Българското законодателство ясно регламентира как могат да се продават лекарствени продукти. Съгласно действащото законодателство, търговията на дребно с лекарствени продукти може да се извършва само в аптеки и дрогерии. Това заяви здравният министър д-р Асена Сербезова в отговор на въпрос на депутата от ГЕРБ-СДС Илиана Жекова за възможности за поставяне на вендинг автомати за лекарствени продукти.
Законът ясно дефинира мястото, където единствено може да се извършва продажба на лекарствени продукти, като се допуска едно изключение, а именно: когато в населеното място няма аптека, лекарите и лекарите по дентална медицина могат да съхраняват и да продават лекарствени продукти само, ако са получили разрешение за това по ред, определен в наредба на министъра на здравеопазването.
При продажбата на лекарствени продукти посредством автоматични машини, т.нар. вендинг автомати липсва дефиниране на персоналната отговорност на съответните хора, които ще бъдат ангажирани с процеса по отпускане на лекарствени продукти, даване на консултации, информираност на пациента относно неговото състояние и свързаната с това лекарствена терапия, се казва още в отговора на Сербезова.
Друг мотив за ситуирането на този тип апарати само в аптеки и дрогерии е пряката отговорност на носителите на съответната лицензия за съхранението на лекарствените продукти в аптеката и поддържането на оптималните условия за съхранение описани в кратката характеристика на лекарствените продукти.
Сербезова отговаря и на въпрс на Жекова за липсата на възможност за осигуряване на лекарствени продукти в слабо населени райони. Действащият към настоящия момент режим за издаване на разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти е уреден в закона. Според него право да извършва търговия на дребно има всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец по българското законодателство или по законодателството на държава членка, което отговаря на останалите изисквания на закона, казва министърът.
Така приетото законодателство в страната не урежда критерии по отношение на разпределението и гъстотата на аптеките по територия, нито относно техния режим на работа. По този начин преценката за мястото на откриване на аптеката, за нейния режим на работа, обем на предоставени услуги и продукти е единствено в ръцете на стопанската инициатива на носителя на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти, уточнява Сербезова.
"Както споменавате, госпожо Жекова, съществуват множество населени места където разкриването на аптека или дрогерия е необосновано от икономическа гледна точка. В подобни случаи следва да се търсят устойчиви и работещи механизми за осигуряването на здравните потребности на хората живеещи в такива райони. Въвеждането на публично-частното партньорство за предоставяне на фармацевтични услуги в населените места със затруднен достъп до лекарства е един от тези начини за справяне с проблема", се казва още в отговора.
Подпомагането на дейностите по разкриване на аптеки и предоставяне на фармацевтични услуги от страна на общините, местни структури, здравноосигурителния фонд и др. на желаещите да разкрият аптеки и дрогерии в такива райони лица е един от потенциалните начини за справяне с този сериозен проблем. Министъра казва още, че в страната функционират, макар и в много ограничен брой, общински аптеки, по-голяма част от които се намират в малки населени места.
И още от отговора на Сербезова: Реализирането на проекти по разкриване на аптеки в малките населени места би могло да се осъществява и чрез договаряне на процедури за съвместна дейност между общините и вече съществуващи местни дружества, притежаващи разрешително за аптечна дейност. Там където липсват аптеки, осигуряващи денонощен режим на работа, общината също би могла да субсидира извършването на тази дейност. Региони, в които аптеките нямат рентабилност да подържат дейности по отпускане на лекарства заплащани от НЗОК, общините също биха могли да осигурят целеви субсидии за поддържане на тази номенклатура.
Министерство на здравеопазването ще продължава да търси и предлага работещи начини и механизми за осигуряване на фармацевтична услуги за всички български граждани, като успоредно с това се гарантира пълнотата и обема на предоставените фармацевтични грижи и безопасността при прилагането на лекарствените продукти, уверява министърът.
Законът ясно дефинира мястото, където единствено може да се извършва продажба на лекарствени продукти, като се допуска едно изключение, а именно: когато в населеното място няма аптека, лекарите и лекарите по дентална медицина могат да съхраняват и да продават лекарствени продукти само, ако са получили разрешение за това по ред, определен в наредба на министъра на здравеопазването.
При продажбата на лекарствени продукти посредством автоматични машини, т.нар. вендинг автомати липсва дефиниране на персоналната отговорност на съответните хора, които ще бъдат ангажирани с процеса по отпускане на лекарствени продукти, даване на консултации, информираност на пациента относно неговото състояние и свързаната с това лекарствена терапия, се казва още в отговора на Сербезова.
Друг мотив за ситуирането на този тип апарати само в аптеки и дрогерии е пряката отговорност на носителите на съответната лицензия за съхранението на лекарствените продукти в аптеката и поддържането на оптималните условия за съхранение описани в кратката характеристика на лекарствените продукти.
Сербезова отговаря и на въпрс на Жекова за липсата на възможност за осигуряване на лекарствени продукти в слабо населени райони. Действащият към настоящия момент режим за издаване на разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти е уреден в закона. Според него право да извършва търговия на дребно има всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец по българското законодателство или по законодателството на държава членка, което отговаря на останалите изисквания на закона, казва министърът.
Така приетото законодателство в страната не урежда критерии по отношение на разпределението и гъстотата на аптеките по територия, нито относно техния режим на работа. По този начин преценката за мястото на откриване на аптеката, за нейния режим на работа, обем на предоставени услуги и продукти е единствено в ръцете на стопанската инициатива на носителя на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти, уточнява Сербезова.
"Както споменавате, госпожо Жекова, съществуват множество населени места където разкриването на аптека или дрогерия е необосновано от икономическа гледна точка. В подобни случаи следва да се търсят устойчиви и работещи механизми за осигуряването на здравните потребности на хората живеещи в такива райони. Въвеждането на публично-частното партньорство за предоставяне на фармацевтични услуги в населените места със затруднен достъп до лекарства е един от тези начини за справяне с проблема", се казва още в отговора.
Подпомагането на дейностите по разкриване на аптеки и предоставяне на фармацевтични услуги от страна на общините, местни структури, здравноосигурителния фонд и др. на желаещите да разкрият аптеки и дрогерии в такива райони лица е един от потенциалните начини за справяне с този сериозен проблем. Министъра казва още, че в страната функционират, макар и в много ограничен брой, общински аптеки, по-голяма част от които се намират в малки населени места.
И още от отговора на Сербезова: Реализирането на проекти по разкриване на аптеки в малките населени места би могло да се осъществява и чрез договаряне на процедури за съвместна дейност между общините и вече съществуващи местни дружества, притежаващи разрешително за аптечна дейност. Там където липсват аптеки, осигуряващи денонощен режим на работа, общината също би могла да субсидира извършването на тази дейност. Региони, в които аптеките нямат рентабилност да подържат дейности по отпускане на лекарства заплащани от НЗОК, общините също биха могли да осигурят целеви субсидии за поддържане на тази номенклатура.
Министерство на здравеопазването ще продължава да търси и предлага работещи начини и механизми за осигуряване на фармацевтична услуги за всички български граждани, като успоредно с това се гарантира пълнотата и обема на предоставените фармацевтични грижи и безопасността при прилагането на лекарствените продукти, уверява министърът.
