Актьорът Мариан Вълев, който се превъплъщава в ролята на гангстера Куката в сериала „Под прикритие" признава, че се радва на третия шанс, който му е предоставила съдбата и да играе отново пред българската публика. Това каза той в интервю за „Ники Кънчев шоу". Преди години като студент авантюристичният му дух го праща в Америка, а след това се връща. Излиза отново на сцената, но натрупани разочарования го карат пак да замине в чужбина. Въпреки дългата раздяла със светлините на прожекторите винаги е знаел, че е актьор и сега е щастлив, че прави това, което обича, категоричен е Вълев. Ето какво още каза той пред Ники Кънчев:
Четиристотин заявки за интервюта имаш само в последните седмици. Не даваш интервюта, защо? Сега си на върха на славата.
Нямам нищо против интервютата, въпросът е, че аз мисля, че не съм чак толкова интересен човек за наблюдение и не мисля, че е удачно да занимавам хората с моята персона, тъй като аз се имам за скучен човек. Ако поводът за интервю е характер, който играя в някой филм или сериал, тогава с удоволствие бих помогнал за промотирането на съответния филм или продукт, но като личност, повярвай ми, Мариян не е интересен човек.
От Варна си. Какво ти даде този град, какво ти взе?
Варна е прекрасен град, но за всички е ясно, че хората, които живеят на дадено място в даден регион обуславят и самото място. Варненци са малко дръпнати хора, в добрия смисъл на думата еснафи, по-трудно комуникативни хора са. Аз съм наполовина - баща ми е от София, а аз живея във Варна, така че имах възможността да прескачам и чисто егоистично да използвам най-добрите страни от двата свята, на двата града.
Ще прескачаме и ние от свят в свят, от въпрос към въпрос. Ще ми се да говорим за кино, за новото българско кино, от което си част и ти. Но и за старото, защото твоят дебют е в един от най-хубавите филми, знаков за 90-те - „Граница".
Да, любимият ми филм.
Как попадна в „Граница"?
В Граница попаднах случайно. Те си търсеха момче, което е студент, за главния герой, ролята на красавеца. Естествено, Чочо Попйорданов по това време, а и сега е абсолютна институция в младото българско кино. Само да вметна, че лично за мен Чочо е най-талантливият български актьор, тъй като притежава дарбата да играе всичко. Минавахме кастинги, разговори, какво ли не. Аз исках да играя ролята на лошия, на Стойнешки, но никой не ми я даде. Просто ме бяха определили за красавеца.
Там има една градска легенда - че си завел Елена Петрова.
Истина е, тя и Елена не го крие. Елена беше страхотна. Когато харизмата, която притежаваш,е като момиченце, тя и все още я притежава, но като момиченце беше впечатляваща. Бяха минали стотици момичета за ролята на циганката, която трябваше да ми бъде партньорка във филма и един случаен ден видях едно момиче, което като се движеше по улиците, прибираше всички погледи на минувачите в нея. Аз я спрях, тъй като съм комуникативно момче.
Какво й каза, „Здрасти, аз съм бъдещата Кука"?
„Здрасти, как се казваш?" После говорихме с майка й, тя не искаше, много добре си спомням. И я заведох на проби. Отначало режисьорите казаха „А, бе, каква е тази, дето я водиш?". Аз се доверявах изцяло на инстинкта си и се борих една седмица, казвах, че това е момичето. Заснеха я и беше ясно всичко, тъй като камерата страшно много обича Елена и започнаха и при нея нещата. В момента сме много добри приятели.
В „Под прикритие" какво стана, ти си там най-възраждащият се актьор - два пъти те убиват, три пъти те застрелват, ти си като Распутин.
Да. Не знам защо се получава така.
Защото си най-добрият.
О, не, не.
Какъв е Захари Бахаров да се сравнява с теб?
Захари Бахаров е най-любимият актьор на женската част от публиката. Въобще нямам намерение да се меря с него, плюс това ми е страшно добър приятел и изключителен актьор.
А между другото имало истински престъпник Камен Балбузанов - Куката.
Да. предполагам по никакъв начин сценаристите не са адаптирали моя характер към неговия.
След това правиш преход към Америка, да разказваме хронологично живота ти?
Да.
С каква цел?
Просто ми беше омръзнало всичко по това време. Играех в „Сълза и смях". Поканиха ме в Народния театър. Снимах главна роля. Все още бях студент трета година и нали знаеш - глупавото младо момче от Варна си помисли, че няма накъде да отскача повече, удари си главата в тавана и на всичкото отгоре се влюби в едно момиче и каза продължавам напред, търся нови предизвикателства и заминах за Америка, такива бяха годините.
Там какво, опита ли в Холивуд?
Не, не съм опитал в Холивуд. Това е страшно погрешно твърдение - да си мислим, че някой български актьор може да пробие в Лондон или Холивуд. Все пак ние работим с текст, а когато текстът е на английски, малко ми е трудно да повярвам, че български актьор може да бъде адекватно конкурентоспособен на англоговорящите актьори. Това е самата истина, независимо че говоря американски английски, имам една максима: ако не можеш да мислиш, да говориш и да разбираш Шекспир на съответния език, не се пробвай.
Ще те оборя тук, според мен вие играете с тяло, очи, лице, ръце...
Да, така е. Значи трябва да ми дават неми роли в такъв случай.
И какво, Америка те разочарова, чета, че не би се върнал там?
Да, не бих се върнал. Америка е една тотална унификация на човешкия характер, хората преследват така наречената американска мечта, независимо дали става дума за актьор, бизнесмен. Прекарват целия си живот в преследване на някакви догми и правила, живеят като по книга, което го разбирам, може би пък това е хубав начин да прекараш живота си. Лично аз предпочитам предизвикателствата. Може би това се дължи на натурата ми, авантюристично настроен човек съм.
Прибрах се после пак се върнах, после започнах да играя в Театър 199, хората ми дадоха нов шанс. Спомням си, че бяха години на криза и в продължение на две години играх две великолепни пиеси с режисьори Христо Христов и Ивайло Христов.
После пак разочарование разбрах.
Да, тогава пак се получи разочарование, защото някак си тогава бяха едни такива години между 1997 и 2002-ра година - физическото оцеляване беше поставено на първо място. Актьорите се принуждаваха да вършат неестествени за един актьор неща, за което ги разбирам и не ги упреквам - принуждаваха се да правят какви ли не глупости, да им подвикват по заведения, да правят халтури, нещо, което аз не мога да възприема, не казвам, че е грешно, просто не е моят начин на мислене. Натрупах сериозно количество разочарование, казах край, свалих две пиеси от Театър 199 - това е нещо, което Театър 199 още не може да ми прости и аз го разбирам.
Кои пиеси?
„Изгори го" и „Подземни чайки" се играеха тогава и то все пред пълни салони, хората ги харесваха.
Как реагира шефът, кой беше тогава?
Вальо Стойчев, бог да го прости.
Той беше супер разочарован сигурно?
Да, бяха разочаровани, защото хората предполагам, че ме харесваха, забавляваха се, настроението беше позитивно. Но на мен все нещо не ми достигаше, аз все търся повече и повече и в крайна сметка вината сигурно е в мен.
Оттам нататък?
Германия, Финландия, Италия, работех тук-таме, запознавах се с различни хора, наблюдавах ги. Независимо че прекъснах за 10-12 години да се занимавам с кино и театър, никога не съм преставал да бъда актьор. За мен актьор е човекът, който наблюдава, разгадава човешки характери и взаимоотношения. Личният живот на актьора е страшно определящ за неговите качества пред камерата.
Подготвя ли се за Куката, той ти е много истински образ, много хомогенен?
Да, подготвях се. Аз съм от тези актьори, които не са толкова талантливи, че да могат да излязат и да изиграят нещо веднага, на мен ми трябва подготовка. Това е моето разбиране за нещата. Подготовка означава работа с текст, наблюдение на характери, на хора и без да искаш започваш да заприличваш на тях, да мислиш като тях. Марлон Брандо казва „Никога не играй нещо, ако лично не можеш да го усетиш". Така че се опитах да преведа характерите на тези хора на моя език.
Какъв е отзвукът от престъпния свят? Спират ли те полицаите?
Спират ме и полицаи, и гангстери. Аз съм актьор, не играя симпатиите си. Играя конкретни характери. Нормално е Куката да се превърне в любимец на лошите момчета и е нормално когато ме спре някой полицай, да започне лекичко да се заяжда с мен, с чувство за хумор, разбира се. Но това е все пак художествена измислица, нека не забравяме.
Е как ще измислен, толкова е реален, готин филмът. За мен си е истински.
Аз се радвам. Имаше нужда от един такъв реален български сериал. Тук е предполагам моментът да благодаря на продуцентите, които по стечение на обстоятелствата са мои близки приятели, заедно сме учили, заедно сме споделяли и щастие, и неволи.
Коя е най-странната работа, която си работил?
Най-странната работа, която съм работил...мисля, че актьорската. Не го казвам като клише или да се измъкна от въпроса, просто е странно наистина.
Колко квартири си сменил в София?
Много. Дали квартири, дали държави, човек харесва нещата само ако е емоционално обвързан с тях, което означава среща с близък човек или споделяне на някаква емоция.
Защо не се влюби в Италия или Финландия?
Да се влюбя в страните ли?
Ами да, да останеш там.
О, не, аз никога не съм ходил в някоя държава с презумция да остана там. Аз винаги съм знаел, че съм актьор. В смисъл вътрешно винаги съм го усещал това нещо. Макар че минаха 12 години, аз забравих, че съм актьор, но някак си вътрешно съм го знаел и затова не можеш да си представиш колко съм щастлив от третия шанс, който получих да съм актьор.
Ако го нямаше?
Ако го нямаше просто не знам, сигурно щях да бъда емоционално сринат човек без вяра в бъдещето.
Кой щеше да обвиняваш за това нещо?
Себе си. Кой да обвиня? Това са били мои решения, аз винаги съм правил сам изборите си в живота. Аз съм щастлив човек, повярвай ми. Аз съм наистина щастлив човек, правя това, което обичам.
Цялото интервю чуйте в прикачения звуков файл
