Интервю със зам.-главния редактор на "Новая газета" - Андрей Липский.
Приятелите на Александър Литвиненко казват, че той беше убит заради критиките му срещу руското правителство, съгласен ли сте с подобна теза?
Не знаем кой го е убил. Но често казано мисля, че това убийство е много неизгодно и за президента Путин, и за най-близкото му обкръжение. Както се казва, не му беше времето на това убийство! Иначе, това, което се случи с Литвиненко е цинично. Сама разбирате, че както убийството на Политковска се случи в навечерието на носталгичната визита на Путин в Дрезден, така сега - убийството на Литвиненко се случва в момента, в който Русия има да решава много трудни въпроси. Ще попитате - чия е тази игра? Разбира се, че всичко много напомня почерка на руските специални служби. Но каква е тази игра? Срещу кого е тя? Това е много трудно да се каже. Вярно е, че напоследък Литвиненко не беше някаква непосредствена заплаха за висшия ешалон на властта в Москва. Нищо особено скандално не можеше да съобщи. Но все пак остава впечатлението, че това е много сложна цинична комбинация от различни политически игри.
В предсмъртното си писмо Литвиненко нарича президента Путин жесток варварин и пише: Нека Господ да ви прости за това, което направихте не само с мен, но и с любимата ми Русия и нейния народ” – какво си мислите като слушате тези редове?
Очевидно тези редове отразяват неговата представа за живота. Той влезе в конфликт с руските власти, той започна непримирима битка. И тези негови думи звучат съвсем естествено. Но тук възниква друг въпрос – проблемът е в това, че Литвиненко заяви, че разполага с фамилии на хора, които са свързани с убийството на Анна Политковска и че той е готов да предаде на „Новя газета” този списък с имена. Но в редакцията така и не получихме нищо. Ето това също е интересен въпрос.
Тогава, смятате ли, че убийството на Литвиненко е пряко свързано с това на Политковска?
Не мисля, че между двете убийства има пряка връзка. Връзката по-скоро е опосредствена. Може би убийството на Литвиненко е свързано с определени среди, които в момента имат изгода от това да стряскат руското общество и световната общност, за да постигнат определени политически цели. Нямам предвид нашите дисиденти ни на Запад, а това, че нашата пропаганда започна веднага да разпространява версията, че руският дисидент и магнат Борис Березовски или неговото обкръжение правят всичко това, за да може цялата история да се обърне срещу Путин. Това е твърде екзотична версия. Смятам, че тя е много далече от истината. На мен по-скоро ми се струва, че зад убийството на Литвиненко стои определен кръг от хора, който иска да стресне и раздразни руското и западното общество. Иска да подтикне Путин към трети президентски мандат. Иска да го дескридитира окончателно. Той е без това сам направи много в това отношение, но това са други, нови стъпки за дискредитирането на Путин в очите на Запада и западното общество. След това този кръг от хора ще каже: Добре де, защо сам се отказваш от трети мандат, Запада и без това не влиза в твоята сметка?
Какво искате да кажете, че Путин е жертва?
Не, не е жертва, но проблемът е в това, че често авторитарните лидери си мислят, че са всемогъщи, а всъщност се оказват заложници на някакви хитри и умни властови кръгове. Той си мисли, че управлява всичко и всички, а се оказва, че той самият е принуден да се съобразява с някакви хора, които работят подмолно. Разбира се, че Путин не е жертва. Той сам създаде тази система. И сега получава пълни шепи от това, което той самият създаде. В този смисъл той не е никаква жертва – той е създател на тази система, но и заложник на тази система. Човекът, който стои на върха на пирамидата, изведнъж се оказва много по-уязвим от този, който стои на върха на властта в една нормална демократични система. Това е моята версия. Мисля, че всичко е свързано с партията, която се нарича „Партия за трети мандат.” Това са хора, които панически се страхуват от оттеглянето на Путин от властта. Те се страхуват от каквито и да е промени. Те не могат и да си помислят, че Путин ще предаде властта на своя приемник. Това е моята версия и тя не е особено весела.
Никак! Последен въпрос – ще разберем ли някога истината за убийството на Анна Политковска или на Александър Литвиненко?
Нищо не мога да ви кажа. Случват се различни неща, голяма част от показните убийства не се разследват. Много е трудно да се намерят изпълнителите и най—важното – поръчителите! В редакцията на „Новая газета” имаме горчив опит. Убити бяха трима наши журналисти. Убийците на нашия колега Игор Домников бяха разкрити. Вярно е, че и ние самите помогнахме много с нашето журналистическо разследване. В момента извършителите на това престъпление са изправени пред съда. Известни са и поръчителите. Ето това ми дава някаква надежда, че може би и другите показни убийства ще бъдат разкрити. Макар че, от друга страна, съзнавам много добре, че има много неразкрити поръчкови убийства. За съжаление те се разкриват трудно навсякъде по света. В тях има много посредници. Стига се до изпълнителите, но не и до поръчителите.
