Правната комисия ще обсъди на първо четене три проекта на Закон за несъстоятелност на физическите лица (ЗНФЛ), които бяха внесени в Народното събрание в края на миналата година.
От няколко години насам България се опитва да приеме нов закон, чрез който да бъде въведена регулация, която я има във всяка цивилизована държава. Знае се също, че той е част от ангажиментите на страната по Плана за възстановяване и устойчивост и неговото приемане е условие за отпускането на европарите.
Единият е на Министерския съвет и не влиза за първи път в парламента, но досега не е стигал до второ четене. Най-общо той предвижда, че човек, който е изпаднал в неплатежоспособност, може да поиска за него да започне производство по несъстоятелност. За неплатежоспособен се приема „длъжник, който в продължение на повече от 6 месеца не е в състояние да изпълни едно или повече изискуеми парични задължения на обща стойност над 10 минимални работни заплати“. За да се възползва от това производство, той трябва да е добросъвестен, а това означава да „поема задължения съобразно своето имуществено състояние и доходи“ и „със своите действия или бездействия да не уврежда умишлено или поради небрежност интересите на кредиторите си“, съобщава Lex.bg.
Какво предвижда Законът за личния фалит
Проектът урежда и серия от отрицателни предпоставки за добросъвестност. Сред най-дискутираните са тази, според която длъжникът се приема за недобросъвестен, ако е „работоспособен, но през последната година преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е упражнявал трудова или друга дейност, която да е източник на доходи, независимо от начина на нейното възлагане и изпълнение, без основателни причини“. Освен това има изискване той да не се е разпоредил безвъзмездно със свое имущество на значителна стойност (която надхвърля средния му месечен доход за последните 12 месеца) през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
Целта е на финала на производство – след 3 или 5 години, според това дали длъжникът има имущество, или не, да се погасят задълженията му. Следва да се отбележи, че не се погасяват тези, които са обезпечени с ипотека, както и задълженията за глоби, обезщетения за деликт и за издръжка.
Производството е заимствано от това за несъстоятелност на търговците и това е една от основните критики към него – че е твърде тежко и усложнено, както и че значително ще натовари окръжните съдилища (повече виж тук и тук).
Законопроект за личния фалит внесоха и от ПП. Той в голямата си част се припокрива с този на Министерския съвет. Има обаче и съществени разминавания. Едно от тях, например, е за това кой длъжник е неплатежоспособен. Според дефиницията, предложена от ПП, това е този, който в продължение на повече от 12 месеца не е в състояние да изпълни едно или повече изискуеми парични задължения на обща стойност над 24 минимални работни заплати.
Третият законопроект е на БСП и той се различава значително от този на правителството. В него, например, се предвижда, че личен фалит по могат да поискат да обявяват и физическите лица предприемачи, въпреки че за тях вече има специална уредба в Търговския закон. Освен това предвижда, че неплатежоспособност е налице, когато задълженията са над пет минимални заплати. От БСП предлагат въвеждането на фигурата на управител на имуществото, който да администрира масата на несъстоятелността, като управители могат да бъдат и служители на Комисията за защита на потребителите.
