Министерството на образованието и науката (МОН) представи обобщен анализ на резултатите от държавните зрелостни изпити от сесията май-юни.
Резултатите от матурите сходни, но проблемът с точните науки остава
Образователният министър Красимир Вълчев заяви, че резултатите от държавните зрелостни изпити са сходни и съпоставими с предишните години. От матурата по български език и литература (БЕЛ) са с една точка по-ниски, а по другите предмети резултатите се обуславят от това, че учениците избират на матура по кои предмети да се явяват.
"Не можем да очакваме нещо различно, системата е същата. Випуските са до голяма степен сходни, така че и резултати са сходни. Това, което системата не е направила към настоящия момент, поради няколко обективни причини, е така наречената оценка на добавената стойност и оценка на развитието, която трябва да съпоставя резултатите на една група ученици на входа и на изхода на един етап на образование. Това е ни една от амбициите за следващите месеци”, посочи той.
По думите на образователния министър основен проблем остава ниският брой зрелостници, завършили профилирана подготовка, които са избрали матура по математика, физика и химия.
"Те са ниски като брой, ниски са и като процент. Липсата на достатъчно зрелостници, които да избират матурата по математика, физика и химия поставя пред предизвикателство инженерното ни образование, както и редица важни индустрии. Един от най-важните въпроси за социално-икономическото ни развитие е да подобрим резултатите по математика и природни науки", посочи Вълчев.
Разбор на резултатите
Средният резултат от задължителния държавен зрелостен изпит по български език и литература (БЕЛ) от тази година е 57,53 точки, което е добър 4,27, каза Евгения Костадинова - директор на дирекцията "Съдържание на предучилищното и училищното образование" в Министерството на образованието и науката (МОН).
Тя обясни, че МОН е провело 79 държавни зрелостни изпита по различни предмети, като в тях се включват и изпитите по нивата на чуждите езици, сред които не само основните, но и други. Останалите предмети не може да се сравняват като абсолютни стойности, защото зависи колко зрелостници са се явили на тях, добави Костадинова.
Миналата година зрелостниците имаха среден резултат от 58,48 точки (добър 4,32) по български език, което бе най-високият резултат от въвеждането на матурите през 2008 г.
Броят на зрелостниците, които избраха да положат математиката, като втори задължителен държавен зрелостен изпит, е приблизително същия като този от миналата година. По-високи са резултатите по физика и астрономия, по история и цивилизация, по информационни технологии, по музика, но физика и астрономия, като матура, се полага от много малък брой ученици и не може да говорим за някакъв изключителен скок на обучението по физика, обясни Костадинова.
Тя каза, че по-ниски са резултатите по някои предмети, които също се избират от малък брой ученици, и сред тях е предприемачеството. При него малко над четири точки и половина е спадът в резултатите.
"При съпоставка на 2024 г. на 2025 г. като брой зрелостници - почти двойно нараства броят на зрелостниците, които имат 100 точки на втория държавен зрелостен изпит, както и 100 точки на изпита по БЕЛ. На втория зрелостен изпит за поредна година няма нито един зрелостник с нула точки, по БЕЛ има 23-ма. Няма нула точки и на двата зрелостни изпита. По български език и литература малко се увелича броят на слабите оценки, а на втория зрелостен изпит е обратно", каза Евгения Костадинова.
Тя съобщи, че по региони с най-високи резултати на държавния зрелостен изпит по БЕЛ са София-град, Смолян, Варна, Пловдив, които ежегодно, на всички изпити, показват по-високи резултати спрямо останалите. Появява се и Русе, сред петицата с най-добри резултати, а в другия край на диаграмата няма значими размествания и Сливен, Силистра, Шумен, Разград са региони, които традиционно показват по-ниски резултати и факторите са комплексни. В по-предна позиция минава и Плевен.
На втория зрелостен изпит средният брой точки е 69,27, което е много добър 4,81, съобщи Евгения Костадинова. Тя отново отбеляза, че се осреднява резултатът на втория държавен зрелостен изпит.
Най-добри са резултатите по английски език, на който се явиха и най-много ученици - средно те са постигнали 74,76 точки, при 85,5 точки за миналата година.
По история средният резултат през тази година е 63,3 точки, което е увеличение спрямо миналогодишните 49 точки. По география средно учениците са получили 48,81 точки при 50,8 за миналата година. По философия средният резултат е 55,07 точки при 58 точки за 2024 г. По биология средният резултат е 55,27 точки при 55 точки през миналата година.
Огромни разлики между училищата, не между областите
Министърът заяви, че това, което виждат от държавните зрелостни изпити и тази, и предходните години, са високите различия.
"Не толкова и само между области, колкото между училищата. Има външни фактори - в райони имаме по-голяма концентрация на ученици от семейства, в които не се говори български език, семейства с по-ниска отговорност на родителите към образованието. Имаме висока степен на образователно детерминирана сегрегация, защото класираме учениците след 7 клас по резултати", посочи Вълчев и допълни, че ще бъде сериозно поставен въпросът за образователната структура.
"Имаме слаби резултати и заради това, че системата ни стана по-включваща. Учениците преди средно учеха 8 години, сега - 10, но с много ниски резултати 12 клас. Една част от тях не полагат матура или не полагат матура на първата сесия, по-късно я полагат. Системата ни стана и по-избутваща. Виждаме го и при съпоставката на вътрешното и външното оценяване", каза още министърът на образованието.
Матури 2025: Обявиха резултатите от зрелостните изпити
В понеделник резултатите от държавните зрелостни изпити от сесията май-юни бяха публикувани в системата: https://infopriem.mon.bg/. Проверката става с входящ номер и с идентификационен код.
На 21 май общо 48 082 зрелостници се явиха на държавния зрелостен изпит по български език и литература (БЕЛ). Общо 28 бяха анулираните изпитни работи в различни училища в страната заради опит за преписване, съобщи тогава пресцентърът на Министерството на образованието и науката. На матурата по български език и литература зрелостниците избираха да пишат между интерпретативно съчинение на тема "Разум и чувства" върху повестта "Крадецът на праскови" на Емилиян Станев и есе по темата "Животът - колело или стълба". Това се изискваше в последната 41-ва задача на държавния зрелостен изпит по БЕЛ.
Матурата по български език и литература проверява знанията и уменията по граматика, правопис, лексика, способност за създаване на текст, извличане на информация. Зрелостниците пишат и аргументативен текст по избор - есе по житейски проблем или интерпретативно съчинение върху изучавано литературно произведение. Максималният брой точки от изпита е 100.
На 23 май се състояха държавните зрелостни изпити по профилиращ предмет и по професионална квалификация. По вариант 2 писаха тогава зрелостниците на втория държавен зрелостен изпит по профилиращ предмет. По тема номер 5 писаха гимназистите на държавния изпит по професионална квалификация. Държавните зрелостни изпити по профилиращ предмет се състояха едновременно по 30 учебни предмета, в т.ч. различните нива на чужди езици.
На държавния изпит по професионална квалификация гимназистите имаха три възможности - дипломен проект, писмена работа по теория на професията и практика, или тест по теория на професията и практика.
Традиционно най-много зрелостници от профилираните паралелки бяха избрали английския език за втората си матура - около 13 000. Следван от географията и икономиката с над 2000 ученици, биологията и здравното образование с близо 1800 зрелостници. Общият брой на зрелостниците, избрали математика на тази изпитна сесия, беше 2424. От тях желание да се явят на втора матура по математика бяха заявили близо 1400 зрелостници, а за допълнителна матура по математика (профилиращ предмет), са 317. Пожелалите да положат математика (общообразователна подготовка) като допълнителна матура бяха 718.
За изпита по професионална квалификация най-много ученици от професионални гимназии и паралелки бяха избрали да защитават дипломен проект - 13 900. Писмена работа по теория на професията и практика имаха 6800 гимназисти, а 3500 имаха тест по теория на професията и практика.
По време на допълнителните матури по желание се организираха 52 изпита, включително и за различните нива по чужд език. Една част от тях бяха по профилирана подготовка, а други - от общообразователната.
