България ще поиска неустойка заради поредното забавяне на доставката на вторите осем изтребителя F-16. Междувременно САЩ са отказали да предоставят на страната самолети F-16 втора употреба, а Швеция не е дала съгласие за доставка на употребявани „Грипен“. Това съобщи министърът на отбраната Димитър Стоянов по време на изслушване в парламентарната комисия по отбрана.
В средата на август, след среща на Стоянов с представители на производителя „Локхийд Мартин“, стана ясно, че доставката на вторите осем F-16 се очаква да бъде отложена до средата на 2030 г. По първоначалния график самолетите трябваше да започнат да пристигат в България през 2028 г. Причината за забавянето са трудности в производствения процес.
„Настоял съм по най-бързия начин да бъде изтеглена по-рано втората осмица, но от „Локхийд Мартин“ ни обясниха, че капацитетът на завода не позволява да се изпълни по-рано поръчката“, заяви Стоянов. От компанията са уверили, че настоящият срок не е окончателен и ще бъде направено всичко възможно производството да бъде ускорено.
Заради забавянето Министерството на отбраната започна да търси варианти за осигуряване на изтребители в преходния период. Стоянов съобщи, че е отправял запитвания до САЩ и Швеция за F-16 и „Грипен“ втора употреба, но и двете възможности са отпаднали.
„За мен като министър няма значение какъв е самолетът, стига България да може сама да пази въздушното си пространство“, подчерта той.
МиГ-29 остават основата на бойното дежурство
При липсата на алтернативни самолети България ще трябва да разчита на МиГ-29 до 2030 г. Проблемът е, че поддръжката на съветските изтребители става все по-трудна заради недостига на резервни части и изтичащия ресурс на двигателите.
Официално ВВС разполагат с 15 МиГ-29, но реално летят около шест. Останалите са приземени и се използват като източник на резервни части за поддържане на останалите машини в летателна годност.
Военното министерство вече обяви обществена поръчка за ремонт на до 10 двигателя за МиГ-29. Прогнозната стойност е 17 млн. евро с ДДС, а срокът за подаване на оферти е 1 септември. Предишната процедура за ремонт на двигатели беше прекратена, след като не беше намерен изпълнител. Последно България ремонтира двигатели за МиГ-29 в Полша през 2023 и 2024 г.
МО търси възможности за резервни части и чрез други държави от НАТО, които все още експлоатират или са експлоатирали МиГ-29. Стоянов посочи, че се очаква отговор от Полша, а потенциални разговори са възможни и с Унгария.
„Трябват ни резервни части, за да можем да пазим въздушното си пространство“, каза министърът.
В същото време Стоянов отрече България да търси нова ескадрила от съветски изтребители. По думите му целта е единствено да бъдат осигурени необходимите части, за да могат МиГ-29 да останат в експлоатация до въвеждането на F-16.
F-16 и подготовката на българските пилоти
Първите осем F-16 вече са доставени в България, но новите самолети все още не могат напълно да заменят МиГ-29 при изпълнението на бойното дежурство.
Стоянов обясни, че обучението на пилотите продължава и че ВВС все още не разполагат с една от важните системи, необходими за пълноценното усвояване на самолетите. Очаква се тя да бъде доставена през следващата година.
По думите му от 2027 г. се очаква българските F-16 да започнат да изпълняват бойно дежурство.
„Искаме новите самолети да дават дежурства, но ще стане, когато са готови самолетите и авиаторите“, каза министърът.
Той изрази увереност, че българските пилоти могат да усвоят F-16 по-бързо, когато необходимата инфраструктура и системи бъдат налични.
Нова инвестиционна програма за отбраната до 2035 г.
На заседанието на парламентарната комисия по отбрана Стоянов обяви и намерението на Министерството на отбраната да подготви нова Програма за инвестиции в отбраната до 2035 г.
Кабинетът вече е внесъл в Народното събрание доклад за изпълнението на действащата програма до 2032 г. Документът отчита изпълнението през 2025 г. и разглежда напредъка по 13-те основни проекта за модернизация на армията.
Според Стоянов обаче променената среда за сигурност, новите финансови механизми и решенията на НАТО налагат изработването на нова инвестиционна рамка.
Един от основните фактори е решението от срещата на върха на НАТО в Хага за постепенно увеличаване на разходите за отбрана до 5% от БВП до 2035 г. От тях 3,5% трябва да бъдат насочени към основните отбранителни потребности и изпълнението на целите за способности на Алианса.
„Първото, което е финансирането. В сега действащата инвестиционна програма – 2032, финансирането е по механизма SAFE. Второто е времевата рамка – 2035 е новата времева рамка“, обясни Стоянов.
По думите му са настъпили промени и в приоритетите на отделните проекти.
Министерството на отбраната трябва да разработи новата програма до края на 2026 г., след което тя да бъде внесена за одобрение в Народното събрание. Стоянов увери, че подготовката на документа не изисква допълнителни разходи по бюджета.
Новата програма трябва да определи дългосрочните приоритети и да ускори ресурсното обезпечаване на проектите за модернизация на армията.
На фона на забавената доставка на вторите осем F-16, ограничения ресурс на МиГ-29 и необходимостта от по-големи инвестиции в отбраната, пред България остава ключовият въпрос как да гарантира непрекъснатото охраняване на въздушното си пространство до пълното въвеждане на новите изтребители.
