- Н.Пр. Хорхе Фуентес, превод: Дора Цветкова
През тази седмица Белгия пое председателството на Европейския съюз. През първата половина на годината начело беше Испания. В Брюксел нямаше никакви официални церемонии за предаване на председателството от Испания на Белгия. Междувременно Оливие Шастел, държавният секретар по европейските въпроси, съобщи, че белгийско председателство на Европейския съюз ще струва на страната 118,5 млн. евро.
Събеседници в предаването „Седмицата" на Дарик дни след предаването на „европейското кормило" бяха Хорхе Фуентес Монсонис Вилайонга, посланик на Испания у нас, и Марк Михелсен, посланик на Белгия.
Ще се справи ли Белгия с председателството, докато се опитва да състави новото си правителство?
Краткият отговор е „да", защото програмата за белгийското председателство беше подготвена още преди повече от година, заедно с нашите унгарски и испански колеги. Тя беше подготвена от федералното правителство и от регионалните правителства, а всъщност те продължават да управляват, те са си на мястото и през тези шест месеца ще бъдат, за да изпълняват нашия отрязък от тази програма. И другото нещо, което е важно, в Белгия няма евроскептични партии и дори да се промени управляващата коалиция, нашето отношение ще остане същото.
Чехия беше в подобно положение, председателстваше съюза без да има правителство. Не трябва ли да се промени тази система вече, председателстващи държави, когато съюзът си има президент.
Не, не смятам, защото според мен ротационното председателство, което съществуваше преди приемането на Лисабонския договор, съществува и след него с някои малки изменения, е добро, защото то дава, така да се каже, едно общо притежание на всички страни в Европейския съюз. Защото понякога хората смятат, че Европейският съюз е нещо далечно, но когато твоята страна застане начело на съюза в продължение на шест месеца, тогава знаеш, че наистина страната работи нещо и че има някакво значение.
Какво иска да свърши Белгия, начело на Европейския съюз през следващите шест месеца?
Твърде много. Доста неща искаме да свършим. Публикувахме програма, която е около 40 страници, 10 от нея са политически синтез, но всички останали са с разпределени задачи по съответните области. Все пак мога да кажа най-общо, че има пет основни области, в които искаме да съсредоточим работата си. Първата област, в която ще се стремим да направим много, това е подобряване на социално-икономическото положение. Естествено, може да се наложи да управляваме кризата ден за ден, както правеше испанското председателство в случая с Гърция, но пък друго предизвикателство пред нас е справянето с кризата в средносрочен и дългосрочен период. Например за средносрочен период сме си поставили задача затягане на бюджетните правила в Европейския съюз, както и затягане на правилата, по които работят финансовите пазари. Това трябва да предотврати случването на нова финансова или на нова бюджетна криза. И, естествено, дългосрочна задача - изпълняване на стратегията „Европа 2020", в която основната цел е да постигнем европейските икономики да бъдат конкурентноспособни и същевременно да има висок брой заети хора. Европейската стратегия „Европа 2020" беше приета на срещата на върха в Брюксел преди две седмици, в края на испанското председателство, но оттук нататък всяка една от държавите в Европейския съюз трябва да направи своя собствена стратегия и това трябва да се случи през следващите шест месеца.
Каква трябва да бъде политиката спрямо Гърция по време на белгийското председателство? Ще продължите ли линията от времето на испанското, да се плаща от Европа за гръцките дългове?
Заради Гърция беше приета т.нар. спасителна програма. Това стана по времето на испанското председателство, но пък изпълнението й ще продължи и по време на белгийското председателство. Ние трябва да се придържаме към изпълняването на тази програма, ако е възможно.
А съгласни ли са белгийците да плащат за гръцкия хубав живот досега?
Това е въпрос на европейска солидарност, защото ако погледнем различните бюджети, предимно за земеделие, ще видим, че някои от страните всъщност дават, други пък само получават, но това е част от играта.
Да, но в Белгия, даже в Брюксел, ресторантите след 10 се изпразват, когато гърците, нищо, че следващият ден е работен, отиват да играят сиртаки. Съгласни ли са белгийците да плащат за това?
Това не е точно така. Този спасителен план беше направен заедно с участието на Гърция, която трябваше да предложи много сериозни мерки за, така, за големи съкращения на разходите. Сега тези мерки се изпълняват като целта е в един средносрочен период Гърция да оздравее, да стъпи на краката си.
Ще има ли компенсации за България заради непрекъснатите гръцки блокади?
Нямам информация точно по този въпрос.
А вие какво мислите? Честно ли е Европейският съюз да даде парите на гърците, които всъщност блокират българите?
Знаете, една от основните ценности на Европейския съюз е свободното движение. Със сигурност това, което се случва, не е точно най-доброто нещо, което показва това, но пък подобни неща се случват не само между България и Гърция. Такива блокади на улици, на градове, на граници се случват и между други държави, особено когато става въпрос за някакви проблеми, свързани със земеделието.
Ще помогне ли белгийското председателство в търсенето на пари за атомна централа при Белене в България? Това европейски проект ли е?
Доколкото знам, българското правителство търси чуждестранни инвеститори за този проект. Това не е европейски въпрос.
Подкрепя ли Белгия българо-руските енергийни проекти? Те от полза ли са за Европа?
Ние подкрепяме политика, която намалява зависимостта на Европа от един доставчик, независимо дали е Русия, дали е страна от Близкия Изток или която и да е друга държава. Защото когато има няколко доставчици на нещо, тогава имаме една чисто икономическа ситуация на конкурентноспособност, на конкуренция. Когато има един доставчик, това не е въобще здравословно за ситуацията.
Какво очаквате още да направи България в противодействието на престъпността и корупцията? Имате ли опасения, които се появяват в западни издания, че пък сега се залита към полицейщина?
Ако говорите за статията в „Икономист", аз се запознах с нея в подробности. Мога да ви кажа, че, първо, не пише чак такива работи, каквито българската преса се опитва да намери. Това е първото, което искам да ви кажа. Освен това знаете, че България влезе в Европейския съюз, но пък съюзът посочи две проблемни области - борбата с организираната престъпност и проблемите в съдебната система - и заради това беше създаден този механизъм за проверка и оценка. По-рано през седмицата бях на една конференция заедно с вътрешния министър Цветанов и с министъра на правосъдието Маргарита Попова. И двамата много ясно казаха, че според тях този механизъм за проверка и оценка е много добър, защото той помага на България да постигне напредък в тези области. В пълния текст на годишния доклад от миналия юли може да видите 20, така да кажем, напътствия, които чисто оперативно могат да се приложат и да предизвикат напредък. И да се върнем на първоначалния ви въпрос, полицейска държава ли е България. България е част от европейското юридическо пространство, от международното юридическо пространство, и тя е длъжна да спазва Хартата за правата на човека. И ако има някакво нарушение, незабавно биха се предизвикали такива много бурни реакции.
Вие сте посланик и за Македония, нали?
Македония, Косово, Албания, да.
Значи знаете името, което Белгия ще предложи на Македония за разрешаване на спора с Гърция? Понеже вашият досегашен премиер Ив Льотерм говори за амбиция по време на белгийското председателство да бъде решен спорът с Гърция.
Трябва да ви кажа, че Белгия не е част от преговорния процес. Както знаете, има рамка на ООН и с тези преговори се занимава г-н Нимец. Освен това има директни контакти между премиерите на двете страни. Това, което мога да кажа сега, е, че искрено се... Белгия искрено се надява, че Македония и Гърция ще успеят да намерят решение на този спор, защото Македония принадлежи на семейството на Европейския съюз, принадлежи на семейството на НАТО. В момента, в който бъде решен спорът с името, Македония може моментално да се присъедини към НАТО и да започне вече съвсем практически стъпки към присъединяване към Европейския съюз.
Вярно ли е това, което пише „24 часа" под главата си, че в Белгия купуват български коли заради евтинията, че били много евтини? Български, в смисъл от България, втора ръка коли.
Не знам нищо за това.
Има ли опасност председателстващата Европейския съюз държава да се разпадне, докато го председателства? Понеже, да обясня на слушателите, истинската мечта на натоварения от крал Албер Втори лидер на Новия фламандски алианс Барт де Вевер е да състави не общо правителство на Белгия, а на независима Фландрия?
Трудно ми е да кажа какво мислят всички белгийски политици. Но трябва да ви кажа, че между федералната държава, която съществува сега, и вероятното й разпадане има много други възможности, които вероятно ще бъдат разгледани и ще бъдат обсъждани, преди да се вземе такова решение.
Хорхе Фуентес:
Защо по време на испанското председателство ЕС реши да дава пари на Гърция? Това не е ли сигнал към всички, че могат да харчат пари безразборно?
Не, аз мисля, че това е един знак на сигурност и солидарност. Гръцката криза в действителност беше може би кризата на всички нас, обща криза. И ако действително Гърция беше влязла в този тежък, труден кръг и падане надолу по икономически причини, а тя беше започнала да върви надолу, това би имало много лоши последствия за всички страни от еврозоната. И следователно, и това би се разпростряло и върху всички страни от съюза. Така или иначе, вие знаете много добре, че този заем за Гърция беше направен с всичките необходими гаранции, за да сме сигурни, че тези пари ще бъдат върнати, защото те излизат от джоба на съюза, и междувпрочем ще бъдат върнати в едни много строго определени, и то предварително определени срокове.
Не говорите точно като белгийския посланик. Той беше по-сдържан, защото за северната част на Европа важи това, че хората там си лягат рано и работят много. Докато тук, за нашия край, в Гърция вечер сиртаки, в Испания - фламенко.
Да, има север, има юг в ЕС. И всяка част има своите начини, по които оперира, по които работи и живее. Така или иначе, аз съм много по-голям ветеран, много по-дълго време ветеран, освен това съм на повече години, отколкото белгийският посланик, и мога да говоря абсолютно спокойно. Това спокойствие ми идва от възрастта.
Защо Гърция не беше наказана за блокадите срещу България? Защо България не получи компенсации? По модела, по който този въпрос се е решавал при блокадите на земеделски производители между Франция и Испания?
Вижте, кризите, селскостопанските кризи много често се случват в рамките на ЕС и даже на външните ни граници. Когато има някакви цени на селскостопанските продукти, които са по-различни и се различават от една страна и съседната на нея, тогава винаги има неизбежни сблъсъци по тези или други причини между земеделците. Ние имахме такива кризи между Франция и Испания, между Испания и Мароко. А пък вие имахте такива сблъсъци или такава криза между България и Гърция. Вярно е, че характерът на кризите никога не е един и същи. Винаги има някакви малки разлики. Но до момента ЕС никога не се е намесвал, за да може да умиротвори конфликт от този сорт. Може би е необходимо да се прави завбъдеще.
Заради Гърция ли България по време на испанското председателство не можа да тръгне по пътя на приемането на eврото? Това е най-честото обяснение, което дават българските политици. Те казват, о, те никога няма да ни дадат сега да въведем еврото, защото то има толкова много проблеми заради гърците.
Разбирам ви, но в този случай аз винаги бях предупреждавал и някои са ми казвали, че аз съм разполагал може би с някаква привилегирована информация, но все пак аз бях предупреждавал в общ план, че за България да бърза да иска да влезе в еврозоната, по-скоро не е... не, това не беше спешен въпрос. Преди всичко, защото влизането на една страна в еврозоната винаги води до много предимства за страната и те са добрите страни. Но също така води и до едно оскъпяване на живота в тази страна. И в този смисъл в България ние бихме видели едно увеличаване на цените и не същото увеличаване на заплатите. Аз мисля и... че винаги съм смятал, че България добре трябва да избере момента, в който ще предложи кандидатурата си. Сега, но какво стана всъщност? Че България видя, че нейните цифри и нейните показатели не са тези, които първоначално се смяташе, че са, и че цифрата на задлъжнялост не беше до 3% или по-малко от 3%. Междувпрочем така се и мислеше, а почти стига до 4%. И при тези условия естествено, вече вие не бяхте подготвени, за да влезете в еврозоната. Аз не мисля, че България трябва да хвърля цялата вина върху съседката си Гърция. Отношенията трябва да са добри. Гърция е един от основните ваши съюзници и партньори, и вие трябва да съхранявате и да пазите тези добри взаимоотношения.
Какво не свършихте испанците през първата половина на тази година в евросъюза? Какво трябва да свършат белгийците до края на годината?
Аз мисля, че да, че ние можахме да свършим някои неща. Първо, правилно прилагане на решенията на Лисабонския договор. Също така можахме да направим това предаване на властта към новите институции на съюза. Също така можахме да организираме, да направим един голям брой срещи на върха. Е, тази със САЩ не се получи, но практически с всички останали, които бяха предвидени, бяха организирани и се състояха. И също така можахме да работим по напредъка във връзка с конференциите на Стокхолм и от Копенхаген. Сега, какво не можахме да направим. Естествено, ние не можахме да превъзмогнем икономическата криза, която засяга цяла Европа. Следователно, ние идентифицирахме и дадохме пътищата за разрешаването на този проблем, идентифицирахме икономическия проблем и започнахме да вземаме мерките - намаляване на дефицита, по-големи жертви от страна на обществото, призиви да се харчи по-малко, да се намалят бюджетните дефицити също така и т.н., и т.н. Беше ясно, че кризата нямаше да приключи за шест месеца и дано да може да приключи за няколко години.
