Език свещен на моите деди, език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди за радост не - за ядове отровни.
Език прекрасен, кой те не руга и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега в мелодията на твоите звуци сладки?
Разбра ли някой колко хубост, мощ се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
от руйни тонове какъв разкош, какъв размах и изразитост жива? ...
Кой по-хубаво от Иван Вазов може да възпее с ода езика ни, като символ на националната ни идентичност, духовна ценност и културна гордост. Въпросът е в днешни дни говорим ли и пишем ли правилно? Направи ли ни чат културата лениви за писане на чист български език грамотно?
Напоследък в ежедневието все повече се срещат сгрешени думи и дори цели изрази – заради бързане, разсейване или просто от незнание. В табели, в надписи, менюта в ресторанти, в новини, в постове в социалните мрежи, под снимки, публикации...
Специално за Dariknews.bg професор д-р Петя Осенова, преподавател във Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, разказа кои са най-често срещаните грешки в ежедневието ни, с уговорката, че вероятно можем да напишем книга по темата, пък и вероятно е нужна статистика, но ще се спрем на най-популярните типове, в които всеки ще се открие, но може и да не признае.
Според проф. Осенова една доста типична грешка е използването на кратък вместо пълен определителен член при съществителни имена от мъжки род в позиция на подлог. Това е синдромът „МагазинА не работи“ или „НародА трябва да реши“.
Често се забравя, че нашият език не следва директно принципа „Пишем така, както говорим“. Напротив, между правоговор и писане има разлика. Така изговаряме съществителните с кратък определителен член, но ги пишем с пълен, посочва експертът.
Друг тип грешки в тази връзка се пораждат от факта, че когато не са под ударение, при изговор гласните [а] и [o] се стесняват в различна степен до [ъ] и [у]. По подобен начин гласните [ъ] и [у] се разширяват до [а] и [o]. Пише се например „уплАтнение“ вместо вярното „уплътнение“, „пунктОация“ вместо „пунктУация“, „Ускъпя“ вместо „Оскъпя“.
Според преподавателя в СУ проблеми създава и ятовият преглас в различни форми на глагола. Например „живЯли“ вместо правилното „живЕли“ или „вървЯли“ вместо „вървЕли“. Грешката се получава чрез аналогия с другите форми - живЯх, живЯхме и подобни.
„Тук не мога да пропусна богатото семейство представъчни глаголи, част от които са „излезна, влезна, слезна“ вместо правилните „изляза, вляза, сляза“. Те навлизат от западните диалекти“, допълва проф. д-р Петя Осенова.
По нейни наблюдения традиционно се греши и думата „именик“ за лице, което има имен ден. Тази дума се заменя с „именник“, което означава вид документ. Подобен е случаят и с използването на „рожденник“ вместо „рожденик“, без обаче да става дума за различни значения.
Проблеми създават и думи, имащи елементи от различни графични системи, сред които число и буквени знаци - 20-годишен с липсващо тире „20 годишен“. Тук попадат и сравнителната и превъзходната степен при прилагателни и наречия - „най бедната“, „по скоро“.
„Една интересна грешка е писането на Бай Ганьо като качество на българина. Но вместо да се пише слято и с малка буква - байганьо, се пише по различни начини, например като „бай Ганьо“, посочва като пример езиковият експерт.
На въпрос на Dariknews.bg дали социалните мрежи оказват влияние на чистия български език и ако да, какво е то, проф. Осенова е категорична: „По мое мнение социалните мрежи само засилват доста от съществуващите вече грешки“.
„Напоследък, обаче, участващите в тях хора следят как пишат, а не само какво пишат самите те и другите. В същото време има тенденция да се стилизира написаното. Например да се пише тенденциозно - на диалект или по-разговорно, с кирилизирани английски думи и подобни стратегии. В подобна ролева ситуация невинаги може лесно да се прецени грамотността на пишещия“, посочва преподавателят в Софийския университет проф. д-р Петя Осенова.
