"...Всички бяхме вярващи в петък,
и в неделя всички ще сме вярващи,
но в събота, в събота, в събота - кой е още вярващ...".
Този откъс е от малко известен стих на Стефан Цанев. Прочетох стихотворението само веднъж, преди много години и... не мога да го забравя. Става дума за съботата преди Възкресението Христово. За съботата, в която Христос вече не е на кръста, за да го видиш там. Но не е и възкръснал, за да го посрещнеш, заедно с жените-мироносици. Съботата е денят, в който се борят отчаянието, породено от чувството за богооставеност и надеждата, подкрепяна от вярата и любовта.
Всъщност ние почти непрекъснато живеем точно в тази събота. В съботата, която най-често забравяме, че е последният ден от великденския пост. А май точно тази събота е подходящото време да останем за малко сами със себе си... Има защо, нали? И да приготвим не само трапезите, но и душите си за големия празник на Христовото възкресение.
