Преди 140 години 14 мъже от Ломски и Берковски окръг заминават за Търново като представители в Учредителното народно събрание на България. По това време двата окръга са в границите на Видинска губерния. В групата на либералите застава един от най-забележителните синове на Северозапада - етнографът Димитър Маринов. Той участва по право като председател на Ломско-белоградчишкия окръжен съд.
Трима са избраните депутати от Лом - отец Димитрий от Василовци, Георги Захариев от Долгожевци /село Замфир/ и Първан Манчов от Лом. Петима са избраните депутати от Берковица – Михаил Първанов, Атанас Цветков, Константин Вацев, Цеко Иванов и Юрдан Иванов.
Още шест са представителите по право от двата окръга в първото народно събрание на България /председатели на съд, окръжен и градски съвет/ – Димитър Маринов, Илия Щърбанов и Ангел Иванчов от Лом, и Димитър Катранов, Юрдан Наумов и Георги Петров от Берковица.
Тези и още много други факти показва изложбата „140 години от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция“. Експозицията, организирана от Народното събрание на Република България със съдействието на Държавна агенция „Архиви“, днес бе представена и в Монтана. Анотация за изложбата направи Ангелина Емилова – директор на Държавен архив в града. Събитието бе открито от областния управител Росен Белчев.
Учредителното народно събрание е заседавало от 10 февруари до 16 април 1879 година. Съставът му включва 229 депутати - 117 влизат по право, 88 са избрани и 24 са назначени от императорския комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. Сред тях най-много са представителите на възрожденската интелигенция - учители, прависти, духовници.
Петя Димитрова
Когато е представен проектът за Конституция, будният възрожденец Димитър Маринов е сред застъпниците за по-широки права и свободи на българските граждани, поставяне на суверенната власт в ръцете на народа и за пълната зависимост на княжеската власт от парламента.
Търновската конституция е гласувана, приета с подписа на депутатите и влиза в сила на 16 април 1879 година. По всеобщо признание тя е една от най-демократичните и модерни конституции на своето време. Първите български народни избраници създават документ, в който под върховенството на закона се установяват демократични ценности за развитие на Следосвобожденска България.
