Общата селскостопанска политика (ОСП) трябва да отразява принципите на справедливост в обществото и най-вече да стимулира социалната обезпеченост на заетите в отрасъла, поставяйки фокуса върху по-активно и равностойно подпомагане на секторите в него. Това каза Пламен Димитров, президент на КНСБ, член на Икономическия и социален съвет в България и синдикален представител в Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК). Той участва във форум, посветен на проблемите и решенията, свързани със заетостта в селските райони. Събитието събра на кръгла маса близо 70 души - експерти и учени от ЕИСК, ИСС, МЗХ, МТСП, НСИ, Националното сдружение на общините, Централния кооперативен съюз (ЦКС), домакин на събитието и други.
Синдикатите ще настояват да бъде гарантирана социална обезпеченост на работещите в земеделието, за по-ефективни инструменти за управление на кризи в сектора, както и за
допълнителни средства за въвеждане на иновации и стимулиране на младите земеделски производители.
По отношение на ПРСР позицията на синдикатите е за такова развитие, което да осигури нови работни места, намаляване на бедността, по-високи доходи и качество на живот в селските райони, посочи Пламен Димитров. Основна предпоставка за това, както и за повишаване на БВП е заетостта. В селските региони възможностите за нови работни места са свързани със селското стопанство, което в момента е в пълен колапс, защото липсва работеща производствена структура, подчерта синдикалистът. За сравнение той посочи броя на земеделските стопанства, регистрирани при преброяването им през 2010 г., който е бил 370 200, а през 2013 г. вече 253 хил., което е 57 на сто по-малко от броя им през 2003 г.
Също негативна е тенденцията при работните места в цялото земеделие и това се дължи на преструктурирането и намаляването на броя на стопанствата, закриване на кооперациите и е постоянен икономически и демографски фактор. От малко над 1350 000 души през 2003 г. броят на заетите в отрасъла през 2010 г. е намалял до 740 000 души, а през миналата 2013 г. достига до 655 000 души, отбеляза Димитров. Статистиката като цяло показва наполовина намалени земеделски стопанства и работници, заети в отрасъла, коментира той. Около 57 хил. души са платената работна ръка в земеделието, сезонните работници са около 26 хиляди годишно, по официални данни.
Средно в едно стопанство работят по двама души, делът на заетите в сектора спрямо всички заети в икономиката е 19 процента, а тези по трудови взаимоотношения - едва 3 процента от общо заетите в икономиката. Повече от 86 на сто от семейната работна ръка е на непълен работен ден, а близо 30 - над 65 и повече години. Само около 22 на сто са на възраст до 45 години, сочат още данните.
Най-сериозни проблеми по отношение на социалната защита в България имат тютюнопроизводителите и останалите земеделски производители, отбеляза синдикалистът. То е свързано с непълноти в здравното осигуряване, непостоянните доходи и липса на заетост. Дори при навършени години за пенсия те не могат да натрупат необходимия осигурителен стаж, особено последните години. Когато, и ако, достигнат до пенсия те получават доста под минималния размер. Това означава изключително ниски нива, много под прага на бедност за нивата в България и несравними с тези на развитите европейски държави, коментира синдикалистът.
Всичко това означава и негарантирани здравно и социално - осигурителна система и права, обобщи той. Реализацията на хората, заети в отрасъла, е свързано с наемането им на работа. Средният осигурителен доход на заетите в сектора е 562 лева, което формира и средната работна заплата в отрасъла, далеч под средната за страната, която е малко над 800 лева, посочи синдикалистът.
Според него всичко това е стимулирано от сивия сектор - плащане под масата, липса на осигуровки и работа без договор, изобщо - каквато и да е сигурност. Проблемът е не само в пропуснатите ползи от данъци, но и в големия брой деца, които работят в риск и извън закона. Това е една цъкаща бомба, която дава ясни знаци, че в скоро време ще гръмне. Пораженията, които тя ще донесе обаче се подценяват както от институциите, отговорни за проблема, така и по отношение на мерките, които спешно трябва да се вземат, за бъде това положение поправено, посочи Пламен Димитров.
По думите му в този специфичен отрасъл все повече хора работят на временна заетост, по устни договорки, в условия на дискриминация и без възможност за сформиране на синдикални организации. Всичко това неминуемо се отразява на стандарта на живот в тези семейства, на развитието на техните деца и създава атмосфера на изключителна несигурност в сектора селско стопанство като цяло. Според синдикалиста тенденцията за монокултурно производство създава условия за още по-големи съкращения на работна ръка и безработица, която ще накара още повече хора да се оттеглят от земеделието у нас.
Пламен Димитров смята, че изброеното до тук ще доведе до закриване на още малки стопанства и обезлюдяване на и без това обезлюдените селски територии в страната.
Според синдикалиста ОСП за периода 2014 - 2020 г. все пак дава надежда, че сегашните тенденции могат до известна степен да бъдат обърнати. Това ще се обуславя от това, доколко ресурса на директните плащания 2015 - 2020 г. и на ПРСР ще бъдат пренасочени към по-малките стопанства и тези със смесено растениевъдно и животновъдно производство, както и към производителите на биопродукция, каза още той.
Убедени сме, че с преформулирането на предложение по ОСП от страна на Министерския съвет, програмата за подпомагане наистина ще бъде преориентирана към по-малките стопанства и досегашното толериране чрез директните плащания на определени сектори, ориентирани основно за износ на зърно, ще бъде коригирано, каза Пламен Димитров. Към бъдещия кабинет, който ще се състави след изборите, той отправи предупреждение, че синдикатите няма да допуснат това пренасочване отново да бъде променено, каквито заявки вече имало.
С новата политика има надежда производството на плодове и зеленчуци да се върне в България, да се повиши търговското ни салдо и да бъде насърчено възрастовото обновяване в структурите, взимащи решение за селското ни стопанство, отбеляза Пламен Димитров. С използването на дефиницията за активен фермер и промяната в плащанията за единица площ в новия програмен период, заложени в регламента на ЕС, може сивата част на сектора да се изведе на светло, посочи синдикалистът. Той направи уговорката, че подпомагането на малките земеделските стопани трябва да става само на база реално платените заплати, осигуровки и данъци от тях за предходната година.
Източник: БТА
