България отбеляза изключително лоши резултати в борбата с корупцията и защитата на правото върху собствеността. Това е извод във второто издание на прегледа "България в международните класации", разработен от Института за пазарна икономика в партньорство с фондация "Фридрих Науман". Докладът обобщава най-известните международни индекси за развитие и предлага 69 мерки за растеж на икономиката и доходите у нас. Сред предложенията за стабилизиране на пазара на труда и икономически растеж е премахването на минималната работна заплата, както и минималния осигурителен праг. Така повече хора ще могат да останат на работа, макар и с по-ниска заплата, която след кризата ще се повиши, отколкото работодателите да съкращават персонал, защото законодателят определя минимален праг за заплащане, смятат експертите.
Икономистът Зорница Славова от Института за пазарна икономика обясни, че е несигурността в системата пречи за успешното развитие на бизнеса у нас.
"На първо място и основополагащо липсата на доверие и нестабилността на системата, защото в момента никой не знае какво ще бъде след един месец, никой не знае дали ДДС няма да се увеличава, осигуровките няма да се увеличават или минималната работна заплата. Тази несигурност наред с останалите регулации на пазара на труда всъщност гонят инвеститори и не им позволяват те да оперират в страната. Тук говорим за малки големи, местни, чужди инвеститори, за всеки инвеститор, който иска да работи в България. Затова ние предлагаме въвеждането на фискален борд, който да следи изпълнението на бюджета и свиване на държавните разходи", коментира Славова.
За стабилен икономически растеж трябва да се намалят на регистрационните, лицензионните и разрешителните режими за започване на бизнес. Според икономическите експерти трябва да се намалят процедурите и разходите за закриване на компании в България. Това според експертите е и причината за голямата междуфирмена задлъжнялост.
