Настояваме да имаме законова възможност, позволяваща еквивалентна замяна на лекарствата, които са 100% реимбурсирани от НЗОК. Това каза пред журналисти Боряна Маринкова, директор на Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства. Настояването от асоциацията е по повод недостига на инсулин в аптечната мрежа и издадената вчера заповед от министъра на здравеопазването за удължаване на срока на забрана на износа на инсулин.
В момента в България чрез паралелен внос има наличен инсулин, но законовата рамка не разрешава той да бъде отпуснат на пациентите, тъй като не е позволена еквивалентната замяна на изцяло платените от Касата лекарства. Маринкова настоя за публичност на данните за доставките на инсулин, както и на анализа, на чиято база е взето решението за забрана за износ. Трябва да се види движението на доставките на инсулин за пет години назад, да се направи анализ и да се търси решение на проблемите, каза още тя. Смятаме, че има по-скоро политически действия по отношение на достъпа на пациентите до антидиабетна терапия, отколкото заинтересовани действия от страна на здравните власти, каза още тя.
Изтича забраната за износ на инсулин
По думите ѝ, ако държавата имаше сериозна нужда от доставка на инсулин, би могла да се възползва от паралелните вносители, които могат да го осигурят. За близо 70 на сто от сигналите за липсващи лекарства решението може да се намери с повече внос, каза още Маринкова.
От асоциацията са внесли жалба в Европейската комисия (ЕК) по повод забраната за износ на инсулин, посочвайки, че заповедта не е издадена на база обективни данни. По данни на ЕК през последните две – три години недостигът на лекарства се дължи на производствени проблеми, на повишено търсене, на проблеми с качеството, както и на регулаторни проблеми, припомни Маринкова.
Подготвяните промени в Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарства означава, че ще се блокира пазарът, каза още Маринкова. В момента е указано, че има недостиг на лекарства, когато осигуряването на даден медикамент в страната достигне праг от 65 %. Предлага се изчисленията да се извършват, като се вземе предвид 100 % от необходимите количества за задоволяване на здравните потребности на населението за период от един месец.
Тази стойност ще се изчислява въз основа на средномесечното потребление на съответния лекарствен продукт за предходните 12 месеца, считано от деня на извършване на анализа за установяването на недостига. Към момента периодът, за който се изчислява това средномесечно потребление, е шестмесечен. По-рационално би било електронната система да продължи да работи по досегашния начин, но при засилен контрол и анализ на функционирането ѝ, допълни Маринкова.
Удължава се срокът на забраната за износ на инсулин
Каспър Ърнст, генерален секретар на Асоциацията на паралелните дистрибутори в Европа „Достъпни лекарства – Европа“, каза, че 56% от паралелния износ идва от десетте държави с най-високи доходи. Германия е най-големият доставчик на лекарства за Финландия, Швеция и другите северни държави, като в същото време пък е и най-големият вносител на лекарства. По думите му 40% от паралелния износ за цяла Европа идва от Германия и Франция. България получава най-много лекарства от паралелен внос от Румъния, а най-много лекарства изнася за Полша, добави той. Паралелният износ не е причина за недостиг на лекарства, каза още Ърнст.
В момента в България чрез паралелен внос има наличен инсулин, но законовата рамка не разрешава той да бъде отпуснат на пациентите, тъй като не е позволена еквивалентната замяна на изцяло платените от Касата лекарства. Маринкова настоя за публичност на данните за доставките на инсулин, както и на анализа, на чиято база е взето решението за забрана за износ. Трябва да се види движението на доставките на инсулин за пет години назад, да се направи анализ и да се търси решение на проблемите, каза още тя. Смятаме, че има по-скоро политически действия по отношение на достъпа на пациентите до антидиабетна терапия, отколкото заинтересовани действия от страна на здравните власти, каза още тя.
Изтича забраната за износ на инсулин
По думите ѝ, ако държавата имаше сериозна нужда от доставка на инсулин, би могла да се възползва от паралелните вносители, които могат да го осигурят. За близо 70 на сто от сигналите за липсващи лекарства решението може да се намери с повече внос, каза още Маринкова.
От асоциацията са внесли жалба в Европейската комисия (ЕК) по повод забраната за износ на инсулин, посочвайки, че заповедта не е издадена на база обективни данни. По данни на ЕК през последните две – три години недостигът на лекарства се дължи на производствени проблеми, на повишено търсене, на проблеми с качеството, както и на регулаторни проблеми, припомни Маринкова.
Подготвяните промени в Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарства означава, че ще се блокира пазарът, каза още Маринкова. В момента е указано, че има недостиг на лекарства, когато осигуряването на даден медикамент в страната достигне праг от 65 %. Предлага се изчисленията да се извършват, като се вземе предвид 100 % от необходимите количества за задоволяване на здравните потребности на населението за период от един месец.
Тази стойност ще се изчислява въз основа на средномесечното потребление на съответния лекарствен продукт за предходните 12 месеца, считано от деня на извършване на анализа за установяването на недостига. Към момента периодът, за който се изчислява това средномесечно потребление, е шестмесечен. По-рационално би било електронната система да продължи да работи по досегашния начин, но при засилен контрол и анализ на функционирането ѝ, допълни Маринкова.
Удължава се срокът на забраната за износ на инсулин
Каспър Ърнст, генерален секретар на Асоциацията на паралелните дистрибутори в Европа „Достъпни лекарства – Европа“, каза, че 56% от паралелния износ идва от десетте държави с най-високи доходи. Германия е най-големият доставчик на лекарства за Финландия, Швеция и другите северни държави, като в същото време пък е и най-големият вносител на лекарства. По думите му 40% от паралелния износ за цяла Европа идва от Германия и Франция. България получава най-много лекарства от паралелен внос от Румъния, а най-много лекарства изнася за Полша, добави той. Паралелният износ не е причина за недостиг на лекарства, каза още Ърнст.
