Преди 38 години един българин с обещаващо бъдеще в социалистическата система решава да потърси късмета си извън пределите на родината. Деветнайсетгодишният Любомир Тодоров, спортист в националния отбор по ловна стрелба и дебютант в българското кино, успява да стигне до Италия, а оттам до Папуа Нова Гвинея, където живее вече 25 години. Днес Любомир е собственик на компания за производство на златотърсачки и е горд, че е запазил българското си име и обичта си към България.
Израснал сред софийския елит и възпитан в спортния дух на преуспяващите българи, Любомир Тодоров не успява да свикне с мисълта, че е част от система, в която хората се водят под номера и винаги трябва да са съгласни. Решава да сложи главата си в торбата със съзнанието, че с излизането от България връщане назад няма. И го прави през границата със Сърбия, откъдето извървява дълъг път до Австралия.
„Преминахме границата с моя братовчед, тогава беше много рядко човек да има мотор, но аз имах, и ги оставихме на границата, и пеша чак до Копар, който е на Адриатическо море, и след това преплувахме през океана, пълен с акули, и така стигнахме до Италия. По това време никой не го беше правил това, защото плуването беше от 4 часа сутринта до 5 часа следобед. Не мислех, че има акули, защото в Черно море нямаше акули! През 1985 година аз пристигнах тук, за да посетя места, за които ми казаха, че има доста злато в реките, и всичко започна оттам. Създадох нова компания, която сега се казва „Нешънъл Голд” и строим специални машини за вадене на злато под водата. Имаме и земи в Нова Гвинея, на площ от около 8000 квадратни метра”, разказва Любомир.
Кой е най-големият чар на Папуа Нова Гвинея?
Тук хората са напълно свободни. Ако говорим за утопия и комунизъм, Нова Гвинея е комунизъм, защото е от хората за хората. Когато пътуваш по реките с издълбани канута и пристигнеш в някое село, което е напълно примитивно, хората те правят да се чувстваш като у дома си. Те имат всичко, те имат живота в ръцете си и свободата да живеят всеки един ден, без да мислят, че в края на този ден трябва да платят рента, електричество и всички други работи.
През първите си години в Австралия Любомир става и баща на момиченце от българската си съпруга, която обаче се връща в България под напътствията на баща си, човек с висок пост в социалистическата система. И ако това е било огромното му разочарование тогава, в наши дни Любомир се плаши от облика на българските селища. Описва ги така: „Рухнали села, изоставени фабрики, по които на покривите им растяха дървета. Нямаше даже хора. И просто една такава силна болка почувствах, че моята родина е стигнала до това положение. Също така, че западният начин на живот сега е навлязъл в България много и силата на парите прави отношенията, а не самите отношения между хората”.
Освен със златотърсачество днес Любомир се занимава и с продуцирането на филми. И си спомня своя актьорски дебют през 1968 година във филма на Въло Радев „Черните ангели”: „Аз играех ролята на германски пилот, когото Царят беше поканил в България. Режисьор беше Въло Радев, най-големият режисьор по онова време. Той ме намери, докато стрелях в ловния парк, тъй като бях част от националния отбор по ловна стрелба. Така се запознахме и от него научих много работи за филмите. За мен това стана прозорец към другия свят – света, в който можеш да поставиш твоето мнение пред хората и да запазиш част от живота, който си минал пред камерата и зад нея”
Години след решението да напусне България завинаги Любомир се чувства достоен българин, успешно реализиран и богат, но: „Богатството не е в парите. Парите са само инструмент, който ти помага да изживееш своите дни така, както ти ги разбираш, и да си свободен да работиш за себе си. Аз се гордея със себе си, че съм успял да намеря тази нишка, в която чрез собствените си знания и упоритост успях да построя компании, които са известни тук. Също така се занимавах и още се занимавам с филми. Това са отношения, в които искаме да покажем на света, че златото и парите са силни само тогава, когато ти носят щастие, за да можеш да помогнеш и на хора около себе си.”
Организира се изложба съвместно с Министерството на културата на България, на която ще бъде представена колекцията му артефакти от Папуа Нова Гвинея. Колекцията включва маски, статуи, дървени пана, бижута и др. Част от експонатите са изработени от едни от най-скъпите видове дървесина в света – абанос, палисандър и др.
