"Само на базата на внесения сега бюджет дефицитът за тази година се предвижда да бъде 4.1 на сто, но това не е истинската цифра, защото в края на миналата година бяха изписани като касов разход и преведени 2.9 млрд лв. по сметки за чужди средства, където разходите ще се извършват през 2022 год. На начислена основа този дефицит от 4.1 на сто вероятно ще стигне до около 6 процента и това е преди очакваната актуализация към 30 юли", каза на брифинг Кирил Ананиев от ГЕРБ.
По думите му това е първото българско правителство, което няма своя програма. Имам 30 год. стаж в МФ и нямам спомен бюджетът да се прави по този начин, като изключим 1997 год., когато се правеше бюджетът всеки месец. Не бих желал да се връщаме към тази стара практика, допълни той. Ананиев припомни, че вчера в Народното събрание беше приет бюджетът за първото тримесечие и снощи на сайта на Министерството на финансите е бил публикуван бюджетът за тази година, но той отговарял на разходите и приходите, които ще бъдат реализирани през второто тримесечие на тази година.
Очакваме, че през юли управляващите ще представят актуализация на бюджета, в която ще реализират политиките и целите, които би трябвало да бъдат включени в управленската програма. Програмата предстои да се подготви и одобри от коалиционните партньори, допълни той.
Много ни притеснява фактът, че дългът, който ще се тегли през тази година, е 7.3 млрд. лв, като в следващите години - за тригодишен период, се предвижда всяка една от тези години да се тегли дълг от 9 млрд. лв, каза още Ананиев. По думите му това са изключително опасни тенденции. Обслужването на този дълг след това ще стане или чрез увеличаване на данъците, или влизане в дългова спирала, което ще се отрази изключително лошо върху желанието ни да бъдем член на Еврозоната от 1 януари 2024 г., допълни той.
Делян Добрев представи графики от Министерството на финансите, показващи съотношенията дълг към Брутен вътрешен продукт от 2019 г. досега. Според графиката, през 2024 г. ние ще достигнем дълг от 47.1 млрд. лв. По думите му нарастването на държавният дълг се дължи на това, че се планира голям дефицит. Големият дефицит означава, че се харчат много повече пари отколкото държавата събира, допълни Добрев. В период на огромна инфлация, правителството изземва парите от хората и бизнеса, в бюджета има извънредни приходи, но дори и те не са достатъчни, а трябва да вземат допълнителни дългове, за да си изпълнят предизборните си ангажименти, допълни той. Големите бюджетни дефицити не овладяват инфлацията и затова се очаква тя да нарасне още повече заради огромните харчове, които се планират.
Според Томислав Дончев бюджетирането се извършва на тримесечна база, защото това отразява динамиката на промяната на управленските приоритети. Дончев посочи, че магистрала "Хемус" се строи и попита на база на какви договори се строи, след като няма сключени нови договори, а старите били "корупционни".
Предстои да правим първичен анализ на бюджета, но има притеснения, че политиката на правителството ще замества финансирането от ЕС с дългово финансиране, допълни Дончев. Средства от новия програмен период, започнал миналата година, до момента България не е получила нито цент, посочи той. Националният план за възстановяване и устойчивост е по-големия проблем и искам да разбера дали правителството е предвидило финансиране от Плана. Ако ние в средата на годината имаме одобрен национален план за възстановяване и устойчивост, след като се проведе обществена поръчка и след отчитането на разхода, страната ни трябва да даде фактура на ЕС и разходът да бъде покрит, но се съмнявам, че това ще се случи тази година, допълни той. По думите му това означава, че България втора година ще ползва остатъчни средства от предишния програмен период.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов посочи, че през октомври миналата година премиерът Кирил Петков е казал "ако спрем кражбата на 8 млрд. лв., ще има пари за всичко", а вчера е казал, че парите са 4 млрд.лв. Къде са 4-те млрд.лв. за два месеца, попита Борисов и допълни, че и за 8-те млрд.лв. е лъжа. Борисов се спря и на средствата за язовирите, коментирайки, че също има разминаване в твърденията на управляващите. По думите му точно сега се раздават средства "на калпак, без никаква политика". Дълговете ще станат толкова големи, че Еврозоната въобще няма в следващите години да е приоритет, а с този ръст на заемите само лихвите на година ще бъдат над 1 млрд. лв., допълни Борисов.
По думите му това е първото българско правителство, което няма своя програма. Имам 30 год. стаж в МФ и нямам спомен бюджетът да се прави по този начин, като изключим 1997 год., когато се правеше бюджетът всеки месец. Не бих желал да се връщаме към тази стара практика, допълни той. Ананиев припомни, че вчера в Народното събрание беше приет бюджетът за първото тримесечие и снощи на сайта на Министерството на финансите е бил публикуван бюджетът за тази година, но той отговарял на разходите и приходите, които ще бъдат реализирани през второто тримесечие на тази година.
Очакваме, че през юли управляващите ще представят актуализация на бюджета, в която ще реализират политиките и целите, които би трябвало да бъдат включени в управленската програма. Програмата предстои да се подготви и одобри от коалиционните партньори, допълни той.
Много ни притеснява фактът, че дългът, който ще се тегли през тази година, е 7.3 млрд. лв, като в следващите години - за тригодишен период, се предвижда всяка една от тези години да се тегли дълг от 9 млрд. лв, каза още Ананиев. По думите му това са изключително опасни тенденции. Обслужването на този дълг след това ще стане или чрез увеличаване на данъците, или влизане в дългова спирала, което ще се отрази изключително лошо върху желанието ни да бъдем член на Еврозоната от 1 януари 2024 г., допълни той.
Делян Добрев представи графики от Министерството на финансите, показващи съотношенията дълг към Брутен вътрешен продукт от 2019 г. досега. Според графиката, през 2024 г. ние ще достигнем дълг от 47.1 млрд. лв. По думите му нарастването на държавният дълг се дължи на това, че се планира голям дефицит. Големият дефицит означава, че се харчат много повече пари отколкото държавата събира, допълни Добрев. В период на огромна инфлация, правителството изземва парите от хората и бизнеса, в бюджета има извънредни приходи, но дори и те не са достатъчни, а трябва да вземат допълнителни дългове, за да си изпълнят предизборните си ангажименти, допълни той. Големите бюджетни дефицити не овладяват инфлацията и затова се очаква тя да нарасне още повече заради огромните харчове, които се планират.
Според Томислав Дончев бюджетирането се извършва на тримесечна база, защото това отразява динамиката на промяната на управленските приоритети. Дончев посочи, че магистрала "Хемус" се строи и попита на база на какви договори се строи, след като няма сключени нови договори, а старите били "корупционни".
Предстои да правим първичен анализ на бюджета, но има притеснения, че политиката на правителството ще замества финансирането от ЕС с дългово финансиране, допълни Дончев. Средства от новия програмен период, започнал миналата година, до момента България не е получила нито цент, посочи той. Националният план за възстановяване и устойчивост е по-големия проблем и искам да разбера дали правителството е предвидило финансиране от Плана. Ако ние в средата на годината имаме одобрен национален план за възстановяване и устойчивост, след като се проведе обществена поръчка и след отчитането на разхода, страната ни трябва да даде фактура на ЕС и разходът да бъде покрит, но се съмнявам, че това ще се случи тази година, допълни той. По думите му това означава, че България втора година ще ползва остатъчни средства от предишния програмен период.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов посочи, че през октомври миналата година премиерът Кирил Петков е казал "ако спрем кражбата на 8 млрд. лв., ще има пари за всичко", а вчера е казал, че парите са 4 млрд.лв. Къде са 4-те млрд.лв. за два месеца, попита Борисов и допълни, че и за 8-те млрд.лв. е лъжа. Борисов се спря и на средствата за язовирите, коментирайки, че също има разминаване в твърденията на управляващите. По думите му точно сега се раздават средства "на калпак, без никаква политика". Дълговете ще станат толкова големи, че Еврозоната въобще няма в следващите години да е приоритет, а с този ръст на заемите само лихвите на година ще бъдат над 1 млрд. лв., допълни Борисов.
