Нова интерактивна карта показва за първи път по региони колко антибиотици се предписват и използват в извънболничната помощ в България. Данните са за 2025 г. и са от Националната здравно-информационна система, с експертната помощ на Националния център по заразни и паразитни болести.
През миналата година у нас са били предписани над 5 милиона опаковки антибиотици – средно 835 опаковки на 1000 души. Разликите между областите обаче са значителни. В Хасково например са отчетени 535 опаковки на 1000 души, докато в София област са 1473 – близо три пъти повече. В София-град показателят е 743 опаковки на 1000 души, а в Разград – 1456.
Антибиотици, резистентност, изследвания: Митове и грешки в лечението на вируси и бактерии
Според специалистите тези различия трябва да бъдат изследвани, защото могат да показват различия в начина, по който антибиотиците се предписват и използват.
Причината темата да засяга всеки от нас е антибиотичната резистентност. Когато антибиотиците се използват неправилно или ненужно, бактериите могат да развият устойчивост към тях. Така лекарства, които днес помагат при бактериални инфекции, в бъдеще може да не действат.
Проф. Ема Кьолеян предупреждава, че резистентността се развива бързо, докато възстановяването на чувствителността към антибиотиците може да отнеме 20–30 години и дори тогава не е сигурно, че ще бъде напълно възстановена. В световен мащаб около 700 000 души годишно умират от инфекции, свързани с антибиотична резистентност. Ако тенденцията не бъде овладяна, прогнозата е до 2050 г. броят им да достигне 10 милиона годишно.
Парадокси в лечението с антибиотици: Как да не изгубим битката срещу бактериите
Затова специалистите подчертават значението на рационалната употреба на антибиотиците – те да се използват при доказана или силно предполагаема бактериална инфекция и да се предпочитат групи, при които рискът от развитие на резистентност е по-нисък. Световната здравна организация разделя антибиотиците на три групи – „Достъпни“, „Под наблюдение“ и „Резервни“. Докато в страни като Дания, Норвегия и Швеция близо 90% от използваните антибиотици са от първата група, в България делът им е около 40% в извънболничната помощ и 23–25% в болниците.
Има и добра новина: през 2025 г. общата употреба на антибиотици у нас е намаляла с около 20%, а предварителните данни сочат ново понижение от приблизително 10–15% през тази година.
В същото време остава проблемът с контрола върху отпускането и реалните продажби. Според Българския фармацевтичен съюз има разминаване между количествата, предписани и отпуснати чрез електронната здравна система, и реалните продажби. Специалистите напомнят, че антибиотиците трябва да се получават от аптека с електронно предписание, а не от онлайн източници или нерегламентирани места.
Защо специалистите определят темата като важна?
Според специалистите, представили данните, антибиотичната резистентност е проблем, който изисква активни мерки. Проф. Ема Кьолеян посочва, че след като веднъж се развие резистентност, тя се увеличава много бързо, докато възстановяването на чувствителността към антибиотиците е изключително бавен процес и може да продължи 20-30 години. По думите ѝ, ако нарастването на резистентността не бъде овладяно, до 2050 г. антибиотично-резистентните инфекции могат да причиняват смъртта на 10 милиона души годишно.
Затова експертите подчертават необходимостта от рационална употреба на антибиотиците – те да се предписват при доказана или силно предполагаема бактериална инфекция и да се използват подходящите групи препарати. Сред мерките, които Българската асоциация „Единно здраве“ посочва, са разработването и актуализирането на фармакотерапевтични ръководства за медицинските специалисти и повишаването на информираността на обществото.
Именно в този контекст специалистите представят и данните за употребата на антибиотици по области – като инструмент за проследяване на различията в употребата и за насочване на бъдещите мерки срещу антибиотичната резистентност.
