До 2026 година предвиждаме у нас да има 20 000 електромобила, 10 000 зарядни станции и да бъдат изведени от експлоатация 50 000 стари автомобила с двигатели с вътрешно горене (ДВГ). Това заяви заместник-министър председателят по климатични политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов по време уебинар на тема електрическа мобилност, организиран от списание "Ютилитис".
По думите на Сандов този план може да изглежда мащабен за период от 5 години, ако гледаме назад.
"Но виждайки какво се случва около нас в рамките на Европейския съюз (ЕС) и дори в съседни държави, които не са част от ЕС, това изглежда реалистично, а за някои хора дори може да не е достатъчно амбициозно. Но нека започнем оттам, ако постигнем повече, би било добре дошло", каза министърът. Според него трябва да се обърне подходът за начина, по който се отнасяме с моторните превозни средства (МПС). "Един от важните принципи, който трябва да бъде прилаган е, че замърсителят плаща. Това става през няколко механизма, като основен ще бъде Националният план за възстановяване и устойчивост, където е записана реформата, касаеща електормобилността", добави той.
"По отношение на нормативната база трябва да работим допълнително да бъде поставена по-добра законодателна основа за всички тези действия и да има възможности, които не оставят празни петна в законодателството. Има какво да се подобри в нормативната база и всички ние трябва да работим заедно за това", каза още министър Сандов.
Стимули под формата на 6140 евро за нов електромобил, който да бъде закупен от който и да е във всички градове с наднормени нива на фини прахови частици, са заложени по оперативна програма (ОП) "Околна среда" за 2021-2027 година. В момента тя е на етап "финален драфт", който трябва да бъде изпратен в Брюксел и да бъде одобрен, обясни министърът.
"През настоящата ОП също има възможност общините да кандидатстват за закупуване на електрически превозни средства - могат да бъдат автобуси за градския транспорт или обслужващи лекотоварни автомобили", добави той. По думите му освен добрите практики по отношение на елктромобилността на другите държави, трябва да се обърне внимание и на лошите. Като пример за лоша практика той посочи големите паркинги в центровете на градовете, от които се отказват северните и западните държави защото това създава допълнителен поток на автомобили с ДВГ в центровете на градовете. "Ако предвиждаме да се правят паркинги, близо до центровете е добре да има преимущество за електромобилите - както в момента в София синя и зелена зона е освободена за електрическите превозни средства", каза Сандов.
Според модератора на уебинара - Иван Хиновски, който е председател на Българския енергиен и минен форум, България е много назад по отношение на елктромобилността, въпреки че у нас има много визионери. Той заяви, че към 2030 година у нас трябва да има поне 300 000 електромобила и разполагаема мощност между 1500 и 2000 мегавата за зареждането на този огромен парк.
Според председателя на Управителния съвет (УС) на Индустриален клъстер "Електромобили" (ИКЕМ) Илия Левков 13 години в България липсва системен подход за електрическата мобилност. По думите му незабавно трябва да се промени работата на Национален доверителен екофонд (НДЕФ), който стимулира покупката на електрически превозни средства, или неговия Управителен съвет да бъде уволнен. В отговор на това твърдение, началникът на кабинета в Министерски съвет на Борислав Сандов - Георги Стефанов подчерта, че реформата за електромобилоността не е само в НДЕФ и десетилетия наред бездействие не могат да бъдат компенсирани само със смяната на ръководството на фонда.
Левков заяви още, че Министерство на околната среда и водите (МОСВ) е голям длъжник на общините в България, защото НДЕФ е пропуснал да покани 3 големи компании производители на електрически автобуси в България. Общини като Враца, Русе, Хасково, Варна, Бургас имат проблеми с електрическите автобуси, а някои дори нямат експерти, които да приемат доставките, защото не могат да сравнят дали доставените превозни средства имат спецификациите на заявените. Те са в гаранция, но ще има експлоатационни грешки, които ще плащаме всички ние, подчерта Левков. "Ние създадохме образователен модел, който събра бизнеса, професионалните гимназии и университетите. В момента 900 деца изучават електрически превозни средства в 15 професионални гимназии в цялата страна. Това ни дава гаранция, че електрическата мобилност ще се случи в България", добави той.
Докато средният брой електромобили в Европа се измерва в проценти, у нас все още говорим за бройки, заяви Мартин Заимов - член на изпълнителния борд на Българска асоциация Електрически превозни средства (БАЕПС). У нас има 3500 електрически автомобила и 150 електрически автобуса, което ни поставя много далече от средната цифра за Европа, добави той. Заимов подчерта необходимостта общините да регулират местата за паркиране на електрическите автомобили защото повечето такива транспортни средства се зареждат на паркинги. По думите му за това не са необходими промени в законодателството, а може да стане чрез Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Според него липсата на стикованост между отделните администрации е бил един от основните проблеми до момента.
Липсата на държавни стимули за изграждането на зарядната инфраструктура е едно от големите предизвикателства пред електрическата мобилност у нас, заяви на уебинара изпълнителният директор на "Ампеко" Орлин Радев.
По думите на Сандов този план може да изглежда мащабен за период от 5 години, ако гледаме назад.
"Но виждайки какво се случва около нас в рамките на Европейския съюз (ЕС) и дори в съседни държави, които не са част от ЕС, това изглежда реалистично, а за някои хора дори може да не е достатъчно амбициозно. Но нека започнем оттам, ако постигнем повече, би било добре дошло", каза министърът. Според него трябва да се обърне подходът за начина, по който се отнасяме с моторните превозни средства (МПС). "Един от важните принципи, който трябва да бъде прилаган е, че замърсителят плаща. Това става през няколко механизма, като основен ще бъде Националният план за възстановяване и устойчивост, където е записана реформата, касаеща електормобилността", добави той.
"По отношение на нормативната база трябва да работим допълнително да бъде поставена по-добра законодателна основа за всички тези действия и да има възможности, които не оставят празни петна в законодателството. Има какво да се подобри в нормативната база и всички ние трябва да работим заедно за това", каза още министър Сандов.
Стимули под формата на 6140 евро за нов електромобил, който да бъде закупен от който и да е във всички градове с наднормени нива на фини прахови частици, са заложени по оперативна програма (ОП) "Околна среда" за 2021-2027 година. В момента тя е на етап "финален драфт", който трябва да бъде изпратен в Брюксел и да бъде одобрен, обясни министърът.
"През настоящата ОП също има възможност общините да кандидатстват за закупуване на електрически превозни средства - могат да бъдат автобуси за градския транспорт или обслужващи лекотоварни автомобили", добави той. По думите му освен добрите практики по отношение на елктромобилността на другите държави, трябва да се обърне внимание и на лошите. Като пример за лоша практика той посочи големите паркинги в центровете на градовете, от които се отказват северните и западните държави защото това създава допълнителен поток на автомобили с ДВГ в центровете на градовете. "Ако предвиждаме да се правят паркинги, близо до центровете е добре да има преимущество за електромобилите - както в момента в София синя и зелена зона е освободена за електрическите превозни средства", каза Сандов.
Според модератора на уебинара - Иван Хиновски, който е председател на Българския енергиен и минен форум, България е много назад по отношение на елктромобилността, въпреки че у нас има много визионери. Той заяви, че към 2030 година у нас трябва да има поне 300 000 електромобила и разполагаема мощност между 1500 и 2000 мегавата за зареждането на този огромен парк.
Според председателя на Управителния съвет (УС) на Индустриален клъстер "Електромобили" (ИКЕМ) Илия Левков 13 години в България липсва системен подход за електрическата мобилност. По думите му незабавно трябва да се промени работата на Национален доверителен екофонд (НДЕФ), който стимулира покупката на електрически превозни средства, или неговия Управителен съвет да бъде уволнен. В отговор на това твърдение, началникът на кабинета в Министерски съвет на Борислав Сандов - Георги Стефанов подчерта, че реформата за електромобилоността не е само в НДЕФ и десетилетия наред бездействие не могат да бъдат компенсирани само със смяната на ръководството на фонда.
Левков заяви още, че Министерство на околната среда и водите (МОСВ) е голям длъжник на общините в България, защото НДЕФ е пропуснал да покани 3 големи компании производители на електрически автобуси в България. Общини като Враца, Русе, Хасково, Варна, Бургас имат проблеми с електрическите автобуси, а някои дори нямат експерти, които да приемат доставките, защото не могат да сравнят дали доставените превозни средства имат спецификациите на заявените. Те са в гаранция, но ще има експлоатационни грешки, които ще плащаме всички ние, подчерта Левков. "Ние създадохме образователен модел, който събра бизнеса, професионалните гимназии и университетите. В момента 900 деца изучават електрически превозни средства в 15 професионални гимназии в цялата страна. Това ни дава гаранция, че електрическата мобилност ще се случи в България", добави той.
Докато средният брой електромобили в Европа се измерва в проценти, у нас все още говорим за бройки, заяви Мартин Заимов - член на изпълнителния борд на Българска асоциация Електрически превозни средства (БАЕПС). У нас има 3500 електрически автомобила и 150 електрически автобуса, което ни поставя много далече от средната цифра за Европа, добави той. Заимов подчерта необходимостта общините да регулират местата за паркиране на електрическите автомобили защото повечето такива транспортни средства се зареждат на паркинги. По думите му за това не са необходими промени в законодателството, а може да стане чрез Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Според него липсата на стикованост между отделните администрации е бил един от основните проблеми до момента.
Липсата на държавни стимули за изграждането на зарядната инфраструктура е едно от големите предизвикателства пред електрическата мобилност у нас, заяви на уебинара изпълнителният директор на "Ампеко" Орлин Радев.
