ДПС припомни стара реч на почетния председател на партията Ахмед Доган, която звучи, все едно е писана с днешна дата. Тя обаче беше произнесена на 12 декември 2009 г. на Седмата национална конференция на движението.
Пресцентърът на партията я публикува днес. Това би трябвало да се възприема, на фона на мълчанието на политици от движението през последните напрегнати дни, като нишан за това какво мисли ДПС за днешната политическа ситуация в страната, протестите, управлението и онова, което трябва да се случи занапред.
В речта пред делегатите и актива Доган посочва, че каквото и да направи, винаги и за всичко е виновна ДПС и нейният лидер.
"Превърнах се в гръмоотвод на всички негативни явления и процеси в страната", констатира преди 11 години Доган. "Пътят продължава и, може би, най-трудното тепърва предстои", предупреждава още той, а предупреждението му очевидно важи с пълна сила и през 2020.
Ето и цялото слово на Ахмед Доган:
Пътят продължава и, може би, най-трудното тепърва предстои.
В проекта за развитие на ДПС не беше заложено утвърждаването му като лидерска партия. Но, за съжаление, това е политически факт. Никога не съм си представял дори, че само с едно изкарано от контекста изречение ще променя парламентарния вот на други партии.
Като лидер на ДПС се превърнах в политически гръмоотвод на всички негативни явления и процеси в страната. Когато кажа нещо съм виновен по правило, когато мълча, съм още по-виновен.
А основната тенденция от последните две години е, че лидерът на ДПС следва да бъде виновен за целия преход.
Хора, които продадоха и разграбиха държавата искат да си измият ръцете с ДПС и неговия лидер. Всички знаете, че съм философ по природа, либерал по душа и боец – демократ по характер. И никой не може да ме стресне.
И в този ред на мисли, пред мен стои много важен казус : или аз съм априори неудобен за всички режими, или мишоците в политическата система са твърде много, както и в живота.
Идеята за ДПС е двадесет и пет години от живота ми и не съжалявам, че го създадох и му се отдадох. Напротив, осъзнах, че принципите на идентичността имат силата на природен закон, за което ви благодаря.
.......
На последните парламентарни избори обществото избра реалността пред нереалистичните очаквания и външния спасител на страната, което е добре за демократичния процес.
Разбира се, все още външното месианство се трансформира във вътрешно, но това е част от логиката на демокрацията.
Убеден съм, че обществото има нужда от политически катарзис и то трябва да го преживее.
Естествено, този процес е свързан с предстоящата пълзяща криза по всички направления : управление, бизнес, ценности, политически елит, медия и модели на поведение...
Но този етап е необходим и пътят трябва да се извърви. България трябва да знае какво трябва да направи, и какво да очаква. Останалото е работа на политиците.
За да направиш най-общ анализ на двадесет годишен период на трансформация, ти трябва да го преживееш. Преживях го отново. И ми се струва, че Пътят продължава и, може би, най-трудното тепърва предстои.
И, накрая, ми позволете да се обърна в личен план към всички вас. ДПС се превърна в “кръвна група”, “код”, матрица...и визия за бъдещето...
Пожелавам ви от все сърце да приличате на себе си, въпреки промените, които правите в себе си. Дори ако се наложи да възкръсвате, за да бъдете същите!
Пресцентърът на партията я публикува днес. Това би трябвало да се възприема, на фона на мълчанието на политици от движението през последните напрегнати дни, като нишан за това какво мисли ДПС за днешната политическа ситуация в страната, протестите, управлението и онова, което трябва да се случи занапред.
В речта пред делегатите и актива Доган посочва, че каквото и да направи, винаги и за всичко е виновна ДПС и нейният лидер.
"Превърнах се в гръмоотвод на всички негативни явления и процеси в страната", констатира преди 11 години Доган. "Пътят продължава и, може би, най-трудното тепърва предстои", предупреждава още той, а предупреждението му очевидно важи с пълна сила и през 2020.
Ето и цялото слово на Ахмед Доган:
Пътят продължава и, може би, най-трудното тепърва предстои.
В проекта за развитие на ДПС не беше заложено утвърждаването му като лидерска партия. Но, за съжаление, това е политически факт. Никога не съм си представял дори, че само с едно изкарано от контекста изречение ще променя парламентарния вот на други партии.
Като лидер на ДПС се превърнах в политически гръмоотвод на всички негативни явления и процеси в страната. Когато кажа нещо съм виновен по правило, когато мълча, съм още по-виновен.
А основната тенденция от последните две години е, че лидерът на ДПС следва да бъде виновен за целия преход.
Хора, които продадоха и разграбиха държавата искат да си измият ръцете с ДПС и неговия лидер. Всички знаете, че съм философ по природа, либерал по душа и боец – демократ по характер. И никой не може да ме стресне.
И в този ред на мисли, пред мен стои много важен казус : или аз съм априори неудобен за всички режими, или мишоците в политическата система са твърде много, както и в живота.
Идеята за ДПС е двадесет и пет години от живота ми и не съжалявам, че го създадох и му се отдадох. Напротив, осъзнах, че принципите на идентичността имат силата на природен закон, за което ви благодаря.
.......
На последните парламентарни избори обществото избра реалността пред нереалистичните очаквания и външния спасител на страната, което е добре за демократичния процес.
Разбира се, все още външното месианство се трансформира във вътрешно, но това е част от логиката на демокрацията.
Убеден съм, че обществото има нужда от политически катарзис и то трябва да го преживее.
Естествено, този процес е свързан с предстоящата пълзяща криза по всички направления : управление, бизнес, ценности, политически елит, медия и модели на поведение...
Но този етап е необходим и пътят трябва да се извърви. България трябва да знае какво трябва да направи, и какво да очаква. Останалото е работа на политиците.
За да направиш най-общ анализ на двадесет годишен период на трансформация, ти трябва да го преживееш. Преживях го отново. И ми се струва, че Пътят продължава и, може би, най-трудното тепърва предстои.
И, накрая, ми позволете да се обърна в личен план към всички вас. ДПС се превърна в “кръвна група”, “код”, матрица...и визия за бъдещето...
Пожелавам ви от все сърце да приличате на себе си, въпреки промените, които правите в себе си. Дори ако се наложи да възкръсвате, за да бъдете същите!
