Около 3600 са читалищата в България, а сред основните въпроси пред тях са финансирането и административният капацитет. Това заяви председателят на Комисията по културата и медиите Антон Кутев от „Прогресивна България“ по време на тематична дискусия за състоянието, проблемите и перспективите за развитие на българските читалища.
Целта на заседанието е да постави началото на по-дългосрочен диалог, който да помогне за подобряване на работата на читалищата и взаимодействието им с институциите. По думите на Кутев в комисията са постъпили различни предложения от читалища в страната, включително за промени в законодателството.
„Българското читалище е уникална форма“, отбеляза Кутев. Той подчерта, че голяма част от функциите на читалищата се изпълняват от различни институции в европейските държави, но специфичният начин, по който са организирани у нас, ги отличава.
Председателят на комисията посочи, че проблемите няма да бъдат решени с една среща. Според него на този етап е важно да бъдат очертани основните предизвикателства, а след това да се прецени как да продължи разговорът и дали е необходима законодателна инициатива.
Кутев отбеляза, че всяка година се отделят средства за ремонти на читалища, но е необходимо да има механизми за реален контрол върху разходването им. Според него финансирането трябва да подкрепя не само съществуването на читалищата, но и конкретната им дейност.
Той постави и въпроса как да се насърчават активните читалища и да се осигурява реална подкрепа за тези, които работят усилено. Целта е да се използват както българският опит, така и практики от европейските държави, за да се подобри управлението на читалищната дейност в дългосрочен план.
Предлагат поне 10% от финансирането да е за библиотечна дейност
Директорът на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ доц. д-р Калина Иванова предложи при евентуални промени в Закона за народните читалища той да бъде синхронизиран със Закона за обществените библиотеки. Тя настоя поне 10% от финансирането на читалищата изрично да се заделят за библиотечна дейност.
По думите ѝ голяма част от субсидираните щатни бройки в читалищата са за библиотекари. В същото време затрудненията с програмата за българските библиотеки и обществените центрове за четене създават сериозни проблеми с редовното снабдяване с нова литература. Това засяга особено читателите в най-малките населени места.
Иванова посочи, че библиотеките в тези населени места разчитат изцяло на държавната субсидия и са сред най-значимите пера в читалищната дейност. Тя предложи в новите механизми за финансиране да бъде включен и стандартът за библиотечно-информационно обслужване на гражданите.
Директорът на Националната библиотека постави и въпроса за казус от област Пазарджик, свързан със заличаването на читалище от регистъра заради отказ на лицето, което го е регистрирало.
В дискусията участват още секретарят на президента по култура Милена Димитрова, заместник-министърът на културата Зорница Грекова, в чийто ресор са читалищата, председателят на Съюза на народните читалища проф. Николай Дойнов, както и представители на читалища и организации, представляващи читалищната мрежа от цялата страна.
