Макар че навън вали, едно нещо е сигурно - след първото по-продължително покачване на температурите, живакът над 30 градуса, мислите за море и пясък започват да бушуват в главата. Ако сте дама - ситуацията е лесна, изборът на бански не е труден. Но ако сте господин?
Сигурно изглежда несериозно, но темата за мъжките бански е основното, за което говорим в това издание на "Иноваторите". Гостува ни Адам Браун, бивш фотограф, който е осенен от идеята за създаване на елегантни мъжки шорти за плуване и днес е милионер. Струва Ви се невъзможно, но е точно така.
Адам Браун прави мъжки плувки от няколко години за компанията си Orlebar Brown. Днес за продуктовата му линия пишат в The Wall Street Journal, Financial Times и всички модни списания. Невероятно е, че от едни мъжки плувки може да се създаде толкова успешна нова компания.
Но защо да е невероятно? Браун съзира бизнес ниша и я използва. Той забелязва, че е почти невъзможно човек да намери прилично изглеждащи мъжки "плувки", които хем стоят добре, хем не са смешни. Изрязаните бански от 80-те вече не се носят (да не се объркате), гащетата с огромни надписи отпред и отзад - също, да не говорим за огромните "парашутки", които се пълнят с огромно количество вода при всяко гмуркане, стоят раздърпано и трудно изсъхват.
На помощ на онези, които не са като спасители с изваяни тела, а и не искат да приличат на сърфисти със смъкнати бански, идва компанията Orlebar Brown и нейният основател Адам Браун, който разказва как - по дяволите - един чифт шорти може да струва 150 евро и въпреки това да се продава като топъл хляб.
Константин Вълков: Когато се запознавате с непознати, сигурно им е странно да разберат, че правите мъжки плувки. Интересна професия, трябва да се съгласите. Били ли сте свидетел на странни реакции?
Адам Браун: Да си призная, не съм получавал някакви странни реакции (смее се). Забелязал съм, че всеки път, когато някой разказва за нова бизнес идея, за ново начинание, първоначално хората не го разбират. Тъй че досега по-скоро съм усещал неразбиране, но не и лоша реакция. Често ми казват, че съм много смел, за да се занимавам с това. Изненадата се засилва, когато обясня, че това са специално ушити мъжки панталонки за плуване, че струват толкова, защо са направени точно по този начин, че в тях е вложено много старание. Когато един мъж е имал цял живот разпуснати шорти за плуване, с ластик и с провиснал вид, трябва да му се обясни защо тези са по-добри. Да научиш клиентите какво представлява продуктът. Засега обаче хората не са ми се присмивали (разсмива се силно).
Трябва ли да разбирате от мода, за да се занимавате с този бизнес?
Ако започнете да се занимавате с нещо подобно, трябва да се занимавате с това непрекъснато. В случая не става дума толкова за мода, колкото за дрехи с определена материя, за качество, за произход на материалите, за начините, по които се правят банските.
Знам, че все някъде по света винаги е лято, но притесняваше ли Ви зимата, когато започвахте да се занимавате със създаването на летни дрехи?
Да, но в крайна сметка се оказа, че ситуацията не е толкова лоша, колкото си мислех. На първо място нашите клиенти пътуват през цялата година. Както Вие казвате, ние се опитваме да следваме местата, където има слънце, навсякъде по света. Така че наистина все някъде е лято. А и хората ходят на почивка през цялата година. В крайна сметка не сме толкова сезонна компания, колкото изглежда. Едва три месеца в годината са предизвикателство за нас.
Интересно е кой беше онзи момент, в който решихте, че ще правите мъжки плувки? Били сте фотограф все пак...
Стоях около един басейн в Раджестан, Индия. Бях там за 40-ия рожден ден на един приятел. Имаше всякакви хора - на възраст от 25 до 50 години. Абсолютно всякакви - омъжени, неомъжени, млади и по-възрастни, мъже и жени. В един момент се оказа, че трябва да се преоблечем за обяда. Стори ми се доста глупаво, защото ние стояхме около басейна, а самият обяд също щеше да бъде около басейна. Но от хотела ни помолиха да се преоблечем. Тогава си помислих, че би трябвало да има мъжки шорти, които да бъдат добре ушити, да стават и за плуване, и за обяда. Така се роди идеята за шорти, с които можеш да отидеш в морето, но и на бара. Да изглеждат достатъчно добре и за море, и но и за по-официална част.
Вие самият какви шорти за плуване носехте тогава?
Аз носех среднодълги шорти, тъмносин цвят. Искате да разберете каква марка са били?
Да, точно така.
Не, няма да кажа това (смее се). Бяха много семпли, нямаха флорални мотиви, не бяха провиснали. Но вижте, Orlebar Brown не е само компания с дрехи за плуване. С 55 процента от нещата, които продаваме, не може да се плува. Продаваме ризи, панталони и т.н. Има много компании, които правят плувни аксесоари като част от техните колекции, но ако говорим само за компании, специализирани в това, на първо място поставяме Vilebrequin, след това Sundeck. Има и други, които са много добри. Ние все пак правим нещо различно. Големите модни къщи като Prada и Ralph Lauren също работят в този сектор, но дрехите за плуване просто са част от по-големите им колекции.
Първата критика и първата похвала, която получихте?
Разбира се, че най-добрата похвала беше първата продажба. Спомням си, че когато първият човек даде своите пари, за да си купи чифт шорти, това беше изключителна похвала. Критиките по-скоро бяха в началото, когато хората все още вярваха, че плувните шорти трябва да бъдат провлачени, по-дълги и отпуснати, а ние правехме нещо различно. Казваха ни, че за нашите продукти човек трябва да има страхотно тяло и непрекъснато да бъде във фитнес-залата, което категорично не е истина. Нашите шорти не се носят стегнати или тесни, те просто застават добре на тялото.
Основавате компанията си през март 2007. Кой беше онзи момент, в който разбрахте, че тя ще бъде успешна?
Мисля, че моментът, в който започнахме да продаваме в престижен голям магазин. Защото тогава получихме достатъчно добри поръчки - тогава си казах, че идеята ми може и да проработи. С индивидуалните клиенти е добре, но винаги имаш нужда от голям магазин, за повече продажби. Първият голям и престижен магазин беше Selfridges в Лондон, на Оскфорд стрийт.
Все пак в тази финансова криза как точно убеждавате хората, че трябва да дадат 150 евро за едни плувки?
Аз смятам, че когато купуваш нещо евтино, го плащаш два пъти. Няма нищо по-просто от това. Когато купите нещо евтино, вероятността да не издържи много, е твърде голяма. В другия случай купувате качество, защото наистина ни е грижа за платовете, за начина, по който шием шортите, фабриките, на които поръчваме. Освен това когато отиваш на почивка, винаги искаш да си с по-малко багаж. Ако си вземеш шортите на Orlebar Brown, нямаш нужда от нищо друго. Носиш ги на плажа и и извън него.
Колко шорти мислехте, че ще продадете в първоначалния си бизнес план?
(смее се) Благодаря, че казвате, че съм имал бизнес план. Истината е, че просто имах известна сума пари, която покриваше разходите по направата на 1000 чифта шорти за плуване. Това беше минимумът, който фабриката искаше. Затова направих 1000. И така...
Как мъжете трябва да избират шортите си за плуване?
На първо място е от значение височината на мъжа, защото това има отношение към дължината на шортите. Ако сте по-нисък, не купувайте дълги шорти. Ако сте много висок, не купувайте нещо много късо. Разбира се, цветът на кожата е важен. Ако сте по-тъмен, може да носите по-светли неща. Ако сте блед, носете по-тъмни шорти. Трябва да помислите и за характера си. Дрехите в някакъв смисъл са отражение на Вас самия.
Три места по света, където трябва да се носят тези бански? Къде обичате да си почивате?
Харесва ми да ходя в Корнуел. Това е една дива част на Великобритания, понякога е доста студено там. Скалите са страхотни, вълните също. Харесвам този тип море. Трябва да си призная, че харесвам и плажа Макарони на остров Мустик. Бил съм само два пъти там обаче, но е невероятно. Водата е толкова красива там. И третото място е остров Капри или Южна Франция, където можеш да гледаш хората. Интересно е да гледаш хората на плажа.
