При тази ликвидност, късите продажби са обречени
При тази ликвидност, късите продажби са обречени / netinfo

Къса еуфория от появата на късите продажби на БФБ пророкува Тодор Брешков, управител на Първа финансова брокерска къща. Според него Наредба 16, с която Комисията за финансов надзор ще регламентира маржин търговията и късите продажби, няма да проработи успешно заради слабата ликвидност на българския пазар. Брешков е на мнение, че няма пречки за постигане на миналогодишните нива на доходност, но е нормално тя да намаля. Ударът по взаимните фондове е за тяхно добро, а случаят „Кремиковци” е показателен за отговорностите на мажоритарните собственици пред малките акционери. Шефът на ПБФК коментира въздържанието на държавата от приватизация на големи дружества през борсата и излага възгледите си за постиженията на клиентите на компанията, каквито са листваното вчера на борсата дружество Билборд АД.

Изпълни ли очакванията Ви за повторен успех и на борсата дружеството Билборд АД, на чиeто IPO бяхте мениджъри?

Търговията с акции на Билборд АД се развива удовлетворително. Обективна оценка на едно първично публично предлагане обаче може да се направи около 3 месеца след старта на търговията, като се анализира комплексно как новият емитент се представя в качеството си на публично дружество. То трябва да докаже, че оправдава доверието на инвеститорите и спазва своите планове. Изпълнението на заявените прогнози и стратегия за развитие на дружеството- емитент е основен критерий, по който може да се прецени доколко е успешно листването на борсата. В първия ден от търговията обикновено и търсенето, и предлагането са засилени и се реализират задоволителни обеми. Към Билборд АД интересът продължава да се бъде висок, особено на фона на недостатъчната ликвидност на БФБ в настоящия период.

Как анализирате ситуацията на капиталовия пазар в момента?

В голяма степен движенията на индексите се успокоиха и в последните 1-2 седмици няма резки колебания в цените. Според мен ще мине още известно време, през което инвеститорите да преминат от фазата на емоциите към мислене, базирано на фактология, резултати, информация. Вероятно след месец март тази тенденция ще се утвърди.

Друга положителна последица е, че стана ясно, че българският капиталов пазар неминуемо се влияе от чуждите пазари. Една от причините е, че голяма част от хората, които търгуват на БФБ, са чуждестранни инвеститори. Друга съществена част от институционалните инвеститори в България – пенсионни фондове, договорни фондове, банки, поради нарасналите портфейли, които управляват, не гледат само на нашия пазар като място, на което да инвестират, но се ориентират и към съседните пазари, и на по-развитите. А това неминуемо се отразява и на нашия пазар, в по-голяма степен, отколкото преди.

Важно за нашата борса е да се повиши ликвидността, но без това да води до резки колебания в цените, защото това е все още един от недостатъците ни.

Според вас отрази ли се обявяването на независимостта на Косово на българския пазар?

Смятам, че последствията от това събитие предстои да бъдат анализирани. Все още никой не знае какво точно се случва. Не говоря само за пазарните участници. Независимостта на Косово ще има по-дългосрочен ефект върху целия регион, със съответните съпътстващи рискове.

Прогнозата ви за това как ще се развива търговията на БФБ през годината. Възможно ли е ново дъно?

Много е важно какви ще бъдат тенденциите на световните борси. Ако през първата половина от годината се окаже, че кризата, която започна от САЩ, все още не е приключена или все още не е ясно какви са пораженията от нея, това неминуемо ще се отрази и на нашата борса, защото при тази ситуация не е от решаващо значение дали определена цена е по-висока или по-ниска. По-голямата част от инвеститорите в целия свят управляват чужди пари. Когато техните клиенти искат да изтеглят парите си от инвестиционните схеми, в които са ги вложили, един инвеститор трябва да осигури ликвидност за тези пари.

Повечето договорни фондове, които продаваха, в известен смисъл са показателни в това отношение.

Договорните и взаимните фондове ще си възвърнат ли доверието, което изгубиха с напускането на много от дребните им клиенти?

Не бих казал, че те са загубили доверие. По-скоро бих казал, че те би трябвало да са доволни от това, което се случи, защото по този начин самите те прочистват активите, които управляват, от силно спекулативни пари. Защото, за съжаление, много хора, особено физическите лица, които нямат по-дълъг опит с инвестирането на пари в такива инструменти, не осъзнаваха, че има моменти, в които могат да загубят пари. Усещането на всички беше, че може само да се печели. От друга страна, когато фондовете могат да разчитат, че тези пари са при тях за по-дълъг период от време, те могат да постигнат и по-добри резултати.

Как се отрази спадът на борсата на дружествата– емитенти?

Най-негативно се отрази на тези, които бяха планирали да правят IPO-та. Стана ясно, че някои предлагания се отложиха или бяха направени по начин, който е трудно да се нарече успешен, независимо от това каква им е PR политиката. Доста емитенти подхождаха с голяма доза несериозност към тази стъпка. Те вярваха, че е достатъчно да съставят проспект, съответно да определят цена на акциите, и че те ще непременно ще се радват на търсене. Положителният ефект е, че в бъдеще всеки, който иска да предприеме подобна стъпка, би трябвало по-внимателно и по-разумно да подхожда към ситуацията от гледна точка на цени, информация, мнението на хората, които осъществяват този процес, и избора на подходящ момент.

Каква ще бъде доходността, която е реалистично да постигнат играчите през тази година?

Сигурно ще има възможност да се постигне и трицифрена доходност. Проблемът е, че не може да има гаранции за доходността. На второ място, това означава, че потенциалът за висока доходност е неизменно свързан с висока степен на риск. И доколкото човек е с такава нагласа и го осъзнава, няма проблем. Нормално е доходността да спада на нашия пазар, защото той все повече започва да прилича на развитите пазари и активите вече се оценяват не на база слухове и начертано щастливо бъдеще, а въз основа на постигнатите резултати.

Очаквате ли регламентирането и влизането в действие на късите продажби?

Късите продажби са твърде специфична сфера, зависеща основно от ликвидността на пазара. Възможни са два варианта: приема се наредба, която в абстрактен вид е положително явление, но ако трябва да бъде прилагана на нашия пазар, се оказва, че не повече от 2 до 5 дружества могат да бъдат търгувани съгласно такава наредба. В същото време се оказва, че тези 2 или 5 дружества са достатъчно неликвидни, за да може това да доведе до сериозни рискове за самата търговия. Аз лично за себе си и за нашата фирма имам големи съмнения все още, че бих препоръчал на наши клиенти да подадат поръчка на късо.

Има ли събитие, което очаквате с интерес да се случи през тази година?

С нетърпение очаквам какво правителството ще реши по отношение на приватизацията на някои дружества през борсата, защото в последните няколко години има значително изоставане в тази насока, на фона дори на съседните държави, като Румъния и Хърватия... България беше доста напреднала в един момент, но впоследствие изостана.

Имате предвид предложението на Агенцията за приватизация за продажба на мажоритарни пакети през борсата?

Имам предвид всякакви видове активи, чието място е на борсата, от гледна точка на големината на фирмите, независимо дали са под формата на мажоритарни или миноритарни пакети. Странно е, че държавата все още няма воля това да се случи. Ако реши да продава едно дружество, е нормално като първа стъпка да пусне определен пакет на борсата, най-малкото за да тества цената и интереса, за да може по-правилно да прецени колко би струва подобно начинание. Защото аз съм далеч от мисълта, че в държавната администрация някой може да смята така, както могат да смятат хората, които се занимават с борсова търговия.

Какви са изводите след случая с "Кремиковци"?

По отношение на натиска, който се задава от страна на облигационерите, това е положително явление, защото е време мажоритарните собственици да осъзнаят, че носителите на определени права могат да поискат да ги реализират. Недопустимо е лекомислено да се изказват мнения със заблудата, че това остава безнаказано.

***

Тодор Брешков управлява дейността на Първа финансова брокерска къща (ПФБК) от 2001 г., като се концентрира върху корпоративните финанси, консултантски услуги по приватизационни сделки, покупко-продажба на предприятия и финансов инженеринг. Г-н Брешков представлява ПФБК ООД в Управителния съвет на БАЛИП, член е на Съвета на директорите на Българска фондова борса – София АД, на СД на Фонд за недвижими имоти България АДСИЦ и на Надзорния съвет на Първа инвестиционна банка АД. През 2001 г. и 2002 г. е работил като консултант на Министерството на Икономиката по повод проектозакона за изменение на Закона за публично предлагане на ценни книжа, както и по повод създаването на Закона за сделките с компенсаторните инструменти. Магистър e по Бизнес администрация от СУ „Св. Климент Охридски”. Притежава лиценз Broking Certificate, издаден от Wholesale Markets Brokers’ Association /WMBA/ - Лондон.

* Материалът е с аналитичен характер и не представлява препоръка за вземане на инвестиционно решение!

DarikFinance.bg

Бизнес