, по Дунав, много често. Просто да се разберат те. Не може, това е част от държавността, не може всички да очакват, че някъде ще им се спусне нещо.
Лошото е, ако един кмет разсъждава като вас, че трябва да се пести от нещо, нали, и реши да спести от комарите, всички да се спукат да пръскат, и в Румъния, и в България, няма да се постигне ефект. То като с хлебарките в блоковете, нали, трябва да се напръскат всички. Трябва да има някакво централно решение.
Ама, не... Ето, вижте, вие започвате да си противоречите. Значи, за личните карти и т.н. бяхте съгласни, че трябва някой експерт, някой началник отдел... трябва тези решения, които са елементарни, да се правят там. А сега за комарите... един вид, изглежда, че финансовият министър трябва да решава и въпроса с комарите. Те си имат, общините, бюджети. Тези бюджети трябва да се използват за местни нужни. Комарите са местна нужда. Аз не мога след това да отида и да убедя примерно сираците в Ловеч, че на тях не мога да им дам допълнително пари, понеже, видите ли, в Лом кметът не иска да си харчи неговите пари или във Видин кметът, или в Русе кметът. Това е работа на кметовете по Дунав.
"Дума" тази седмица пише, че касата принуждава лекарите да дават по-малко направления и обобщава, че България, за специалист направления, че България по пари за здраве е след Ботсуана с 283 долара на човек, при 371 в Ботсуана. Не знам защо са избрали точно с Ботсуана да се сравняваме. Но има ли такъв вид натиск - за сметка на качеството на здравеопазването да не се харчат пари?
Не, няма такъв. Няма такъв натиск. Има натиск да не се правят далавери. И там, както навсякъде другаде в държавната администрация, се оказва, че с години са се правели много далавери и много пари са изтичали не за медицински нужди и не за подобряване или въобще държане на добро ниво на качеството. Сега има прекрасен екип в здравното министерство и в здравната каса и те се борят, от една страна, да увеличават качеството на услугата, от друга страна, всичките пари, които са се губили с времето, да се използват за здраве. Затова им даваме и допълнителни 220 милиона.
Готов ли сте с финансовия мениджър на БАН?
Не още.
Кой ще бъде?
Очаквам от БАН предложение, а и моите експерти готвят предложения, също и министър Сергей Игнатов, какви ще са му характеристиките. И аз всъщност мисля, това пак е част от една открита държавност, не само, така, да реша на фона на моето министерство, а просто да публикувам в медиите и да кажа - търсим ето този човек, това са му характеристиките, искам всички да кандидатстват...
Да, това е новина. Ще изберете финансовия мениджър на БАН с конкурс...
Да, с конкурс.
... публичен.
И не само с публичен конкурс, а просто ще го сложа в медиите и ще кажа - търси се следният човек, всички, които кандидатстват, да заповядат. И тук може би е другата тема за държавност. Сега, понеже има много студенти, които завършват обучението, абитуриенти и т.н., всичките тях ги призовавам - трябва ни много... техните качества, хора, които са млади, които знаят езици, които са енергични, които наистина искат положението в държавата да се промени. Като излизате сега от университетските скамейки, моля, мислете и за работа в държавната администрация. На мен ни трябват много такива хора. На другите министерства. . .
Вие ще съкращавате...
Ще съкращаваме и ще съкращаваме допълнително, за да може да влязат и млади добри хора, които искат наистина да работят за държавата.
Тоест ще сменяте стари кадри с нови?
Оптимизация. Ще сменяме всички тези, които са доказали, че не работят добре за държавата и за хората, а работят за себе си.
Отстъпихте ли всъщност от идеите си за реформа в науката, конкретно в БАН, университетите? Понеже преди две седмици премиерът изглежда се разбра с БАН, неподкрепяйки планове например за децентрализация на финансирането.
Има известно напред-назад. Моите идеи не само за образованието и науката, а въобще за здравеопазване, държавна реформа в държавната администрация, не са се променили с времето. И аз съм убеден, че това е единственият начин това управление да остане в историята и да спечели втори мандат като успешно управление, като направи тези три неща - инфраструктура по-добра, държавност, рязка промяна в държавната администрация, скок в производството. За да се направи това обаче, трябват ни тези реформи. Така че да, от време на време има някакво съмнение, повече разговори и т.н. Но за мен тези реформи, ако не станат до края на годината, ние няма да останем в историята като кой знае колко успешно правителство. Просто ще сме се справили.
А ще затвори ли Софийският университет до края на годината заради дългове?
Не, това пак са такива приказки. И въобще донякъде аз вече, понеже от десет месеца се занимавам с хора, които постоянно искат повече пари и повече пари, и повече пари... някои от тях вече разбраха, нали, как работя. Просто на мен това ми е навикът от Съединените щати - че някой като дойде и каже нещо просто бомбастично, че, ето, затваряме Софийския университет, аз автоматично вече не им вярвам в следващите преговори, понеже знам, че те мятат, един вид.
Аз се опитах да чета откъде им идват дълговете. И огромната част, почти половината, е за извозването на боклука. И като се замисли човек, Софийският университет не изхвърля толкова много боклук, а просто българската система за определяне колко да плащаш за хвърляне на боклук е сбъркана, защото не те гледат колко хвърляш, че хвърляш два листа, а те гледат колко ти струва сградата.
Значи, аз напоследък бях в няколко университета, знаете, че преди два дни дадох лекция в Русенския университет, а миналата седмица дадох лекция в Свободния бургаски университет. И двата университета работят прекрасно, нямат никакви проблеми с бюджета, може би понеже се справят по-добре... Не може би, а определено се справят по-добре. Така че вместо да се оплакват хората от Софийския университет, да вземат да си свършат работата. Всъщност и там, както в БАН, в БАН трябва да има финансов мениджмънт, и в Софийския университет трябва да има някой, който наистина разбира и се занимава с финанси.
Тоест искате ли този модел, така, на премиера, финансови мениджъри, назначавани от финансовото министерство да го има и в университетите, държавните?
Същият модел трябва да влезе... Не от финансовото министерство, но Министерство на образованието, което всъщност е отговарящото министерство, разбира се, ако искат...
Да има финансови мениджъри и в университетите.
И по същия начин те да се огласяват, да има конкурс, обществен конкурс, и да се знае кой прави тези неща. Но като се оплакват... не може, от една страна, примерно Нов български университет, Бургаският, Русенският да вървят прекрасно, Русенският университет огромен нов корпус, 13 000 кв.м, е направил на лични пари, а Софийският университет да се оплаква. Явно не им е добро управлението.
Като казахте кой ще затваря през годината, Софийският районен съд обяви тази седмица, че ще стигне до затваряне заради липса на средствата, особено ако се реализират законовите възможности да бъдат заведени дела например от мобилните оператори, които не са си събрали вземанията, десетки хиляди дела. Той, Софийският районен съд, и в момента едва работи. Какъв е проблемът на една държава да реши на най-големия местен съд проблема със сградата?
Ами, проблемът явно е бил, че, пак се връщаме кога се правят реформи. Ако е вярно, че реформи се правят като има пари, защо не им е решен проблемът в предишните четири-пет години, когато в цяла Европа е вървяло прекрасно всичко, не само в България, а цяла Европа? Като е имало много пари, защо тогава не са им дали нова сграда? Това е за мен интересният въпрос. Сега по време на най-дълбоката криза, казва Ангела Меркел, от 50 години, внезапно, и аз ги разбирам напълно наистина, аз съм бил там, в окаяно състояние е сегашната им сграда, наистина е така, по четири-пет души способни съдии са в една стая, папките им са по...
Земята.
...земята. Много е лошо. Но аз как да намеря тези 200 милиона, или колко милиона, 150-200 милиона, точно в тази година? Опираме пак до тази тема - дали да са за комарите, дали да са 150 милиона за там, дали да са за социални. И нашата стратегия е ясна - повече инфраструктура и във време на криза е важно всички социално слаби да са добре покрити. Това ние правим.
А разумно ли е да се съкращават хора точно сега, като с това се влекат и всички изплащания на обезщетения за такъв вид съкращения? Няма ли точно в тази година да излезе много скъпо на държавата, както впрочем започва да се оказва с военното министерство например? Или от ДАНС, ми се струва, през седмицата обясняваха, че като съкратят 20%, толкова пари трябва да им дадат, че то е повече, ако те си стоят там.
Разумно е, защото иначе няма да стане. Веднъж като излезем от кризата просто хората, всичките в управлението, на всички нива, казват - имаме повече пари, защо да правим реформи. И там пак стигаме до темата, ако реформа се прави, това е един вид реформа - оптимизацията, с пари, защо не е направена предишните четири години...
След малко започваме дебат с политиците. Ще участва Волен Сидеров от "Атака". Та да изясним, потвърждавате ли, че сте съгласен с "Атака", че трябва да се сложи държавно регулиран горен праг на лихвите по кредитите?
Не, не съм казвал такова нещо. Вчера г-н Сидеров ме запозна с тяхната идея. Тя се отнася главно върху някои промени в закони, отнасящи се за банковата система. Това е ресорът на г-н Искров. Аз го посъветвах веднага да се свърже с г-н Искров, той вече го беше направил между другото, и да се срещнат и да ги обсъдят тези теми. Това е напълно извън моя ресор и е работа на БНБ. Просто не ми е работа аз да давам коментари...
Е, то, че е извън ресора... А като икономист смятате ли, че е разумно? Понеже от съобщения на "Атака" ви цитират, че вие сте казал за такива дебати, че самият ЕС обмисля да направи нещо такова. Вие смятате ли, че е добре ЕС да направи такова нещо и България да сложи също регулация на лихвите на банките?
Европейският съюз наистина има доста разговори за повече регулиране на банковия и на извънбанковия финансов сектор. Примерно още миналата седмица се решиха някои неща в извънбанковия сектор, много повече регулация. В Германия също това стана. Там вече е моят ресор. Така че в извънбанковия сектор аз наистина съм на мнение, че трябва много повече регулация. Банковият сектор - БНБ и г-н Искров. Аз нито като министър, нито като икономист...
Ще се изказвате.
...мога да се изказвам.
Мисли ли кабинетът предсрочни избори...
Не.
...предположение от "168 часа"? Как ви изглежда това? Започнахте ли да мислите и политически - сега, как е по-изгодно, ако се задълбочава кризата, да продължавате да управлявате, или докато още сте със солидна подкрепа да потърсите нов мандат с още повече депутати?
Най-изгодно е да направим всичките реформи, които са залегнали в нашата програма, и да ги направим бързо, до края на тази година. В някои направления, примерно, както казах, сигурност, борба с далаверите, се справяме прекрасно като правителство. В други неща - усвояване на еврофондовете, се справяме много добре, но има още какво може да се направи. Някои министри са отличници - Нона Караджова, г-н Цветанов, Росен Плевнелиев, Вежди Рашидов, а други...
А, Вежди Рашидов. Четох, че с него сте скаран, в някакъв вестник...
Пълна измислица. Напротив, което беше иронично, че точно...
Пак за пари.
... точно в седмицата, в която някой ми каза наистина, че е излязло това, а пък ние събота и неделя бяхме заедно със семействата си, бяхме заедно. Напротив, той е един от министрите, и вчера бяхме заедно...
"Призракът на Дянков витае над "Аскеер"-ите" - заглавие в "24 часа".
Надявам се, че призракът навсякъде е в държавата, защото ние тази година трябва да сме пестеливи, както аз се опитвам да съм пестелив. Всъщност заглавието трябва да е - призракът на габровците или на Габрово, защото аз се опитвам да съм спестовен толкова, колкото габровците, поне така им се носи славата, че са. И това е, от тази гледна точка всички трябва да спестяват. Аз в моето министерство тази година съм съкратил разходите с близо 30%. И като дойде някой при мен и ми казва, че няма пари, аз веднага им казвам - с 30% намалили ли сте си разходите? Ако - не, не ме занимавайте.
Реформатор или бушон е Симеон Дянков, пита в началото на месеца швейцарският вестник "Нойе цюрхер цайтунг".
Реформатор и продължава да се бори за всички реформи, защото това е начинът България да стане една богата държава.
Как гледате впрочем на тези непрекъснати слухове, че скоро си отивате от българската политика?
Смешни. Аз съм казал и продължавам да казвам - на нас ни трябват поне два мандата, за да оправим всичките неща, които сме се хванали да правим. От тази гледна точка аз гледам на моя престой в България като двумандатен или, общо взето, си правя сметките след 2017 г. А оттам нататък вече какво - дотогава предполагам всичките, едно, ще сме успели, друго, е хубаво и на други хора да се даде възможност, и трето, вече можем да си мислим повече за семействата, защото това малко изостава. Толкова... примерно в последните осем дни аз съм бил в осем български града и чак тази сутрин успях да си видя децата.
Два мандата, много исторически гледате на присъствието си в политиката.
Значи, някой като се хване с нещо, трябва да каже какви са му целите. Аз за този мандат казах за мен кои са важните три цели - много по-добри пътища и инфраструктура, много по-добра борба с далаверите, ново чувство за държавност и скок в българското производство. Това е за този мандат. За следващия мандат остават още няколко големи цели. Това е вече вторият програмен период за еврофондовете, там искам още по-добре да се справяме, вече всичките да ги усвояваме. Искам за Северна България много повече инфраструктура, защото сега дори да усвоим всичките еврофондове за инфраструктура, те всъщност са всички в Южна България, а градове като моя град Ловеч примерно или Русе остават без добри проекти. Аз искам за следващия програмен период бързо да се ходи до Видин, до Русе, до Варна, до Ловеч.
В следващия мандат - магистрала до Ловеч...
В следващия мандат магистрала не само до Ловеч, а въобще в Северна България, магистрала до Видин, магистрала до Русе, магистрала, добра, до Варна. Навсякъде в Северна България това трябва да се...
Казахте ми, че при тези обиколки сте разбрал, че дядо ви бил, прапрадядо ви бил депутат. Тоест вие не сте случайно явление в политиката, вие сте родствено свързан със...
Да, в един от градовете... аз бях в Пловдив, Бургас, Търново, бях в Севлиево, Русе, Разград, Плевен. Но в Севлиево се оказа нещо, което с времето може би ми е казвано, но се оказа, че прапрапрадядо ми, който се е казвал Михо Минков-Гълъба, е бил кмет на едно малко селце - Скандалото, и е бил депутат в първото Велико народно събрание 1879 г., представляващ Севлиевския край. Та един вид се оказва, че и...
Прадядо ви е писал първата Конституция на България.
Прапрапрадядо ми Михо Минков-Гълъба.
Симеон Дянков - искам втори мандат.
Точно така.
